Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
02.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1929 по
описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Т.И.Т. срещу
З. „Л.и.“ АД иск за осъждането му да й заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва от 06.09.2016 г.
до окончателното изплащане.
Ищцата твърди в подадената от нея искова молба, че при
ПТП на 06.09.2016 г. по път 2902 – с. Кичево - гр. Суворово, на кръстовището с
път гр. Варна - с. Долище, при управление на л.а. „Опел Корса“ с ДК № СА ******водачът
М.Т.М. не съобразил поведението си на пътя със знак Б2 и не пропуснал движещия
се с предимство л.а. „Ауди А4“ с ДК № ******ВК, управляван от В.Й.Г.движеща се
по път с предимство. Вследствие инцидента загинала дъщерята на ищцата – М.М.Л..
Вина за настъпилото ПТП имал водачът М.М..
Т.Т. приела изключително болезнено внезапната смърт на
дъщеря си и изпитвала нестихващи болки и страдания. Приживе между майка и
дъщеря съществувала хармонична връзка, основана взаимна обич и уважение. За миг
Т. загубила детето си, което положила всички усилия да отгледа и възпита.
В резултат на трагичния инцидент психическото
състояние на ищцата било тежко, като непрекъснато усещала напрегнатост,
нервност, отчаяние и безпомощност. Страдала от безсъние и често изпадала в
депресивни състояния.
За л.а. „Опел Корса“ имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество
З. „Л.и.“ АД към 06.09.2016 г. Моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да й заплати обезщетение за търпените от нея неимуществени
вреди в размер на 200 000 лева.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва иска.
Счита претенцията за завишена и възразява за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, която била без поставен обезопасителен
колан при пътуване в л.а. „Опел Корса“.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Опел Корса“ и З. „Л.и.“ АД, с което
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени
и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя.
Ответникът
не оспорва твърдението, че е страна по валидно към датата на ПТП застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
това обстоятелство е отделено като безспорно между страните с определение от 17.10.2017
г.
Ответникът
не оспорва и влязла в сила присъда № 47/21.06.2017 г. по НОХД № 600/2017 г. по
описа на ОС – гр. Варна, с която М.Т.М. е признат за виновен в това, че на 06.09.2016г. в обл. Варненска, движейки се по пътя гр. Варна - с. Долище, на
кръстовището с път 2902 с. Кичево - гр. Аксаково, при управлението на МПС -
л.а. „Опел Корса“ с ДК
№ *******, нарушил правилата за движение по ЗДвП - чл. 6, т. 1 - „Участниците в
движението: 1.съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната
маркировка“ - не съобразил поведението си със пътен знак Б2 от ППЗДвП – „Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство!“, както и чл. 50, ал. 1 от ЗДП: „На кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътните превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство“ и по непредпазливост
причинил смърт на едно лице - М.М.Л. и средна телесна повреда на друго лице – престъпление по чл.
343, ал. 4 вр. ал. 3,
б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1,
б. „в“ и б. „б“ от НК.
Съгласно
нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за граждански
съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В този смисъл съдът приема за осъществени всички елементи от фактическия
състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента е отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
който дължи да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането.
Ответникът
не оспорва и че в резултат на произшествието М.Л.е получила телесни увреждания,
обусловили настъпването на леталния изход.
Спорен в
случая е въпросът за размера на дължимото на ищцата обезщетение.
Т.И.Т. е майка на М.М.Л., видно от удостоверение
за раждане от *** *** и удостоверение за наследници изх. № 14642/12.09.2016 г.
на СО, район „Младост“. В това си качество Т. има право на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., в което са
дадени задължителни указания относно активната материално правна легитимация на
лицата с право на този вид обезщетения. Ищцата е сред най-близките родственици
– възходяща на пострадалата при ПТП на 06.09.2016 г. М.М.Л..
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
Стресът от смъртта на дъщерята на ищцата е трайно и
трудно преодолимо състояние. Внезапната и нелепа кончина на 26-годишната М.е
променила по необратим начин живота на Т.. Пострадалата и ищцата са живели в
едно домакинство и са били изключително привързани една към друга. Ведрият
характер на М.Л.е спомогнал тя да установява с близки, познати и приятели
прекрасни отношения, по показанията на брата на загиналата И.Л.. Шокът от
трагичната новина е причинил трайни проблеми на психическото състояние на Т.,
наложило постоянен прием на антидепресанти. Обременената от нещастието психика
на ищцата се отразява на работния й ритъм, поставяйки я в невъзможност да
изпълнява пълноценно служебните си задължения в сферата на здравеопазването.
Оказаната й професионална психологическа помощ не е дала нужните резултати,
поради интензитета на изпитваните страдания.
Стресът от смъртта на дете е трайно и трудно преодолимо
състояние. Ищцата продължава да страда за дъщеря си. Т.
е принудена да се примири с липсата на дъщеря си, което несъмнено усилва
болката от внезапната й кончина.
Ищцата преживява изключително тежки страдания, които
трудно могат да бъдат материално оценени.
Като взе предвид установените по делото факти и обстоятелства
и съобразявайки се с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът
счита, че обезщетението за претърпените от ищцата Т.Т. неимуществени вреди от
смъртта на дъщеря й следва да се определи на 150 000 лева. В този размер ще
бъдат репарирани в относително пълен обем претърпените и продължаващи страдания
на майката на М.Л..
Ответникът е направил възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на вредите. По смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си
пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно
установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.),
както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. За
този факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го
(застрахователят по „Гражданска отговорност” на делинквента).
По делото е разпитан като свидетел водачът
на л.а. „Опел Корса“ М.М., който разказва, че ударът е бил страничен, от дясно,
където е било пътническото място на М.Л.. Заявява, че както той като водач,
така и пътникът Л. били с поставени обезопасителни колани.
При този механизъм на произшествието и вида
на удара, от който е настъпила незабавната смърт на Л., предвид ефективността
на обезопасителния колан при челен удар и функцията му да задържи тялото на
пътника към седалката, възражението за съпричиняване съдът намира за недоказано.
Независимо от поставения предпазен колан, Л. е получила несъвместими с живота
увреждания.
Ответникът не доказва да е заплатил обезщетение на ищцата,
поради което следва да бъде осъден да го заплати в определения от съда размер.
За обезщетяването на вреди от непозволено
увреждане длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД) – момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи
обезщетение за забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично,
е в размер законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.)
застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Отговорността му е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, поради което застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията,
при които отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва
върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането.
Тъй като ищцата е освободена от държавна
такса, З. „Л.и.“ АД дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 6 000 лева
държавна такса.
На ищцата е оказана безплатна правна помощ,
като в първоинстанционното производство тя е била представлявана от адвокат.
Определено върху стойността на материалния интерес и съразмерно на уважената част
от иска, дължимото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 и § 2а от Наредба № 1/2004 г. на
адв. Я.Д. адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 4 977 лева.
Претенции за присъждане на
разноски е направил и ответникът. Съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, съдът определя размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение на 450 лева. От общия размер на разноските от 500 лева, на
ответника се дължат 125 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.), З. „Л.и.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Т.И.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 150
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната
дъщеря М.М.Л. при ПТП на 06.09.2016 г., ведно със законната лихва от 06.09.2016
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 200 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З.
„Л.и.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по
сметка на СГС сумата от 6 000 лева държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., З. „Л.и.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адв. Я.Д., с адрес *** сумата от 4 977 лева
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Т.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 125 лева разноски.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: