РЕШЕНИЕ
№ 1136
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20241110214788 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на И. П. П. против Наказателно постановление № 24-4332-
018673/10.06.2024 г., издадено от началник на сектор при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 3 000 лева
и лишаване от правоуправление, за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДП, както и,
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДП – глоба, в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДП.
НП, по пункт първи, е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
В жалбата си оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за процесуални
нарушения (неизследвана в пълнота фактология, непосочване на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства) и за несъставомерност. Моли за отмяна на процесното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, но се представлява.
Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения, които допълва с доводи за недоказаност.
Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител. Оспорва
жалбата. Намира атакуваното НП за законосъобразно и обосновано. Претендира деловодни
разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 03.07.2024 г., около 17:20 ч. жалбоподателят П. управлявал мотоциклет КТМ 450 ЕХЦ,
1
ДК №, в гр. София, ж. к. „Студентски град“, по ул. „Акад. Стефан Младенов“, с посока на движение
от ул. „Петър Увалиев“ към ул. „Проф. И. Странски“. В района на № 76 П. изправил мотоциклета на
задна гума, докато бил в движение, изминавайки неустановено разстояние, след което приземил
предната гума на превозното средство на асфалтовата настилка, в резултат на което то се
разклатило силно. Действията му били наблюдавани от полицейските служители Н Я и С. М., които
го спрели за проверка. В хода на същата било установено, че водачът не носи СРМПС.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Д Н, Н Я и З К; АУАН; НП; докладна записка; картон на водач; заповеди за
компетентност.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, поради което
и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е
наложителен. Разпитаният свидетел-очевидец Я изложи ясен и непротиворечив спомен за случая,
дори с детайли, оставащи извън предмета на доказване, поради което и съдът се разграничава от
доводите на жалбоподателя за недоказаност, а противопоставими на тезата за стресова ситуация са
показанията на свидетеля – за изминато порядъчно разстояние на задна гума, а не – за инцидентно
отлепяне от асфалта. Показанията му намират опора и в казаното от св. Н – макар то да има
характер на производно гласно доказателствао, може и следва да бъде ползвано, като контролен
коректив. Нещо повече – касателно авторството и заклащането (т. е. отчасти) казаното от Я се
подкрепя и от показанията на доведения от жалбоподателя свидетел К, като фрагментарните му
възприятия биха могли да бъда обяснени с обстоятелството, че по същото време самият той е
управлявал друго МПС, т. е. закономерно и логично фокусът на вниманието му е бил другаде.
Отново тук е мястото да се отбележи, че версията на жалбоподателя за изкуствено генерирана от
друг водач стресова ситуация се заражда на един относително късен етап – едва с подаденото на 11
07.2022 г. възражение (т. е. повече от седмица, след деянието и съставянето на АУАН), а самият св.
К не е особено еднопосочен в показанията си, най-малкото, доколкото в началото на разпита си
твърди, че жалбоподателят бил „няколко коли по-напред“, а малко след това – че само един
автомобил ги делял, т. е. констатира се надграждане, насочено към демонстриране на по-
непосредствени и детайлни възприятия. В този смисъл и доколкото съдът не разполага с данни за
връзки или зависимости между жалбоподателя и св. Я, то документир5аните действия на
последния не се установява да се дължат на причина, различна от неправомерно поведение на
водач и предприети обосновани действия по служба, респективно – тезата на жалбоподателя има
характер на защитна версия.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
По допустимостта
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
2
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възраженията за допуснати процесуални нарушения са неоснователни. Налице са годни
твърдения за всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, като за ангажиране на
отговорност е достатъчно път, отворен за обществено ползване, да е бил използван за други цели
(основни и/или съпътстващи), освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и
товари, т. е. всяко ползване с цел, различна от основната, би било съставомерно и в този смисъл
изричното й посочване не е елемент от състава на нарушението (а това и би било трудно
постижимо, доколкото целта е субективно преживяване и не би могла да бъде установена със
сигурност от контролните органи), като наличието на такава се извежда или не от особеностите в
действията на водача (което ще бъде обект на анализ в следващия раздел на настоящото
изложение). В допълнение, и двете санкции са във фиксиран размер, поради което и наличие или не
на цитирани смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства няма практическа стойност
(липсват предпоставки за индивидуализация на наказания в предвидени законови граници).
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие
се установи по несъмнен начин, че на 03.07.2024 г., около 17:20 ч., при управление на мотоциклет
КТМ 450 ЕХЦ, ДК № , в гр. София, ж. к. „Студентски град“, по ул. „Акад. Стефан Младенов“, с
посока на движение от ул. „Петър Увалиев“ към ул. „Проф. И. Странски“, в района на № 76
жалбоподателят П. изправил мотоциклета на задна гума, докато бил в движение, изминавайки
известно разстояние, след което приземил предната гума на превозното средство на асфалтовата
настилка, като не носел СРМПС.
Цитираните нарушения са формални и ангажирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не е обвързано с настъпването на определени негативни последици.
Едновременно с това, действията на жалбоподателя са били наблюдавани от екип на контролните
органи и същият е установен на място, поради което и съмнения, касателно авторството, не биха
могли да бъдат обосновани.
Теза за обективна несъставомерност не би могла да бъде споделена. Действително,
поставеното от законодателя изискване за наличие на конкретна алтернативна (на основаното
предназначение) цел предполага – деянието да е било извършено умишлено. Конкретиката на
настоящия случай, според настоящия съдебен състав, разкрива именно такива особености.
Действително, субективната страна на изпълнителното деяние (преследвани или допускани цели,
пренебрегване на дължимо поведение и пр.) представлява част от вътрешния мир на физическото
лице и не подлежи на самостоятелно конвенционално доказване. Същата, обаче, се извежда от
обективните особености на изпълнителното деяние. В тази връзка, няма как да бъдат подминати
3
показанията на разпитания свидетел – че наблюдаваният от него водач (установен впоследствие,
като жалбоподателя П.) не просто е отделил предната гума на превозното средство от асфалтовата
настилка, но е изминал и известно разстояние, форсирайки двигателя. В този смисъл, формира се
обоснован извод, че се касае не за неупражняване на достатъчен контрол, поради подадена рязка
газ (което би било съставомерно деяние по чл. 20, ал. 1 ЗДП), несъобразяване с особености на
пътната настилка (деяние по чл. 20, ал. 2, пр. 2 ЗДП) или друга причина, извън волята и/или
възможностите на водача, а за устойчива линия на целенасочено поведение – насочено към
манифестиране на водачески способности пред околните и/или доставяне на собствено
удоволствие.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са
настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а
това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани
със сигурността на пътя (особено актуална тема), като от неспазването на императивна законова
разпоредба са били застрашени потенциално неограничен кръг участници в движението, поради
което следва да се приеме, че обществената опасност на този комплекс от действия се отличава с
достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен
ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на наказанието
Съгласно разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДП, наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира
или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги
ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДП, наказва се с глоба 10 лв. водач,
4
който не носи СРМПС.
Санкциите са във фиксиран размер, поради което всякакви разсъждения по размера им са
безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна
сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и, като
такова, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-018673/10.06.2024 г., издадено
от началник на сектор при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДП,
на И. П. П. била наложена глоба, в размер на 3 000 лева и лишаване от правоуправление, за срок от
12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДП, както и, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДП –
глоба, в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, И. П. П., ЕГН ********** да заплати на
СДВР сумата от 100 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5