МОТИВИ
към присъда по НОХД № 1832/2020г. по описа на
Варненския Районен Съд, ХІІІ наказателен състав
Производството пред
първоинстанционният съд е образувано по депозиран от Районна Прокуратура-Варна
обвинителен акт срещу И.П.С.
за това, на неустановени дати в периода 15.12.2018г.-11.01.2019г. в град Варна в условията на продължавано престъпление, отнел чужди
движими вещи на обща стойност 454,12 лева /четиристотин петдесет и четири лева
и дванадесет стотинки/, които не са били под постоянен надзор, както следва: на
неустановена дата в периода 15.12.2018г.-30.12.2018г., в град Варна, отнел
чужда движима вещ - един брой автомобилен акумулатор „Варта" от 100 ампера
на стойност 129,50 лева, от владението на М.Х.А., собственост на Х.М.Х. без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да я присвои и на неустановена дата в
периода 09.01.2019г.-11.01.2019г., в град Варна, отнел чужди движими вещи на
обща стойност 324,62 лева - един брой крик на колела на стойност 95,98 лева,
един брой ключ за джанти на стойност 9,27 лева, три кашона по двадесет пакета
от 100 грама мляно кафе „Джордан" на стойност 77,40 лева, пластмасова
кутия за инструменти на стойност 9,35 лева, три броя прави отвертки на стойност
9,42 лева, два броя кръстати отвертки на стойност 8,08 лева, два броя клещи на
стойност 14,38 лева, десет броя гаечни ключа на стойност 41,31 лева, черно
платнено яке на стойност 6,50 лева, паричната сума от 20 евро с равностойност
от 39,12 лева и паричната сума от 30 полски злоти с равностойност от 13,80
лева, от владението на М.Х.А. и Х.М.Х., собственост на М.Х.А. без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление от общ
характер по чл.195, ал.1, т.2 връзка чл.194, ал.1 връзка чл.26, ал.1 от НК.
Производството по делото се проведе при условията
и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено
съдебно следствие. Същият, при
условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът намери, че направените самопризнания
се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради
което не бе проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха
доказателства за фактите , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа възведеното против подс.С. обвинение като счита, че
същото е доказано, както от обективна, така и от субективна страна със събраните в хода
на съдебното следствие безпротиворечиви и категорични доказателства. По отношение на вида и размера на наказанието, прокурорът пледира
на подс.С. да бъде наложено наказание в минималния
предвиден в закона размер, което да бъде намалено с една трета.
Подс.С. участва в
производството лично и с упълномощен процесуален представител. По време
на досъдебното производство е признал авторството на деянието и е разказал
подробно за извършеното от него. Самопризнания прави и
в хода на съкратено съдебно следствие, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. С
последната си дума моли за минимално наказание.
Процесуалният
представител на подс.С. - адв.Б. пледира с оглед наличието на множество смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, да му бъде наложено наказание под
предвидения в закона минимум.
След преценка на събраните по делото
релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Свидетелят Х.М.Х. бил собственик на микробус
„Мерцедес Спринтер" с рег.№ * който бил закупен с акумулатор „Варта"
от 100 ампера. Впоследствие решил да премести автомобилния акумулатор от
микробус „Мерцедес Спринтер" с рег.№ В* в микробус „Мерцедес
Спринтер" с рег.№*, тъй като закупили друг, нов акумулатор, който
поставили в „Мерцедес Спринтер" с рег.№* Така през месец декември 2019г.
микробус „Мерцедес Спринтер" с рег.№ * с поставения в него автомобилен
акумулатор „Варта" от 100 ампера се намирал паркиран в град Варна на ул.
„Петко Напетов" №24 в близост до дома на св.А.. Това превозно средство се
управлявало от св.М.Х.А., който бил баща на Х.Х.. Страничната врата на
микробуса била развалена и не се заключвала. На неустановена дата в периода
15.12.2018г.-30.12.2018г. покрай микробус „Мерцедес Спринтер" с рег.№*
минал подс. С., който установил, че страничната врата не била заключена, при
което влязъл в микробуса, откъдето задействал механизма за отваряне на предния
капак на превозното средство. След
това повдигнал с ръка предния капак и взел акумулатора „Варта" от
100 ампера. Няколко дни по-късно, на 09.01.2019г., подс.С. и св.О*, който бил
негов братовчед, отишли до пункт на „Лайт импекс" ЕООД, намиращ се в град
Варна на ул. „Девня" №54. Подс.С. носел със себе си отнетия автомобилен
акумулатор. Той помолил св.О* да го преде от негово име в пункта, в който се
изкупували черни и цветни метали и излезли от употреба моторни превозни
средства и акумулатори. Св.Огнянов се съгласил, като не знаел, че вещта била
предмет на кражба и предал в пункта дадения му от подс.С. акумулатор. За
продажбата на акумулатора бил изготвен документ „покупко-изплащателна
сметка" №********* от 09.01.2019г., като св.О* получил от пункта сумата от
21,42 лева от продажбата на акумулатора. След получаване на сумата той я предал
на подс.С., който от така получената сума заделил 3-4 лева, които дал на О* да
се почерпел.
Другият микробус,
който бил „Мерцедес Спринтер" с рег.№ *и който бил собственост на св.Х.Х.
се ползвал съвместно от него и от баща му св.А.. През месец януари 2019г. той
бил паркиран в пространство между ул. „Петко Напетов" и ул.
„Ангеларий" в град Варна. В това превозно средство св.А. държал вещи,
които били негова собственост, а именно един брой крик на колела, един брой
ключ за джанти, три кашона по двадесет пакета от 100 грама мляно кафе
„Джордан", пластмасова кутия за инструменти, три броя прави отвертки, два
броя кръстати отвертки, два броя клещи, десет броя гаечни ключа, черно платнено
яке, паричната сума от 20 евро и паричната сума от 30 полски злоти.
На неустановена
дата в периода 09.01.2019г.-11.01.2019г. покрай микробуса преминал подс.С.,
който установил, че бил със затворени, но отключени врати, при което влязъл в
него, видял вещите, които решил да открадне. Той ги взел и отнесъл в дома си в
град Варна, на ул. „Зограф" 53, където ги оставил в двора на къщата. След
това отнесъл крика и ключа за джанти до дома на св.О*, който живеел в
непосредствена близост, на ул. „Зограф" 45. Подс.С. не му казал, че вещите
били крадени и го помолил да му помогнел да ги отнесе до пазара за употребявани
вещи до стария хлебозавод в град В*, за да ги продаде. Двамата отишли с крика и
с ключа за джанти до посоченото място, където подс.С. ги продал на *. С
останалите вещи обв.С. се разпоредил по неустановен в хода на воденото
разследване начин, а якето оставил в двора на къщата си на ул. „Зограф"
№53. През деня на 11.01.2019г. св.А. минал покрай микробус „Мерцедес
Спринтер" с рег.№ *установил, че липсвали вещите му, след което
преминавайки покрай къщата на подс.С., видял якето си в двора на къщата му. А.
веднага сигнализирал полицията, като на място в дома на подс.С. дошли
полицейските служители *от Първо РУ при ОД на МВР-Варна. Те също видели якето,
при което св.А. им казал, че то било негово и че било предмет на кражба, но на
място не установили С.. Тогава полицаите отишли до дома на св.О*, провели с
него беседа, в хода на която той им казал, че С. донесъл крик, който отнесли на
черния пазар до хлебозавода за продажба. След това св.А. отишъл на пазара,
където подс.С. продал крика и ключа за джанти и установил, че св.Асенов бил
закупил крика и ключа за джанти. Св.А. му обяснил, че вещите били негови и че
били откраднати, при което А* му ги предал.
В хода на разследването е
била назначена и изготвена
съдебно-оценителна експертиза, чието заключение като компетентно,
обективно и пълно и неоспорено от страните, съдът кредитира изцяло. Съгласно изготвената по делото оценителна
експертиза общата стойност на отнетите от подс.С. вещи
е 454,12 лева лв.
Подс. И.П.С. е роден на ***г***,
български гражданин, осъждан, неженен, ЕГН **********.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна
между страните, съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства
по делото- самопризнанията на подс.ничков, които са доказателствено обосновани
от писмените доказателства по досъдебно производство № 71/2019г. на 1 РУП – Варна ,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК-
докладни записки , протоколи за разпит на свидетели и обвиняем,
заключение на съдебно-оценителна експертиза, разписка, справки за съдимост и
други, които са последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи
се и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по
делото фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Подс.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т.3, пр.
първо вр. чл. 194, ал. 1 НК, вр.чл.26 ал.1 от НК затова, че на
неустановени дати в периода 15.12.2018г.-11.01.2019г., в град Варна, в
условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи един брой
автомобилен акумулатор „Варта", един
брой крик на колела, един брой ключ за джанти, три кашона по двадесет пакета от
100 грама мляно кафе „Джордан" и други на обща стойност 454,12 лева /четиристотин петдесет и четири
лева и дванадесет стотинки/, които не са били под постоянен надзор, от
владението на М.Х.А. и Х.М.Х., собственост на М.Х.А. без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
Обект на
престъплението са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за
нормално упражняване на правото на собственост и на имуществените права,
свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.
От обективна
страна изпълнителното деяние на престъплението кражба - отнемането, е извършено
от подсъдимият чрез поредица от действия
– отваряне на автомобила, влизане в автомобила и веземане на аккумулятор и
лични вещи, отдалечаването на подс.С. от мястото и последвалото разпореждане с
отнетото имущество. По този начин, както и след
извършеното разпореждане със вещите обект на инкриминираното деяние, е
прекъснато упражняваното на фактическа власт върху инкриминираните вещи от
техния собственик към него момент,
като е безспорно отсъствието на съгласие от
негова страна за отнемането им.
От субективна
страна подс.С. е извършил престъплението
при пряк умисъл, видно от обясненията му: той е съзнавали общественоопасния
характер на деянието, а именно, че е запретено, а затова и наказуемо от Закона,
предвиждал е общественоопасните последици при противоправността на отнемането
на чуждите движими вещи без съгласието на владелеца й, че по този начин го
лишава от фактическата му власт върху тях и видно от действията му е искал тези
последици.
Съобразно установеното от фактическа страна, съдът намира
квалифициращият признак по смисъла на чл.195,
ал.1, т.2 във връзка с чл.194, ал.1 от НК се обуславя от това, че двата
микробуса, от които обв.С. е отнел инкриминираните вещи са били не заключени и по този начин са били оставени фактически на
общественото доверие. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№54 от 16.09.1989г. по н.д. №49/1989г. на ВС, в което се сочи, че „Ако вратите или багажникът на
колата не са заключени и се отнемат вещи вътре в автомобила, оставени
фактически на обществено доверие, ще е налице квалифицирана кражба само по
чл.195, ал.1, т.2 НК".
Квалификацията на
деянието по чл.26, ал.1 от НК се обуславя от това, че са били извършени две
отделни деяния, а именно първо деяние, извършено на неустановена дата в периода
15.12.2018г.-30.12.2018г. и второ деяние, извършено на неустановена дата в
периода 09.01.2019г.-11.01.2019г., които деяния са свързани с отнемане на чужди
движими вещи. Двете деяния по отделно са осъществили състава на престъплението
кражба, извършени са били през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка, при еднородност на вината, при което второто по време деяние се
явява от обективна и от субективна страна продължение на предхождащото го първо
такова.
Съобразно събраните по делото
доказателства, съдът намира че от субективна страна подсъдимият е действал с
пряк умисъл по отношение на инкриминираните вещи, като е предвиждал общественоопасните
последици на своето деяние, съзнавал е неговия общественоопасен характер и е
целял пряко настъпването на престъпния резултат. Било му е безусловно ясно, че отнема чужда движима вещ от
владението на собственика й, без неговото съгласие, и пряко е целял този
резултат.
В конкретния
казус, се установи, че подсъдимият е отнел чуждите движими вещи от владението на пострадалия с намерение
противозаконно да ги присвои. На първо място от доказателства
може да се изведе извод, че намерение в подобна насока е съществувало още при
първото отваряне на автомобила. Тогава у него вече е
било формиран умисълът да отнеме вещи.
Следва да се посочи, че
изискуемото от закона намерение за своене трябва да съществува при самото
отнемане на вещта, тъй като по принцип намерението за противозаконно
присвояване, което е възникнало след извършване на отнемането, не изпълнява
състава на престъплението кражба. Намерението за
противозаконно присвояване изисква наличието на дейност, насочена към
определена последица, поради което е изключено осъществяване на подобно деяние
с евентуален умисъл. Освен това намерението на дееца
трябва да бъде сериозно, а не само предполагано и неговото изясняване може да
стане единствено чрез анализ на фактите. В случая
намерението за своене на вещта само у подсъдимият се доказва с действията му,
което се дефинира като намерение на дееца за дълготрайно във времето
упражняване на правата на собственика на дадена вещ
да я държи, ползва и да се разпорежда с нея. Т. е. противозаконното
отнемане по дефиниция ангажира отнемане на вещта от пострадалия и упражняване
върху нея съвкупността от права, които упражнява собственика. В конкретния случай вещите са отнети от подсъдимият, той ги е
изнесъл от вилата на пострадалия, предприемайки придвижване в друга посока с
цел отдалечаване. Действително намерението за
противозаконно присвояване се явява субективен признак и не е необходимо да
бъде изпълнено на всяка цена, за да се приеме, че е налице довършено
престъпление. Но в случая събраните доказателства, въз
основа на които може да се основе извод, че у подсъдимият е налице намерение
противозаконно за присвои вещта, се изведоха именно от неговите умишлени
действия при отнемане на вещите и разпореждането с тях. Именно поради това съда, счете, че е осъществен
състава на престъплението
кражба.
Съдът намира, че в случая
осъщественото от подс.С. деяние
представлява немаловажен случай. Маловажността на деянието по
смисъла на чл.93т.9 от НК се определя не само и единствено от ниската стойност
на предмета на посегателство. За наличието на
маловажен случай е необходимо в съвкупност да се преценят евентуалното
отрицателно въздействие на деянието върху съществуващите обществени отношения,
липсата или незначителността на вредните последици, както и всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. От събраните по
делото доказателства е видно, че извършеното от подсъдимия деяние е породило
съответните общественоопасни последици- налице са причинени щети, като съдът
намира, че деянието е немаловажен случай предвид на това, че обществената му
опасност не е явно незначителна, още
повече, че доказателствата по делото сочат на завишена степен на обществена
опасност на подс.С., който няколкократно е осъждан с
влезли в сила присъди за извършени от него противоправни деяния, като същите са извършени в кратък период от
време.
Съгласно
съдебната практика наличието на малозначителност се определя от всички
фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че деецът е осъществил от обективна и субективна страна признаците
на престъплението по чл.195 ал.1 от НК. Престъплението
за което деецът е подведен под наказателна отговорност се намира в раздел
престъпления собствеността, и е свързано с обществените отношения, гарантиращи
правото на собственост на гражданите. Настоящата
инстанция намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай,
не указват на малозначителност или явна незначителност, особено като се има
предвид характерът на този вид престъпление и обстоятелството, че е извършено
нееднократно при осъществяване състава на чл. 26 от
НК.
При горните констатации
, и тъй като прие, че възведеното против подсъдимият обвинение е
доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в
производството доказателства, съдът призна подс.И.С. за виновен
в извършването на престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1
от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът прие предходната съдимост на подсъдимия не влияеща на квалификацията на
деянието. Същевременно, като смекчаващи отговорността
на подс.С. обстоятелства съдът
възприема поведението му в хода на досъдебното производство, където е признал
авторството на деянието. Същевременно съдът
отчете, че направеното самопризнание по време на съдебното следствие не следва
в конкретния случай да се приема като смекчаващо вината обстоятелство (в този
смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. постановено по Тълк. дело № 1 от 2008 г.
на ОСНК на ВКС), тъй като признаването на фактите в обвинителния акт, не трябва
да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при
индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373,
ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от този
вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което
то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.
Поради това и като взе предвид, високата степен на обществена опасност на подс.С., за който извършването на
престъпления срещу собствеността не е утвърден модел на поведение, и високата
степен на обществена опасност на престъплението с оглед значителния ръст на
посегателствата против собствеността на територията на Р.България, съдът прие,
не са налице основанията да бъде наложено наказание на подс.С. по реда на чл. 55 от НК.
Поради това,
като взе предвид степента на обществена опасност на подс.С.,
изводима и от интензитета на престъпната му дейност, и
високата степен на обществена опасност на престъплението с оглед значителния
ръст на посегателствата против собствеността на територията на Р.България,
съдът приложи задължителната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58 „а” от НК и определи наказание на подс.С.
при условията на чл.54 от НК при превес
на смекчаващите отговорността му обстоятелства от 1 година и шест месеца „лишаване
от свобода”, над минималния предвиден в чл.195 ал.1 т.4 от НК размер. След определяне на това наказание като размер, съобразно нормата на
чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и наложи на подс.С. да изтърпи наказание от 1 година „Лишаване от свобода”.
При
преценка на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” –
условно или ефективно, съдът намира че подс.С. следва да изтърпи наложеното наказание „лишаване от свобода”
при условията на чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от 3 години.
С така наложеното наказание на подсъдимия,
съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и
ще въздейства предупредително и възпиращо спрямо него и ще се ограничи
възможността и да върши
нови престъпления.
На
основание чл. 25 и чл. 23 ал.1 от НК съдът групира настоящата присъда постановена по
отношение на подс.С. с наложени наказания с присъди по НОХД № 2044/2019 г., НОХД
№ 5489/2019 г. НОХД № 2103/2019 г., НОХД № 4773/2019г. и по НОХД № 51/2020г. по
описа на
РС-Варна, като ОПРЕДЕЛЯ да изтърпи
общо наказание – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЕДНА ГОДИНА.
На осн.чл.66
ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на
определеното наказание с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189ал.3 от НПК подс. подс.С. следва да заплати за разноски на досъдебното
производството сумата от 122.20 лв. в полза на ОД на МВР - Варна.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
