Р
Е Ш Е
Н И Е
№58 02.03.2022год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Албена Ангелова
и
с участието на прокурора Гриша Мавров
като
разгледа докладваното от съдия Г.Динкова
КАН дело № 15 по описа за 2022 год., за да се произнесе съобрази следното:
Образувано е по касационна
жалба на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - Пловдив против Решение
№147/02.11.2021г, постановено по АНД №20215510200557 по описа за 2021г. на Районен съд - Казанлък, с което е отменено
Наказателно постановление № 44/10.05.2021г. на Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“.
В жалбата се съдържат
оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на
материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с
чл.63в от ЗАНН. Оспорва се извода на съда за допуснати процесуални нарушения
при издаване на процесното НП, свързани с липса на задължителни реквизити по
чл.57 от ЗАНН и съществени противоречия относно обстоятелствата, които описват
административното нарушение. Твърди се, че в случая санкционираното лице е било
напълно наясно за какво точно нарушение ангажирана административнонаказателната
му отговорност, а от представените по делото доказателства – заявление за
издаване на разрешително за изграждане на ново водовземно съоръжение, можело да
се направи категоричен извод, че именно ответникът по касация е изградил
водовземно съоръжение в процесния имот. Направено
е искане за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго, с което
да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Ответникът по касационната
жалба – „М ДИ СИ“ ЕООД, редовно и своевременно призован, не се представлява в
съдебно заседание. По делото е депозирано писмено становище от пълномощника му
– адв.А.С., с което оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на
Казанлъшкия районен съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна и предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Производството пред Районен съд – Казанлък се е
развило по жалба на „М ДИ СИ“ ЕООД гр.Павел баня, против Наказателно
постановление № 44 от 10.05.2021г., издадено от Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, с което, въз основа на съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № 10/ 16.02.2021г., на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., на основание чл. основание
чл.200, ал. 1, т.2 от Закона за водите /ЗВ/ за извършено нарушение на чл.46,
ал.1, т.1, б.“ж“ от ЗВ. Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че на 26.01.2021г. във връзка с постъпил сигнал с
вх.№КД-03-20/26.01.2021г., от експерти на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ е извършен оглед на ПИ 55021.501.62 по КК на гр.Павел баня, в който се
намира Гранд хотел „Княз Павел“, собственост на „М ДИ СИ“ ЕООД. В момента на
проверката е установено, че в горепосочения имот е изградено возовземно
съоръжение – тръбен кладенец /ТК/ с географски координати N 42° 35'
59.7″; Е 025° 12' 18.7″, засечени с GPG GARMIN. Устието на ТК е с диаметър
Ф-200мм. В момента на проверката водовземното съоръжение не е оборудвано и не
се извършва водовземане от подземни вода. До водовземното съоръжение е
позиционирана сондажна машина, която в момента на проверката извършва
демонтиране на тръби от водовземното съоръжение. За изграждането на това
съоръжение и водовземането от него в БД ИБР е входирано заявление от „М ДИ СИ“
ЕООД, ЕИК *********, с вх.№РР-01-116/07.07.2020г. за издаване на разрешително
за водовземане от подземни води чрез нови водовземни съоръжения. Към момента на
проверката „М ДИ СИ“ ЕООД, ЕИК *********, няма издадено от Директора на БД ИБР
разрешително за ползване на воден обект за изграждане на съоръжения за
водовземане от подземни води, въз основа на което е направен извод, че дружеството
изгражда ново водовземно съоръжение за
водовземане от подземни води, без необходимото за това правно основание.
При осъществения контрол за
законосъобразност Районен съд Казанлък е приел, че в производството по издаване
на обжалваното НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата незаконосъобразност.
Обосновава несъответствие на
съдържанието му с императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
за пълно описание на нарушението от фактическа страна, тъй като нито в
съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП, е посочено времето,
което се възприема за извършване на административното
нарушение, респ. за изграждане на съоръжението, а е вписана единствено
датата на откриване на нарушението,
която съвпада с тази на извършване на проверката – 26.01.2021г. В мотивите към
решението са изложени и съображения за наличие на съществени противоречия
относно обстоятелствата, които описват административното нарушение, тъй като в
АУАН същото се сочи като „ползване на воден обект за изграждане на ново
съоръжение за водовземане от подземни води без издадено разрешително“, а в
НП административното нарушение е описано
като: „изграждане на ново водовземно съоръжение за водовземане от подземни
води, без необходимото за това правно основание“. Според въззивния съд
посоченото несъответствие е довело до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице, тъй като административнонаказателната разпоредба на
чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ съдържа две алтернативни изпълнителни деяния – ползване
на водни обекти или изграждане на такива, а в случая не било конкретизирано и
не ставало ясно за кое от тях е ангажирана административнонаказателната отговорност
на дружеството.
Решението на Казанлъшкия районен съд е
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Обосновано въззивният съд е приел, че в случая
издаденото НП не съответства на императивните формални изисквания по чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание.
В конкретния случай „М ДИ СИ“ЕООД е санкционирано за
това, че изгражда ново водовземно съоръжение за водовземане от подземни води,
без необходимото съгласно чл.46, ал.1 от ЗВ разрешение.
Административнонаказателната разпоредба на чл.200, ал.1, т.2
ЗВ визира две изпълнителни деяния, като първото от тях е за ползване на водни
обекти, водностопански системи и съоръжения без необходимото за това основание
или в отклонение от предвидените условия в разрешителното, а второто
изпълнително деяние се състои в дейност по изграждане на водни обекти
съоръжения или системи без необходимото за това основание или в отклонение от
предвидените условия в разрешителното. В настоящия случай правилно е
констатирано от въззивния съд несъответствие между АУАН и НП във фактическото
описание на деянието, доколкото в съставения АУАН е посочено, че дружеството
ползва воден обект за изграждане на съоръжение, а в НП се твърди наличие на
вече изградено водовземно съоръжение – тръбен кладенец с описани географски
координати и устие. Това, както и описаните в обстоятелствената част на НП
факти, водят до неяснота относно датата на извършване на нарушението, тъй като от
една страна изрично е констатирано че водовземното съоръжение вече е изградено,
а е отправено словесно обвинение че дружеството към датата на проверката
изгражда същото съоръжение без необходимото за това правно основание,
позовавайки се на висяща процедура по издаване на разрешение за неговото изграждане.
Всяко противоправно деяние, което законодателят е въздигнал в основание за
налагане на административно наказание има своите пространствени и времеви
предели, които съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН трябва да бъдат посочени в
АУАН и в НП, като гаранция, както за упражняване правото на защита на
санкционираното лице, така и за правилното прилагане на материалния закон, вкл.
за преценка на сроковете за ангажиране на административно-наказателната
отговорност. В случая водовземното съоръжение е било изградено преди датата на
проверката, поради което не може да се приеме за дата на извършване на
нарушението тази на проверката, в какъвто смисъл са поддържаните от касатора
доводи. Т.е. не това е датата на изпълнение на съставомерното деяние, тъй като
към тази дата то вече е приключило. Изграждането на едно съоръжение е процес,
който може да бъде установен в реални времеви параметри, които при вече осъществено
изграждане биха могли да бъдат установени – към конкретен момент или
респективно период от време, каквито установявания в хода на развилото се
административнонаказателно производство липсват.
Датата на извършване
на нарушението е не само задължителен реквизит от съдържанието на НП, но и
очертава фактическата рамка на повдигнатото обвинение, поради което погрешно
посочената дата опорочава издаденото НП и е основание за неговата отмяна. Като е достигнал до правни изводи за
незаконосъобразност на НП районният съд е приложил правилно материалния закон,
поради което не е налице твърдяното в жалбата касационно основание за отмяна на
съдебния акт.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №147/02.11.2021г, постановено по АНД
№20215510200557 по описа за 2021г. на
Районен съд - Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.