№ 27
гр. Пловдив , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно гражданско
дело № 20215000500283 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл.258 и сл ГПК.
С Решение № 260149/19.04.2021г., постановено по гр.д.№ 698/2020г. по описа на ОС -
Пазарджик, се осъжда П.Р.Б./ПРБ да заплати на ЦВ. П. Н., ЕГН **********, сума в размер
на 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за репариране на
неимуществени вреди, настъпили в резултат от воденото срещу него ДП № 84/2009г. по
описа на ОД на МВР - П. и прокурорска преписка № 719/2009г. по описа на ОП -
Пазарджик, поради прекратяването му, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 20.12.2016г. до окончателното й изплащане, за разликата над присъдения размер от
10 000лв. до претендирания размер 30 000лв. искът се отхвърля, както и се осъжда ПРБ да
заплати разноски на ищеца в размер на 510лв., а по сметка на съда - разноски за експертиза
в размер на 200лв.
Срещу Решение № 260149/19.04.2021г., постановено по гр.д.№ 698/2020г. по описа на ОС -
Пазарджик, са постъпили въззивна жалба, вх.№ 264611/28.04.2021г. от ищеца ЦВ. П. Н.,
ЕГН **********, чрез адв.П.Ш., и въззивна жалба, вх.№ 264630/29.04.2021г., подадена от
ответника ПРБ, представлявана от Гл.Прокурор Иван Гешев, чрез Ст.Янев - прокурор от ОП
- Пазарджик.
Постъпилите въззивни жалби са допустими, като подадени от активно процесуално
легитимирани лица, имащи правен интерес от въззивно обжалване на решението в
1
съответните неблагоприятни за тях части, в законния срок, редовни са по съдържание и
приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис за отговор на насрещната
въззиваема страна, поради което се поставят на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията във въззивните жалби и
оспорванията, след като извърши дължимата, на осн.чл.269 ГПК, служебна проверка на
обжалваното решение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Производството пред съда е образувано по искова молба/ИМ, вх.№ 142795/19.11.2019г. по
описа на Регистратурата на СГС, подадена от ищец ЦВ. П. Н., ЕГН **********, против
ответник Прокуратура на РБ/ПРБ (процесуален субституент на Държавата).
Въведени са били от ищеца следните твърдения: През 2009г., а и сега ищецът и съпругата
му били собственици и управители както следва:ищецът бил собственик и управител на ЕТ
„Ц.Н.“, „Й.Д.“ ЕООД и „Й. д.“ ЕООД, а съпругата му Д. Н.а била собственик и управител на
ЕТ „Д. Н.а“, „Й.“ ЕООД и „Й. Д.“ ЕООД, като през 2009г. и сега офисите на тези дружества
и ЕТ били на едно и също място.На 06.04.2009г., към 10 часа, на ищеца било съобщено по
телефона, че в сградата, където се намират офисите на дружествата и ЕТ, внезапно са се
появили петнайсет полицаи, които са затворили персонала в една стая, поставили са охрана
на двата входа и започват претърсване на помещенията. Ищецът опишъл веднага на място,
заедно със съпругата си.Там им било заявено, че ще бъде иззета цялата документация,
намираща се в помещенията, и двата компютъра.В продължение на повече от пет часа
представителите на полицията изземвали всички документи, които поставяли в черни
чували, без да правят описи. Ищецът и съпругата му не получили отговори на въпросите си
на какво законово основание се извършва претърсването, както и защо е необходимо
изземването на всички документи, при условие, че биха могли да представят на полицията
само онези документи, които са им нужни.По-късно ищецът и съпругата му разбрали, че
претърсването и изземването са били осъществени от звеното за Борба с организираната
престъпност (БОП) към ОД на МВР - П., под ръководството на П. на РБ. Претърсването и
изземването били медийно отразени, вкл. с публикуване на снимка на първа страница в
публикация в местния местник „Знаме“ от 09.04.2009г., като информацията могла да изтече
само от институциите, които са знаели – П. и Полицията, тъй като извършените
процесуално - следствени действия не били публични. Чрез медийната публикация се
правели внушения за тежестта на извършените престъпления, с оглед на това, че с тях се
занимават „антимафиоти“, а по този начин - че ищецът и съпругата му са свързани с
незаконна дейност в областта на организираната престъпност. С протоколи за претърсване и
изземване били иззети два компютъра/компютърни конфигурации/ и папки с документи, без
да бъдат описани, които били поставени в чували.По същото време били извършени
претърсвания и изземвания на документация в базите на едно от дружествата на гара С. и
гара П., като изземването също било осъществено в чували, без опис.Претърсване било
извършено и в семейното жилище на ищеца в гр. П., ул. „Ц. А.“ № 46, откъдето нищо не
било иззето, тъй като нямало какво. Било образувано ДП № 84/2009г. по описа на ОД на
2
МВР - П. срещу неизвестен извършител по чл. 255, ал. 1 от НК и прокурорска преписка №
719/2009г. По описа на ОП - Пазарджик.Вследствие на тези действия на П. и полицията
дейността на всички дружества била парализирана. Ищецът и съпругата му били лишени от
цялата първична и аналитична счетоводна информация, от договорите, от документите, от
всичко, необходимо за дейността.Били иззети досиетата на служителите, трудови книжки,
разплащателни ведомости, цялата документация, необходима за дейността на
дружествата.По-късно се оказало, че досъдебното производство било свързано с дейността
на „Й. Д.“ ЕООД и ЕТ „Ц.Н.“, но документацията на другите дружества не била върната.За
воденото в продължение на една година било водено разследване ищецът не бил
информиран.Едва една година след тези действия, на 28.04.2010г., ищецът бил привлечен
като обвиняем по досъдебно производство/ДП № 84/2009г. по описа на ОД на МВР - П. за
престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 26 от НК. След това, на два пъти
обвинението било „уточнявано“, като окончателната правна квалификация на обвинението
срещу ищеца била по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1, чл. 20, ал. 4 от НК и
чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 и чл. 2, ал. 2 от
НК. По неизвестни за ищеца причини разследването се осъществявало от разследващ
полицай от звеното за борба с органицзираната престъпност, а по-късно от ДАНС, който
факт бил сериозно огласен от медиите.Повече от 1 година била необходима на П. да бъде
привлечен ищецът като обвиняем и 6 години не били достатъчни, за да внесе делото в
съда.Ищецът, чрез защитника си, внесъл в съда молба с искане делото да бъде разгледано от
съда на осн. чл.368 и чл.369 НПК (редакция 2013г.), тъй като П. не била събрала
необходимите доказателства за внасяне на делото в съда 6 години след образуване на делото
и 5 години след привличането на ищеца.Образувано било ЧНД № 104/2015г. по описа на
ПзОС, в което с Определение № 619/20.12.2016г. в производство по реда на гл. 26 от НПК
(ред. ДВ, бр. 71/2013г.) производството срещу ищеца било прекратено. Вследствие на така
описаната фактическа обстановка, за периода от 28.04.2010г., когато ищецът бил привлечен
като обвиняем, до 20.12.2016г., когато наказателното производство срещу него било
прекратено, ищецът претърпял сериозни неимуществени вреди.Ищецът претърпял
неимуществени вреди и преди това, в периода от изземването на 06.04.2009г. до повдигане
на обвинението срещу ищеца на 28.04.2010г., в който период производството се водело
срещу неизвестен извършител, тъй като всички последици били за ищеца и неговото
семейство и ищецът не знаел нищо за извършваните процесуално-следствени
действия.Нанесените на ищеца неимуществени вреди се изразявали в следното: От това, че е
бил обвиняем в продължение на 6г. и 8м. и от това, че е било допуснатото от съда, по искане
на КОНПИ, обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрани и запори на имуществото
на дружествата, в които ищецът имал участие, на имуществото на ищеца и неговата
съпруга, ищецът бил сринат физически и психически:била му отнета възможността да
работи нормално; банките отказвали да отпускат кредити, което продължило и сега;
семейството му останало без средства и живеели в непрекъснат стрес; тъй като обвиняема
била и съпругата на ищеца, той се притеснявал, освен за себе си, така и за нея; ищецът и
съпругата му се грижели за голямо семейство – те имали 2 дъщери и трима внуци; били
3
сериозно засегнати доброто име и общественият авторитет на ищеца и семейството му, като
в тази връзка е твърдяно, че са имали сериозен обществен авторитет и се ползвали в гр.П. с
добро име, а ищецът бил член на сдружението на предприемачите и на „Л. к.“ в гр. П. и
участвал в много обществени мероприятия и благотворителни кампании; действията на
полицията и П. шокирали ищеца, съпругата му и цялото му семейство – децата, родителите,
близките му; майката на ищеца изживяла много драматично станалото и починала на
Коледа 2009г.; зравословното състояние на съпругата на ищеца се влошавало непрекъснато,
тя претърпяла сериозна гинекологична операция, имала проблеми със сърцето, къръвното
налягане и базедова болест; драматично било и отражението на посочените събития и на
бизнеса на ищеца и неговата съпруга - контрагентите му отказали да работят с него; в
електронните и печатни медии се появили публикации с отрицателни оценки, че ищецът и
съпругата му са разследвани за данъчни престъпления, че са наложени обезпечения на
имуществото на фирмите и на имуществото на ищеца и съпругата му и се правели
внушения, че те са мошеници-милионери, като тези коментари се четяли не само в П. и
региона, но и в цялата страна, техни близки се обаждали да питат дали всичко това се отнася
за тях вследствие на стреса ищецът сериозно се променил, като тогава и сега чувствал
непрекъснато напрежение, ограничил се в контактите си, затворил се в себе си, не желаел да
поддържа контактите, които имал дотогава. Била налице хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2
от ЗОДОВ, тъй като прекратяването на наказателното производство е било на осн. чл. 369,
ал.4 НПК (отм.), поради вневнасянето на обвиннителен акт в определения от съда срок,
което следвало да се приравни на липсата на престъпление.Налице била причинна връзка
между вредите на ищеца и незаконните действия на П., която била пасивно материално-
правно легитимирана като централизирана и единна система.
Искането е за присъждане на обезщетение за репариране на причинените на ищеца
неимуществени вреди в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва, считано от
прекратяванена наказателното производство на 20.12.2016г. до окончателното изплащане на
сумата.
В постъпилия в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен отговор, вх.№ 154974/13.12.2019г., от
П. на РБ, чрез прокурор Куманов от СГП, искът се оспорва.Признава се наличието на една
от кумулативно предпвидените предпоставки за ангажиране на отговорността на ПРБ по
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно повдигане и предявяване на незаконно обвинение срещу
ищеца.Оспорва се настъпването на вредни последици за ищеца в периода 06.04.2009г.-
28.10.2010г., с доводи, че за този период делото се е водило срещу неизвестен извършител и
ищецът не е имал процесуално качество, което би могло да му причини вреда, че действията
по претърсване и изземване от офисите на дружествата не са били пряко насочени срещу
ищеца и че в началото на производството правната квалификация на обвинението е била
непрецизна.Оспорва се ПРБ да носи отговорност за вредните последици от медийните
публикации за случая, с доводи, че част от тях са били за периода 06.04.2009г.-28.10.2010г.,
когато делото е водено срещу неизвестен извършител, че информирането на медиите не е
извършено от ПРБ и с оглед презумпцията за невиновност. Оспорва се ПРБ да носи
4
отговорност за вредните последици и от отказа за кредитиране на ищеца.Оспорва се
създаването на особени затруднения в ежедневния ритъм на ищеца, с доводи, че наложената
мярка за неотклонение е била „гаранция в пари“, а по отношение на ищеца не е била
определяна друга мярка за процесуална принуда. Оспорва се ПРБ да носи отговорност за
вредните последици от действията на КУИППД(сега КПКОНПИ), в резултат на които са
били наложени обезпечителни мерки върху имуществото на ищеца.Оспорва се, като
прекомерен, несъответстващ на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, претендираният размер на
обезщетение.В тази връзка са въведени доводи, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде съобразен и със следните правно-релевантни факти: с
икономическия стандарт в страната и доходите от работна заплата за периода на водене на
наказателното производство; с отражението на фактическата сложност на наказателното
производство върху неговата продължителността; с вредите от воденото срещу ищеца по
същото време друго наказателно производство и невъзможността за отграничаването им;
със съдебното минало на ищеца, който, макар и реабилитиран, е осъждан.
За да се постанови обжалваното решение, с което искът е частично уважен за размера то
10 000лв., и частично отхвърлен за разликата до предявения размер от 30 000лв., е прието
следното:
За безспорно и установено е прието следното:Видно от публичния ТРРЮЛНЦ към Агенция
по вписванията, ищецът упражнява търговска дейност като ЕТ „Йор Д. - Ц.Н.“, „Й.Д.“
ЕООД и „Й. д.“ ЕООД, а съпругата му Д. Н.а е собственик и управител на „Й. Д.“ ЕООД, а
седалището и адресът на управление на всички посочени дружества и на ЕТ„Йор Д. - Ц.Н.“
е един и същ: гр. П., ул. „Ц. А.“ № 46.На 06.04.2009г. в офисите на посочените дружества и
на ЕТ„Йор Д. - Ц.Н.“ в гр. П., ул. „Ц. А.“ № 46, е било извършено претърсване и изземване
от органи на полицията и П.. Образувано е ДП № 84/2009г. срещу неизвестен извършител за
това, че, за периода от 1999г. до 06.04.2009г., в гр. П., е избегнал плащането на данъчни
задължения на „Й. Д.“ ЕООД, в големи размери, престъпление по чл. 255, ал. 1 НК.Ищецът е
бил привлечен като обвиняем по посоченото досъдебно производство на 28.04.2010г. по
обвинение за продължавано престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 26, ал.
1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че, в периода от 01.01.2007г. до 31.03.2009г., в
качеството си на пълномощник на „Й. Д.“ ЕООД, като съизвършител, в съучастие с
управителя на „Й. Д.“ ЕООД - Д. Д. Н.а, е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения по ЗКПО в особено големи размери – общо 53 789.61лева на представляваното
от него „Й. Д.“ ЕООД, като е осъществявал счетоводство в нарушение на изискванията на
счетоводното законодателство, с което е избегнал установяването и плащането на дължимия
данък по ЗКПО както следва: за 2007г. в размер на 6 245.66лв. и за 2008г. в размер на
47 543.95лв. С привличането като обвиняем на ищеца е била определена мярка за
неотклонение парична гаранция в размер на 5 хиляди лева. След 28.04.2010г. обвинението
срещу ищецът и срещу още няколко лица са били правно прецизирани ( прокурорско
постановление от 08.12.2014г.). Наложената на ищеца мярка за неотклонение/МНО парична
5
гаранция е била изменена в подписка, но на ищеца не е определяна МНО „задържане под
стража“. Обвинителен акт срещу ищеца не е бил внесен в съда за целия период от повдигане
на обвинението на 28.04.2010г. до края на 2015г., повече от 4 години, което е много повече
от предвидения в чл. 368 от НПК двугодишен срок за тежки престъпления. По искане на
ищеца за разглеждане на наказателното дело от съда по реда на чл. 368 от НПК е било
образувано ЧНД № 104/2015г. по описа на ОС – Пазарджик, по което е постановено
Определение от 14.12.2015г. за връщане на ДП № 84/2009г. на П. за осъществяване в
тримесечен срок на правомощията по чл. 369 от НПК за внасяне на делото в съда с
обвинителен акт. През 2016г. П. на два пъти е внасяла обвинителен акт в съда срещу ищеца
(НОХД № 207/2016г. и НОХД № 751/2016г. и двете по описа на ОС – Пазарджик), но
съдебното производство е било прекратявано и връщано на П. за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения, като последният път - на 12.10.2016г., по обвинението
срещу ищеца и няколко други лица, с правна квалификация по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 и
т. 5 вр. чл. 26, ал. 1, чл. 20, ал. 4 от НК и чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК и чл.
253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 и чл. 20, ал. 2 от НК. Образуваното наказателното производство
срещу ищеца по повдигнатото обвинение е окончателно прекратено, на основание чл. 369,
ал. 4 от НПК, с влязло в сила на 20.12.2016г. Определение № 619, постановено по ЧНД №
104/2015г. по описа на ОС - Пазарджик.Видно от справка за съдимост, ищецът е бил осъден
с влязло в сила на 19.04.2016г. споразумение по НОХД № 2655/2015г. По описа на РС -
Пазарджик, за това, че на 13.02.2015г. като свидетел пред съдия в публично съдебно
заседание устно съзнателно е потвърдил неистина, като е твърдял, че на 08.10.2014г. вечерта
той е управлявал лек автомобил, а И. Й. Б. (съпруг на дъщерята на ищеца Й. Б.) се е возил на
предна дясна седалка, престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.Липсват медицински документи
за заболявания на ищеца, а заключението на СМЕ е основано на гласните доказателства по
делото и на прегледа на ищеца.
От правна страна е прието, че е налице хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, тъй като
образуваното против ищеца наказателно производство е било прекратено по реда на чл. 369,
ал. 4 от НПК, което се приравнява на посоченото в т. 7 ТР № 3/2006 г. на ОСГК на ВКС
основание за прекратяване на наказателното производство от П., поради недоказаност на
обвинението (Решение № 291 от 16.11.2011 г. по гр. д. № 109/2011г., III г.о.).При определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди са съобразени следните конкретни
правно-релевантни обстоятелства: Повдигнатото срещу ищеца обвинение е било за тежки,
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, престъпления, тъй като за тях се е предвиждало наказание
до 8 години лишаване от свобода.Повдигнатото срещу ищеца обвинение е било широко
отразено в медиите, видно от приложените по делото статии от вестници.И към момента на
повдигане на обвинението, и към момента на приключване на наказателното производство,
ищецът е бил в активна трудоспособна възраст, съответно на 47г. и 54г., поради което
обвинението е унизило ищеца пред семейството, близките, приятелите и колегите и
обществото като цяло. Взетите по отношение на ищеца мерки за неотклонение са били
парична гаранция в размер на 5 000лв., „подписка“, както и, на 28.12.2015г., му е наложена
6
забрана за напускане на страната, но по отношение на ищеца не е била вземана мярка за
неотклонение, ограничаваща свободата му, но и ищецът не е правил искане за отмяна на
мярката „забрана за напускане на страната“.Общата продължителност на досъдебната фаза
на наказателното производство е 6 години, 7 месеца и 19 дни, считано от привличането на
ищеца като обвиняем на 28.04.2010г. до прекратяването му на 20.12.2016г., е неразумно
голяма, като същата не се дължи на забавяне на процеса в резултат на поведението на ищеца
или неговия процесуален представител. Не следва да се има предвид периода преди
повдигане на обвинението срещу ищеца, а именно от 06.042009г. – 28.04.2010г., тъй като
тогава досъдебното производство е водено срещу неизвестен извършител, доколкото
ищецът не нито управител, нито съдружник на „Й.Д.“ ЕООД, той не е бил сред лицата,
които са могли да бъдат привлечени като обвиняеми, а и, доколкото ищецът е имал
притеснения, същите са били за съпругата му, която е била едноличен собственик и
управител на посоченото дружество. Водената срещу ищеца наказателна репресия не е била
интензивна. За същия период от време срещу ищеца е водено и друго наказателно
производство, приключило със споразумение с РП - Пазарджик по НОХД № 2655/2015г., за
това, че на 13.02.2015г. като свидетел пред съдия в публично съдебно заседание устно
съзнателно е потвърдил неистина - престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. Не са доказани
трайни и по-големи от обичайните здравословни проблеми за ищеца в резултат от воденото
срещу него наказателно производство. Правото на труд на ищеца е било реално ограничено,
поради изземването на документи на дружествата, които той представлява. Съобразена е
превантивната роля на обезщетението за репариране на вредите.Съобразена и цитирана е
създадената съдебна практика, относима към аналогични случаи.Законната лихва върху
присъдената главница за обезщетение е присъдена от влизане в сила на определението за
прекратяване на производството, при съобразяване на даденото нормативно тълкуване.
При извършване на дължимата служебна проверка, на основание чл. 269 ГПК, не се
констатира основание, обуславящо нищожност или недопустимост на решението.При
правилно определяне на предмета на делото, изведен от въведените твърдения и заявения
петитум, е правилна дадената от първоинстанционния съд материално-правна правна
квалификация на предмета на делото, разгледан е предявеният иск и липсва нарушение на
диспозитивното начало, налице са всички положителни, респективно липсват отрицателни
процесуални предпоставки за допустимост на производството.
Въззивната проверка за правилност, на основание чл. 269 ГПК, се извършва само на
поддържаните във въззивните жалби оплаквания за неправилност, а именно следните:
Във въззивната жалба на ищеца срещу решението в частта, с която искът за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 10 000лв. до 30 000лв., ведно със
законната лихва, се поддържат следните оплаквания:Оспорват се мотивите, че не следва да
се има предвид при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
периодът 06.04.2009г. до 28.04.2010г., тъй като, независимо, че ищецът не е бил нито
управител, нито съдружник на „Й. Д.“ ЕООД, той е бил сред лицата, които са могли да бъдат
7
привлечени като обвиняеми, като е бил пълномощник на посоченото дружество.При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди не били взети предвид в
достатъчна степен тежестта на обвинението и на предвидените за него наказания, които са се
предвиждали кумулативно конфискация и глоба.Оспорва се като необоснован изводът, че
наказателното производство не е било интензивно. Не била дадена достатъчна тежест на
критерия продължителност на наказателното производство.Оспорени са изводите, че по
делото няма медицинска документация на физически заболявания на ищеца, които са
следствие на психическото му състояние, като необосновани от представените амбулаторни
листове от 27.09.2016г. и от 06.07.2015г. и платен преглед от 29.05.2020г., които
потвърждавали заключението на СПЕ.Не били взети в достатъчна степен заключението на
експертизата и свидетелските показания за психичното състояние на ищеца.Оспорен е
подходът на съда да съобразява размера на обезщетението по конкретни дела пред ВКС, с
доводи, че всяко едно водено производство има своя специфика.
Във въззивната жалба на ПРБ срещу решението в частите, с които е присъдено обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 10 000лв., ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски, се поддържат следните оплаквания:С решението
бил нарушен материалния закон, разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тъй като размерът на
присъденото обезщетение бил твърде завишен и не отговарял на принципа на
справедливостта.Липсвали мотиви.Размерът на обезщетението не отговарял на описанието
на вредите, на съдебната практика в подобни случаи и на икономическия стандарт в
страната през последните няколко години.Размерът на обезщетението не следвало да бъде
източник на неоснователно обогатяване на ищеца.Делото се отличавало с фактическа и
правна сложност, поради което продължителността му не следвало да се отразява на
завишаване на размера на обезщетението.Липсвали доказателства за прекомерна
интензивност на наказателната репресия срещу ищеца.Наложената на ищеца мярка за
неотклонение не е ограничавала свободното му придвижване в страната и упражняване на
правото на труд.Забраната за напускане на страната била косвена мярка и тя не е повлияла
на ищеца, ако е спазвал наложената му мярка за неотклонение.Ищецът не е бил пряко
засегнат от търговските взаимоотношения на дружеството с трети лица, т.к. не е бил нито
негов собственик, нито управител.Неправилно не били обсъдени събраните доказателства в
тяхната съвкупност, което било процесуално нарушение по чл.235 ГПК.Следвало да бъде
разграничен приносът върху психо-емоционалното състояние на ищца от другото водено
срещу него наказателно производство за престъпление по чл.290 НК, приключило с
осъждането му.Не било доказано ПРБ да е бил източник на медийните публикации за
случая, като ПРБ не може да носи отговорност за вреди от действия на трети лица, написали
и отпечатали статии във вестници.Показанията на свидетелите с нищо не допринасяли за
изясняване на фактите, тъй като били твърде общи и свидетелите били заинтересовани.
Като неоспорени и законосъобразни, следва да се възприемат мотивите, че, в случая, са
доказани и са налице всички кумулативни предпоставки на фактическия състав на чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ.
8
Не е била спорна и е доказана първата кумулативна предпоставка на търсената имуществена
отговорност на Държавата чрез процесуален субституент ПРБ за обезщетение за репариране
на причинените на ищеца неимуществени вреди, тъй като П., като държавен орган,
повдигащ и поддържащ обвинението и осъществяващ контрол за законност в досъдебното
производство, е повдигнала срещу ищеца обвинението в престъпление, но наказателното
производство е прекратено от съда, на основание чл. 369, ал. 4 от НПК, което основание се
приравнява на посоченото в т. 7 ТР № 3/2006 г. на ОСГК на ВКС основание за прекратяване
на наказателното производство - недоказаност на обвинението.
Налице са и останалите кумулативни предпоставки на търсената имуществена отговорност
на Държавата, а именно - настъпването на неимуществени вреди за ищеца и пряката им
причинна връзка с образуваното и воденото срещу него наказателно производство, което е
прекратено.В тази връзка следва да се съобрази формираната съдебна практика на ВКС
(напр. Решение № 388 по гр.д.№ 1030/2012г., четвърто г.о. на ВКС), че при търсене на
обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от
формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за
подобни случаи, както и, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни
изживявания: доказани ли са увреждащите действия и бездействия – искът е установен по
основание и съдът е длъжен да определени неговия размер по своя преценка, а само в
случаите, когато се твърди причиняването на болки и страдания над обичайните за такъв
случай или се твърди конкретно увреждане на здравето и други специфични увреждания с
оглед конкретните обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, следва да бъде проведено пълно главно доказване от ищеца.Ето
защо, тъй като по образуваното и водено досъдебно производство срещу ищеца е било
повдигнато и поддържано обвинение в престъпление, следва да се приеме, че за него са
настъпили обичайните неимуществени вреди при подобни случаи, а именно, че ищецът е
търпял характерните на всяко лице, спрямо което е повдигнато и поддържано обвинение в
престъпление, притеснения за изхода на производството, страх от осъждане, засягане на
достойнството, влошаване на отношенията в семейството, в близкия и приятелски кръг,
накърняване на личния, социалния и професионален престиж, които дори не е било
необходимо да бъдат специално доказвани, поради което искът за обезщетение за вредите,
които са настъпили в пряка причинна връзка с незаконното обвинение в престъпление, е
установен по основание. Тъй като несъмнено без повдигането и поддържането на
незаконното обвинение вредите за ищеца не биха настъпили, респективно - незаконното
обвинение е техен единствен каузален фактор, следва да се приеме, че между тях е налице
пряка причинна връзка.
Ето защо, искът за обезщетение за репариране на вреди е основателен и следва да се уважи.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда, при
изхождане от законоустановения критерий за справедливост, на осн. чл.52 ЗЗД, като се
9
вземат предвид всички установени конкретни правно-релевантни обстоятелства, които
обуславят тези вреди, като в мотивите трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства,
както и значението им за размера на неимуществените вреди (Постановление № 4/23.12.1968
г. на Пленума на ВС, т. 11).Следва да се съобрази постоянната съдебна практика на ВКС за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди по искове с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, която приема, че следва да се съобрази следното: какви процесуални
действия са предприети по отношение на обвинения в престъпление, тежестта на
обвинението, постановената мярка за неотклонение, както и дали наказателното преследване
е приключило в разумен срок; видът и тежестта на отделните негативни изживявания на
пострадалия и създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения върху
неговия живот – в личен и професионален план; личността на увредения, данните за
предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, продължителността на
наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, стигнало ли се
е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е
медицинската прогноза за развитието на заболяването; стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането;
съдебната практика в сходни хипотези; следва да се отчита и това, че осъждането за
заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от
което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с
паричното (Решение по гр. д. № 411/2016г., четвърто г.о. на ВКС); моралните вреди са
индивидуално определими и в дисхармония със справедливостта е определяне на
обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди( Решение
по гр.д. № 1916/2009г., четвърто г.о. на ВКС).
В разглеждания случай, са установени следните конкретни правно-релевантни
обстоятелства, които обуславят завишаване на размера на обезщетението за репариране на
неимуществени вреди:
На първо място, следва да се съобрази и отчете тежестта на повдигнатите на 28.04.2010г.
срещу ищеца обвинения (вж постановление от 28.04.2010г. за привличане на обвиняем и
вземане на МНО на л.16), допълнително правно прецизирани в хода на воденото
наказателно производство, последно (вж Определение № 619/20.12.2016г. по ЧНД
104/2015г. по описа на ПзОС на л.26) от 12.10.2016г. по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 и т. 5 вр.
чл. 26, ал. 1, във вр.с чл. 20, ал. 4 от НК, по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 във вр.с чл. 26, ал. 1 от
НК и по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 2, във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 във в с чл. 20, ал. 2 от
НК.Следва да се съобрази и отчете не само това, че се касае за „тежки“ по см. на чл.93, т.7
ДР на НК престъпления, тъй като за тях по закон се е предвиждало наказание „лишаване от
свобода“ повече от 5 години, но и, както основателно се поддържа в жалбата на ищеца -
броят и изключително голямата тежест на повдигнатите срещу ищеца обвинения, това, че
срещу ищеца са били повдигнати три тежки обвинения в престъпления, по всяко от което се
е предвиждало наказание „лишаване от свобода“ повече от 5 години, кумулативно с
10
конфискация на част или цялото имущество и глоба, като, конкретно, по всяко от първото и
второто повдигнати срещу ищеца обвинения се е предвиждало наказание от 3 до 8 години
„лишаване от свобода“ и конфискация на част или цялото имущество, а по третото
повдигнато обвинение – наказание от 3 до 12 години „лишаване от свобода“ и глоба от
двадесет хиляди до двеста хиляди лева.
На следващо място, следва да се съобрази и отчете, значително голямата продължителност
на воденото срещу ищеца наказателно производство, за която липсват данни да са
допринесли с процесуалното си поведение ищецът или неговият процесуален представител,
както и, че същата е неразумна по см. на чл.368 НПК. Противно на неоснователно
поддържаното в жалбата на ПРБ, продължителността на наказателното производство не е
изцяло обусловена от фактическата сложност на делото.Приема се, че значителна и
неразумна е продължителността на наказателното производство в периода от повдигане на
обвинението срещу ищеца на 28.04.2010г. до прекратяване на наказателното производство
срещу него от съда на 20.12.2016г., или за период от повече от 6г. и 7 месеца, като, както
основателно се поддържа в жалбата на ищеца, към нея допълнително следва да се съобрази
и отчете и периодът от образуване на досъдебното производство и извършване на
процесуално-следствени действия по претърсване и изземване на 06.04.2009г. до
27.04.2010г. или период от още малко повече от 1 година, тъй като, независимо, че
досъдебното производство за това време е водено срещу неизвестен извършител, и за този
период е имало основание за повдигане на обвинение срещу ищеца, в качеството му на
пълномощник на „Й. Д.“ ЕООД, каквото реално е било повдигнато срещу ищеца в това
качество с постановление от 28.04.2010г.
Следва да се съобрази и отчете, както е прието с неоспорените мотиви, че повдигнатото
срещу ищеца обвинение е било широко отразено в медиите, като в тази връзка се приема,
че, противно на неоснователно поддържаното в жалбата на ПРБ, е без значение кой е бил
източник на медийните публикации за случая, респективно - дали ПРБ е дала информацията
на медиите, че в пряка връзка с дейността на органите на ПРБ, е било реално ограничено
правото на труд на ищеца, поради изземването на документи на дружествата, които той
представлява, както и, че на ищеца на 28.04.3010г. е била взета мярка за неотклонение
„гаранция“ в размер на 5000лв., изменена в „подписка“( вж постановление за привличане и
вземане на МНО от 08.02.2016г. на л. 114 гръб), а на 28.12.2015г. му е била взета и мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане на страната“.
Следва да се съобрази и отчете и това, че наказателното производство срещу ищеца е
прераснало няколкократно и в съдебна фаза.
От доказателствената съвкупност по делото е установено настъпването в пряка и
непосредствена връзка с дейността на органите на ПРБ, на влошаване на физическото и
психическото състояние на ищеца, надхвърлящо обичайното, поради следните съображения:
11
Както основателно се поддържа в жалбата на ищеца, са неправилни оспорените мотиви, че
по делото липсва медицинска документация за ищеца, а заключението на СЕ се основава
само на свидетелските показания и прегледа на ищеца.Тези мотиви са необосновани, тъй
като по делото са представени амбулаторни листове от 27.09.2016г. и от 06.07.2015г. и
платен преглед от 29.05.2020г.Основателни са оплакванията и в двете жалби за допуснато
процесуално нарушение по чл.235 ГПК, изразяващо се в необсъждане на събраните
доказателства - писмени и гласни доказателства (свидетелски показания и заключение на
СПЕ), поотделно и в тяхната съвкупност.
При извършване на дължимата дейност от въззивния съд се приема следното:
От представените по делото писмени и гласни доказателства, които не си противоречат, а
взаимно се подкрепят, а именно следните:писмените документи за здравословното
състояние на ищеца (л.161-164 по гр.д.№15172/2019г. на СГС) – 1/досие на пациент,
удостоверяващо амб.лист за консултация на 05.01.2010г. с диагнози „ Повишено кръвно
налягане при липса на диагноза хипертония(при стойности на кръвното налягане 150/90),
Други тревожни разстройства“ и амб. лист от 06.07.2015г. с диагнози „Паническо
разстройство (епизодична пароксизмална тревожност) Остра стресова реакция и Есенциална
(първична) хипертония – криза“ (при стойности на кръвното налягане 190/110) и 2/документ
за платен преглед от 29.05.2020г. за консултация от лекар-специалист с основна диагноза
„Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“, 3/показанията на разпитаните
в с.з. на 26.03.2021г.пред първоинстанционния съд свидетели В. А., който е без родство с
ищеца, и Д. Н.а, съпруга на ищеца, преценявани на осн. чл.172 ГПК, както и 4/писменото
заключение на СПЕ с в.л.Д. Т., извършено на база извършените от вещото лице
психологически изследвания на ищеца на 12 и 15.03.2021г. и приложената по делото мед.
документация, както и обясненията на в.л. в с.з. на 26.03.2021г. (л.44-47) безпротиворечиво
се установява следното:Непосредствено след събитията на 06.04.2009г. до повдигане на
обвинението на 28.04.2010г. ищецът е имал изключително интензивни страхово-тревожни
изживявания, които са били на границата с депресивни състояния. В периода 28.04.2010г.-
20.12.2016г. тези изживявания са продължили, като към тях се е добавило постоянно
очакване на бъдещи действия във връзка с предстоящ процес и безпомощност, които са
предизвикали затруднения в социалното и битово функциониране на ищеца.Негативните
изживявания на ищеца постепенно са отшумявали във времето, но са останали, макар и
изтласкани на подсъзнателен план, страхови чувства с висок интензитет, които са
предизвикали влошаване на физическото, здравословното състояние на ищеца, изразяващо
се в кризисни повишавания на стойностите на кръвното налягане.
От друга страна, по делото са установени и следните конкретни правно-релевантни
обстоятелства, които обуславят занижаване на размера на обезщетението за неимуществени
вреди, а именно следните:
Както е прието с неоспорените мотиви, наказателната репресия срещу ищеца не е била
12
интензивна, а по отношение на ищеца не е била вземана мярка за неотклонение,
ограничаваща свободата му, а ищецът е могъл, но не е правил искане за отмяна на мярката
„забрана за напускане на страната“.
Приетото за установено с неоспорените мотиви, че срещу ищеца по същото време е било
водено друго наказателно производство, приключило със споразумение от 19.04.2016г. по
НОХД 2655/2015г. по описа на РС- Пазарджик за признаване за виновен и осъждане на
ищеца за престъпление по чл.290, ал.1 НК(вж справка съдимост на л.53), следва да се отчете
двояко: 1/тъй като дейността на ПРБ по прекратеното от съда наказателно производство не е
била единствен източник на негативните преживявания на ищеца, следва да се изключат от
подлежащите на репариране неимуществените вреди на ищеца, причинени от другото
водено срещу него наказателно производство, приключило със споразумение с ПРБ и 2/
негативното засягане и компрометирането на доброто име и авторитета на ищеца от
осъждането му за престъпление по чл.290, ал.1 НК.
Не следва да бъдат съобразявани неимуществените вреди от наложените обезпечителни
мерки по искане на КОНПИ, както и причинените неимуществени вреди на съпругата на
ищеца, както е прието с неоспорените мотивите на първоинстанционния съд.
Допълнително следва да се съобрази и отчете, че по прекратеното от съда наказателно
производство срещу ищеца не е постановявана осъдителна присъда на нито една съдебна
инстанция.
Противно на неоснователно поддържаното в жалбата на ПРБ, следва да бъде съобразена и
съдебната практика в сходни хипотези, при отчитане на спецификата на всеки отделен
случай.
При съобразяване на посочените обстоятелства, както и на :1/социално - икономическите
условия и стандартът на живот в страната към релевантния минал момент – периода на
водене на наказателното производство срещу ищеца, с оглед на официалните статистически
данни на НСИ, 2/ правните стандарти, установени от ЕСПЧ, 3/ като се отчете и това, че
осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на
действията и бездействията, от които са причинени вредите, което само по себе си е вид
морално обезщетяване, наред с паричното и 4/ принципа за забрана на неоснователното
обогатяване, се приема, че обезщетение в размер на 15 000лв. в най-пълна степен би
репарирало причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконнната правозащитна
дейност.
Предвид частична основателност на жалбата на ищеца и неоснователност на жалбата на
ответника, изцяло обжалваното решение се отменя в частта, с която искът е отхвърлен за
размера над 10 000лв. до 15 000лв. и на ищеца допълнително се присъжда обезщетение в
размер на 5 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2016г. до
окончателното изплащане, а в останалите обжалвани части, като законосъобразно,
13
решението се потвърждава.
Отговорност за разноски:С оглед този инстанционен резултат, на ищеца са дължими и се
присъждат направените от него разноски за ДТ за въззивно обжалване в размер на 5лв.,
както и, по съразмерност, съобразно уважената част на иска, разноски за адвокатско
възнаграждение пред двете инстанции.Неоснователно е заявеното от ПРБ възражение на
прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд,
поради което същото се оставя без уважение.Като се има предвид степента на уважаване на
иска( 50%), както и, че на ищеца вече са присъдени с обжалваното решение, което в тази
част се потвърждава, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., следва
допълнително да му се присъдят още 1000лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред
двете инстанции.
Мотивиран от това, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО Решение № 260149/19.04.2021г., постановено по гр.д.№ 698/2020г.
по описа на ОС - Пазарджик, в частта, с която се отхвърля предявеният от ЦВ. П. Н., ЕГН
**********, осъдителен иск срещу П.Р.Б./ПРБ, като процесуален субституент на Държавата,
за обезщетение за репариране на претърпени неимуществени вреди от воденото ДП №
84/2009г. по описа на ОД на МВР - П. и прокурорска преписка № 719/2009г. по описа на ОП
- Пазарджик, поради прекратяването му, за размера над 10 000лв. до 15 000лв., ведно със
законната лихва, считано от 20.12.2016г. до окончателното й изплащане, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.Р.Б./ПРБ, като процесуален субституент на Държавата, да заплати на ЦВ. П.
Н., ЕГН **********, обезщетение за репариране на претърпени неимуществени вреди от
воденото ДП № 84/2009г. по описа на ОД на МВР - П. и прокурорска преписка № 719/2009г.
по описа на ОП - Пазарджик, поради прекратяването му, в размер на допълнително/още
5 000лв. (пет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.12.2016г. до окончателното й изплащане, както и, допълнително, разноски за адвокатско
възнаграждение пред двете инстанции, по съразмерност в размер на 1000лв.(хиляда лева),
както и 5лв. (пет лева) разноски за ДТ за въззивно обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260149/19.04.2021г., постановено по гр.д.№ 698/2020г. по
описа на ОС - Пазарджик, в останалите обжалвани части.
Решението може да се обжалва пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15