РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Видин, 27.04. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в закрито
заседание на ДВАДЕСЕТ И осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: В. В.
Членове: 1.А. П.
2. В.
М.
с участието на секретаря ...................... и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. ВЪЗЗИВНО
гражданско дело № 435 по описа за 2016., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно, образувано по жалбата на
Н.Т.М. ,ЕГН **********, Р.М.М.,ЕГН **********, Н.М.М. , с ЕГН ********** и Р.Г.В.
, с ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв. П.К.,САК., срещу
решението на Видинския районен съд, постановено по гр. д. № 324/2015 г., в
частта , в която е са отхвърлени предявените от тях искове над присъдените суми
до пълния претендиран размер, както следва : за съпругата Н.Т.М. над присъдения размер от до пълния претендирван размер от лева, за
всяко едно от демата Р. и Н. над присъдените лева до пълния предявен размер от лева
, както и за майката Р.Г.В. над сумата
от лева до предявената сума от лева, ведно със законната лихва за забава върху
сумите от датата на реализиране на трудовата злополука 12.02.2013 г. до
окончателното им изплащане.Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
присъждане на исковите суми в пълен размер. Предмет на въззивната жалба на
ищците в първата инстанция са и присъдените на ответника разноски. Претендират
се разноски за въззивната инстанция.
Излагат , че съдът правилно е приел у, че са налице
условията на чл.200 КТ и е уважил претенцията за имуществени вреди, но
присъдените обезщетения за неимуществени вреди са в изключително занижен
размер. Поддържа се , че съдът неправилно е приел съпричиняване от страна на
пострадалия в обем 30 % и неправилно определените обезщетения са намалени с
посочения обем. Твърди се , че определения от първоинстанционния съд размер на
обезщетенията не съответства на претърпените от тях морални вради и е в
противоречие с принципа на справедливост.
Против първоинстанционното решение е подадена жалба и от
ответника по иска „Л.“ ООД . Обжалва решението,
с което е осъден да заплати на основание чл. 200 от КТ обезщетения за
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на М. Н. М. при трудова
злополука на 12.02.2013 г., а именно: 1/ на Н.Т.М. /съпруга на пострадалия/ - лева; 2/ на Р.М.М. / дъщеря/- лева; 3/ на Н.М.М.
/ дъщеря/ - лева; 4/ на Р.Г.В. /майка/- лева,
като върху така определените обезщетения е присъдена и законната лихва, считано
от датата на увеждането /смъртта/ 12.02.2013 г. Присъдени са и направените по
делото разноски. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на
обжалваното решение с молба да бъде отменено и да бъде постановено ново, с
което да се отхвърлят исковете изцяло. Твърди се , че инцидентът , при който е
настъпила смъртта на М. Н. М. не е трудова злополука, тъй като липсва влязло в
сила разпореждане на органа по чл.60 от КСО относно наличие на трудова
злополука с пострадалия М. М. Поддържа се и нарушение на чл.52 ЗЗД , тъй като
ВРС при определяне размера на обезщетенията е нарушил принципа на справедливост
и присъдените суми са в много завишен и необоснован размер. По отношение
приетото съпричиняване се поддържа , че
неправилно е определен обема , като не е съобразено , че пострадалият е
извършвал почистване на лента , което не м у е било възложено.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ищците, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбите са подадени в срок от надлежна страна и са
процесуално допустими.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Видинският оклръжен съд
приема за установено следното:
Предявени са субективно и обективно съединени искове с
правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД от ищците Н.Т.М. ,ЕГН **********,
Р.М.М.,ЕГН **********, Н.М.М. , с ЕГН ********** и Р.Г.В. , с ЕГН **********, за
осъждане на ответника „Л.“ООД гр.Видин да им заплати обезщетения за претърпени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на М. Н. М. при трудова злополука на 12.02.2013
г., а именно: 1/ на Н.Т.М. /съпруга на пострадалия/ - лева; 2/ на Р.М.М. / дъщеря/-
лева; 3/ на Н.М.М. / дъщеря/ - лева; 4/
на Р.Г.В. /майка/- лева, като върху така определените обезщетения е присъдена и
законната лихва, считано от датата на увеждането /смъртта/ 22.02.2013 г.,
а по отношение на
ищцата Н.М.М. и имуществени вреди в размер лева за период 22-02.2013 до
навършване на пълнолетие.
В обстоятелствената част на исковата молба се
излага, че ищцците
са наследници на загиналия вследствие на трудова злополука М. Н. М.
На 12.02.2013г. същият бил на
работа в леярски цех на ответното предприятие, на платформа за подготовка на
формовъчна смес. Около
16. 30ч М.
забелязал, че по барабана на същата лента е полепнала пръст и отишъл в
помощното помещение, за да я почисти, при което барабаните захващат и повличат
лявата му ръка. Откаран е в МБАЛ Св.П. АД Видин и хоспитализиран, но поради
влошаване на състоянието, на
13.02.2013г е откаран в Клиника по спешна неврохирургия на МБАЛСМ „П.” София,
където починал на 22.02.2013г.
Излага се, че злополуката е приета за трудова, съгласно чл.55, ал.1 от КСО,
както и че причините за същата са множество нарушения от страна на
работодателя, като същият не е предприел необходимите мерки за ограничаване на
достъпа до помощното помещение с гумено –транспортни ленти /ГТЛ/ само за лица,
на които е възложено да го използват, не са осигурени устройства за
аварийно спиране на ГТЛ, участъкът ,в който са разположени ГТЛ не е осветен, не
са поставени необходимите знаци, предупредителни надписи и маркировка, за
осигуряване безопасността и здравето на работещите, с което са нарушени чл.127,
ал.1, т.1 и 2 КТ, чл.165а , т.1 и 2 , чл.181, чл.190, чл.193 от Наредба №7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работно оборудване. На ответника са дадени конкретни
предписания за отстраняване на констатираните
нарушения на нормативните актове в областта на трудовото законодателство и по
сътоянието и дейността за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на работните места при използване на работно
оборудване. Твърди се, че по случая е образувано наказателно
производство по НОХД 214/2014г. по описа на ОС
Видин , което не приключило.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Л.“ ООД, с който предявените искове се оспорват изцяло. Излага се, че не се
спори по това, че към момента на инцидента пострадалият М. М. е бил във валидно
трудово правоотношение с ответника. По същество се навеждат аргументи, че инцидентът
, при който е настъпила смъртта на М. Н. М. не е трудова злополука, тъй като
липсва влязло в сила разпореждане на органа по чл.60 от КСО относно наличие на
трудова злополука с пострадалия . Поддържа се, че работодателят следва изцяло
да се освободи от отговорност, а при условие на евентуалност се претендира
намаляване на отговорността, понеже пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е нарушил
трудовата дисциплина и императивните правила за безопасност на труда , и
разпоредбите на Инструкцията за работа с ГТЛ. Навеждат се и твърдения за прекомерност на претендираните обезщетения.
По делото не се спори, а и се установява от събраните в производството пред
първата инстанция доказателства, че ищците са наследници на починалия М. Н. М.,
като първата е негова съпруга, втората и третата –деца , и четвъртата
ищца е негова майка. Не се спори , и че наследодателят на ищците е бил в
трудово правоотношение с ответника, по силата на трудов договор от 25.01.2013г.
като е изпълнявал длъжността „обслужващ работник
промишлено производство „ с място на работа леярски цех на ответното
дружество.
От
представените по делото писмени доказателства – Декларация
№6/18.02.2013г.
на РУ”СО”Видин, Заповед №/14.02.2013г. на управител на ответника, Декларация за трудова
злополука №/15.02.2013г. , подадена от управителя на
ответното предприятие, Протокол №/12.02.2013г. на
НОИ – ТП Видин за резултатите от извършено разследване на злополука, станала на
12.02.2013г., се установява, че на 12.02.2013г. в
16,40ч. в помощно помещение към леярски цех, в което е разположен участък от
гумено-транспортни ленти, работникът е извършвал работа , която не е
определена при възникване на трудовото правоотношение, а работното място и
условията не съответстват на характера на работата, вменена му с длъжностната
характеристика , с което е нарушил инструкциите за безопасност и здраве при
работа , утвърдени в предприятието. Работодателят не е
предприел необходимите мерки за ограничаване достъпа до работно оборудване
/помощно помещение с ГТЛ / само за лица, на които е възложено да го използват.
Не са осигурени устройства за аварийно спиране на ГТЛ.
Участъкът, в който са разположени ГТЛ не е осветен ,
не са поставени необходимите знаци, предупредителни надписи и маркировка ,
свързани с безопасността и здравето на работещите.
От
протокола за оглед на местопроизшествие от 12.02.2013г. ,
извършен от 18.30 е видно, че видимостта е била сравнително добра при
електрическо осветление и използването на електрически прожектори.
Управителят на
ответника, към деня на инцидента Т. Р. Т. е признат за виновен
в това , че на 12.02.2013г. в
гр.Видин, като управител на леярна „Л.” ООД –Видин, поради
немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност ,представляваща
източник на повишена опасност, не е ограничил достъпа до работно
оборудване-лентов транспортьор, представляващ риск за здравето и безопасността
на работещите до тези лица, на които е възложено да го използват и нее осигурил
устойство за аварийно спиране на транспортьора, с което по непредпазливост е
причинил смъртта на М. М. С решение от
14.07.2015г.на САС по ВНОХД 414/2015г. присъдата е
отменена и делото е върнато на ОП Видин. С присъда №17/01.04.2016г. по нохд № 260/2015г. подсъдимият Т. е
признат за виновен, че на 12.02.2013г. в гр.Видин,
като управител на леярна „Л.” ООД –Видин, поради
немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност, не е ограничил достъпа до работно оборудване-лентов
транспортьор, както и не е запознал М. с Инструкция за безопасна
работа при почистване на лентовия транспортьор , с което по непредпазливост е
причинил смъртта на М. М. Присъдата не е
влязла в сила.
Спорният между
страните момент е относно това, налице ли е умишлено увреждане от страна на
пострадалото лице, респ. налице ли е груба небрежност, която да е станала повод
за настъпилото ПТП, причинило смъртта на лицето.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице дава заключение,
че лентата е съединена с метални връзки –метални връзки за транспортни ленти,
които са изправни. Към момента на огледа няма следи от
кърпежи по лентата, и допълнително захващащи елементи в други участъци на
лентата. Вещото лице сочи, че ако лентата има кърпеж, не
би се въртяла, поради това, че същата има „чистач”, който обира
евентуално полепнал пясък по лентата. „Чистачът „ е
разположен в предния край на лентата, представлява мека гумена лента, която
извършва потоянно триещо
движение в долното платно. Вещото лице сочи
относно механизма на допускане на инцидента, че при въртене на барабана в
посока обратна на часовниковата стрелка, единственият
въможен механизъм
е захващането на пострадалият работник между горната и долната част на лентата
чрез пресягане с ръка между горния и долния неподвижни хоризонтални винкели от
конструкцията на съоръжението. Това рисково посягане е извършено на височина от
34 см до 60 см.мерено от пода, и за да може да бъде извършено работникът трябва
да се наведе или да клекне. След захващането ,
вследствие на големите сили на триене между лентата и барабана, лявата ръка на
работника попадналала между лентата и барабана е подложена на опън
и усукване спрямо гръбначния стълб и натиск/смачкване/ в областта на захващане
на ръката. По тази причина двигателят се е претоварил и
изгорял.
Към заключението е представена и схема на положението на
тялото на пострадалия при извършване на инцидента. Основното
заключение е оспорено от процесуалния представител на ищците, като се излага,
че при инцидента не е имало очевидци и вещото лице не е съдебен лекар.
В допълнително
заключение вещото лице сочи, че съгласно
конструктивната зададеност на леярските форми за отливките, предназначението
на лентови транспортьори 5, 6 и 7 , е да транспортират готовата формовъчна смес
/състояща се от множество елементи, които я изграждат/ от смесителя до
склада за разпределение на тази смес и до машините, които ще завършат
формовъчния процес до ниво готовност на леене на метала. Този
склад представлява бункер с вместимост около 15 000 кг. Това
количество формовъчна смес е достатъчно
формовъчната линия да работи около 90 мин. Към
момента на огледа са спазени констуктивните изисквания. Причината
за падане на материал може да бъде от различен характер. Основната причина е лошо техническо състояние на лентата, не добра подготовка на
формовъчната смес или пропуск на някой елемент на формовъчната смес –недостиг
на достатъчно слепващо количество на началния етап на подготовката. Почистването на материала се налага от изпадането на известна част
от формовъчната смес и натрупването и в количества, затрудняващи нормалното
функциониране на лентата и даже до компроментирането и триене на натрупан
материал при въртенето по долната й
част. Това може да доведе до изместването лентата ,
както и ако има блокирал напълно или частично лагер на барабан от задвижваща
или опъвателна станция, блокирал лагер на някоя от ролките , по които се движи
лентата, недостатъчно опъната лента.
По делото са разпитани множество свидетели, чеета показания съдът подробно
е обсъдил , като е посочил на кои дава вяра и защо и кои не кредитира.
Свидетелите установяват , че лентата се нуждае от почистване, за
да функционира правилно. На ден се почиствала два, три пъти
или повече, в зависимост от качеството на материала, който се транспортира.
Преди
да започне смяната се събирали всички работници от смяната да товарят материал
върху лентата. По принцип не трябвало да се почистват в
движение, но те я почиствали
в движение. До помещението, в което се намира лентата имало
свободен достъп, вратата
не се заключвала, нямало надпис на вратата , който да
предупреждава опасно влизане или подобно нещо. Лентата се
спирала от друга зала, в която има бутон, от който се спират всички машини.
Нямало стоп бутон в самото помещение. Безспорен е
факта, че същият свидетел е нямал задължения на
ГТЛ №6.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели, близки до семейството на М. М. се установява,
че между пострадалото лице и ищците са съществували изключително близки и топли
отношения, че децата му, съпругата и майка му много тежко съпреживяват нелепата
му смърт.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Ищците са сред кръга на лицата, които имат право на обезщетение
за неимуществени вреди при смърт на пострадал от трудова злополука /Решение №
499 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят С. Ц.; по чл. 290 от ГПК/.
Съобразно чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Съгласно чл. 55 от КСО трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
За основателността на иска по чл. 200, ал. 1 от КТ
определящо е наличието на трудово правоотношение към момента на настъпване на
трудовата злополука, като отговорността на работодателя следва да се ангажира
при установяване наличието на следните общи предпоставки: увреждане на
работника /в случая смъртта му/, неблагоприятният резултат да е настъпил през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и причинната
връзка между увреждането и резултата /резултатът трябва да е пряко следствие от
внезапното увреждане на здравето, а не от други обстоятелства/. За да е
основателен иска следва кумулативно да са налице изброените предпоставки /Решение
№ 282 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 622/2009 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията И. П./.
Съгласно разпоредбата на чл. 290 от КТ и приложимия към
релевантния момент ред чл. 55 от КСО и Наредба за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки, за установяването на трудовата
злополука се подава декларация от осигурителя до съответното териториално
поделение на НОИ, като последното е компетентно с разпореждане да постанови
дали приема или не злополуката за трудова. Налице е разпореждането на органа по
чл. 60, ал. 1 КСО за приемането на злополуката като трудова .
По
възраженията по чл.201 ал.1 от КТ и по чл.201
ал.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.201 ал.1 от КТ работодателят не
отговаря, ако пострадалия е причинил умишлено увреждането.
Това означава, че за да отпадане отговорността на работодателят
изцяло, следва да е установена вина в работника при двете форми на умисъла –
искал или допускал да бъде увреден – пряк или евентуален умисъл. В настоящия случай доказателства в тази насока липсват, поради
което съдът намира, че възражението на ответника по чл.201 ал.1 от КТ е
недоказано.
По
възражението за допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на трудовата
злополука, допускайки груба небрежност, настоящият състав на съда следва да
посочи следното:
Груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ е неполагане на дължимата грижа, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия - при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /Решение
№ 499 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2010 г.,
IV г. о., ГК, докладчик председателят С. Ц.; по чл. 290 от ГПК/. Небрежността ще е груба,
когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните
последици, но е мислел да ги предотврати /Решение № 1026 от 18.12.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 4001/2008 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Л. Р./. При приемане на наличието на хипотезата на
чл.201 ал.2 КТ, отговорността може да се намали, но не и изцяло да отпадне,
като следва да се съобрази обективното съотношение на приноса на пострадалия в
настъпването на вредата.
Видно от представения по делото протокол за резултати от извършено
разследване на злополука станала на 12.02.2013г.
№1/01.03.2013г., раздел Х “Лица допуснали нарушения” са вписани лицата –
Т. Р. Т. –Управител и М. Н. М. -работник , като изброените в раздел IX
допуснати нарушения не са конкретизирани по отношение на всеки един от
посочените нарушители. Разпоредбите на
чл.127,ал.1,т.1 от КТ, чл.165а, чл.181, чл.190 и чл.193 от Наредба №7
/23.09.1999г. се отнасят до задължения на
работодателя, а чл.126,ал.1,т.5 и 6 КТ – до бланкетни задължения на работника. От представеното извлечение от Контролен лист за проведен
встъпителен инструктаж на М. Н. М.
по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, служебна бележка
№782/25.02.2013г. за допускане по обучение по
безопасност на труда и противопожарна охрана от 25.01.2013г. се установява, че
същият е преминал встъпителен инструктаж по правилата на безопасност и хигиена
на труда и противопожарна охрана и е записан в книгата с пореден №. Пострадалият е допуснат на обучение в
предприятието като обслужващ работник промишлено производство, до
завършването на което да не му се възлага самостоятелна работа, както и е
указано завършването да се проведе контролен изпит за допускане до
самостоятелна работа , като резултата се отрази в протокол. Под текста Маринов е декларирал, че е подробно инструктиран по безопасността , хигиената на труда и противопожарната
охрана. Няма неизяснени въпроси по встъпителните инструктажи и ще спазва
стриктно правилата по ХТ, ПО и ТБ, като е
положил и подпис. Видно от длъжностната характеристика ,
връчена срещу подпис на същия на 28.01.2013г. в т.7
Основни функции и задължения е отразено да спазва стриктно правилника за
вътрешния ред и правилата по ТБТ и противопожарна охрана. В т.8 –раздел отговорности също е възложена отговорност по спазване
правилата и инструкциите по ТБ и ППО. В т.10 –като
специфично изискване е възложено да не започва работа без инструктаж по ТБТ и
ППО, да спазва стриктно нормите и правилата по ТБ и охрана на труда. От представена е карта за въвеждащо обучение от 31.01.2013г.
такова с продължителност 8 часа е проведено, и вписаният резултат е
„Може да започне самостоятелна работа” , като отново е положен подпис от М. Преминатите инструктажи на работното място и въвеждащ са отразени
в съответните книги, видно от извлечения на стр. 75-78 от
делото. Доколкото пострадалият е бил на работа
по-малко от месец до датата на инцидента, провеждането на периодичен инструктаж
не би могло да се обсъжда. По делото е представена Инструкция за
безопасна работа при почистване на лентовия транспортьор
от 16.09.2002г., утвърдена от управителя на дружеството, в т.4.1.9 е
указано, че се забраняват всякакви намеси
при работещи съоръжения. Т.4.1.10 гласи, че
почистването на барабаните и лентите се извършва със специални приспособления
–четки, чакли, лопати и др. Забранено е почистването да става
с ръка. В.4.1.11. се забранява всички манипулации при
пуснато съС.ие като почистване, смазване, ремонт и др. В т.4.1.13. е указано при необходимост
от авариен ремонт или почистване се уведомява отговорника на смяната .Т.4.2. не допуска престой на никакви лица извън обслужващите
машината в зоната на лентите, елеваторите и повдигащите съоръжения. Със заповед на управителя на дружеството ответник №
1707/19.01.2012г. , издадена на основание Наредба №7
/23.09.1999г. за минималните изисквания за
безопасни и здравословни условия на труд , за обслужване и подръжка на телфери,
повдигателни съоръжения, лентов транспорт, формовъчна линия в предприятието е
определен П. Г.
Тези
писмени доказателства не са оспорени , кореспондират със свидетелските
показания на свидетелите А. М., Т. Р. Т., В. А., А. М., установяващи, че работниците са
инструктирани по въпросите на безопасност и и хигиена на труда и противопожарна
охрана, както и с посочената инструкция, която е разлепена при всички работни
места в цеха. М. е
получил инструктаж лично от свидетелката М., която изготвя картите за
въвеждащо обучение. Същата
излага, че подписите, както на картите, така и в книгите за инструктаж/ извлечения от
които са по делото/, са положени пред нея от пострадалия М. ВРС е не е кредитирал показанията на
свидетеля П. Д., които противоречат, както на
показанията на останалите разпитани свидетели, така и на събраните писмени доказателства по
отношение на факта на проведен инструктаж, обучение
и запознаване на работниците с правилата за безопасност на труда. Тези писмени доказателства не са
оспорени и притежават доказателствена сила. Първоинстанционният съд
не е дал вяра на показанията на този свидетел и в частта им, по
отношение на наличието на осветление, както и на табела "Влизането
забранено" на вратата на помещението , в което се намира ГТЛ №6, състоянието на ГТЛ №6, към момента на инцидента, тъй като са в противоречие със събраните
писмени и гласни доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към същия, от които се установява, че осветление е имало, макар и
слабо, за което свидетелстват Р. Г. - изготвил фотоаблума, А.М., И.Л. За да не даде вяра на показанията на този свидетел, ВРС е
анализирал доказателства по делото от които се установява влошени отношения на
Денкински с ръководството на ответното предприятие по повод
работата му в предприятието, което
обстоятелство предполага неговата предубеденост. Показанията
на свидетеля са едностранчиви, и ясно показват негативното му отношение му към
ответното предприятие. Показанията му, че са ставали инциденти и с други момчета,
тежък пожар не се потвърждават от останалите свидетели, липсват и писмени
доказателства за констатирани по съответния ред нарушения при организацията на
дейността на ответника.
По отношение наличието на надпис на вратата на помещението с ГТЛ 6
„Влизането забрането” съдът намира,
че не се установи по безспорен начин този факт.
Свидетелските показания са противоречиви – като свидетелят А.,
който е свидетел на ответника твърдят , че надпис не е имало. Доколкото писмени
доказателства в тази посока липсват, а свидетелите
, които твърдят, че е имало надпис са такива на ответника, и се намират
с него в служебна зависимост, съдът в тази част не им дава вяра.
В първоинстанционното производство е установено, че е налице съпричиняване
от страна на работника на вредоносния резултат. Категорично е установено, че е
нарушил правилата за безопасност на труда, за които е бил инструктиран, които
са закрепени във вътрешната Инструкция за безопасна работа с лентовия
транспортьор, чл. 126, ал.1, т.5 и 6 КТ , изискващи от работника да спазва
техническите и технологическите правила и правилата за здравословни и безопасни
условия на труд, за които задължения и отговорности са визирани и в
длъжностната характеристика, и с които пострадалият е бил запознат , и като нов
работник е следвало да спазва точно и стриктно. Пострадалият е бил предупреден предишния ,
както и в деня на инцидента да спазва правилата за безопасност на труда и да не
се отклонява от работното си място на смесителя. Съпричиняване
при трудовата злополука има винаги, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Правилни са
изводите на първоинстанционният съд , че отговорността на работодателя може
да се намали само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като
е допуснал груба небрежност, т. е. проявил е липса на елементарно старание и
внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност - когато не е положил
грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните
обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника,
съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои
негови действия е настъпила вредата. В конкретния случай е изяснен точния механизъм на настъпване на злополуката , така и действията на работника,
довели до увреждането, поради което поведението на му правилно е квалифицирано като
груба небрежност. По отношение на процента на съпричиняване настоящият състав намира , че правилно е определен от
решаващия съд и е прието от него, че
обезщетението следва да бъде намалено с 1/3 , поради обстоятелствата, че
достъпът до помещението не е бил ограничен единствено до работниците, които са
били натоварени с дейности , свързани с обслужване на помещението, съгласно
чл.165а ,т.1 Наредлба №7 /23.09.1999г. , липсват поставени
предупредителни знаци и маркировки
на работното оборудване.
Съгласно
препращащата норма на чл. 212 от КТ правилата за деликтната отговорност (чл.
51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД) намират приложение и при отговорността по чл. 200 от КТ
при определяне на обезщетението за неимуществените (морални) вреди /Решение №
1712 от 5.11.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2064/2001 г., III г. о., докладчик
съдията Ц. Г./.
Съобразно гореизложеното, съдът намира за нужно да
отчете, че от публикуваната съдебна практика в информационен продукт Апис се
установява, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди от смърт в сходна
на настоящия казус хипотеза, при настъпила през 2013 г. трудова злополука са в сходни
размери, поради което обезщетението правилно е определено в присъдените от ВРС
размери, като за горницата претенциите следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни. Изводът за необходимост от посочените обезщетения по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД изцяло съответства на установените в производството болки и
страдания на ищците.
Поради съвпадане на изводите на първата и въззивната
инстанция решението на ВРС следва да се потвърди.
Неоснователни са възраженията на ищците в
първоинстанционното производство, че са осъдени за разноски. Разпоредбата на чл.78 ГПК
урежда отговорността за разноски между страните по делото, а разпоредбата
на чл.83,ал.1,т.4 ГПК- освобождаването на ищците по посочените искове от разноски за
производството и сравняването на регламентацията налага извод, че законодателят
не изключва лицата, освободени от внасяне на разноски по производството от
отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна. В този смисъл е и задължителната за съда съдебна практика: Решение
№ 148 от 19.10.2012г. по т.д.№ 39/2012г. на ІІ т.о. и Решение № 130 от 04.07.2013г. по т.д.№ 669/12 на ІІ т.о.
Предвид изложеното, въззивният съд следва да потвърди
обжалваното решение, като при този изход от делото, на въззиваемите не се следват
разноски за въззивната инстанция, поради неоснователността на двете въззивни
жалби.
На основание горното, ВОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение№ 400 от 06.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 324/2015г. по описа на
ВРС.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280 от
ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: