Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 88
гр. Сливен, 28. 04. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на четиринадесети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 74 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 58, ал. 6 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите /Наредба № 8 от 2011 г./.
Образувано е по жалба от Я.А.Б. с ЕГН: **********,***, подадена
против Заповед № РД06-26 от 21.01.2022 г., издадена от Директора на Регионална
дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, с която на
основание чл. 58, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 57, т. 8, чл. 52, ал. 1, т. 1 и чл.
52а, ал. 8 от Наредба № 8 от 2011 г., е обезсилено Позволително за сеч №
0649754 от 14.01.2022 г. за отдел 6, подотдел „ю“, з. Д., О. Е., имот с №
23710.260.300–общинска горска територия.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, като издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излага съображения, че: административният
орган не е изпълнил задължението за уведомяване по чл. 26 от АПК; посочените в
оспорената заповед констативни протоколи не са връчвани на оспорващия; горскостопанският план
/ГСП/ на горските територии, собственост на О. Е. в района на дейност на ТП ДГС
„Б.“, е утвърден със Заповед № 472 от 21.12.2013 г. на Директора на РДГ –
Велико Търново, от която дата планът е влязъл в сила и се счита за започнал да
тече 10- годишният срок за прилагането му; неправилно е прието от
административния орган, че ГСП влиза в сила от 01.01.2012 г., а и видно от общите
бележки към ГСП, същият е изготвен през периода от 26.05.2011 г. до 31.05.2012
г.; процесното позволително за сеч е издадено въз основа на действащ ГСП, тъй
като действието на плана, считано от датата му на утвърждаване, би изтекло на
21.12.2023 г.; планът е действащ и съгласно § 4 от ПЗР на Наредба № 18 от 07.10.2015
г. за инвентаризация и планиране в горските територии /Наредба № 18 от 2015 г./;
тъй като планът е действащ, няма възлагане на изработване на нов ГСП за процесните
територии от О. Е. и не е сключван договор за изработка на нов план;
определеният в действащия ГСП допустим размер на ползване на горските ресурси
не е достигнат. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, оспорващият, редовно призован, не
се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административният орган, редовно призован, не се явява
в съдебно заседание. В представен писмен отговор оспорва жалбата като
неоснователна и излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед.
Счита, че: в случая нормата на чл. 26 от АПК е неприложима; независимо, че ГСП
е одобрен на 21.12.2013 г., като начална дата, от която започват да текат
определените в ГСП срокове, следва да се счита 01.01.2012 г., както е посочено
в самия план на стр. 44; § 4 от ПЗР на Наредба № 18 от 2015 г. е тълкуван
неправилно от оспорващия. В съдебно заседание се представлява от упълномощен
процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на
жалбата, моли да бъде оставена без уважение, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата, моли
разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер. Не
оспорва, че оспорващият Б. е на д. „Р. з. О. г. с.“ при О. Е., считано от 30.07.2021 г., както
и че същият и. п. да и. п. за с., въз основа на з. от н. д. В представена
писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност на оспорената заповед.
Заинтересованото лице В.К.Л., редовно призован, не се
явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по
жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на оспорващия и на административния
орган, и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 472 от 21.12.2013 г., издадена от
Директора на РДГ– Велико Търново на основание чл. 13, ал. 8, т. 2 от ЗГ, е
утвърден ГСП на горските територии, собственост на О. Е. в района на дейност на
ТП ДГС „Б.“ с обща площ 2148.1 ха, изработен от „Агролеспроект“ ЕООД гр. София.
Видно от Обяснителната записка към ГСП, планираните мероприятия за
възобновителни и отгледни сечи са за период – десетилетие /Таблица 17 на стр.
23; б. „б“ от т. 1, глава VI, на стр.
24/. В Общите бележки на Обяснителната записка към ГСП /стр. 44/ е посочено, че:
ГСП е изготвен през периода от 26.06.2011 г. до 31.05.2012 г.; ГСП влиза в сила
от 01.01.2012 г., след утвърждаването му от РДГ – Велико Търново и ще се
прилага в продължение на 10 години.
На 14.01.2022 г. от и. Я.Б. е издадено Позволително за
сеч № 0649754, с което е разрешено на „Елба-99“ ЕАД с нает р. л. В.Л. да
извърши добив в отдел № 6, подотдел „ю“, имот с № 23710.260.300 – общинска
горска територия, находящ се в з. Д., О. Е.. Позволителното за сеч е издадено
на основание чл. 108 от ЗГ и Заповед № 472 от 21.12.2013 г. за утвърждаване на
ГСП.
На 20.01.2022 г. от служители на РДГ – Велико Търново,
е извършена проверка по документи на имота, за който е издадено горепосоченото
позволително за сеч. При проверката е констатирано, че и. Я.Б. е издал
позволителното за сеч, без за имота да има утвърден ГСП или одобрено план - извлечение.
За проверката са съставени Констативни протоколи Серия В № 008883, № 008884 от
20.01.2022 г.
На 21.01.2022 г. от Директора на РДГ – Велико Търново,
е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № РД06-26 от 21.01.2022
г., с която на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 във връзка с
чл. 57, т. 8, чл. 52, ал. 1, т. 1 и чл. 52а, ал. 8 от Наредба № 8 от 2011 г., е
обезсилено Позволително за сеч № 0649754 от 14.01.2022 г. за отдел 6, подотдел
„ю“, з. Д., О. Е., имот с № 23710.260.300 – общинска горска територия. В
мотивната част на
заповедта е посочено, че: утвърденият със Заповед № 472
от 21.12.2013 г. на Директора на РДГ – Велико Търново, ГСП е влязъл в сила на
01.01.2012 г. и се е прилагал в продължение на 10 години – до 01.01.2022 г.;
към настоящия момент няма утвърден нов ГСП; след извършена служебна проверка е
установено, че в РДГ – Велико Търново няма депозирано и одобрено план - извлечение
за имот с № 23710.260.300, попадащ в отдел № 6, подотдел „ю“, з. Д., О. Е. –
общинска горска територия; позволителното за сеч е издадено в нарушение на чл.
52, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 52а, ал. 8 от Наредба № 8 от 2011 г. - без за имота да
има утвърден ГСП или одобрено план - извлечение, и следва да бъде обезсилено.
Оспорената заповед е съобщена на оспорващия на 21.02.2022
г. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез изпращане по пощата на 01.03.2022 г.
В хода на съдебното дирене е представено Писмо от
23.03.2022 г. от Кмета на О. Е., в което е посочено, че: през 2021 г., както и
през 2022 г. - до датата на писмото, О. Е. не е възлагала изработка на нов ГСП
за горските територии, собственост на О. Е. в района на дейност на ТП ДГС „Б.“;
О. Е. няма сключен договор с изпълнител за възлагане изработването на нов ГСП
за горските територии, собственост на О. Е., в района на дейност на ТП ДГС „Б.“;
съгласно действащия ГСП на О. Е., утвърден със Заповед № 472 от 21.12.2013 г.
на Директора на РДГ – Велико Търново, общият допустим размер на ползване в
общинските горски територии, собственост на О. Е. в района на дейност на ТП ДГС
„Б.“, е 60 705 пл. куб.м. дървесина, които следва да се добият през
времето на действие на ГСП; към 21.03.2022 г. по ГСП са добити и транспортирани
3 968 пл. куб.м. дървесина, а са маркирани и планирани за добив
18 716 пл. куб.м. дървесина, за част от които има издадени позволителни за
сеч.
По искане на административни орган е разпитана като
свидетел В. Д. Ц. – и. „Г. с.“ в РДГ –
В. Т. Съдът счита, че не следва да обсъжда нейните показания, тъй като същите
нямат качеството на свидетелски показания по смисъла на процесуалния закон, а
представляват коментар на нормативно регламентирани процедури.
По делото са представени от административния орган и
множество документи, касаещи горски територии – държавна собственост, в района
на дейност на ТП ДГС „Б.“, които документи съдът намира за неотносими към
спора, тъй като се отнасят за горски територии, различни от процесните.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в
нормата на чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок и срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност. Жалбата е подадена и от надлежна страна – при наличие на
правен интерес. Оспорващият е издател на позволителното за сеч, което е
обезсилено с оспорената заповед. Съгласно
чл. 58, ал. 4, т. 2 от Наредба № 8 от 2011 г., издателят на позволителното за
сеч е едно от лицата, на които се връчва заповедта за обезсилване на позволителното,
тъй като актът поражда преки задължения за него, съгласно чл. 58, ал. 5 от Наредба
№ 8 от 2011 г. Оспорването на заповедта за обезсилване на позволителното за сеч
е и процесуален способ за издателя на позволителното за сеч да се защити от възможни
неправилни констатации в заповедта за обезсилване на позволителното и по този
начин да осуети евентуално отписване от публичния регистър по чл. 235 от ЗГ, с
оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ. В този смисъл: Определение №
10951 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11546 / 2015 г., V о.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 2011
г.
Спазена е установената от закона форма – заповедта е
писмена и е мотивирана, като са посочени фактическите и правните основания за
издаването й. Административният акт съдържа изискуемите от нормата на чл. 59,
ал. 2 от АПК реквизити.
В административното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърденията на
оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са неоснователни. Действително
административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК за
уведомяване на заинтересованите лица за започване на производството. На
заинтересованите лица не са връчени и констативните протоколи, в които е
обективирана проверката на имота, за който е издадено процесното позволително
за сеч. Но съдът счита, че допуснатите нарушения не са съществени. Съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, а именно- такова нарушение, недопускането
на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос. В разглеждания случай тези признаци не са
налице. Административният орган е изяснил относимите факти и обстоятелства,
поради което евентуалната възможност на заинтересованите лица да представят
свои обяснения и възражения не би могло да доведе до установяване на различна
фактическа обстановка и съответно до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от
закона форма, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но е постановена в противоречие с
материалноправните разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност и е
отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, въз основа на следните
съображения:
Между страните няма спор относно следните
обстоятелства: процесното позволително за сеч е издадено от надлежно
оправомощено лице с в. л. о., регистрирано в п. р. за у. на л. п.; горските
територии, за които е издадено позволителното, са общинска собственост; за
процесните горски територии е изработен ГСП, утвърден със Заповед № 472 от
21.12.2013 г. на Директора на РДГ – Велико Търново.
Основният спорен въпрос между страните е от коя дата
следва да се счита за започнал да тече 10-годишният срок за прилагането на ГСП,
утвърден със Заповед № 472 от 21.12.2013 г. на Директора на РДГ – Велико
Търново.
Административният орган е приел, че към датата на
издаване на процесното позволително за сеч, за имота няма утвърден ГСП, както и
няма одобрено план - извлечение, поради което е счел, че са налице основанията
на чл. 57, т. 8 във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 2011 г. за
обезсилване на позволителното за сеч.
Условията и редът за издаване на позволителното за сеч
са определени от Наредба № 8 от 2011 г., като в чл. 52, ал. 1, т. 1 от същата е
предвидено, че сечите се провеждат след издаване на писмено позволително от
лицата по чл. 108, ал. 1 от ЗГ въз основа на утвърден горскостопански план или
програма или одобрено план-извлечение. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗГ, горскостопанските
планове и програми определят допустимия размер на ползването на горските
ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територии за
срок 10 години.
От доказателствата по делото е установено, че
утвърденият със Заповед № 472 от 21.12.2013 г. на Директора на РДГ – Велико
Търново, ГСП е изготвен през периода от 26.06.2011 г. до 31.05.2012 г., като
предвидените с него дейности са за период от 10 години.
В относимата нормативна уредба липсва разпоредба,
която да определя датата, от която ГСП следва да се счита за действащ. Съдът,
след анализ на разпоредбите, включени в Раздел II „Инвентаризация на горските
територии и горско планиране“ от ЗГ, намира, че срокът от 10 години за
предвидените с плана дейности следва да обхване периода от изработване на плана
до изтичането на едно десетилетие. В този смисъл са и планираните с процесния
план мероприятия. Доколкото в плана е указано изрично, че е изработен в периода
от 26.06.2011 г. до 31.05.2012 г., следва да се приеме, че 10-годишният срок,
за който е определен
допустимият размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане
целите на управлението на горските територии, е от 31.05.2012 г. до 31.05.2022
г. В тази връзка, съдът счита за неправилно приетото от административния орган,
че ГСП се е прилагал от 01.01.2012 г. до 01.01.2022 г. Макар и в общите бележки
на Обяснителната записка към ГСП да е посочено, че същият влиза в сила от
01.01.2012 г., е обективно невъзможно да бъде възприета тази дата, доколкото
към 01.01.2012 г. планът все още не е бил изработен.
С оглед на изложеното и при съобразяване с
обстоятелството, че процесният ГСП е утвърден от Директора на РДГ – Велико
Търново, на 21.12.2013 г., съдът приема, че процесното позволително за сеч е
издадено въз основа на утвърден ГСП, определящ допустимия размер на ползването
на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските
територии за периода от 31.05.2012 г. до 31.05.2022 г. Следователно, процесното
позволително за сеч е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 8 от 2011 г., поради което и не е налице приетото от
административния орган основание за обезсилването му.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо
да посочи, че § 4 от ПЗР на Наредба № 18 от 2015 г. /обн., ДВ, бр. 82 от
23.10.2015 г./, на който се позовава оспорващият, би бил приложим, при условие,
че към датата на издаване на позволителното за сеч – 14.01.2022 г.,
10-годишният период, за който е извършено планиране с процесния ГСП, е изтекъл.
По изложените по-горе съображения, този 10-годишен период не е изтекъл към
14.01.2022 г., поради което и не е започнало осъществяване на елементите от
фактическия състав на посочената разпоредба.
По изложените съображения, оспореният административен
акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски е основателна. Общият размер на действително направените от оспорващия
разноски по делото е 260 лева, от които: 10 лева – внесена държавна такса, и
250 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение. С оглед възражението
на административния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
счита, че заплатеното от оспорващия възнаграждение за адвокат не е прекомерно.
Същото е в размер под минимално предвидения такъв в нормата на чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което платеното адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер. По тези съображения, РДГ – Велико Търново,
следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото
разноски в общ размер на 260 лева.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД06-26 от 21.01.2022 г., издадена
от Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с която е
обезсилено Позволително за сеч № 0649754 от 14.01.2022 г. за отдел 6, подотдел
„ю“, з. Д., О. Е., имот с № 23710.260.300 – общинска горска територия.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико
Търново, да заплати на Я.А.Б. с ЕГН: **********,***, сумата от 260 /двеста и
шестдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: