РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Ямбол, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Пепа Ил. Ч.а
Петранка Ст. Жекова
при участието на секретаря Миглена П. КоМ.рова
в присъствието на прокурора Едм. Зл. Г.
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело
от общ характер № **222300600067 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен протест от прокурор при РП – Ямбол, против Присъда
№260001/11.01.2022 година по НОХД №378/2019 година по описа на РС-Елхово, с която
подсъдимият Ч. А. А. с ЕГН ********** е признат за невиновен в това, че на неустановен
ден през месец септември **** година, в басейн, находящ се в частен имот в град ******,
област Ямболска, на улица „******", № **, склонил две лица, ненавършили ** - годишна
възраст - П. М. М., родена на **.**.**** година и М. И. А. родена на **.**.**** година,
двете от град ******, да наблюдават похотливо показване на човешки мъжки полов орган,
поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото против него
обвинение в престъпление по чл.1556, ал.1 от НК. ЕРС е постановил на основание чл.190,
ал.1 от НПК направените по делото - в хода на ДП и на съдебното производство разноски за
вещи лица остават за сметка на органа, който ги е направил.
В протеста и допълнението към него се сочи, че атакуваната присъда е
незаконосъобразна и неправилна, като постановена в несъответствие със събраните по
делото доказателства. Прокурорът е изложил становище, че съдът неправилно не е
1
кредитирал показанията на св.М. А. и П. М. Счита, че противоречията в техните показания
не са значими и съществени и се дължат не само на детската им възраст, но и на изминалия
дълъг период от време от момента на деянието до момента на техния разпит. Твърди, че с
оглед доказателствата по делото може да се изведе безспорен и категоричен извод, за това,
че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна деянието, за което спрямо
него е предявено обвинение.
Протестът се поддържа от участващия във въззивното производство прокурор,
който пледира ЯОС да уважи същия по изложените в него съображения.
Защитникът адв. Ч. изразява становище за неоснователност на протеста и
пледира за потвърждаване на постановената оправдателна присъда като правилна и
законосъобразна. В последната си дума подс. Ч.А. настоява за потвърждаване на
оправдателната присъда.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Протестът е процесуално допустим, като подаден в срока по чл. 319, ал. 1 от
НПК и от прокурор, а разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка,
правилно възприета и от решаващият съд, основното в която е следното:
Подсъдимият Ч. А. А. е роден на **.**.**** г. в град ******, б. г., с н. о., ж.,
п.. Той заедно със своето семейство живеят в град ******, на улица „******", № **. През на
лятото на **** година Ч.А. поставил в двора си басейн и срещу заплащане на суМ. от 1.00
лев за 1 час престой допускал в този басейн различни деца, които изявявали желание да го
ползват. Малолетните П. М.и М. А. посетили басейна няколко пъти, двете заедно и
поотделно. Въпреки, че било в редки случаи, то имало дни, в които били само двете в
басейна.
Подсъдимият А. влизал в басейна само по бельо, когато нямало деца, но
когато идвали такива, жена му - св.Ф. А. му казвала да излиза и той излизал от басейна.
Един ден през лятото на ****г. св.П. М.споделила на сестра си - св.Д. Т., че
докато се къпели с М. в басейна на подс, А., последния, след като седнал при тях, си показал
половия орган. За споделената й информация св. Д. Т. информирала св. М. М. – майка на св.
П. М.и св. Д. Т.. Св. М. М., от своя страна, след като провела разговор първо с М. А., а след
това и с дъщеря си П., разбрала от двете, че преди 1-2 седмици влезли в басейна на Ч.А.,
който отишъл при тях да се къпе само по къси гащета, след което си извадил и показал
половия орган, без да им казва нищо, при което децата веднага си тръгнали. Св. М. М.
подала сигнал на **.**.****г. в 17.20 часа в РУ Елхово, чрез ЕЕН 112 за извършено преди
около 2 дни блудство спрямо малолетната й дъщеря П. М. М. и малолетната М. И. А. било
образувано ДП против Ч.А. и на **.**.****г. последният е привлечен като обвиняем за
2
извършено престъпление по чл. 1556, ал.1 от НК за това, че на неустановен ден през месец
септември **** година, в басейн, находящ се в частен имот в град ******, област *****, на
улица „******", № **, склонил две лица, ненавършили ** - годишна възраст - П. М. М.,
родена на **.**.**** година и М. И. А. родена на **.**.**** година, двете от град ******,
да наблюдават похотливо показване на човешки мъжки полов орган.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимият Ч.А. се
установява, че същият към момента на извършване на деянието не е осъждан.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
ЯОС се присъединява към умозаключението на първостепенния съд, че
описаната фактическа обстановка следва да се базира на: дадените в хода на съдебното
следствие показания на свидетелите М. М., П. М. С. Т., М. А. - баба на малолетните св.М. А.
и П. М. Д. Т., Ф. А.а и Р. Т., обясненията на поде. Ч.А., както и от писмените доказателства
по делото.
Правилно ЕРС е установил, че събраните по делото гласни доказателства са
противоречиви и непълни, като изтъква, че двете деца - св. П. М. М. и св. М. И. А. дават
напълно противоречиви показания относно действията на подс. А. и времето на
осъществяването им. Съдът правилно е подкрепил тези свои изводи като е изтъкнал, че
докато св.П. М.твърди, че общо четири пъти Ч.А. си е показвала половия орган по различно
време пред нея и М. А. и веднъж само пред М. и разказва за случай, в който двете били в
басейна и дошъл Ч., влязъл вътре в басейна, без да си сваля шортите, с които бил облечен,
само си показал половия орган нарочно и им го показал, то св. М. А. дава различни
показания, напълно отричащи тези на П.. М. твърди, че веднъж докато вътре в басейна
имало други деца, а те двете с братовчедка й П. били още отвън, Ч. ги извикал в салМ. /на
известно разстояние от басейна/ и там, когато отишли, той си събул гащетата и си показал
половия орган, поискал да ги докосва, но те си тръгнали. Св. М. А. бе категорична, че друг
път не е имало случай, в който Ч. да си показва половия орган. От друга страна св. М. А.
потвърди, че е виждала през оградата на имота на Ч.А., че той е влизал в басейна докато не е
имало други деца там - както твърди и св. Ф. А..
Противоречия се забелязват както между показанията на малолетните деца,
така и между тези на другите свидетели - св. М. А. твърди още, че същият ден, в който Ч.А.
ги извикал двете с П. в салМ., след като те се прибрали, отишли при майката на П. - св. М.
М. и първо П. й разказал за случилото се, а после М. М. говорила и с М.. Тези показания са в
противоречие с показанията на саМ. М. М., която сочи, че децата не са й разказали за
подобен случай веднага, а едва след 1-2 седмици, като първо М. е отишла при нея и й
разказала, че докато плували в басейна, Ч. влязъл вътре и си показал половия орган. След
това М. говорила и с дъщеря си П. и тя потвърдила. От друга страна, от показанията на св.
Д. Т. става ясно, че сестра й П. е казала първо на нея за действията на Ч.А., а не на майка си
М..
3
ЕРС е постъпил правилно като не е кредитирал дадените в с.з. показания на М.
А. и П. М.относно действията на подс. А., тъй като те са в противоречие както помежду си,
така и с останалите гласни доказателства, а и с оглед заключението по назначените в хода на
ДП комплексни съдебно психиатрично-психологични експертизи, съгласно които свид.М.
А. и П. М.макар да са способни правилно да възприемат фактите, които имат значение за
делото и да дават в голяма степен достоверни показания за тях, и двете са склонни към лъжа.
Противоречиви показания относно действията на Ч.А. и времето и мястото на
тези действия (дали децата и Ч. са били в басейна, или са отишли в сал М., искал ли е той да
ги докосва и/или да бъде докосван той от децата, веднага ли е било съобщено за случилото
се или една до две седмици след това, кое от децата и на кого е разказало за станалото) дават
свидетелите М. М., С. Т., Д. Т. и М. А. /баба на децата/. Последните преразказват
разказаното им от св. М. А. и П. М. поради което техните показания се явяват производни
доказателства и предвид противоречията в показанията на двете малолетни, обяснимо е
противоречието и в ТЕЗИ производни доказателства.
Безспорно следва да се кредитират заключенията на вещите лица П. Ц. -
психиатър и Г. А. - психолог по назначените в хода на ДП две комплексни съдебно
психиатрично - психологични експертизи, , неоспорени от страните и възприети от
решаващият съд като обективно и компетентно изготвени, тъй като няма основания за
съмнение в достоверността и обективността на заключенията.
ЯОС счита, че при така събраната доказателствена съвкупност, решаващият
съд правилно е приел за установена описаната фактическа обстановка. Теоретично
доказването представлява дейност с която се възстановява картината на миналото събитие.
Чрез този процес, при който се оценяват фактите които се отнасят до предмета на
доказването (т.н. основен или главен факт), обективната истина трябва да стане логически
очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е
направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат
установени по всяко едно наказателно дело и които са най-типични за извършване на едно
престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени три групи обстоятелства: ал. 1 – извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и размерът на вредите,
причинени с деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които имат значение за отговорността
на обвиняемия. Съдът следва да установи основните фактически обстоятелства, като изгради
своето умозаключение основно върху неутрални доказателствени източници – писмени
документи, заключения на вещи лица, показания на незаинтересовани от изхода свидетели,
които да надгради с онези свидетелки възприятия, които са в унисон с тези доказателствена
база. В тази връзка ЯОС напълно подкрепя изложения от първата инстанция верен анализ на
доказателствената съвкупност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил
обосновани правни изводи, че подс. Ч. А. А. не е извършил престъплението, предмет на
4
обвинението, като на неустановен ден през месец септември **** година, в басейн, находящ
се в частен имот в град ******, област *****, на улица „******", № **, да е склонил две
лица, ненавършили ** - годишна възраст - П. М. М., родена на **.**.**** година и М. И. А.
родена на **.**.**** година, двете от град ******, да наблюдават похотливо показване на
човешки мъжки полов орган, поради което и на основание чл. 304 от НПК ЕРС правилно го
е оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.1556, ал.1 от НК.
ЯОС намира, че от всички събрани по делото доказателства и на база
заключението на вещите лица по назначените в хода на ДП две комплексни съдебно
психиатрично - психологични експертизи, не може да се направи категоричен извод, че
подс. Ч.А. е извършил от обективна и субективна страна описаното в обвинителния акт
действие. Правилно ЕРС е посочил, че съгласно чл. 303 ал.2 НПК съдът признава
подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Когато не се
установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от
него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление, съдът признава
подсъдимият за невинен. В случая е верен извода на първоинстанционния съд, че липсват
убедителни доказателства за това, че подсъдимия Ч. А. А. е осъществил от обективна и
субективна страна съставът на вмененото му престъпление - склоняване на две лица,
ненавършили **-годишна възраст, да наблюдават похотливо показване на човешки полов
орган. Правилно съдът е отбелязал, че липсват категорични и несъмнени доказателства,
които след съответен анализ да доказват авторството на деянието и да обосноват извод, че
подсъдимият умишлено е склонил двете малолетни лица да наблюдават похотливо
показване на полов орган, а още по-малко да ги е докосвал или да е искал да бъде докосван
от тях, както твърдят част от свидетелите. Правилно ЕРС е посочил, че безспорно
установено по делото е, че подсъдимият е разположил басейн, който се посещава от деца,
които живеят в околността, срещу заплащане и че свидетелките П. М. М. А. са посещавали
няколко пъти този басейн през ****г., но е верен и извода, че няма категорични
доказателства докато двете деца са били сами в басейна, там да е влязъл и подс. А., да се е
облегнал на стената на басейна, да е дръпнал късите си панталони и демонстративно да е
показал половия си орган пред двете деца, които в този момент били вече извън басейна,
като поискал от тях да го наблюдават, да ги е питал знаят ли какво е това и да им обяснява,
че оттам излиза сперма, да им казва, че могат да го докоснат, че могат да отидат до една
къща, където няма никой, както се твърди в обвинителния акт. Нито един от разпитаните по
делото свидетели не може да уточни времето, когато са се случили събитията, за които дават
показания.
С оглед извършената преценка на всички събрани по делото доказателства,
ЯОС намира за неоснователни оплакванията във въззивния протест и счита, че поради
липсата на други основания за отмяна на присъдата при служебната й проверка, същата
следва да бъде потвърдена.
ПО РАЗНОСКИТЕ
5
При този изход на наказателното производство, след като подсъдимият е
признат за невинен, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските по делото следва да
останат за сметка на органа, който ги е направил.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260001/11.01.2022 година по НОХД № 378/2019
година по описа на РС – Елхово.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6