РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. гр.Мадан, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на втори февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100312 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Н. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „А.
Б.“ № ., чрез пълномощника адв. М.О., против „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., кв. М., ул. Р. П. К. № ...., представлявано от управителя Р. М.-
Т., с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът - частен
правоприемник на „О. б..“ АД не дължи на ищеца сумата от 3977,92 лева, представляваща
главница и сумата от 1300,65 лева законна лихва, за които е издаден изпълнителен лист от
25.07.2012г. по ч.гр.д. № 293/2012 г. по описа на РС Мадан, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ З. Т., рег. № *** с район на
действие ОС С. като погасени по давност.
В исковата молба се твърди, че на 25.07.2012 г. по ч.гр.д. № 293/2012 г. по описа на
РС Мадан в полза на „О. б.“ АД, ЕИК ***били издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, с който ищецът бил осъден да заплати на О. б. АД сумата от 3977,92
лева- главница, договорна лихва в размер от 800,02 лева за периода от 07.07.2011 г. до
19.07.2012 г., наказателна лихва в размер на 43,61 лева за периода от 07.07.2011 г. до
19.07.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата от 20.07.2012г. до окончателно
изплащане на вземането, както и направените по заповедното производство разноски в
размер на 96,43 лева – държавна такса и 341,58 лева адвокатски хонорар. В исковата молба
се сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист и по 1 молба на „О. б.“ АД от
05.09.2012 било образувано изпълнително дело № .... г. по описа на ЧСИ М. О., рег. № ***.
На 27.09.2012. била връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника, като в
двуседмичен срок същият не бил възразил срещу заповедта за незабавно изпълнение. По
изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ М.О.били извършени действия за принудително събиране
на вземането, като бил насрочен опис за 18.04.2013г., който впоследствие не бил извършен
по независещи от длъжника причини. Следващото изпълнително действие било поискано с
молба от 10.05.2016г. от взискателя. Впоследствие изпълнителното дело било изпратено по
компетентност, като било продължено под № *** г. по описа на ЧСИ З.Т.. По
изпълнителното дело бил насрочен опис на движими вещи за 27.10.2016г., който не се
състоял. С молба от 03.08.2018г. ответникът по иска „Е. М.“ ЕООД поискал да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното производство, в качеството си на
1
приобретател на вземането по договор за цесия от 31.01.2018г., като молбата на ответника
била уважена с разпореждане от 10.08.2018г. на ЧСИ З.Т.. С постановление от 23.07.2021 г.
изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Ищецът твърди, че поради прекратяване на изпълнителното производство по право били
обезсилени всички изпълнителни действия, поради което давността започнала да тече от
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК – от 11.10.2012г. След
прекратяване на изп. дело № *** г. въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. №
293/2012 г. на МРС било образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ З.Т., като на ищеца
била връчена ПДИ за заплащане на сумата от 3977,92 лева главница и 1300,56 лева законна
лихва, ведно с разноски по изпълнението и присъдени по право задължения към ТД на НАП.
Посочва, че погасителната давност представлява факт, който е настъпил след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Счита, че към датата на подаване на исковата молба ищецът не дължи процесните суми
поради погасяването им по давност, като посочва че същите били погасени с изтичането на
приложимата за тях петгодишна давност най-късно на 11.10.2017г. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. М.
ЕООД, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Посочва се, че в настоящия случай следвало да намери приложение общият петгодишен
давностен срок. Давността по отношение на вземането било прекъсвана. Посочва се, че въз
основа на издадения изпълнителен лист била подадена молба за образуване на изпълнително
дело, образувано под № ***г. на ЧСИ М.О., изпратено по-късно по компетентност при ЧСИ
З.Т. № ***г. Посочва, че с подаването на молба за образуване на изпълнително дело,
съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ се прекъсвала давността.
По делата били предприемани редица изпълнителни действия – опис от 18.04.2013г. и от
27.10.2016г., както и запор на банкова сметка от 04.05.2017 г. и 15.05.2019г. Посочва, че с
поискано следващо изпълнително действие след двугодишния период, макар без
новообразуване на изпълнително дело се прекъсвал давностния срок. Твърди, че искането за
прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си било достатъчно за
прекъсване на давността, независимо дали действията по реализирането му са предприети от
ЧСИ. Посочва се, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че по ч.гр.д. № 293/2012 г. по описа на РС Мадан, въз основа на Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №441/24.07.2012 г. е издаден
изпълнителен лист от 25.07.2012 г. по силата на който ищецът Н. Т. Д. е осъден да заплати в
полза на „О. б.“ АД, ЕИК *** сумата от 3977,92 лева- главница, договорна лихва в размер от
800,02 лева за периода от 07.07.2011 г. до 19.07.2012 г., наказателна лихва в размер на 43,61
лева за периода от 07.07.2011 г. до 19.07.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата
от 20.07.2012г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените по
заповедното производство разноски в размер на 96,43 лева – държавна такса и 341,58 лева
адвокатски хонорар.
Въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на взискателя О. б.АД на
05.09.2012 г. е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ М.О., рег. № .... В
молбата за образуване на изпълнително дело е формулирано искане да бъде насрочена дата
за опис на движими вещи на длъжника. С разпореждане от 10.09.2012 г. на ЧСИ О. е
насрочен опис на движими вещи на длъжника за 12.11.2012 г /л. 17 изп. д. № *** г./. На
27.09.2012 на длъжника е връчена ПДИ /л. 19/, като с поканата за доброволно изпълнение
длъжникът е уведомен за насрочения за 12.11.2012 г. опис. С връчването на ПДИ и връчен и
препис от издадената заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 от ГПК не е постъпило
възражение, поради което заповедта за изпълнение е влязла в сила на 11.10.2012г.
Извършено е проучване на имущественото състояние на длъжника. На 01.11.2012 г. /л. 28 и
л. 30/ е разпоредено налагането на запор върху банкови сметки и МПС на длъжника. На
09.11.2012 г. е изпратено запорно съобщение от до следните банки – О. Б. Банка АД, ДСК
2
ЕАД и ТБ Инвестбанк, / л. 36, л. 37 и л. 38/. Постъпили са отговори от ТБ Инвестбанк АД /л.
50/, Банка ДСК ЕАД /л. 51/, Обединена Българска Банка АД /л. 53/, с които се заявява, че
длъжникът няма открити сметки в посочените банки. Изпратено е запорно съобщение от
09.11.2012г. до Началника на сектор ПП КАТ при ОД на МВР Смолян за налагането на
запор върху МПС собственост на длъжника, а имено автомобил марка автомобил марка
АУДИ А4 с рег. № ...., автомобил марка Рено 25 с рег. № .... и автомобил марка Форд
Транзит с рег. № ..., автомобил марка АУДИ А4 с рег. № ...., собственост на длъжника /л. 35/.
Постъпил е отговор от 14.11.2012г. от Началника на сектор ПП ОД на МВР Смолян, с което
се заявява, че не е отразен запора на МПС с рег. №.... и рег. № ...., тъй като посочените МПС
не са собственост на длъжника /л.55/. С Разпореждане от 20.11.2012г. е наложен запор върху
МПС собственост на длъжника лек автомобил Ауди А4 с рег. № .... /л. 56/. С разпореждане
от 19.02.2013г. е насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника на
18.04.2013 г. /л. 65/. До длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение за
насрочения опис, която е връчена на 15.03.2013 г. /л. 68/,
Постъпила е молба от 10.05.2016 г. /л. 77/ от взискателя, с която е формулирано
искане да бъде насрочен опис на движими вещи на длъжника. На 19.05.2016 г. е изпратено
съобщение до взискателя, че длъжника е постоянен и настоящ адрес в гр. Р., общ. С. и че
делото следва да бъде изпратено по компетентност на друг ДСИ или ЧСИ в съответния
район /л. 81/. Постъпила е молба от взискателя от 26.05.2016г. /л. 86/, с която се иска на осн.
§ 3, ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ изпълнителното дело да бъде възложено за продължаване на ЧСИ
З.Т. рег. № ..., с район на действие ОС С., С протокол от 22.08.2016 г. на ЧСИ М.О., изп.
дело № ***г. е прекратено и изпратено на ЧСИ З.Т. за продължаване на изпълнителните
действия. Изпълнителното дело е продължено под № *** г. по описа на ЧСИ З.Т.. С
разпореждане от 27.10.2016 г. на ЧСИ З. Т. от 29.09.2016 г. е насрочен опис на движими
вещи в дома на длъжника за 27.10.2016 г. от 14:00 часа. /л. 8 изп. д. № *** г./. На длъжника е
изпратена призовка за принудително изпълнение /л. 9/. Извършени са действия свързани с
проучване на имущественото състояние на длъжника. Съставен е протокол от 14.10.2016 г.,
съгласно който на посочената дата длъжникът се явил в кантората на ЧСИ З.Т.и е направил
заявление, че желае да започне погасяване на дълга си, както и че първата сума, която ще
внесе е в размер на 3619,09 лева /л. 20/ По изпълнителното дело е постъпила сумата от
3619,09 лева от длъжника, с която са погасени пропорционални такси в размер на 322,27
лева в полза на ЧСИ З.Т., такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ 24 лева в полза на О. Б., такси по т. 20
от ТТРЗЧСИ в размер от 60 лева в полза на О. Б., банкови такси в размер от 7,75 лева в
полза на ЧСИ З.Т., адвокатски хонорар по изп. дело в размер на 120 лева в полза на О. Б.
АД, Начислени такси ЧСИ О. в размер на 108 лева и в размер на 117,51 лева в полза на О.
Б. АД, Публични задължения в размер на 1829,46 лева, 210,23 лева, 315,33 лева, 504,54 лева
в полза на НАП ТД Пловдив /л. 26/.
Постъпила е молба по изпълнителното дело от взискателя О. Б. АД от 25.11.2016 г., с
която моли да бъде извършена справка за имущество и банкови сметки на длъжника и да
бъде наложен запор върху същите, както и да бъде насрочена дата за опис на движими вещи
на длъжника /л. 34/. На 30.11.2016 г. е постъпила сумата от 1000 лева от длъжника по
изпълнително дело № ***г. с която са погасени 88,94 лева пропорционални такси и 1,55
лева банкови такси в полза на ЧСИ З.Т.а, 66,79 лева такси в полза на О. Б. АД, 526,04 лева
договорна лихва в полза на О. Б. АД, 28,68 лева наказателна лихва в полза на О. Б. АД, 63,41
лева – държавни такси в полза на О. Б. АД, 224,59 лева – адв. хонорар в полза на О. Б. АД.
/л. 36/. Постъпила е молба вх. № 1455/24.04.2017 г. от взискателя О. Б. АД, с която моли да
бъде изискана информация от БНБ за открити банкови сметки и сейфове на длъжника, както
и да бъде наложен запор върху същите. С разпореждане от 04.05.2017 г. на ЧСИ З.Т. е
наложен запор върху банкови сметки на длъжника в Интернешънъл Асет Банк АД /л. 44/.
Запорното съобщение е връчено на 09.05.2017 г., като е постъпил отговор от Интернешънъл
Асет Банк АД, че длъжникът не е клиент на банката /л. 47/.
По изпълнителното дело е постъпила е молба от Е. М. ЕООД от 03.08.2018г., с която
уведомява, че по силата на договор за цесия от 31.01.2018г., сключен с О. Б. АД е придобил
вземането срещу длъжника, за което вземане е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ
З.Т.. /л. 49/. Към молбата са представени договор за цесия от 31.01.2018 г., сключен между
О. Б. АД и Е. М.ЕООД, приложение № 1 към него, Пълномощно от О. Б. АД към Е. М.
ЕООД, уведомление за извършено прехвърляне на вземания, потвърждение за извършена
3
цесия. С разпореждане от 10.08.2018 г. Е. М. ЕООД е конституиран като взискател по
изпълнителното дело. Постъпила е молба от взискателя Е. М. ЕООД от 13.05.2019г., с която
моли да бъде наложен запор върху сметки на длъжника в банка Те-Дже Зираат Банкасъ –
клон София, както и да бъде извършено проучване на имущественото състояние на
длъжника. На 15.09.2019г. е разпоредено налагането на запор върху банкови сметки на
длъжника в посочената банка, като запорното съобщение е получено на 16.05.2019г. От Те-
Дже Зираат Банкасъ – клон София е постъпил отговор, че длъжникът не е клиент на банката
/л. 79/. С постановление от 23.07.2021 г. изп. д. № 359/2021 г. по описа на ЧСИ З.Т. е
прекратено поради бездействие от страна на взискателя.
На 30.08.2021 г. въз основа на подадена молба от Е.М. ЕООД е образувано изп. д.
№*** г. по описа на ЧСИ З. Т. за вземанията, предмет на процесия изпълнителен лист. В
молбата са формулирани искания за изпращане на ПДИ до длъжника, за извършване на
справки в НОИ за регистрирани трудови договори или доходи от пенсия, Регистъра на
банковите сметки и сейфове към БНБ, установяване на банкови сметки и налагане на запор
върху тях. С молба от 11.10.2021 г. /л. 35 изп. д. № ***/ взискателят е поискал налагането на
запор върху всички установени активи/имущество и доходи на длъжника. С разпореждане
от 12.10.2021 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника, като запорното съобщение е
получено от НОИ на 14.10.2021 г. На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение
на 14.10.2021г., /л. 42/. По изпълнителното дело е постъпило писмо от НОИ, ТП Смолян, от
18.10.2021г./л. 43/, с което се признава за основателно вземането по наложения запор, като
се съобщава, че на осн. чл. 446, ал. 1 от ГПК от пенсията/добавката на длъжника не могат да
се правят удръжки по наложения запор, тъй като пенсията/добавката е под размера на МРЗ.
С постановление от 04.11.2021г. изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ З.Т. е спряно на осн. чл.
432, ал. 1, т. 1 вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 предл. последно от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
По арг. от ал. 2 от същата разпоредба искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание и водещи до погасяване на претендираното в изпълнителното
производство право на взискателя. По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО).
Доколкото е налице висящо изпълнително производство за процесните вземания,
предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК е
допустим, като средство на защита на длъжника срещу липсата на материално-правните
предпоставки за законност на изпълнителния процес.
От страна на ищеца е въведено възражение за изтекла погасителна давност на
процесните вземания. Предвид обстоятелство, че вземането по делото произтича от договор
за кредит е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна
давност за процесните вземания.
Съобразно чл. 116, б „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността
започва да тече нова давност. В т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
4
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е
уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.),
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
Първото обстоятелство, което е довело до прекъсване на давността е влизане в сила
на заповедта по чл. 417 ГПК, а именно на 11.10.2012 г., с изтичане на срока за възражение,
което е безспорно между страните, откогато започва да тече нов 5 – годишен давностен
срок. Впоследствие давността е прекъсната с извършването на изпълнителни действия по
изп. д. № ***г. по описа на ЧСИ О. по налагане на запор върху МПС и банкови сметки на
длъжника на 09.11.2012г. С разпореждане от 19.02.2013г. е насрочен опис на движими вещи,
находящи се в дома на длъжника на 18.04.2013 г., за което обстоятелство длъжникът е
уведомен с връчване на призовка за принудително изпълнение. Считано от 18.04.2013 г.
давността е прекъсната, от който момент е започнала да тече нова давност съгласно чл. 117,
ал. 1 от ЗЗД.
В периода 18.04.2013г. до 18.04.2015 г. не са предприети действия по изпълнителното
дело, поради което същото следва да се счита за прекратено по силата на закона на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Трайна е съдебната практика, че прекратяването
настъпва по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител и издал нарочно
постановление, с което от правна страна единствено констатира това обстоятелство. В
периода от 18.04.2013г. до 18.04.2015 г., липсва искане от взискателя за извършване на
изпълнителни действия, респ. предприети изпълнителни действия по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, поради което
изпълнителното дело следва да се счита за прекратено на 18.04.2015 г. на осн. чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК. След изтичането на този период е постъпила молба от 10.05.2016 г. от
взискателя, с която е формулирано искане да бъде насрочен опис на движими вещи на
длъжника, като впоследствие, след като по делото се установява, че длъжникът е с адресна в
регистрация в друг съдебен район изп. д. № ***г. по описа на ЧСИ О. е прекратено и
изпратено на ЧСИ З.Т. за продължаване на изпълнителните действия. Изпълнителното дело
е продължено под № *** г. по описа на ЧСИ Т., като са извършени описаните по-горе
изпълнителни действия. Впоследствие изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ Т. е прекратено на
23.07.2021 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като постановлението за прекратяване не е
обжалвано от взискателя. Спорният въпрос по делото е дали извършените изпълнителни
действия по изп. д. № *** г. са годни да прекъснат давността за процесните вземания,
въпреки че производството по изпълнителното дело е перемирано на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК.
В Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 на ВКС, VI г.о. са обсъдени
материалноправните въпроси за правното значение на подаването на молба за образуване на
изпълнително дело, на искането за провеждане на определен изпълнителен способ, на
предприемането на действия по осъществяването на изпълнителния способ, както и на
прекратяването на изпълнителното дело на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 1 – 8 ГПК и
образуването на ново изпълнително дело за прекъсването на давността. В цитираното
решение е посочено, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ,
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист, т.е. перемпцията е без значение за давността. Обосновано е, че
5
единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че с подадената молба от 10.05.2016 г. от
взискателя, с която е формулирано искане да бъде насрочен опис на движими вещи на
длъжника е прекъсната давността за процесните вземания. Впоследствие давността е
прекъсната и със следните действия: постъпилата молба по изпълнителното дело от
взискателя О. Б. АД от 25.11.2016 г., в която е формулирано искане да бъде наложен запор,
както и да бъде насрочена дата за опис на движими вещи на длъжника; молба от 24.04.2017
г. от взискателя О. Б. АД, с формулирано искане да бъде наложен запор върху банкови
сметки на длъжника; молба от взискателя Е. М. ЕООД от 13.05.2019г., с която моли да бъде
наложен запор върху сметки на длъжника, които действия са достатъчни, за да се достигне
до извода, че към датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.11.2021 г., процесните
вземания не са погасени по давност. Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Ответникът не е претендирал заплащането на разноски, поради което
такива не следва да се присъждат в производството. Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „А. Б.“ №..4,
чрез пълномощника адв. М.О., против „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., кв. М., ул. Р. № ...., представлявано от управителя Р. М.-Т., иск
с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът - частен правоприемник на „О. б.“ АД не дължи
на ищеца сумата от 3977,92 лева, представляваща главница и сумата от 1300,65 лева законна
лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.07.2012г. по ч.гр.д. № 293/2012 г. по
описа на РС Мадан, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***г. по описа
на ЧСИ З. Т., рег. № *** с район на действие ОС С., като погасени по давност.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6