О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../…...05.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско дело №129 по описа за
2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от Е.П.Г., с ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощника си адв.К.Т., с адрес: ***, офис 1, против “Автотрейд“ ООД, с ЕИК *********, със седалищни адрес на управление: гр.Варна, бул.“Трети март“ №59, Фолксваген център, представлявано от Вахан Ангътян и Агоп Крикорян, с която e предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК във с чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК за установяване на недължимостта на сумата, за която по ч.гр.д.№3877/2012г. по описа на PC Варна в полза на ответника срещу ищеца са издадени Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК и изпълнителен лист, а имено на сумата от 60000лв., представляваща главница по Запис на заповед от 23.02.2009г., предявен за плащане на 22.02.2012г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-21.03.2012г. до окончателното изплащане на задължението и на сумата от 1200лв., представляващи разноски по ч.гр.д.№3877/2012г. на РС Варна, поради погасяване на вземането по давност.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговорна исковата молба, с
който се поддържа становище за неоснователност на претенцията.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими,
относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което
следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Искането на ищеца за изискване на ч.гр.д.№3877/2012г. по описа на PC Варна
и това на страните за изискване на препис от изп.д.№20127180400848, следва да се уважа, тъй като доказателствата по цитираните дела са
относими, към настоящия спор.
Воден от горното и на основание
чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от Е.П.Г., против “Автотрейд“ ООД, с която e предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК във с чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК за установяване на недължимостта на сумите, за които по ч.гр.д.№3877/2012г. по описа на PC Варна в полза на ответника срещу ищеца са издадени Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК и изпълнителен лист, а имено на сумата от 60000лв., представляваща главница по Запис на заповед от 23.02.2009г., предявен за плащане на 22.02.2012г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-21.03.2012г. до окончателното изплащане на задължението и на сумата от 1200лв., представляващи разноски по ч.гр.д.№3877/2012г. на РС Варна, поради погасяване на вземането по давност.
В исковата молба се твърди, че на 21.03.2012г. ответника е
инициирал срещу ищеца заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК, в
резултат от което е образувано ч.гр.д.№3877/2012г. по описа на PC Варна. Твърди се, че със
заявлението на основание чл.417, т.9 пр.1 от ГПК ответника е претендирал сумата
от 60000лв. дължима по Запис на заповед, издаден на 23.02.2009г., предявен на
22.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението-21.03.2012г. до окончателното изплащане на задължението, както и
направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1200лв., представляващи
заплатена държавна такса. Твърди се,
че заявлението по цитираното ч.гр.дело е уважено изцяло, респективно са издадени Заповед
№2121 от 22.03.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за посочените по-горе суми. Твърди се, че по молба
на ответника и с разпореждане на съдебния изпълнител от 30.03.2012г. е
образувано изпълнително дело №20127180400848 по описа на ЧСИ с рег.№718 в КЧСИ.
Твърди се, че в
изпълнителното производство са предприети, следните изпълнителни действия: на
27.04.2012г. са наложени запори на два броя моторни превозни средства и възбрани
върху недвижими имоти собственост на длъжника /вписани в периода
02.05.2012г.-05.06.2012г./, и на 03.04.2012г. е наложен запор на дружествени
дялове в дружество, чийто капитал е собственост на длъжника. Твърди се, че на
27.04.2012г. съдебният изпълнител е насочил изпълнението, чрез налагане на
възбрани по имотната партида на длъжника, като последната възбрана е вписана на
30.05.2012г. и след тази дата липсват валидни действия по изпълнителното
производство. Твърди се, че последното
искане на взискателя по изпълнителното дело е от 10.08.2012г., когато е
отправена молба за вдигане на наложените запори по партидата на “Енона Груп“
ЕООД и “Логистик Партнер“ ООД, която е уважена. Поддържа се, че възможността за
ответника да събира, чрез принудително изпълнение вземането си по заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист издадени по ч.гр.д.№3877/2012г. по описа на PC
Варна, е преклудирана и вземането е погасено по давност, тъй като последното
извършено изпълнително действие по изп.дело е от 10.08.2012г.-действие по
отмяна на вписани запори по партидите на дружествата, чийто капитал е
собственост на длъжника по изричното искане на взискателя, което само по себе
си говори за изоставяне на изпълнението. Поддържа се, че на 27.04.2012г.
изпълнителното дело срещу ищеца е прекратено по силата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Сочи се, че прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар.
“перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление настъпилото вече прекратяване. Твърди се, че в тази
връзка по изп.д.№20127180400848 на ЧСИ Станимира Данова е отправена молба с
вх.№10714 от 24.08.2016г., като с отговор с изх.№16260 от 12.09.2016г. частния
съдебен изпълнител е отказал постановяване на прекратяване, тъй като след
датата на перемцията, а именно на 08.03.2016г. е отправено ново искане и от
този момент е започнал да тече нов давностен срок. Твърди
се, че в случая на основание чл.537 от ТЗ във вр. с чл.531, ал.1
от ТЗ погасителната давност за вземането на ответника по записа на заповед и
издадените в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист, е три години, а действия по принудително изпълнение, които
да прекъснат давността до изтичане на тригодишния давностен срок на
27.04.2015г. не са извършвани. Ето защо се
поддържа, че понастоящем ищеца не дължи на ответника процесните суми.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенцията, като се сочи, че в хода на процесното изпълнително дело, не са настъпвали условия за перемпция. Твърди се, че молби за извършване на изпълнителни действия са подавани и в други моменти, освен посочените от ищеца и по конкретно молби за изпълнение върху трудовото възнаграждение на длъжника, са депозирани на 25.04.2014г. и на 08.03.2016г., следователно хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е неприложима. Твърди се, че наред с това давността е прекъсвана на два пъти, тъй като на 01.08.2012г. страните са подписали спогодба, по силата на която ищеца безусловно е признал вземането на ответника, съответно е приложима разпоредбата на чл.116, б.“а“ от ЗЗД и давността е прекъсната на посочената дата. Твърди се, че давността е прекъсната и с оттеглянето от длъжника на подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№3877/2012г. на РС Варна, което оттегляне съставлява признаване на задължението. Твърди се, че давността се е трансформирала от специалната 3-годишная в обща 5-годишна, тъй като признанието на вземането е установено в двустранно съглашение-цитираната по-горе спогодбата. Сочи се, че с чл.6 от спогодбата е постигнато съгласие за разсрочване на задължението на ищеца, както следва: -12 вноски по 1000лв., дължими за периода от м.08.2012г. до м.07.2013г., включително с падежи 30-то число на месеца, за който се отнасят и -12 вноски по 4000лв., дължими за периода от м.08.2013г. до м.07.2014г., включително с падежи 30-то число на месеца, за който се отнасят. Твърди се, че с оглед на разсрочването и при прилагането на 5-годишната обща погасителна давност, вземането на ответника не е погасено по давност. Моли се за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.439 от ГПК във с чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК.
С оглед становищата на страните,
съдът намира, че не са налице права
и факти, които се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищеца следва да установи, че след издаване на изпълнителният титул за процесната сума са настъпили твърдените обстоятелства довели до погасяване по давност на вземането по същия. Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, в това число прекъсване на давностния срок и приложимостта на общата 5 г. давност.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от страните, писмени доказателства.
ДА се изиска ч.гр.д.№3877/2012г. по описа на PC Варна, за послужване.
ДА се изиска изп.д.№20127180400848 по описа на ЧСИ Станимира
Данова, като на съдебния изпълнител се изпрати препис от молбата по чл.192,
ал.1 от ГПК на ответника.
НАСРОЧВА производството по т.д.№129/2018г. на ОС Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.05.2018г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: