Р Е Ш Е Н И Е № 243
гр.Стара Загора, 17.06.2021
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на седемнадесети май
през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на
прокурора Румен Арабаджиков ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 186
по описа за 2021 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание
чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 285, ал.1 и
чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба от А.Ф.Х. с адрес в ЗОЗТ „Черна гора“ към
Затвора Стара Загора, подадена чрез пълномощника му адвокат Г.М. против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от условията, при които е пребивавал в Следствен
арест –Стара Загора за периода 02.02.2012г-30.05.2012г в размер на 3 000лв,
в Затвора Стара Загора за периода 30.05.2012-г-30.10.2012г в размер на 3000лв, в
ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора Стара Загора за
периода 30.10.2012г-30.06.2015г в размер на 15 000лв, в Затвора Пазарджик за периода
30.06.2015г-15.07.2016г в размер на 5000лв и ЗОЗТ „Черна гора“ за периода
15.07.2016г-24.02.2021г в размер на 15000лв.
Твърди, че с действията и бездействията си затворническата администрация
не му е предоставила условия, които да не са унизителни за човешкото
достойнство. Според него фактът на ограничено право на свободно придвижване е
достатъчно наказание за извършените деяния и всяко допълнително утежняване на
условията, при които изтърпява това наказание, води до нарушаване на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКПЧ/.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С.П.Т.-С. в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва
предявения иск. Прави възражение за погасяване по давност на исковата претенция
за времето от 02.02.2012г. до 24.03.2016г. В останалата част счита иска за
неоснователен и недоказан, тъй като дори ищецът да е търпял известни
ограничения, то е не са били с някакво изключително негативно влияние и
интензитет, а на обезщетение подлежат
само тези вреди, които дълбоко са засегнали неимуществената сфера на лицето,
довели са до трайни, продължителни болки и душевни терзания и са обективирана
по съответния ред. Поддържа, че в конкретният случай не е налице отношение,
което е извън пределите, установени с нормативните изисквания и което може да
се квалифицира като нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Прави възражение относно
искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
от Закона за адвокатурата.
Окръжна прокуратура -
Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че предявеният
иск е частично основателен и доказан, но завишен по размер. Предлага да бъде уважен
по справедливост.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищецът А.Ф.Х. е пребивавал в Следствен арест –Стара
Загора за периода 02.02.2012г-21.05.2012г, в Затвора Стара Загора за периода
21.05.2012г-21.11.2012г, в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора Стара Загора за периода 21.11.2012г-30.06.2015г, в Затвора Пазарджик за периода 30.06.2015г-02.08.2016г
и ЗОЗТ „Черна гора“ за периода 05.08.2016г-11.07.2017г. в ЗОЗТ Черна гора
(разминаването в датите в справките е поради невключване на престоя на лицето в
приемно отделение); за периода 11.07.2017г. - 11.07.2018г. в ЗООТ Стара Загора
към работен обект „Черна гора“; за периода 11.07.2018г. -31.10.2019г. в корпус
на Затвора Стара Загора (поради грубо дисциплинарно нарушение, довело да замяна
на режима от „лек“ на „общ“); за периода 31.10.2019г. - 21.02.2021г. в ЗОЗТ
Черна гора.
В Следствен арест–Стара Загора ищецът е бил настанен в
килия № 4 с площ 11.20 кв.м. с едно или две лица /килията е оборудвана с 4
легла, масичка, шкаф и химическа тоалетна/ килия № 14 с площ 9.60 кв.м. с още
едно лице /килията е оборудвана с две легла, масичка, шкаф и химическа
тоалетна/. Тъй като в някои килии не е заложено изграждане на санитарен възел,
настанените лица в такива са ползвали обща тоалетна. Задържаните лица се
извеждат за тоалет и им се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода по
всяко време на денонощието. Килиите са с прозорец с размери 60 х 130см,
осигуряващ естествена светлина. Въздух е осигуряван от буферен коридор и отвор
над вратата на килията към този коридор. Осветлението е изкуствено,
проветряването се осъществява и от аспираторна система с въздухоотвод и вентилатор.
В периода на задържане на ищеца са извършени две дезинсекции в ареста от
специализирана фирма. Тези обстоятелства се установяват от приетата като
доказателство справка изх.№ 1500/ 05.04.2021г от Началника на Затвора Стара
Загора /л.34/.
За пребиваването на ищеца в периода
21.05.2012г-21.11.2012г в Затвора Стара Загора няма информация в кое спално
помещение е бил настанен и с колко лица поради изтекъл срок на съхранение на
документацията за това. За този период всички коридори в корпуса на затвора са
разполагали с общи санитарни възли с тоалетни и умивалници, достъпът до които е
бил свободен от 6.00ч до 20.00ч. Всички спални помещения са били с отваряеми
прозорци и възможност за проветряване, вентилация и достъп до естествена
светлина. Изкуственото осветление е било реализирано с лампи с нажежаема жичка.
Спалните помещения са били оборудвани със стандартни легла, шкафчета, маси и
столове. Отоплението се е осъществявало от отоплителна централа, осигуряваща и
топла вода. Прането на спалното бельо на
лишените от свобода е осъществявано в пералнята на затвора, а веднъж годишно е
осигурявано изпиране на одеялата. След реализирания
ремонт в корпуса на затвора през периода 2015-2016г спалното помещение е с площ
25кв.м. и с капацитет за обитаване от 5 лишени от свобода. Числеността на
килията след 11.07.2018г. не е
надвишавала капацитета си, като настанените са стигали и до трима осъдени.
Оборудването е с пет стандартни легла, шкафчета, закачалка, маса и столове.
Прозорците са 2 бр. от ПВЦ дограма, които осигуряват достатъчно естествена
светлина през деня, има възможност за отваряне по всяко време на денонощието по
преценка на лишените от свобода, с цел проветряване и естествена вентилация.
Изкуственото осветление се осъществява от 2 бр. луминесцентни осветителни тела
2x36 W. Отоплението е реализирано с локално парно, като в спално №10 има 1 бр.
радиатор с 10 ребра. Към спалното е изграден санитарен възел с площ 2,2кв.м., в
което е позиционирани тоалетна и кран с постоянно течаща вода. Коридорът, в
който се намира спално №10, разполага с помещение, оборудвано с умивалници и
огледала; помещение за къпане, оборудвано с душове и помещение за сушене на
пране, достъпът до които е свободен от 6.00ч. до 20.00ч. всеки ден. Топлата
вода за лишените от свобода от III група се подава два пъти седмично в дните
вторник и петък, когато се осъществява къпането на лишените от свобода.
За двата периода на пребиваване на ищеца в ЗОЗТ „Черна
гора“ към Затвора Стара Загора преди 2019г няма налична информация за
настаняването му. Салоните на всички групи са разполагали с общи санитарни
възли с тоалетни и умивалници с течаща вода. Достъпът до тях е бил свободен от
6.00 ч. до 20.00 ч, а в останалата част от денонощието е осигуряван такъв при
необходимост. Поддържането на чистотата и хигиената на лишените от свобода се е
извършвала по утвърден график от Началника на ЗОЗТ „Черна гора“. Спалните
помещения са разполагали с двукрилни прозорци - 2бр.(размери 1,45м.Х1,45м.),
осветително тяло - 2бр. и съответстващи за площта на килията два отоплителни
радиатора, 2бр.маса, 2бр.столове, всеки лишен от свобода разполагал с шкаф за
бельо и лични вещи. При нужда на всеки лишен от свобода била осигурявана
допълнителна завивка. Почистването и поддържането на хигиената в спалните
помещения, тоалетни и бани се осъществява от отговорниците-хигиенисти, които
ежемесечно получават миещи и почистващи препарати. Банята преди ремонта е
разположена в салона на първа група с квадратура от 24кв.м.,под от мозайка,
стени с фаянсови плочки, разполага с 1 брой душ и 5 броя корита с кранове за
топла и студена вода,1бр.осветително тяло с предпазно стъкло ,2бр. отваряеми
прозорци с размери (0,60м.Х1,60м.). След приключилия през
септември 2019г. мащабен ремонт на страдния фонд и прилежащите помещения, е
настанен в спално №31, която е разположена на втория етаж в ЗОЗТ с източно
изложение, с площ 26,35 кв.м., стени латекс, под от гранитогрес. ПВЦ еднокрилен
прозорец - 2бр.(размери 1,45м.Х1,75м.), осветителни тела - 4бр., съответстващ
за площта на килията, отоплителени радиатори - 2бр., 2бр.-маса, 4бр.-столове,
8бр.- закачалки. Всеки лишен от свобода е разполагал с шкаф за бельо и личните
си вещи. В спалното помещение №30 е обособен санитарен възел от 2кв.м. под от
гранитогрес, стени с фаянсови плочки, разполага с 1 брой стояща тоалетна чиния
със седалка и казанче, 1бр. порцеланова мивка, 1 бр.чешма. За този период в
килията са настанени 5 лишени от свобода. Със Заповед №
84/13.12.2019г. е устроен на работа като помощник готвач. Със Заповед № Л-4019/26.11.2020г. е наказан на осн. чл. 100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС и е спрян от работа. Във връзка с разпореждане №520/14.12.2020г. на
Административен съд Стара Загора и с докладна записка с изх.№6228/18.12.2020г.
на ИСДВР Г.Г.е възстановен да полага трудова дейност като помощник готвач.
През декември 2020г. е включен в специализирана програма за корекционно
въздействие „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“.
В Затвора Пазарджик трите отделения, в които е пребивавал
ищецът, не са били основно ремонтирани през периода на престоя му. Правени са
периодични козметични ремонти, които да гарантират добро състояние на спалните
помещения. Килиите са били проветриви и без мухъл и влага, но по стените е
имало участъци с олющена мазилка. Подовата настилка е била дървена в задоволително
състояние или балатум. Всички спални помещения, в които е бил настанен ищецът Х.,
са разполагали със санитарни възли с течаща вода. Преди ремонта лишените от
свобода се къпели в обща баня в прилично състояние, два пъти седмично по утвърден
график. Отоплението е локално парно на газ от 2003 година и се поддържа нужната
за живеене температура в спалните помещения. През горещите летни месеци,
съгласно списъка на разрешените вещи, лишените от свобода могат да получават от
близките си вентилатори и със заповед на началника на затвора се удължава
времето за токоподаването до 24 ч. Всички спални помещения в затвора имат
достъп до чист въздух и естествена дневна светлина през светлата част на деня,
а в тъмната - изкуствено осветление. На всеки лишен от свобода било подсигурено
легло от двуетажна вишка и половин шкафче. При извършен първоначален преглед
при постъпване е бил с уточнени диагнози Артериална хипертония и Язва на
дванадесетопръстника. Ежеседмично е получавал медикаменти от Медицинския център
в затвора. Тези обстоятелства се установяват от приетите като доказателства
справки от 07.04.2021г и от 08.04.2021г /л.35-37/.
В ЗООТ Стара Загора е бил настанен заедно с
четирима лишени от свобода в спално помещение с площ 20 кв.м., разполагащо с 2 бр.
двукрилни отваряеми прозореца, осветително тяло и 2 бр. отоплителни радиатори.
Баня с тоалетна са разположени непосредствено до спалното помещение в салона на
първа група с квадратура от 6 кв.м.,под от мозайка, стени с фаянсови плочки,
разполага с 1 душ. Поддържане на хигиената се извършва по график от лишените от
свобода.
Разпитаният по делото свидетел А.С. И. е пребивавал
с ищеца в Затвора Пазарджик и в ЗОЗТ „Черна гора“ през 2013г., 2014г. и 2015г. Заявява,
че в затвора условията да били много мизерни и имало дървеници. Ищецът се
върнал оттам изключително отслабнал. Преди ремонта в ЗООТ свидетелят твърди, че
използвали кофи за тоалетна, в банята имало мухъл и плъхове. Знае, че ищецът е
бил с влошено здравословно състояние поради прекаран инсулт и се оплаквал, че
не му обръщат внимание. Това обаче не му пречело да работи в столовата.
Свидетелят П.В.Д. е прибивавал с ищеца в ЗОЗТ през 2017г и в Затвора Стара
Загора през 2018г. Според показанията му условията в затвора са били
добри, но в ЗО имало насекоми, било студено, имало счупени прозорци. Тъй като тоалетна
нямало в стаите, през деня ходели в обща тоалетна в самия коридор, а нощно
време - в кофи. Не знае за здравословни проблеми на ищеца и не е чувал от него
да се оплаква от храната.
От представената медицинска справка от д-р П., Директор на МЦ в
Затвора-Стара Загора /л.297/ се установява, че след постъпването през 2016г за
ищеца са полагани медицински грижи съобразно поставените му диагнози.
Провеждано е амбулаторно и болнично лечение, видно от приложените рецептурна
книжка на хронично болния, амбулаторни листове, епикриза, лабораторни
изследвания. Представян е на ТЕЛК, за което са издадени експертни решения от
2018г.; 2019г.;2020г /л.-297-318/.
По делото са приети като доказателства списък на разрешените лични вещи и
хранителни продукти, които могат да се получават, ползват и държат при себе си
или на определените за целта места лишените от
свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите,
поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите
утвърден на 28.11.2018г.;писмо изх.№04-03-04/02.2007г. за съгласуване на
таблици за дневни дажби на хранителните продукти за лишени от свобода, ведно с
приложение Таблица №1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на 1 лишен от свобода
– възрастен, договор рeг. № 2569/01.07.2011г. за извършваните дейности по ДДД в
арестните помещения, ведно с фактури; седмичен график за разпределение на
времето в арест Стара Загора; документи (фактури) удостоверяващи осигуряваните
хигиенни и почистващи материали на задържаните лица и относими към битовите и
санитарно-хигиенните условия в Затвора Стара Загора и ЗОЗТ Черна гора - общо
273 бр.; извлечение от договор рeг. № 7076/21.07.2017г. между ГД „ИН“ и
„М-СИНТЕЗ“ ЕООД и договор peг. №12575/21.12.2017г. между ГД „ИН“ и ДП „ФЗД“,
касаещи изграждането на санитарни възли в спалните помещения в ЗОЗТ „Черна
гора“ - 2 бр.; утвърдени графици в ЗОЗТ „Черна гора“ - График за провеждане
престоя на открито; график за реда за хранене на лишените от свобода; график за
ползване на пералня от лишените от свобода; график за ползване на баня - 5 бр.;
документи (анекс, извлечение от договори, произволно избрани заповед, писмо,
фактури и протоколи), удостоверяващи извършена дейност по ДДД – общо 44 бр.;
документи (анекс, извлечение от договори, фактури), удостоверяващи
осигуряваните хигиенни и почистващи материали, договор за професионално перилно
оборудване в Затвора Стара Загора; Затвора Пазарджик; ЗОЗТ „Черна“ гора – общо
206 бр.; документи удостоверяващи, че на лишените от свобода е осигурявана
безплатна храна, по химически и калориен състав, съгласно действащата
нормативна уредба - писмо на МП, ведно с Таблица № 1 за състава на дневната
дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода -
възрастен, Надбавка „А“, Надбавка „Б“; Заменителна таблица; произволно избрано
седмично меню от 2017г, 2018г и 2019г.
Видно от представените и приети като доказателство заповеди, се удостоверява
ползването от ищеца на домашен отпуск от общо 16 денонощия през 2017г и 2018г
/л.269/.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Видно от исковата молба, ищецът претендира отделни обезщетения за
претърпени различни по размер неимуществени вреди, произтичащи от различни
конкретно посочени незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията
на ответника за точно определени времеви периоди. Поради това съдът приема, че
са предявени обективно съединени искове срещу Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които се обосновава от
фактическа страна с допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията
нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане
вследствие на действия и бездействия на затворническата администрация при изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода”. Исковете като предявени от лице с правен
интерес и срещу надлежен ответник са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
За периода 02.02.2012г-30.05.2012г в Следствен арест –Стара Загора претенцията
на ищеца произтича от липса на достатъчно жилищна площ, липса на санитарен
възел в килията, наличие на мухъл, насекоми и гризачи; за периода
30.05.2012-г-30.10.2012г в Затвора Стара Загора произтича от липса на
достатъчно жилищна площ, липса на санитарен възел в килията, липса на
достатъчно светлина и вентилация, лошо качество на храната; за периода 30.10.2012г-30.06.2015г в ЗОЗТ „Черна
гора“ към Затвора Стара Загора произтича от липса на достатъчно жилищна площ,
липса на вентилация, липса на санитарен възел в килията, лошо състояние на
банята, недостатъчно естествена светлина и отопление през зимата, липса на
дебели завивки, липса на достатъчно обзавеждане в килията, наличие на насекоми,
мухъл и гризачи, лошо качество и ниска калорийност на храната, липса на достъп
до течаща вода, неоказване на каквато и да е медицинска помощ; за периода
30.06.2015г-15.07.2016г в Затвора Пазарджик произтича от липса на достатъчно
жилищна площ, липса на медицинско обслужване, липса на достатъчно естествена
светлина в килията, липса на вентилация, наличие на насекоми и гризачи,
преместване без неговото мнение, което затруднило контактите му с роднини; за периода 15.07.2016г-24.02.2021г ЗОЗТ „Черна
гора“ произтича от липса на достатъчно жилищна площ, липса на санитарен възел в
килията, лошо състояние на банята, липса на достатъчно мебели, недостатъчно
естествена светлина, неоказване на съдействие за предоставяне на медицинска
помощ.
Отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на
наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под стража”; 3.
Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между
допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в
исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В част
втора на ЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение наказанието лишаване от
свобода. Съгласно чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен
от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС,
всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни,
битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, като в
ал.5 е посочено количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения да се определят с
правилника за прилагане на закона. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано,
че в спалните помещения на местата за лишаване от свобода се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти
за обществени сгради. В ал.3 е предвидено на лишените от свобода да се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията
от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в
спалните помещения. Съгласно разпоредбите на
чл.128, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода
се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода като конкретните условия и ред за медицинско обслужване са
определени с Наредба № 2/ 22.03.2010г на министъра на здравеопазването и
министъра на правосъдието. Съдържанието на административното задължение се
свързва с изисквания за предприемане на активни действия по превенция на
евентуалните заболявания и за осигуряване на своевременно диагностициране и
лечение при възникнали признаци на заболявания. Осигуряването на доброто
здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на
наказанието.
Спорният въпрос по настоящото дело е дали конкретните
условия на живот, при които А.Ф.Х. е бил поставен за времето на пребиваването
му в Следствен арест Стара Загора, Затвора гр.Пазарджик, Затвора Стара Загора и
в ЗОЗТ Стара Загора към работен обект Черна гора в изпълнение на наказание
„лишаване от свобода”, сочат накърняване на признатото му право по чл. 29, ал.1
от Конституцията на РБългария и на правото му по чл.10, т.1 от Международния
пакт за гражданските и политическите права /обн. ДВ бр.60/ 1970г., в сила за
РБългария от 23.03.1976г./ и в този смисъл представляват нарушение на забраната
по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи
и чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.
От събраните по делото писмени доказателства е видно, че
за периода 02.02.2012г-30.05.2012г, когато ищецът е пребивавал в Следствен арест –Стара Загора, свободната
жилищна площ /определена на база общата площ на килията, наличното оборудване и
мебели и броя на настаняваните в нея лица/, е била под 4 кв. м за всяко
задържано лице, в килията не е имало санитарен възел и пряк достъп до свеж
въздух. С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани фактите относно
описаните в исковата молба битови условия, при които е бил поставен ищецът при
пребиваването му в Ареста - Стара Загора от гл. т. на липса на минимално
изискуема свободна жилищна площ и свободен достъп до санитарен възел и мивка с
течаща вода. Недоказани са твърденията за липса на нормални хигиенни
условия в помещенията поради наличие на мухъл, насекоми и гризачи. Относно
периода на пребиваване 30.05.2012-г-30.10.2012г
в Затвора Стара Загора съдът също приема за доказани твърденията липса
на достатъчно жилищна площ и липса на санитарен възел в килията. Въпреки
даденото разпореждане, от ответника не се представиха доказателства за
жилищната площ на килиите и че спалните помещения, в които е настаняван А.Х.,
са оборудвани със санитарен възел и мивка с течаща вода. Следователно за
напълно достоверно се приема оплакването за използване на кофа при облекчаване
на физиологичните нужди. Не се събраха
доказателства за лошо качество на храната и липса на достатъчно светлина и
вентилация, доколкото в неоспорената справка се сочи наличие на отваряеми
прозорци, т.е. на възможност за проветряване, вентилация и достъп на естествена
светлина. От писмените доказателства се установява и предоставяне на храна с
добро качество и достатъчен калориен състав. Аналогични са изводите за периода
на пребиваване на ищеца в 30.10.2012г-30.06.2015г в ЗОЗТ „Черна гора“ към
Затвора Стара Загора относно пренаселеност на килиите, тъй като не са
представени от ответника доказателства за достатъчно жилищна площ и санитарен
възел в килията. Санитарното помещение е общо, достъпът до което е свободен
само от 06.00ч до 22.00ч. Не се доказаха останалите оплаквания за лоши битови
условия, а имено липса на вентилация, лошо състояние на банята, недостатъчно
естествена светлина и отопление през зимата, липса на дебели завивки, липса на
достатъчно обзавеждане в килията, наличие на насекоми, мухъл и гризачи, лошо
качество и ниска калорийност на храната, неоказване на каквато и да е
медицинска помощ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че условията, при които А.Х. е изтърпявал наложената му мярка "задържане
под стража" в Ареста Стара Загора и Затвора Стара Загора, както и
наложеното наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Черна гора“ за периода
02.02.2012 г. – 30.06.2015 г., в своята съвкупност и преценени с оглед
продължителността им неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно
засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство и до физически
болки и страдания, т.е. налице е допуснато от страна на специализираните органи
по изпълнение на наказанията нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС. Изпълнението на наложената мярка за неотклонение "задържане под
стража" и на наказанието „лишаване от свобода“ неминуемо са свързани с ограничения, но в
случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за
изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до необосновано
нарушаване на основни субективни права на Х.. Действително по делото няма данни
и не се установява конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо
заболяване/ на ищеца, което би могло да бъде разглеждано като последица от
условията, при които е бил поставен. Но
тези условия за период от над 3 години предвид кумулативния им ефект несъмнено
са причинили на Х. неудобства, които надхвърлят обичайните, свързани с
изпълнението на мярката и наказанието като са довели до понесени от него
трудности, негативни емоционални преживявания и страдания, които следва да
бъдат квалифицирани като претърпени неимуществени вреди.
Независимо, че по тези три иска е установено и доказано
наличието елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на
държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС, претенциите за
присъждане на обезщетение се явяват неоснователни като погасени по давност.
Погасителната давност се свързва с изтичането на предвиден в закона период
от време, през който субектът на правото бездейства и не го упражнява. Предвид
липсата на специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на
основание както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК във вр. с
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл. 46 от
Закона за нормативните актове, следва да намерят приложение правилата на чл.
110-120 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, уреждащи института на
погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на
петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/. По аргумент от нормата на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, а следва да се предяви като възражение По
делото ответникът е направил такова за
времето от 02.02.2012г. до 24.03.2016г. Съгласно т.4 от задължителното за
съдилищата Тълкувателно решение № 3 от 2004 г., ОСГК на ВКС, началният момент
на погасителната давност за предявяване на иска за обезщетение от незаконни
действия или бездействия на административните органи е моментът на
преустановяването им. Краят на всеки от исковите периоди съвпада с извеждане на
ищеца от съответното място на настаняване
- 30.05.2012г, 30.10.2012г и 30.06.2015г. Исковата молба е заведена в
съда на 24.03.2021г след изтичане на регламентирания от закона 5-годишен срок.
При съобразяване на тези данни съдът намира, че претенциите на Х. за периода
02.02.2012г-30.05.2012г в Следствен арест–Стара Загора, за периода
30.05.2012-г-30.10.2012г в Затвора Стара Загора
и за периода 30.10.2012г-30.06.2015г в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора
Стара Загора са погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени.
По претенцията за периода 30.06.2015г-15.07.2016г в
Затвора Пазарджик въпреки даденото разпореждане от ответника не се представиха
доказателства за жилищната площ, която е осигурена на ищеца, поради което съдът
приема, че тя е била под установения стандарт. Но от събраните такива не се
установи наличие на твърдяните от ищеца лоши санитарно-хигиенни и битови
условия – липса на естествена светлина в килията, липса на вентилация, наличие
на насекоми. Представената от ответника и неоспорена справка сочи, че всички
спални помещения, в които е бил настанен ищецът Х., са разполагали със
санитарни възли с течаща вода, както и достъп до чист въздух и естествена
дневна светлина през светлата част на деня. Осигурен е достъп до обща баня в
прилично състояние два пъти седмично по утвърден график, поддържана е нужната
за живеене температура в спалните помещения. Съдът приема за основателна
претенцията относно влошени хигиенни условия в килията, дължащи се на наличие
на дървеници. Разпитаният свидетел И. потвърждава този факт, а и за конкретния
исков период не са представени доказателства за доставка на препарати за
дезинсекция и дератизация или за извършване на такива процедури. Пребиваването при тези условия повече от една година неминуемо води до
неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство и
до физически болки и страдания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на
наложеното наказание. Както вече се
посочи, макар и без увреждане на здравето като следствие, тези условия
причиняват неимуществени вреди в пряка и непосредствена връзка от поведението
на администрацията на Затвора. Затова според настоящия съдебен състав
кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за
ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Възражението за изтекла погасителна давност
за периода 30.06.2015-24.03.2016г също е основателно, тъй като при
вредоносно незаконно бездействие от страна на административен орган или
длъжностни лица, обезщетението може да се претендира от всеки следващ ден
спрямо деня, в който задължението не е било изпълнено. След като искът е
предявен на 24.03.2021 г., обезщетението може да се претендира за времето след
24.03.2016 г. За вземания преди тази дата искът е погасен по давност,
следователно се явява основателен за периода 24.03.2016г-15.07.2016г.
Релевираните оплаквания по претенцията за периода
15.07.2016г-24.02.2021г в ЗОЗТ „Черна гора“ също са частично доказани. От
данните по делото е видно, че ищецът е настанен там от 05.08.2016г до 11.07.2017г,
а от 11.07.2017г. до 11.07.2018г. е
преместен в ЗООТ Стара Загора към работен обект „Черна гора“; за периода
11.07.2018г. -31.10.2019г. е пребивавал в корпус на Затвора Стара Загора и за периода 31.10.2019г. - 21.02.2021г. отново
е върнат в ЗОЗТ Черна гора. Очевидно той
няма оплаквания за времето на престой в Затвора Стара Загора /такива не
фигурират в исковата му молба/, а и доказателствата сочат, че след извършен
ремонт от всички спални помещения отговарят на изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Такъв е извършен и в ЗОЗТ „Черна гора“, където от 01.09.2019г спалните помещения също отговарят на
изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Събраните доказателства водят до извод, че
само за времето от 24.03.2016г до 11.07.2017г. при пребиваването в ЗОЗТ не се
установява спазване на изискването за достатъчно жилищна площ предвид пасивното
процесуално поведение на ответника и няма наличие на санитарен възел в килията.
Констатира се достъп пряк и неограничен достъп във времето от 06.00ч. до 20.00ч
до общия санитарен възел и течаща за времето от 05.08.2016г. до 11.07.2018г. и контролиран
достъп във времевия период, предназначен за сън. В приетата като доказателство
справка от 13.04.2021г се съдържат данни за наличие на прозорци, осигуряващи
непрекъсната естествена светлина и достъп на въздух, за наличие на мебели от
основна необходимост /маси, столове, шкафове/ и баня със съответстващото й
оборудване. В тежест на ищеца е да докаже твърденията си за битови стандарти под
елементарно осигуреното ниво от администрацията, което не е направено по
делото.
Неоснователни са оплакванията на Х. в исковата
молба, че не му е осигурено медицинско обслужване във връзка с влошено
здравословно състояние. Доказателствата категорично и еднозначно сочат, че през
всички периоди на пребиваване в ЗОЗТ, ЗООТ и Затвора Стара Загора е оказвана медицинска
помощ чрез извършване на амбулаторни прегледи, преглед и консултации при външни
специалисти, медико-диагностични
изследвания и хоспитализация във външни лечебни заведения. На 05.12.2017г. му е
издадена Рецептурна книжка на хронично болния, видно от която е получавал
назначените му лекарства. Изложеното означава, че не е налице незаконосъобразно
действие и/ или бездействие на длъжностни лица от администрацията на ответника,
което да е причинило на Х. неимуществена вреда, пряко произтичаща от неоказване
или недостатъчно оказване на медицинска помощ.
Установените, макар и малко на брой, неудобства в ЗОЗТ и ЗООТ надхвърлят
обичайните, свързани с изпълнението на наложеното наказание и логично водят до
понесени от ищеца страдания, трудности и негативни емоционални преживявания,
надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на това наказание. С оглед обичайните
правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно
отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, коментираните по-горе
условия, в които е бил поставен А.Х. при пребиваването му в ЗОЗТ и ЗООТ Стара
Загора предвид кумулативния им ефект следва да бъдат квалифицирани като
унижаване на човешкото достойнство и представляват неимуществени вреди,
причинени вследствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация в нарушение на изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване
на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на
задържаните и зачитане на правата и достойнството им. Твърдяните нематериални вреди са доказани по основание и са в
пряка и непосредствена връзка от поведението на администрацията на ЗОЗТ.
Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са налице елементите от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Размерът на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди следва да бъде
определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен
от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи
начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на
увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането. Претенцията за периода 24.03.2015г-15.07.2016г на пребиваване в
Затвора Пазарджик /непогасена по
давност/ следва да бъде уважена до размер 120лв при съобразяване с установените
факти на пренаселеност, влошените хигиенни условия и продължителността на
неблагоприятното въздействие. Претенцията за причинени вреди в периода
15.07.2016г-24.02.2021г е основателна и доказана за времето до 01.09.2019г с
оглед липса на санитарен възел в килията, като само до 11.07.2017г се доказа
и недостатъчно жилищна площ. В случая трябва
да бъде съобразено и обстоятелството, че ищецът не е имал свободен достъп до
санитарен възел и течаща вода в тази част от денонощието, която е предназначена
за сън. От това следва, че и изпитваното от ищеца неудобство от липсата на
свободен достъп до тоалетна и течаща вода през процесния период не е с такъв
интезитет, какъвто би бил в случай, че този достъп е бил ограничен през
активната част от денонощието. По делото не са ангажирани доказателства за
такова накърняване на физическото и психическото здраве на задържания, при
което той да е понесъл морални вреди, по-големи от обичайните за всяко лице,
което е задържано при тези условия. Предвид посочените по-горе обстоятелства и
факта, че А.Х. е пребивавал в ЗООТ и ЗОЗТ Стара Загора 26 месеца /при редуциране
с ползваните от него 7 дни домашен отпуск по време на престоя в ЗОЗТ и ЗООТ и
неотчитане на престоя в Затвора Стара Загора от 11.07.2018г до 31.10.2019г/,
където е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, предвид
характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът
приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер 780лв.
В останалата част до пълния претендиран размер
претенциите му са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. На отхвърляне
подлежат и исковете, за които съдът приема, че са погасени по давност.
При този изход на спора в полза на Адвокат Г.М.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на
материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата, видно от представения договор за правна защита и съдействие №
40713/ 13.01.2021г. Размерът се определя по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на 300лв, които ответникът
следва да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.285 от ЗИНСЗ, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на А.Ф.Х. ЕГН **********
сумата 120 /сто и двадесет/ лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и
санитарно-хигиенни условия в Затвора Пазарджик за периода 24.03.2016г-15.07.2016г.
ОТХВЪРЛЯ иска А.Ф.Х. ЕГН **********
против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия при престоя му в Затвора
Пазарджик до предявения размер от 5000лв като неоснователен и недоказан и за
периода 30.06.2015г-24.03.2016г поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на А.Ф.Х. ЕГН **********
сумата 780 /седемстотин и осемдесет/лв представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия,
изразяващи се неосигуряване на
необходимите битови и санитарно-хигиенни условия в ЗОЗТ и ЗООТ към
Затвора-Стара Загора за периода 05.08.2016г-11.07.2017г и 31.10.2019г-21.02.2021г.
ОТХВЪРЛЯ
иска А.Ф.Х. ЕГН ********** против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”
гр. София за присъждане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия при престоя му
в ЗОЗТ и ЗООТ към Затвора-Стара Загора до предявения размер от 15 000лв като
неоснователен и недоказан и за периода 11.07.2017г-31.10.2021г поради
погасяване на вземането по давност.
ОТХВЪРЛЯ исковете на А.Ф.Х. ЕГН **********
против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н.
Столетов” № 21 за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия при престоя му в Следствен арест –Стара Загора за
периода 02.02.2012г-30.05.2012г в размер на 3 000лв, в Затвора Стара Загора за
периода 30.05.2012-г-30.10.2012г в размер на 3000лв и в ЗОЗТ „Черна гора“ към
Затвора Стара Загора за периода 30.10.2012г-30.06.2015г в размер на 15 000лв, поради
погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г.Г.М.
*** сумата 300 /триста /лв за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд
Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: