Р Е Ш Е Н И Е
№
26
гр. Севлиево 17.03.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ГЕРГАНА БОЖИЛОВА
при секретаря СИЛВИЯ СТАНЕВА, в
присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от съдията БОЖИЛОВА А.Н. дело
№ 17 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:;
Жалбоподателят В.В. *** е обжалвал
наказателно постановление № 07-030 от 19.12.2019 година на Началника на
Отдел „Рибарство и контрол – Централен
Дунав” към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/ със седалище в гр. Бургас, с което за извършено нарушение по
чл. 49а от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и на основание чл. 91,
ал. 4 от ЗРА му е наложена глоба по чл. 85а от ЗРА в размер на 500,00 лева.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени
изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.
Процесуалният представител на
ответника по жалбата направи искане същата да се остави без последствия и
наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно
постановление е връчен на жалбоподателя на 08.01.2020 година. Жалбата е постъпила
в деловодството на наказващия орган на 14.01.2020 година, тоест в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
По делото се събраха писмени и гласни
доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната
фактическа обстановка:
На 09.10.2019 година в Сектор
„Рибарство и контрол – Габрово“ при Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“
постъпил сигнал за нерегламентирана продажба на риба в село Добромирка, община
Севлиево. Във връзка с подадения сигнал свидетелите Г.П.В. и К.И.К. – служители
на РК – ИАРА – Габрово, посетили село Добромирка, община Севлиево, където в
центъра на селото, в непосредствена близост до хранителния магазин, установили
спрял пред магазина лек автомобил „Опел Астра“ – комби, син на цвят, с рег. №
ЕВ **** АН, собственост на В.В. ***, който бил с отворен багажник. В него, в
пластмасови касетки, имало поставена
прясна риба /толстолоб/, като от капака на багажника висяла една риба и табела
с надпис с цена на същата на килограм. В близост до касетките имало поставен и
кантар. След пристигането си на място служителите на ИАРА се легитимирали пред
жалбоподателя, който стоял до колата, и му поискали документите за произхода на
рибата. Жалбоподателят не представил такива документи, поради което свидетелят В.
съставив първо Констативен протокол № 000892 от 09.10.2019 година, а след това
и акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № В 0016113 от
09.10.2019 година. Преди да състави документите двамата свидетели претеглили
рибата със служебна везна, при което се установило общо тегло 38,400 кг.
След съставянето на акта, същият бил
предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите
възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят е
вписал собственоръчно, че няма възражения. Писмени възражения не са постъпили и
в срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН
било издадено обжалваното наказателно постановление, в обстоятелствената част на което
административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя
фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за
нарушението, въз основа на което и на основание чл. 91, ал. 4 от ЗРА е наложил на жалбоподателя наказание глоба по
чл. 85а от ЗРА в размер на 500,00 лева за извършено нарушение на чл. 49а от
ЗРА.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът намира за установена от показанията на разпитаните свидетели – Г.В. и К.К., както и писмените доказателства
– АУАН; НП, Констативен протокол, Заповед № РД
09-25 от 21.01.2014 година на Министъра на МЗХГ; Заповед № РД 09-1177 от
20.12.2019 година на Министъра на МЗХГ и представените в съдебно заседание от
процесуалния представителна ответника по жалбата Декларация за съответствие на
служебната везна.
По делото бяха разпитани в качеството на свидетели
двамата служители на ИАРА, които са извършили проверката и констатирали
твърдяното административно нарушение. В показанията си пред съда те потвърдиха
описаната по – горе фактическа обстановка, като разказаха подробно как е
протекла същата.
Жалбоподателят се яви в провелото се по делото
съдебно заседание и заяви, че не е извършвал продажба на рибата, която била в колата
му. Същият обясни, че тя му била дадена от Н.К. от с. Ряховците, община
Севлиево за собствена консумация, и В. мислел да си я консервира. Според
изнесеното от него, същият се намирал на центъра на село Добромирка, община
Севлиево, защото имал намерение да си купи трици.
В подкрепа на защитната си теза, че не е продавал
рибата, жалбоподателят ангажира показанията на свидетелите П.Г. и Д.И..
Свидетелят П.Г. заяви, че на инкриминираната дата бил в центъра на село Добромирка,
община Севлиево и разговарял с жалбоподателя. Същият бил спрял колата си пред
магазина и отворил багажника й, за да я покаже на свидетеля. Същевременно с
това му обяснил, че щял да си прави консерви от нея. Тогава свидетелят му
поискал да му даде няколко риби, при което В. му казал, че ще му даде, след
като си направи консервите. Според показанията на този свидетел, когато
пристигнали проверяващите, багажникът на колата бил затворен.
Свидетелят Д.И. заяви, че на 09.10.2019 година
жалбоподателят му се обадил по телефона и му казал да отиде в село Добромирка,
за да му даде риба. Свидетелят се съгласил и отишъл до центъра на селото,
където жалбоподателят му бил казал, че ще го чака, но В. му обяснил, че минали
проверяващи и му взели рибата. За същата той казал, че я бил взел от Н.К.,
който държал язовира на „Ряховски ливади“.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с
което е представено заверено копие от Заповед № РД 09-25 от 21.01.2014 год. на
Министъра на МЗХ. АУАН е съставен от лице,
което е оправомощено за това по силата на чл. 91, ал.1 от ЗРА и посочената
по-горе Заповед № РД 09-1177 от 20.12.2019 година на Министъра на МЗХГ.
При извършената от съда
проверка се констатира, че в административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушават правото на
защита на административнонаказаното лице. Актът и наказателното постановление
са съставени при спазване изискванията на ЗАНН. Същите съдържат всички
необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, са отразени датата, мястото и часа на извършването на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП. В издаденото въз основа на акта наказателно
постановление е посочена конкретната законова разпоредба, която е нарушена и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Съдът счита, че от събраните по делото
доказателства по безспорен начин се
установява нарушението, нарушителят и неговата вина. При проведения
непосредствен разпит на свидетелите В. и К. съдът не констатира противоречия с
установените в акта фактически положения. Показанията на свидетелите са
подробни, задълбочени и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат
кредитирани без резерви. Те намират подкрепа еднопосочно и от приобщените по
надлежния ред писмени доказателства. В тях последователно са отразени
възприетите непосредствени впечатления по време на извършената на място
проверка. Свидетелите убедително разказват за обстоятелствата, които лично са
възприели, след като са посетили центъра на село Добромирка, община Севлиево.
Категорични са в това, че рибата се е намирала в пластмасови касетки в
багажника на автомобила на жалбоподателя, както и това, че на капака му висяла
една риба и табела с цената й на килограм и мало малък кантар за претеглянето
й. Тези обстоятелства несъмнено доказват обстоятелството, че рибата е била
предлагана от жалбоподателя за продажба. Следва да се отбележи също, че така
наведените от тях обстоятелства не се опровергаха от показанията на
свидетелите, ангажирани от жалбоподателя. Освен това същият не е направил
възражения възражения в съставения му АУАН, с които да оспори отразените в него
фактически обстоятелства.
С обжалваното наказателно
постановление е прието, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението
по чл. 49а от ЗРА, съгласно който копие от документите по чл. 49 от ЗРА се
представят при проверка на контролните органи на ИАРА и на Българската агенция
по безопасност на храните. Според разпоредбата на чл. 49 от ЗРА се забранява
продажбата на риба и други водни организми без: 1. копие от декларация за произход и документ за
първа продажба - в случаите, когато се извършва първа продажба на риба и други
водни организми, или; 2. търговски или платежен документ - във всички останали
случаи.
От събраните по делото доказателства
по безспорен начин се установява според съда, че с даденото в обстоятелствената
част на НП описание на нарушението жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на цитираната разпоредба. Жалбоподателят безспорно е
предлагал за продажба риба от вида толстолоб, за произхода на която не е
притежавал нужните документи. От субективна страна жалбоподателят е действал
при пряк умисъл – той съзнавал, че извършва продажба на риба, за която няма
никакви документи, удостоверяващи нейния произход, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от това и е искал настъпването им. Правилно
жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 85а от ЗРА за извършеното
нарушение, тъй като съгласно тази разпоредба на закона всеки, който не представи
документите по чл. 49а, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в
размер от 500 до 1000 лева. В случая наказанието за извършеното нарушение е
определено в минималния размер с оглед обстоятелството, че в НП няма данни за
други нарушения, извършени от жалбоподателя по ЗРА, с което съдът намира, че са
съобразени разпоредбите на чл. 27 и чл. 12 от ЗАНН. Съдът счита, че
размерът на глобата е определен законосъобразно, като са взети предвид както
имотното състояние на жалбоподателя, така и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. Размерът на глобата е определен в нейния минимален
размер, поради което същият не може да бъде намален, каквото искане направи
жалбоподателя.
Случаят не би могъл да се приеме и за
маловажен предвид това, че количеството риба е било твърде голямо, а и поради
това, че липсата на документи, удостоверяващи произхода на рибата, крие опасност
за здравето на хората, поради обстоятелството, че същата може да е била
заразена, с което пряко може да се навреди на здравето на хората.
По гореизложените съображения, съдът
счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради
което следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 07-030 от 19.12.2019 година на Началника на Отдел „Рибарство и контрол –
Централен Дунав“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, с което на В.В. ***, ЕГН: **********, за
нарушение по чл. 49а от Закона за рибарството и аквакултурите и на основание
чл. 85а от ЗРА е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00лв.
/петстотин/ лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: