ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 827
гр. Пловдив, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300500596 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Р. СТ. ФР., ЕГН: **********, чрез адв. С.Д.,
гр. *******, ул. „*******“ ***, ет.*, каб. № *, против отказа по изп. дело №
24/2014 г. по описа на ЧСИ ПП.И. по молба с вх. № 53183/2021 г. да прекрати
изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В жалбата се излагат съображения, че въпреки, че ЧСИ е надлежно
сезиран и са налице основанията на закона за прекратяване на
изпълнителното производство, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради това,
че взискателят не е поискал изпълнителни действия повече от две години,
съдебният изпълнител не се е произнесъл по подадената молба. Моли ПОС да
отмени отказа по изп. дело № 24/2014 г. на ЧСИ 821- ПП.И. по молба с вх. №
53183/2021 г. да прекрати изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
Взискателят в изпълнителното производство В. ИЛ. Б. и длъжникът С.
Б. Ц. не вземат становище по жалбата в дадения им срок по чл. 436, ал. 3 от
ГПК.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ ПП.И. изразява
становище, че жалбата е недопустима на първо място поради липса на
процесуална легитимация на жалбоподателя. Излага съображения, че
жалбоподателя Ф. не е конституирана като страна в изпълнителното
1
производство, поради липса на искане от взискателя да бъдат конституирани
наследниците на починалия длъжник, за което същата няма качеството на
длъжник в производството, съответно и правото да обжалва отказа на ЧСИ да
прекрати изпълнителното производство. На второ място счита жалбата за
просрочена, тъй като е подадена след изтичане на двуседмичния срок от
съобщаване на отказ да бъде прекратено изпълнителното производство по
отношение на Ф., постановен по нейна молба от 22.06.2021 г. Излага и
съображения за неоснователност на жалбата, при условията на евентуалност,
ако съдът приеме същата за допустима.
Моли да бъде оставена жалбата без разглеждане, като в случай, че бъде
допусната до разглеждане, да бъде постановено решение, с което да бъде
оставена жалбата без уважение като неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано с разпореждане от
13.01.2014 г. по молба на взискателя В. ИЛ. Б., въз основа на изпълнителен
лист, издаден по влязла в сила Заповед за изпълнение № 8356/15.08.2013 г. по
ч.гр.д. № 13296 по описа за 2013 г. по описа на Районен съд Пловдив, срещу
С. Б. Ц. и С.Г.Ф. солидарно осъдени да заплатят разходи за ползвана питейна
вода, топлинна енергия, обезщетения за забава, съдебни разноски.
Видно от приложената служебна справка, извършена от ЧСИ в НБД
Население, длъжникът С.Г.Ф. е починал. Взискателят е уведомен от ЧСИ за
смъртта на длъжника, като му е изпратено съобщение, в което е посочено, че
поради това, с разпореждане от 22.11.2019 г. (не се намира в копието на
делото) изпълнителното производство по отношение на този длъжник е
спряно. Указана е възможността на взискателя да обжалва разпореждането и
да поиска конституиране на наследниците на починалия длъжник, за което
следва да подаде молба.
На 26.02.2020 г. е постъпила молба от пълномощник на наследника на
длъжника С.Г.Ф., за запознаване с материалите поделото, към която е
приложено и нотариално заверено удостоверение за наследници на починалия
длъжник, от което е видно, че същият е починал на 07.10.2019 г. и негов
единствен наследник по закон е дъщеря му Р. СТ. ФР.. Последната е подала
молба от 22.06.2021 г. с която моли, в качеството си на наследник на
2
починалия длъжник, да бъде прекратено по отношение на нея изпълнителното
производство, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. На молбата е обективирано
разпореждане, че делото не е перемирано, а същото е спряно към датата на
подаване на молбата. Уведомена е Р.Ф., че подадената от нея молба от
22.06.2021 г. е оставена без уважение. Изпратено е писмо до взискателя, с
което му се напомня възможността да подаде изрична молба за
конституиране на наследниците на длъжника в производството.
На 20.09.2021 г. е постъпила нова молба вх. № 53183/20.09.2021 г. от
Р.Ф., като наследник на починалия длъжник С.Ф., с искане за постановяване
на нарочно постановление за прекратяване на производството поради
перемпция. По тази молба съдебният изпълнител не се е произнесъл.
На 25.11.2021 г. е постъпила разглежданата жалба срещу отказа по изп.
дело № 24/2014 г. по описа на ЧСИ ПП.И. по молба с вх. № 53183/2021 г. да
прекрати изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбата е
администрирана - събрани са такси и същата е изпратена за отговор на
страните по делото.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК отказът на съдебния изпълнител да
спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение подлежи на
обжалване от длъжника. В конкретния случай няма постановление на
съдебния изпълнител за отказ да се прекрати производството, с оглед
правомощията му по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Гражданският процесуален
кодекс не съдържа изрична уредба, която да приравнява липсата на
произнасяне на съдебния изпълнител в определен срок от подаване на молба
на отказ да бъде уважено направеното искане. В гражданския процес не е
уреден института на мълчалив отказ, аналогично на административното
право. В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК в настоящото производство
съдебният изпълнител е изразил становище, че доколкото искането за
прекратяване на изпълнителното производство е идентично с това, направено
с предходна молба от 22.06.2021 г., което е оставено без уважение, въпреки,
че молителят Ф. няма качеството на длъжник по делото и съответно е
невъзможно да се прогласи прекратяване спрямо нея, последната е уведомена
за отказа за прекратяване на делото, срокът за ожалването му е изтекъл,
поради което и разглежданата жалба срещу отказа за прекратяване на делото
с последваща молба е просрочена. По направеното искане за прекратяване на
3
производството с молба от 20.09.2021 г. съдебният изпълнител се е
произнесъл само в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК, но то не е
обективирано в надлежен акт, който да е съобщен на молителя и да подлежи
на обжалване в определения от закона срок.
Съображенията на съдебния изпълнител, че жалбоподателката не е
страна в изпълнителното производство, тъй като липсва искане за
конституирането и като длъжник от страна на взискателя, не са и съобщени, а
първото и искане за прекратяване на изпълнителното производство е
разгледано по същество и е съобщено произнасянето на съдебния изпълнител
по молбата и оставянето и без уважение. По второто искане на Ф. за
прекратяване на производството липсва изобщо произнасяне от страна на
съдебния изпълнител, а жалбата е надлежно администрирана. Не може да се
отрече интереса на жалбоподателката, като наследник на длъжника и негов
универсален правоприемник по силата на закона, да иска да бъде прекратено
изпълнителното производство. Тя не е трето лице, по смисъла на закона,
както се сочи от съдебния изпълнител, като по делото са налице
доказателства както за смъртта на длъжника, така и за качеството на
жалбоподателката на наследник на починалия длъжник.
Не може да се сподели и съображението, че тъй като е изтекъл срокът
за обжалване на разпореждането, с което е оставено без уважение първото
искане за прекратяване на изпълнителното производство, то жалбата срещу
отказа на съдебния изпълнител да се произнесе по второ такова искане е
просрочена. С изтичането на нов период от време се поражда правото да бъде
поискано отново прекратяване на производството, поради изтичане на
перемпционния срок и ЧСИ дължи произнасяне. Компетентен да се произнесе
по искането за прекратяване на изпълнителното производство е съдебният
изпълнител, ако счете, че е сезиран от надлежно легитимирано лице, в
противен случай, при произнасянето си, следва да отчете липсата на
процесуална предпоставка за разглеждане на молбата.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че жалбата, с която е
сезиран, е недопустима, поради липса на надлежен акт, който да подлежи на
контрол от съда, в който съдебният изпълнител да се е произнесъл по
отношение на допустимостта и евентуално основателността на направеното
от жалбоподателя искане за прекратяване на изпълнителното производство.
4
Поради това следва жалбата да бъде оставена без разглеждане,
производството по настоящото дело да бъде прекратено, като делото бъде
върнато на съдебния изпълнител за произнасяне с надлежен акт по молба с
вх. № 53183/2021 г., едва след което би могло да възникне правото на
жалбоподателя да го обжалва, при наличие на правен интерес.
По изложените съображение, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. СТ. ФР., ЕГН:
**********, чрез адв. С.Д., гр. *****, ул. „*****“ ***, ет. *, каб. №*, против
отказ по изпълнително дело № 24/2014 г. по описа на ЧСИ ПП.И., рег. № 821,
район на действие ПОС, да прекрати изпълнителното производство, на осн.
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по молба с вх. № 53183/2021 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 596/2022 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив.
ВРЪЩА делото на ЧСИ ПП.И., рег. № 821, район на действие ПОС, за
извършване на следващите се процесуални действия, съгласно мотивната част
на определението.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5