Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 11184 по описа на съда за 2015 г.,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Е.Д.М.
срещу Н.Ц.Г. за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от набеждаване в извършване на
престъпление – незаконно преминаване на границата с Република Румъния, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди в подадена от него уточнителна молба от
14.01.2016 г., че от статия във вестник „България днес“ от 17.12.2013 г.
разбрал, че Н.Г. го набедил в незаконно преминаване на границата с Република
Румъния пред орган на власт – при разпит по ДП № 78/2013 г. на ГДНП, пр.пр. № 221/2013 г. на Специализираната прокуратура на
26.11.2013 г. С тези свои твърдения ответникът нанесъл на Е.М. вреди,
изразяващи се в криминализиране на личността му и
това станало достояние на широката общественост. Довело до влошаване на
здравословното му състояние, изпадане в депресия и стрес.
Ответникът Н.Г., чрез назначения му особен
представител адв. Б. Н., е подал отговор на исковата молба, в който оспорва Г.
да е заявявал, че М. е преминал незаконно границата с Република Румъния. В
процесната статия не се сочело името на ответника, поради което нямало
основание да се счете, че Г. е набедил пред орган на власт Е.М. в извършване на
престъпление.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
В случая,
за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане,
следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
- действие или бездействие от ответника, представляващо противоправно
поведение, в причинна връзка с което се намират настъпилите в сферата на увреденото
лице вреди.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно
и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Спорът е
относно наличието на противоправно деяние и причинна връзка между дадените от Г.
показания и претърпените от ищеца вреди.
В статия
на вестник „България днес“ от 17.12.2013 г. се съдържа информация, че няколко
пъти Е.М.-Крокодила е преплувал река Дунав от България към Румъния и обратно,
за да бяга от закона. Конкретно името на свидетеля, дал тези показания, не се
сочи. Свидетелят Н.Г. е дал различни по съдържание показания, които нямат
отношение към изложеното от ищеца в подадената от него искова и уточнителни молби.
Действително,
в протокол за разпит на свидетел от 26.11.2013 г. по ДП № ЗМ 78/2013 г. се
установява, че при разпит на Н.Ц.Г. същият е заявил, че Е.М. преминавал
границата с Румъния чрез плуване през р. Дунав, както на отиване, така и на
връщане. Директно обвинение, че това М. е извършил незаконно Г. не е отправял. Интерпретация
на журналиста, изготвил материала за в. „България днес“, е че целта на
преминаването е бягство от закона. Самият факт, че М. е преплувал р. Дунав не е
нито позорящ, нито осъществява състав на престъпление „набедяване“.
Отделно
от това, истинността на твърдението, дори и същото да внушава незаконност на
деянието, не може да се преценява в рамките на гражданския процес. Само когато
наказателното преследване е прекратено на сочените в НПК основания (чл. 24, ал. 1 т. 2 - 5 от НПК) или е
спряно на някое от основанията по чл.
25, ал. 1 т. 2 или чл. 26 от НПК, нормата на чл. 124 ал. 5 от ГПК предоставя на гражданския съд да се
произнесе с установителен иск в отделен процес относно това дали извършеното
деяние е престъпление и кой е извършителят. Ако в състава на гражданския деликт
е включен като елемент и фактът на извършеното престъпление, то гражданският
съд, който определя гражданските последици от деянието, може да се произнесе в
същото производство и по установяването на този факт, само ако наказателното
преследване е прекратено по някое от основанията в НПК.
В случая
липсват данни срещу Н.Г. да е образувано наказателно производство за
набеждаване на М. в извършване на престъпление и е недопустимо гражданският съд
да преценява осъществен ли е състав на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.
Изложеното
опровергава твърдението на ищеца за противоправно поведение на ответника, което
обезсмисля изследване наличието на останалите предпоставки за уважаване на
съдебно предявената претенция.
Предвид
липсата на доказан деликт от страна на ответника, отговорността на Н.Г. не следва
да бъде ангажирана.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Д.М., ЕГН ********** срещу Н.Ц.Г.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждането му да заплати
на ищеца сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от набеждаване в извършване на престъпление – незаконно преминаване на
границата с Република Румъния.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: