РЕШЕНИЕ
№ 490
гр. Велико Търново, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110102391 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК вр.чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за
потребителски кредит ****., по който ответникът «****е кредитор, а ищецът-
кредитополучател, който договор е сключен в съответствие със Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. Ищецът твърди, че договорът за кредит е за сумата 509,90
лв., от които 500 лв. е кредита и застрахователна премия в размер на 9,90 лв., със срок на
погасяване 4 месеца. Сочи се, че ГПР е 48,20%, а ГЛП е 40,00%. Твърди ,че общият размер
на всички плащания е 553,54лв. На следващо място ищецът твърди, че е сключил с „****
ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, с който дружеството в качеството на
поръчител се задължило срещу заплащане на възнаграждение о т 191,14 лв., което се
заплаща на вноски с различен размер за срока на действие на договора за кредит, т.е за 4
месеца, да отговаря солидарно за задълженията му към ***** Ищцата заявява, че общото
задължение към ответното дружество, съгласно погасителния план възлиза на 744,68лв.,
включващо главница, лихва, застрахователна премия и възнаграждение на поръчителя.
Излагат се твърдения, че ищцата е платил на ответника общо сумата 150лв. чрез три отделни
плащания. Ищцата твърди ,че има качеството потребител и в исковата молба навежда
доводи за неяснота при формиране на ГПР и невключването на допълнителните разходи за
възнаграждение на поръчител, с които твърди ,че се надвишава размерът определен в чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Изтъква се, че договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
Ищцата счита за недействителен и договора за поръчителство, като заявява, че договарянето
кредитополучателят да заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора 1
противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение.
Ищцата отправя искане съдът да прогласи за недействителен договор за потребителски
кредит **** , сключен между ищцата и ответника ****, на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД
вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, т.10 от ЗПК. На следващо място, отправя искане съдът да
прогласи за недействителен договор за поръчителство от 03.02.2023г., сключен между
ищцата и ответника **** с предмет обезпечаване на задълженията по договор за
потребителски кредит **** на основание чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Претендира разноски. В
1
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника«***** който
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването на договора за кредит, но
оспорва твърденията на ищцата за недействителност на договора и твърди, че сочените от
ищцата клаузи от договора са действителни и не противоречат на изискванията на закона.
Признава, че ищцата е направила плащания по договора за кредит в посочения в исковата
молба размер . Твърди ,че плащането от ищцата е направено по валиден договор за кредит.
Моли за отхвърляне и исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника “****,
който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че обезпечението в т.ч. предоставянето на
поръчител в лицето на ответника „**** е единствено възможност, а не задължение на
кредитополучателя и възнаграждението на поръчителя не следва да бъде включено в ГПР,
тъй като не е задължително условие за получаване на кредита. Моли за отхвърляне и
исковата претенция. Претендира разноски.
С отговора ответникът ***** предявява насрещен иск, приет за съвместно
разглеждане в настоящото производство, за осъждане на ответникът по насрещния иск/ищец
по първоначалният иск/ да заплати сумата 359,90лв., представляваща главница по
процесния договор за кредит/чистата стойност на кредита/, ведно със законната лихва върху
главниците,считано от подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане.
Твърди се, че кредитополучателят по процесния договор за кредит не е погасила изцяло
задължението си, а е заплатила само сумата 150лв. Заявява ,че й е предоставен кредит в
размер на 509,90лв., като след приспадане на сумата 150лв., ответникът счита, че
кредитополучателят му дължи сумата 359,90лв. Отправя искане за уважаване на насрещната
искова претенция. Претендира разноски.
Ответникът по насрещния иск е депозирала отговор на насрещната искова молба, в
която заявява, че не оспорва обстоятелството, че след като договорът за кредит бъде обявен
за недействителен на основание чл.23 от ЗПК, крдитополучателят следва да върне само
главницата, след приспадане на направените от нея вноски по договора за кредит и договора
за поръчителство.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 03.02.2023г. между ищеца Р. И. Ш. и ответника „***** е сключен договор за
потребителски кредит ***** по силата на който кредитодателят **** предоставя на ищеца
кредит в размер на 509,90 лв., от които кредит в размер на 500лв. и 9,90лв. застрахователна
премия. Лихвеният процент на договора за кредит е 40% и ГПР 48,20%. Погасяването на
кредита се извършва на 4 погасителни вноски, като падежа на последната вноска е
31.05.2023г.
По делото не е спорно, че на 03.02.2023г. между „***** в качеството поръчител и
ищцата Р. И. Ш. в качеството потребител е сключен договор за поръчителство, по силата на
който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „*****“, по силата
на който да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за изпълнение на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и
за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит. В ал.2 на разпоредбата на чл.1 от договора за поръчителство е
посочено, че за поемане на задълженията потребителят дължи възнаграждение на
поръчителя.
Съгласно Приложение №1 към договора за поръчителство, възнаграждението на
поръчителя е в общ размер 191,14лв., което се изплаща на вноски с различен размер за срока
на действие на договора за кредит, т.е. за 4 месеца.
2
Съгласно чл.4 от договора за кредит, в случай, че кредитополучателят е посочил в
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „*** банкова гаранция
съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „****юридическо лице
(„Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на
заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от
предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия
договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.
Съгласно ал. 2, в случай че в посочения в ал. 1, изр.1 срок кредитополучателят не
предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено
от „*** съответно този договор не поражда действие между страните, а в ал. 3 на чл. 4 от
договора е предвидено, че в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение,
срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва
одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
В чл. 5, ал. 2 от договора страните са се съгласили, че в случаите, когато
кредитополучателят чрез посредничеството на „****е сключил застраховка за определени
застрахователни рискове, дължимата от кредитополучателя застрахователна премия се
превежда от „*****“ директно по банкова сметка на съответния застраховател, за което
кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на настоящия
договор. Остатъкът от главницата, след превода на застрахователната премия се предоставя
на кредитополучателя при условията на договора.
По делото е представено Договор за поръчителство от 03.02.2023 г., сключен между
Р. И. Ш. и "****, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за
поръчителство с „****, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение
в размер и при условия съгласно Приложение № 1, което възнаграждение страните са
уговорили да бъде дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита
съгласно погасителния план.
По делото не е спорно, че ищцата е направила плащане по процесния договор за
кредит в размер на общо сумата 150 лв., което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит №2719641 от 03.02.2023 г., по
силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 500 лв.,
като последният се е задължила да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва
на 4 вноски, в размер по погасителен план, като падежът на последната вноска е
3
31.05.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК,
съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК.
Твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит поради нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира за неоснователно. В договора е посочен лихвения
процент по кредита /40 %/, както и годишния процент на разходите по кредита /48,20 %/.
Настоящият съдебен състав приема, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11
ЗПК, доколкото с договора е уговорен фиксиран лихвен процент за целия срок на кредита,
като за спазване на изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е достатъчно
същият да бъде посочен в договора, доколкото останалите изброени в нея реквизити относно
лихвата по потребителския кредит, касаят хипотезата, в която страните са уговорили
променлив лихвен процент. При договори за кредит с фиксиран лихвен процент за спазване
на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е необходимо погасителният план да съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. В случая по делото в сключения между страните договор се съдържа погасителен
план с такова съдържание, поради което следва да се приеме, че в него се описани условията
за издължаване на кредита от потребителя. На следващо място следва да се има предвид, че
съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК възнаградителната лихва е част от ГПР, а съгласно чл. 19, ал.
4 ЗПК същият не може да бъде по–висок от пет пъти размера на законната лихва за
просрочени задължения в левове и във валута. В този смисъл при договорен размер на
лихвата от 40 % и ГПР в размер на 48,20 %, същият се явява съобразен със закона и
непротиворечащ на добрите нрави. В случая не е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, доколкото в договора е посочен размера на ГПР и общата сума дължима от
кредитополучателя, изчислена към момента на сключването му. Отразени са и всички
дължими плащания по договора, релевантни за изчисляване на ГПР, съобразно отразения в
приложение № 1 към ЗПК начин към момента на сключване на договора.
На следващо място и предвид наведените с исковата молба твърдения, съдът
намира, че невключването на застрахователната премия в ГПР не обосновава извод за
нищожност на договора за кредит. Следва да се има предвид, че със сключването на
договора, кредитополучателят се е съгласил да сключи застрахователен договор с
4
посредничеството на кредитодателя. За сключването на този застрахователен договор,
застрахованият дължи застрахователна премия, която ищецът се е съгласил да бъде
кредитирана от ответника, поради което сумата, която е следвало да бъде платена от
кредитополучателя на застрахователя, а реално е платена от кредитодателя, е включена в
главницата по договора за потребителски кредит, доколкото също е финансирана от
„Кредисимо“, респективно – подлежи на връщане от ищеца, като част от главницата, наред с
реално преведената сума по договора.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че уговорената с чл.4 от договора за
потребителски кредит клауза за предоставяне на обезпечение по кредита е неравноправна,
респективно - противоречи на закона и добрите нрави, поради което е нищожна. Със същата
клауза, кредиторът е въвел изискване за предоставяне от страна на кредитополучателя на
обезпечение. Макар в самата клауза да е предвидено, че предоставянето на обезпечение е
предвидено като възможност за кредитополучателя, предоставянето му се явява
задължително условие за пораждане действието на т.нар. „бърз кредит“, доколкото в
противен случай, разглеждането на документите на потребителя би продължило 14 дни, а
ако заявлението не е одобрено в този срок, договорът между страните не поражда действие.
Така обезпечението, като една възможност, която би трябвало да води до по-благоприятни
условя на договора, всъщност представлява задължение за потребителя, което е условие за
сключването на самия договор. Въведените с договора изисквания за вида на обезпечението
и срока за представянето му създават значителни затруднения на кредитополучателя при
изпълнението му до степен, че ако не бъде предоставено посоченото обезпечение, договорът
не би бил сключен, респективно - задължава потребителя да сключи договора за
предоставяне на поръчителство. Установеното противоречие на клаузата за предоставяне на
обезпечение по кредита, респективно – въвеждането на задължение за сключване на договор
за предоставяне на поръчителство, с добрите нрави прави същата нищожна, като съгласно
чл. 26, ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът не е породил действие и за кредитополучателя не е
възникнало задължението по нея – както за сключване на договор за поръчителство, така и
за заплащане на възнаграждение по него. Следва да се има предвид, че предвид
разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019г./ съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител. Освен това,
съгласно съдебната практика съдът следи служебно за нищожни договорни клаузи, дори при
липсата на възражение и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес.
По делото не е спорно, а и при направената служебна проверка в Търговския регистър
се установява, че „***** е едноличен собственик на капитала на **** като двете дружества
са с един и същ адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за
предоставяне на поръчителство, **** е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя
извод, че макар да са сключени два отделни договора, те следва да се разглеждат като едно
общо съглашение между свързани лица, по силата на което заемът се обезпечава с
5
предварително посочено от заемодателя лице, което получава възнаграждение, платимо
ведно с вноските по заема. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита
следва, че потребителят, за да „ускори“ разглеждането на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае и договорът за потребителски кредит с „**** да породи
действие, следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от
кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния
случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от
възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства,
съответна на получените гаранции. В този смисъл, а и доколкото клаузата в договора за
потребителски кредит, предвиждаща обезпечението му, е нищожна, настоящият съдебен
състав приема, че и сключеният между Р. И. Ш. и „****Договор за предоставяне на
поръчителство от 20.11.2020 г.е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради
противоречието му с добрите нрави.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният по делото от Р. И. Ш. срещу
„**** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на сключения между
страните Договор за потребителски кредит **** за нищожен, се явява неоснователен, поради
което и като такъв следва да бъде отхвърлен. Клаузата обаче в чл. 4 от Договор за
потребителски кредит **** е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради което
посочената клауза от договора за кредит следва да бъде прогласена за нищожна.
Основателен е и предявения срещу **** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
По насрещния иск.
При разглеждане на първоначалните искове съдът прие за недействителна клаузата
на чл.4 от процесния договор за кредит, но в останалата си част договорът е породил
действие и за кредитополучателят е възникнало задължение за връщане на дадената му в
заем сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва.
В случая се претендира главница в размер на 359,90лв. По делото не е спорно, че
ответникът по насрещния иск е направила плащане от 150лв. След като се приспадне
платената от ответника по насрещния иск сума в размер на на 150лв., неплатената част от
главницата е 359,90лв. Насрещният иск е изцяло основателен и доказан и подлежи на
уважаване.
Върху главницата от 359,90лв. следва да се присъди и законната лихва за забава,
считано от подаване на насрещната искова молба/02.11.2023г./ до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2
ЗАдв. ***** следва да заплати адв. А. Д. - САК адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство в полза на ищцата по предявения иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД в размер на 480 лева с вкл. ДДС.
6
На основание чл. 78, ал. 3, във връзка с ал. 8 ГПК Р. И. Ш. следва да бъде осъдена да
заплати на „**** сумата в размер на 250 лева, включваща 100лв. юрисконсултско
възнаграждение по отхвърления иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, 100лв. юрисконсултско
възнаграждение по уважения насрещен иск и 50лв. държавна такса по насрещния иск.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ***** следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
Районен съд – Велико Търново сумата в размер на 50 лева – представляваща държавна такса
по уважения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и сумата в размер на
5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. Ш. с ЕГН ********** , с адрес гр***** срещу
„******“,иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожен на
сключения между страните Договор за потребителски кредит **** като неоснователен.
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата за предоставяне на обезпечение,
обективирана в чл. 4 от Договор за потребителски кредит **** сключен между „******,и
Р. И. Ш. с ЕГН **********, с адрес ******, като противоречаща на добрите нрави.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД Договор за
предоставяне на поръчителство от ****, сключен между „****** и Р. И. Ш. с ЕГН
********** , с адрес *****, ул. *****, поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА Р. И. Ш. с ЕГН ********** , с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на ******,
сумата в размер на 359,90 лв./триста петдесет и девет лева и деветдесет стотинки/,
представляваща неплатена част от главница по договор за потребителски кредит ***** г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова
молба/02.11.2023г./, до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р. И. Ш. с ЕГН **********, с адрес град ***** да заплати на *******“
сумата в размер на общо 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща разноски по
делото за държавна такса по насрещния иск и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „****** да заплати на адв. А. Д. – САК, с личен ******* сумата в размер
на 480 лв./четиристотин и осемдесет лева/, представляваща възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство в полза на ищцата.
7
ОСЪЖДА „****** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Велико Търново държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/, както и 5
лв. /пет лева/за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8