РЕШЕНИЕ
№…
17.07. 2014 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на осемнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар В.П.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД **0 по описа за 2014 год.
ИСК
с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК с цена на иска 141 975, 14 лева.
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД- гр.София твърди, че притежава право на вземане срещу ответниците „ВЕНМАН – 1“ЕООД- гр.Плевен ( в несъстоятелност), „ГАМА 20“ЕООД- гр.Плевен, В.В. М. *** въз основа на Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ BL №5309/ 22.02.2007 г., приложение и анекси към него, Договор за встъпване в дълг от 06.07.2012 г. към договора за кредит, като на кредитополучателя „ВЕНМАН1“ЕООД е отпуснат кредит в размер на 170 000 лева, от които са усвоени 166 834 лева.Твърди се, че за предоставени кредит ответниците дължат лихва в размер съгласно уговореното в чл.3 от договора,както и такси и комисионни съгласно уговореното в чл.5 от договора.Твърди се, че на 01.08.2013 г. въз основа на извлечение от сметка и на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, като в Плевенския районен съд е образувано ч. гр.д.№ № 4131/ 2013 г.Въз основа на заявлението съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, като ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сума в размер на 131 959, 92 лева главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 01.08.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 9615, 24 лева договорна лихва за периода от 21.01.2013 г. до 26.07.2013 г., 399 лева такса за периода от 21.09.2012 г. до 26.07.2013 г., 2 839, 50 лева разноски в заповедното производство за държавна такса и 1 869, 75 лева юрисконсултско възнаграждение.Твърди се, че в срока по л.414 от ГПК ответниците са подали възражение срещу заповедта за изпълнение, като районният съд е указал на ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.Въз основа на тези указания ищецът е предявил настоящия си иск.Отправено е искане съдът да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че банката притежава вземане въз основа на договора за банковия кредит и заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр.д.№ 4131/ 2013 г. по описа на Плевенския районен съд, както следва: 131 959, 92 лева главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 01.08.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 9615, 24 лева договорна лихва за периода от 21.01.2013 г. до 26.07.2013 г., 399 лева такса за периода от 21.09.2012 г. до 26.07.2013 г., 2 839, 50 лева разноски в заповедното производство за държавна такса и 1 869, 75 лева юрисконсултско възнаграждение.Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
Ответниците „ВЕНМАН 1“ЕООД- гр.Плевен ( в несъстоятелност), „ГАМА 20“ЕООД- гр.Плевен, В.В.М. *** са изразили становище, че искът е допустим, но неоснователен и го оспорват по размер.Твърди се ,че не е налице основание за банката за обявяване на задължението по кредита за предсрочно изискуем към 22.01.2013 г., поради което и сумата не е била дължима в претендирания размер.От друга страна се твърди, че дори и да е било налице забава към 22.01.2013 г., то това е било само с един след падежа, поради което обявяването на задължението за предсрочно изискуемо в целия размер представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.289 от ТЗ.
Ответниците твърдят, че дори и да се приеме, че надлежно е упражнено правото на банката за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо, не става ясно как е формирана претенцията за главница, тъй като в договора за встъпване в дълг е посочена главница от 123 564, 43 лева, а след 22.01.2013 г. до 22.07.2013 г. са извършване плащания по главница, като същата към последната дата е в размер на 122 165, 95 лева.Твърди се, че в производството по несъстоятелност на „ВЕНМАН1“ЕООД по ТД № 144/ 2012 г. по описа на ПОС е посочен друг размер на главницата въз основа на договора за кредит.
Ответниците са изразили становище, че по отношение на лихвата в размер на 9 615, 24 лева не става ясно как е формирана същата, освен това са налице едностранни действия на банката за увеличение на лихвения процент, като същата е достигнала от 9, 5 % до 13 % въз основа на чл.3, ал.3 от договора за банков кредит.Твърди се, че тази клауза е нищожна на основание чл.26, ал.1 , изр.1 от ЗЗД като противоречаща на закона, тъй като противоречи на разпоредбата на чл.58, ал.1,т.2 от ЗКИ.Твърди се, че тази клауза е противоречаща и на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, изр.3 от ЗЗД, тъй като правото на едностранна промяна на лихвения процент противоречи на принципите на добросъвестност, справедливост, равнопоставеност на страните и води до злоупотреба с право по смисъла на чл.289 от ТЗ.Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 22.02.2007 г. ищецът е сключил с „ВЕНМАН 1“ЕООД- гр.Ловеч и „ГАМА 20“ЕООД- гр.Плевен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес Револвираща линия – плюс“ BL 5309, по силата на който банката е предоставила на „ВЕНМАН 1“ЕООД като кредитополучател кредит във формата на кредитна линия в размер на 170 000 лева за посрещане на крактосрочни оборотни нужди.Крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 120 месеца, считано от откриването на заемната сметка по кредита.Съгласно чл.25, б.“в“ от договора при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е от поетите договорни задължения банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем, да се удовлетвори за главницата, лихвите, таксите и комисионите и други разноски от обезпеченията по кредита по свой избор, чрез принудително изпълнение върху тях по установения от закона ред, в зависимост от дадените обезпечения , включително чрез продажбата на залога без съдебна намеса по реда на ЗОЗ или другите действащи нормативни актове, като във всички случаи задължи кредитополучателя с разноските по продажбата.Към договора страните са сключили анекси **/ 28.02.2007 г., №2/ 05.10.2009 г., **/ 05.10.2009 г. и Анекс №4/ 22.12.2010 г., с които е актуализирано задължението на кредитополучателя и съдлъжника „ГАМА 20“ЕООД по договора за банков кредит.С Анекс №4/ 22.12.2010 г. като съдлъжник по договора за кредит е встъпил и ответникът В.В.М., като същият дължи изпълнение по договора заедно с кредитополучателя „ВЕНМАН 1“ЕООД и със съдлъжника „ГАМА 20“ЕООД.
На 06.07.2012 г. между ищеца и ответника „ГАЛЕВА М“ЕООД е сключен договор за встъпване в дълг, по силата на който „ГАЛЕВА М“ЕООД като поемател встъпва като солидарен съдлъжник по смисъла на чл.101 от ЗЗД изцяло във всички задължения на „ВЕНМАН 1 „ЕООД, произтичащи от договора за кредит и анексите към него, а банката – кредитор е дала съгласието за това встъпване.С договора е установено, че размерът на дълга по договора за кредит към датата на сключване на договора за встъпване в дълг е в размер на 123 564, 43 лева за срок до 01.03.2017 г., считано от откриването на заемната сметка по кредита.Съгласно чл.7 от договора за встъпване в дълг за неуредените в настоящия договор въпроси се прилагат разпоредбите на договора за банков кредит.
На 01.08.2013 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК срещу ответниците, за което е образувано ч. гр.д.№ 4131/ 2013 г. по описа на РС- гр.Плевен.Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №2483/ 01.08.2013 г., с което е разпоредено ответниците да заплатят на ищеца сумата от 131 959, 92 лева главница, 9 615, 24 лева договорна лихва за периода от 21.01.2013 г. до 26.07.2013 г., 299, 98 лева такси за периода от 21.09.2012 г. до 26.07.2013 г., законна лихва от 01.07.2013 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски за държавна такса в размер на 2 739, 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 869, 75 лева.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от ответниците по иска, поради което съдът с определение № 5322/ 17.12.2013 г. е указал на банката – ищец, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си.
За изясняване на спорните въпроси е допуснато заключение на съдебно- икономическа експертиза, което съдът приема изцяло като компетентно и безпристрастно.В заключението вещото лице е посочило какъв е размерът на задължението по отделните пера- главница, лихви такси и разноски.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът счита въз основа на представените по делото доказателства и ТР №4/ 2013 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/ 2013 г. по описа на ВКС, ОС на ГК и ТК, че предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:
Съгласно чл.25, б.“в“ от договора за банков кредит, който е приложим и след сключване на анексите и договора за встъпване в дълг въз основа на препращащи клаузи, при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е от поетите договорни задължения банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем, да се удовлетвори за главницата, лихвите, таксите и комисионите и други разноски от обезпеченията по кредита по свой избор, чрез принудително изпълнение върху тях по установения от закона ред, в зависимост от дадените обезпечения , включително чрез продажбата на залога без съдебна намеса по реда на ЗОЗ или другите действащи нормативни актове, като във всички случаи задължи кредитополучателя с разноските по продажбата.
Съгласно цитираното тълкувателно решение на ВКС обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Видно от заключението на съдебно- счетоводната експертиза главницата по договора за кредит е в размер на 131 959, 92 лева.Лихвата е изчислена в два варианта с изменението на лихвите по чл.3 и 4 от договора и без изменението на лихвата съгласно чл.4 от договора.Съдът възприема първият вариант на заключението, независимо дали ответниците са уведомени за промените в лихвения процент, тъй като съгласно чл.3, ал.3 от договора действащият БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните, считано от 21- во число след промяната му.Следователно страните при подписване на договора са се съгласили при промени в лихвения процент това по сметките за изплащане на кредита да се актуализира автоматично , без за това да бъде уведомен длъжникът.Вещото лице е посочило, че последното погасяване на дължима главница е от 23.12.2010 г., а последното погасяване на лихва е от 08.04.2013 г.
Въз основа на установените данни от вещото лице в заключението съдът приема за установено, че след 23.12.2010 г. са настъпили обективни условия за предсрочна изискуемост на цялото вземане по кредита съгласно разпоредбата на чл.25б.“в“ от договора за кредит.От доказателствата по делото става ясно, че ищецът не е уведомил ответника за просрочието на задължението и съответно не е уведомил същия ,че обявява задължението по договора за кредит изцяло за предсрочно изискуемо.И в обстоятелствената част на исковата молба и в писмената защита на процесуалния представител на ищеца се твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 22.01.2013 г., като на 26.07.2013 г. по кредита е открита партида „спорни съдебни вземания“, като на същата дата банката е предприела съдебния действия по кредита, като е съставено извлечение от счетоводните книги и е депозирано заявление по чл.417, ал.2 от ГПК.Ищецът твърди, че е неоснователно възражението на ответниците затова, че главницата не е изискуема, тъй като и исковата молба представлява покана към ответниците съгласно съдебната практика.
С оглед изразеното становище на ответника и установените данни по делото за настъпили обективни предпоставки за предсрочна изискуемост на цялото задължение и липса на уведомяване за такава предсрочна изискуемост от ищеца като кредитор до ответниците като длъжници, съдът приема, че задължението по договора за кредит не е станало изцяло предсрочно изискуемо съгласно ТР № 4/ 2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение съгласно цитираното тълкувателно решение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасено вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва.Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение, поради което задължението за остатъка от кредита , така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението.
В цитираното тълкувателно решение е посочено, че предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договора за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му.Ако фактите , относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Следователно въз основа на ТР № 4/ 2013 г., след като задължението по договора за кредит не е бил обявен от кредитора за предсрочно обявен пред длъжника с надлежно изявление, то вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.Въз основа на цитираното тълкувателно решение предявеното вземане пред районния съд в заповедното производство не е възникнало и съответно искът на ищеца за установяване на вземането му въз основа на заповедта за изпълнение е неоснователен и недоказан изцяло.
Ответниците са претендирали разноски, но по делото не е представен списък по чл.80 от ГПК.Съгласно т.2 от Тълкувателно дело № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС страната следва да представи списък за разноските по чл.80 от ГПК, дори и когато е направила само един разход, за което са представени доказателства.След като в случая ответниците не са представили списък на разноските, то не следва да се присъждат разноски съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК.
По изложените съображения , съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
предявения на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК иск от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД- гр.София с ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, 1766, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“№ 260,
представлявано от Д.Ш. и М.В. чрез
пълномощника им Б.П. съгласно пълномощно рег.№ 4657, 4658/ 05.06.2013 г. на
нотариус Д.Т. с рег.№ *** на НК срещу „ВЕНМАН1“ЕООД ( в несъстоятелност), с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“*********“**,
вх.Б, ап.11, „ГАМА 20“ЕООД с ЕИК114627277 със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.“*********“**, вх.Б, ап.11,В.В.М. с ЕГН********** *** и „ГАЛЕВА
М“ЕООД с ЕИК********* със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“*********“**,
**, офис ** за установяване право на вземане по Договор за банков кредит ,
Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ BL 5309 от 22.02.2007 г. и
анексите към него в размер на 131 959,
92 лева главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 01.08.2013
г. до изплащането на вземането, 9 615, 24 лева – договорна лихва за
периода от 21.01.2013 г. до 26.07.2013 г., 399, 98 лева – такси за
периода от 21.09.2012 г. до 26.07.2013 г., 2 839, 50 лева разноски
по делото за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 869, 75 лева ,
присъдени със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 2483/ 01.08. 2913
г. по ч. гр.д.№ 4131/ 2013 г. по описа на Плевенския районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: