Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
13.02.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1062 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.124, във вр. с чл.121, ал.1, т.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на Н.З. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат Е.Ф., с посочен по делото адрес: ***, против Заповед №8121к-12460 от 25.10.2022 г. на Министъра на вътрешните работи.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна и издадена в противоречие с разпоредбите на чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Излагат се съображения, че със Заповед рег.№8121к-2089/06.02.2017 г. жалбоподателят бил назначен на длъжност „началник на сектор КИС – Хасково“ на основание чл.9 от ЗДСл и §69 от ПЗР на ЗИДМВР (ДВ бр.81 от 14.10.2016 г.), като назначаването станало въз основа на преобразуване на длъжността, заемана от Н.З., от длъжност по ЗМВР, на такава по ЗДСл. Предвид това, по отношение на него нямало възникване на ново служебно правоотношение, каквото законодателят бил вложил в разпоредбата на чл.106, ал.1, т.6 от ЗДСл, а било налице преобразуване на едно служебно правоотношение (по ЗМВР) в друго такова (по ЗДСл), тъй като не било налице прекратяване на правоотношението по ЗМВР и възникване на ново правоотношение по ЗДСл. „Възникването“ на служебното правоотношение по ЗДСл било продиктувано единствено поради обстоятелството, че със закон длъжности, които били определени за заемане от държавни служители по ЗМВР, били преобразувани и определени за заемане по реда на ЗДСл. От посоченото било видно, че по отношение на Н.З. не било изпълнено условието на чл.106, ал.1, т.6 от ЗДСл – служебното правоотношение да е възникнало след придобиване и упражняване на правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Твърди се също, че съгласно чл.68, ал.1 от КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобивало при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете, и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличавала от първия ден на всяка следваща календарна година, съгласно посоченото в т.1 и т.2 от разпоредбата. Алинея 2 от същия закон посочвала, че от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал.1 се увеличавал от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца, до достигане на осигурителен стаж 37 годни за жените и 40 години за мъжете. Сочи се, че съгласно тези условия, през 2022 г. мъжете в Република България можели да упражняват правото си на пенсия при достигане на възраст 64 години и 5 месеца, и 39 години и 2 месеца осигурителен стаж. Видно било от ЕГН на жалбоподателя, че към момента на връчване на оспорената заповед той бил навършил 56 години – възраст, която далеч не покривала изискванията на чл.68 от КСО. Н.З. бил упражнил правото си на пенсия, но това станало по специален ред, а именно реда на чл.69 от КСО. Твърди се, че отсъствието на която и да е от двете кумулативно изискуеми предпоставки – осигурителен стаж и възраст, водело до неприложимост на чл.68, ал.1 от КСО. В този смисъл обжалваната заповед била незаконосъобразна и издадена в противоречие със законите на страната, тъй като служебното правоотношение на жалбоподателя не било възникнало след като същият е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи се, че незаконосъобразно и в нарушение на трудовото законодателство заповедта била връчена на жалбоподателя в 13.57 часа на 25.10.2022 г., като 2/3 от работния ден били изтекли, а той изпълнявал своите служебни задължения, който труд не било предвидено да му бъде овъзмезден. Жалбоподателят Н.З. бил дългогодишен служител на Министерството на вътрешните работи, като през целия си служебен стаж бил изпълнявал добросъвестно и точно служебните си задължения, в потвърждение на което се представят получени от същия награди и грамоти.
Претендира се отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът, Министър на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмено становище, излага съображения за неоснователност на жалбата, и претендира същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №8121к-2089/06.02.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание член 9 от Закона за държавния служител и §69 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИДМВР (ДВ бр.81 от 14 октомври 2016 г.), считано от 01.02.2017 г., за неопределено време, Н.З.З. е назначен на държавен служител на длъжност „Началник на сектор КИС „Хасково“ към отдел „Териториални КИС – Юг“ при дирекция „Комуникационни и информационни системи“ – МВР.
От Директора на ДКИС до Министъра на вътрешните работи е изготвена Докладна записка Рег.№5290р-177782/20.10.2022 г., относно прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, в която се сочи, че в Дирекция КИС има служители, назначени на ръководна длъжност, които са придобили и/или упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и се счита за целесъобразно, с оглед предвиждани изменения за оптимизиране организацията на работа и дейността на дирекцията, и необходимостта от назначаване на нови служители, за предвиждане приемственост и взаимозаменяемост на служителите, да се прекратят на основание чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл служебните правоотношения на изброени служители, сред които и Н.З.З..
На Докладната записка е поставена резолюция от 21.10.2022 г. за изготвяне на проекти на заповеди. Приложена е Справка за наличието на упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от Териториално поделение Хасково, с дата 01.10.2022 г., по входни параметри – ЕГН на Н.З.З., в която за същия е отразено: статус на пенсионер – активен пенсионер; към момента на запитването лицето получава: Лична пенсия за осигурителен стаж и възраст; начална дата на пенсията: 21.12.2016 г.
До Н.З.З. е изпратено Предизвестие Рег.№8121р-21883/25.10.2022 г. от Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.106, ал.1 от ЗДСл е предизвестен, че след изтичане на едномесечен срок от получаването ще му бъде прекратено служебното правоотношение на основание чл.106, ал.1, т.6 от ЗДСл, като при неспазен срок на предизвестието, ще му бъде изплатено обезщетение на основание чл.106, ал.4 от ЗДСл. Предизвестието е връчено на адресата си срещу подпис на 25.10.2022 г.
С оспорената в настоящото производство Заповед №8121к-12460 от 25.10.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл.106, ал.1, т.6 и чл.108 от ЗДСл се прекратява служебното правоотношение на Н.З.З. *** към „Териториални КИС – Юг“ при дирекция „Комуникационни и информационни системи“ – МВР, когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на връчване на заповедта. Разпоредено е на основание чл.61, ал.2 от ЗДСл, §71 и §72 от ПЗР към ЗИДЗМВР (ДВ бр.81 от 14.10.2016 г.), на държавния служител да се изплатят полагащите се обезщетения, както и да му се изплати обезщетение на основание чл.106, ал.4 от ЗДСл, при неспазен срок на предизвестие.
Видно от отразеното под текста на заповедта, същата е връчена на адресата си срещу подпис на 25.10.2022 г. в 13.57 ч.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 28.10.2022 г.
Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваната заповед е издадена от материално компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. В случаите по чл.106 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването, какъвто за жалбоподателя няма спор, а и е видно от заповедта за назначаването му на държавна служба, се явява Министърът на вътрешните работи.
Обжалваната заповед е издадена в изискуемата от чл.108, ал.1 от ЗДСл писмена форма и съдържа предписаните от същата норма реквизити, включително правното основание за прекратяване на правоотношението, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Оспорената заповед е издадена при спазване общото изискване за мотивиране на всеки индивидуален административен акт, доколкото изложените в нея фактически основания за издаването й кореспондират на правните такива.
Приложена е нормата на чл.106, ал.1, т.6 от ЗДСл (нова – ДВ, бр.46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., посл. изм. и доп. бр.57 от 2016 г.), според която органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от Кодекса за социално осигуряване.
Разпоредбата е диспозитивна и предоставя в дискреция на органа по назначаването да упражни тази възможност, в случай че са налице визираните в нормата предпоставки, а те са: служебното правоотношение да е възникнало след като държавният служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Възникването, респ.придобиването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст пък е пенсионно-осигурително правоотношение, предпоставките за което са регламентирани в КСО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Дали и кога за жалбоподателя възниква право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не може да се преценява инцидентно в настоящото производство. Жалбоподателят не е оспорил по надлежния ред удостовереното в приложената по делото Справка в регистрите на НОИ, Териториално поделение Хасково обстоятелство, че Н.З.З. има статус на пенсионер и получава Лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата на пенсията 21.12.2016 г. Тази справка е изготвена съобразно предвидената в чл.106, ал.5 от ЗДСл възможност, в случаите по ал.1, т.6 от същата разпоредба, органът по назначаване да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от държавния служител.
Изложените в жалбата съображения, че навършената от Н.З. възраст 56 години, не отговаряла на изискванията на чл.68 от КСО за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, са без правно значение в случая. Разпоредбата на чл.68 от КСО въвежда общата уредба на изискванията за придобиване право на пенсия спрямо размера на навършена от осигурено лице възраст и придобит осигурителен стаж.
Специални изисквания по отношение на тези предпоставки са въведени с нормата на чл.69 от КСО, относно придобиването право на пенсия от военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и в разпоредбите на чл.69а, чл.69б и чл.69в от КСО. Всички тези норми систематично се намират в Раздел I „Пенсии за осигурителен стаж и възраст“ на Глава шеста от КСО, и няма съмнение, че уреждат предпоставките за придобиване на пенсия, в зависимост от осигурителния стаж и възраст на лицето. Изрично в жалбата е заявено, че Н.З. е упражнил правото си на пенсия по реда на чл.69 от КСО, което води на единствения възможен извод, че същият е придобил и упражнил именно правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 21.12.2016 г.
Съгласно представената по делото Заповед №8121к-2089/06.02.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, Н.З. е назначен на държавна служба, считано от 01.02.2017 г., към който момент вече е бил придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Изрично в цитираната заповед е вписано като правно основание чл.9 от ЗДСл, а според чл.9, ал.1 от ЗДСл служебното правоотношение възниква въз основа на административен акт. Тоест самата Заповед се явява основанието за възникване на служебното правоотношение на жалбоподателя като държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, от датата, посочена в нея. Съдът не споделя развитата в жалбата теза, че доколкото по отношение на Н.З. нямало възникване на ново служебно правоотношение, а било налице преобразуване на едно служебно правоотношение по ЗМВР в друго такова по ЗДСл, то в случая не намирала приложение нормата на чл.106, ал.1, т.6 от ЗДСл. Разпоредбата на чл.106, ал.1, т.6 от ЗДСл визира прекратяването на служебно правоотношение по ЗДСл, и за жалбоподателя началният момент на възникването на това служебно правоотношение е 01.02.2017 г., независимо дали в предходен момент същият е заемал длъжността на основание друго правоотношение. Този извод намира подкрепа и в разпоредбата на §69, ал.3 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР (ДВ бр.81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. и доп.), която предвижда, че служителите по ал.1 „се назначават“ на длъжности, определени за заемане по Закона за държавния служител, с щата на съответната структура, като съгласно ал.5 и ал.6 на същия параграф, на тези служители се присъжда определеният в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност и се определя индивидуална основна заплата.
Настоящият съдебен състав приема за безспорно установени по делото изискуемите от разпоредбата на чл.106, ал.1, т.6 от ЗДСл предпоставки за издаване на процесната заповед. Доколкото в чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл е предвидена възможност органът по назначаването да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при придобито от държавния служител право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то съответна на целта на закона се явява и хипотезата за прекратяване на правоотношението в случай, че такова право е било придобито още в момент, предхождащ назначаването на служителя.
Не са налице заявените в жалбата основания на чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК за отмяна на оспорената заповед, и подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Съдът намира искането за основателно по чл.143, ал.3 от АПК, предвид изхода на спора за тази съдебна инстанция, пред която ответникът е бил представляван от юрисконсулт, и определя размера му, на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, на 100 лв. за настоящото производство.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.З.З. против Заповед №8121к-12460 от 25.10.2022 г. на Министъра на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Н.З.З., ЕГН **********, да заплати на Министерство на вътрешните работи, гр.София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: