Решение по дело №12264/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              04.03.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВА НЕШЕВА  

 

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12264 по описа на 2019 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12264/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Ч.Е.Б.” АД *** ЕИК ******срещу решение №167413 от 17.07.2019 г постановено по гр.д.№71632/2018 г на СРС , 74 състав ; с което на основание чл.124 ал.1 ГПК е признато за установено срещу въззивника , че „Д.Б.“ ЕООД гр.София ЕИК ******не дължи сумата от 3929,74 лева – начислена сума по фактура №********* от 25.10.2018 г , представляваща корекция за ел.енергия за периода 25.07.2018 г – 22.10.2018 г за магазин №2 в гр.София кв.******.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като е налице манипулация на СТИ и той не е отчитал изцяло потребяваната ел.енергия . За небитови клиенти т.33а от ДР на ЗЕ не изисква да е собственик или ползвател на имота , а в системата на въззивника ищецът е титуляр на партидата . Ищецът е заплащал ел.енергията за обекта и негов представител е присъствал на проверката . Искът не е доказан , а са налице предпоставките за извършване на корекция .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Писмената форма на договора за доставка на ел.енергия е такава за действителност , а не за доказване . По делото не е доказано кой е заплащал сумите за ел.енергия . Не са спазени изискванията за извършване на законосъобразна корекция .

 

         Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 19.07.2019 г и е обжалвано в срок на 01.08.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че ответникът не е доказал , че ищецът е негов небитов клиент  / обратното се твърди от разпитания свидетел Н.Т./ . Няма данни ищецът да е собственик или ползвател на обекта , нито за подаване на молба-декларация за откриване на партида или за писмен договор .

Решението на СРС е правилно .

Ответникът е основал дължимостта на процесната сума от корекция с твърдението , че ищецът е негов небитов клиент , налице манипулация на СТИ и той не е отчитал изцяло потребяваната ел.енергия.

Законосъобразно първоинстанционният съд е констатирал , че липсват доказателства ищецът да е небитов клиент на ответника . Фактът , че ищецът се води от ответника като титуляр на партида и му се издават фактури за ел.енергия за процесния обект не доказва договорни отношения . По делото не са представени документите за откриване на партидата , нито писмен договор между страните. Не следва друго от това , че ел.енергията за обекта е била заплащана – няма данни кое е лицето заплащало въпросните суми , а същите би могло да се заплатят от всяко едно лице, включително и от ползвател , който няма връзка с дейността на ищеца  . Не може да се приложи и чл.293 ал.3 ТЗ , защото няма доказателства представител на ищеца да е зачитал и да не е възразявал за действието на договорните отношения при липса на изричен писмен договор . Не е установено по делото и присъствалото на проверката лице да е служител или упълномощен представител на ищеца . 

Въззивната жалба е неоснователна , а решението на СРС трябва да бъде потвърдено .

Разноски от въззиваемата страна са претендирани , но не са доказани.

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване.

 

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №167413 от 17.07.2019 г постановено по гр.д.№71632/2018 г на СРС , 74 състав .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.