РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 13.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Русе, в
публично съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
КАН дело № 231 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от ОДМВР
гр. Русе против Решение № 200/18.02.2020 г. на Районен съд – Русе, постановено
по АНД № 8/2020 г., с което е отменен Електронен фиш Серия К № 2498808, издаден
от ОДМВР – Русе, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 189, ал. 4 вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на С.Д.Й. *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Наведени са доводи за
незаконосъобразност на оспореното съдебно решение поради нарушение на
материалния закон. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че
авторството на нарушението не било доказано по безспорен и несъмнен начин. По
подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното решение
и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на електронния фиш.
Претендира се присъждането на разноски за настоящата инстанция.
Касационният ответникът С.Д.Й., чрез
процесуалния си представител в с.з. изразява становище за неоснователност на
жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на
въззивната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава становище за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН.
Въз основа на събраните доказателства въззивната
инстанция е приела, че 20.03.2018г., по бул.“България“ в гр.Русе, на посочените
в електронния фиш GPS
координати, чрез използване на дигитална
стационарна радарна установка, било заснето извършването на административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в движение на лек автомобил
„Волво ХЦ 90“, с рег. № Р **** КВ, със скорост от 90 км/ч при разрешена за
пътния участък такава от 50 км/ч. В съответствие с чл.189, ал.4 от ЗДвП бил
издаден електронен фиш, с който на ответника по касация - С.Д.Й., като
собственик на автомобила, на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Електронният фиш (ЕФ)
бил връчен на Й., като в 14-дневния срок по чл.189, ал.5 от ЗДвП – на
01.11.2019 г. той представил декларация, в която посочил, че при извършване на
нарушението автомобилът бил управляван от неговия баща – Д. С. Й.. Към
декларацията не било приложено СУМПС на последния, за който се установява, че е
починал на 26.01.2019 г.
При тази фактическа обстановка обосновано районният
съд е приел, че авторството на нарушението не се установява по безспорен и
несъмнен начин, както изисква нормата на чл.303, ал.2 от НПК.
Неоснователно е възражението на касатора, според
което щом нарушението е извършено на 20.03.2018 г., а бащата на наказаното лице
е починал на 26.01.2019 г., наказаният е разполагал с достатъчно време да
представи нужната на административнонаказващия орган информация и по-конкретно
копие на СУМПС на своя баща, както изисква разпоредбата на чл.189, ал.5,
изр.второ от ЗДвП. Според този текст, копието на СУМПС се предоставя в
съответната териториална структура на МВР заедно с декларацията с данни за
лицето, извършило нарушението, което следва да стане в 14-дневен срок от
връчване на ЕФ. Преди връчването на ЕФ на собственика на автомобила, с който е
извършено нарушението, от същия не може да се очаква да знае, че с превозното
средство е извършено подобно нарушение, а още по-малко може да се очаква той
вече да е обезпечил доказателства за авторството на нарушението като се е
снабдил с копие на СУМПС на извършилия нарушението водач.
Касационната инстанция намира, че след смъртта на
своя баща ответникът по касация е бил в обективна невъзможност да представи
копие от неговото СУМПС, която невъзможност се дължи на законови пречки. Според
чл.1, ал.5, т.2 от ЗБЛД СУМПС е български личен документ, който при смърт на своя притежател, съгласно чл.10, ал.1,
т.1 от същия закон, подлежи на предаване на органа, който ги е издал.
Разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗБЛД предвижда, че СУМПС се издава от органите
на МВР на лица при условия и по ред, определени с акт на МС. Този акт е именно
ПИБЛД. Според чл.33, ал.1, изр.второ от ПИБЛД, СУМПС се издава въз основа на
заявление по образец, съгласно приложение № 2, подадено лично в звената
"Пътна полиция" на ОДМВР по постоянния адрес на заявителя.
Следователно именно на касатора – ОД на МВР – Русе следва да е предадено СУМПС
след смъртта на бащата на ответника по касация, поради което последният
очевидно не е разполагал с него, за да изготви копие, което да представи с
декларацията си, както изисква чл.189, ал.5 от ЗДвП.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и е постановил едно
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и
на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №200/18.02.2020 г., постановено
по АНД № 8/2020 г. на Районен съд – Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.