№ 1811
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110101531 по
описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.415,
ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени от
“******************************” ЕАД против Е. Г. Б. и В. Д. Б. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца при равни квоти от по 1/2,
както следва: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на
2 341,10 лв. за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. , ведно със законна лихва
за периода от 15.06.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 06.06.2022 г. в размер на 290,08 лв., цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 60,26 лв. за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 15.06.2022
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до
06.06.2022 г. в размер на 11,53 лв., за които е издадена заповед за изпълнение
от 07.07.2022 г. по гр. д. № 32391/2022 г. по описа на СРС, 66 състав.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор, в който исковете се
1
оспорват изцяло по основание и размер. Сочи се, че ответникът не е
потребител на ТЕ - липсва облигационно отношение между страните, не е
собственик на топлоснабдения имот. Сочи, че не е сключен писмен договор и
е налице непоискана услуга. Относно таксата за дялово разпределение сочи,
че съгласно Закона за енергетиката, клиентът няма задължение да заплаща на
ищеца цената на тази услуга. Твърди, че формулата е несправедлива. Излага
твърдения, че ищецът не издава фактури. Ответникът оспорва да са
извършени метрологични проверки на уредите. Оспорва исковете по размер,
както и дължимостта на лихва за забава. Позовава се на давност във
възраженията.
Третото лице помагач на страната на ищеца „***********************”
ЕООД не оспорва предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №
64, том I, рег. № 956 от 31.05.1999г. по описа на нотариус
*******************, се установява, че ответникът В. Д. Б. е придобил
собствеността върху топлоснабдения имот от ***************************.
2
Видно от приетия по делото нотариален акт поправка на нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот № 99, том I, рег. № 2427, дело № 100
от 1999г. след имената на ответника В. Д. Б., се добавя като купувач и
ответницата Е. Г. Б..
Така ответниците, въз основа на нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 64, том I, рег. № 956 от 31.05.1999г. и нотариален акт поправка на
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 99, том I, рег. №
2427, дело № 100 от 1999г., се легитимират като съсобственици на процесния
недвижим имот.
В качеството си на титуляр на правото на собственост, ответникът В. Д. Б.
е подал заявление – декларация до „******************************“ АД с
вх.№ 2729 от 29.12.1999г., с която е заявил, че желае да му бъде открита
партида на негово име и се съгласява с ОУ за продажба на ТЕ на потребители
за битови нужди.
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответниците като
съсобственици на топлоснабдения имот са обвързани по силата на закона от
облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота им
топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че
желаят да закупуват доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради
което и същите дължат заплащане на цената на доставяната до имота им
топлинна енергия. Договорът касае обект с абонатен № 208334, находящ се в
гр.София, община „Триадица“ ул. „Балша“, бл.42, вх.А, ет.4, ап.16 за
процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
3
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по
наредбата.
При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по
делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани
са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от
ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпредЕ. от „***********************” ЕООД при спазване
нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото
разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-
334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи
по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с
отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия,
доставена за процесния период от време, като именно показанията по
последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответниците са начислени сметките за процесния период.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като
са заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е неоснователно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
4
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м.05.2019г.
(най-старото от периода) не е погасено по давност – за този месец
задължението е станало изискуемо на 15.06.2019г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 15.06.2022г. т.е. към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК на 15.06.2022г. С оглед изложеното възражението
за настъпила погасителна давност се явява неоснователно.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на
реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период, при
съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на 2 330,79 лв., до
която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата до
пълния предявения размер от 2 341,10 лв., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Сумата от 2 330,79 лв., следва да бъде разпредЕ. между
ответниците, съобразно притежаваните от тях квоти. Така всеки един от
ответниците поотделно дължи сума в размер на 1165.40 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период (л.30). По делото се установява, че за исковия период от 01.05.2019г.
до 30.04.2021г., начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на 60,26 лв., поради което и
искът се явява изцяло основателен. Съобразно притежаваните от ответниците
квоти следва да заплатят на ищеца всеки поотделно, сумата от 30,13 лв.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
За процесния период са приложими ОУ на
5
„******************************“ ЕАД от 2016 г., публикувани през
м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не
дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия
от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на „******************************“ ЕАД тези суми, е
необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като
предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. Съобразно това и предвид
датите, на които са изготвени общите фактури за отчетните периоди
2019/2020 г. и 2020/2021 г., мораторната лихва се полага за периода от
15.09.2020 г. до 06.06.2022г., която служебно изчислена възлиза в размер на
407.89 лв, но с оглед обстоятелството, че се претендира по нисък размер,
съдът следва да уважи предявената претенция за мораторна лихва до пълния
й размер – 290,08 лева, която следва да се разпредели между ответниците,
съобразно притежаваните от тях идеални части. Така всеки един поотделно
дължи на ищеца сумата от 145.04 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
6
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски в настоящото производство са в размер от 438,26 лв.,
представляващи заплатена държавна такса и възнаграждение на вещо лице по
СТЕ. Дължимите разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№
32391/2022г. по описа на СРС, 66-ти състав, са в размер на 103,18 лв. – за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.
78, ал. 8 ГПК. Разноските следва да се разпределят между ответниците,
съобразно притежаваните от тях идеални части. Така всеки един поотделно
дължи на ищеца сумата от 219.13 лева за исковото производство и по 51.59
лв. за заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Последният е защитаван от адв. Д.
Ц. С. ВрАК, който е осъществявал безплатна правна помощ по делото.
Последният претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3
ЗА. Същото, определено по реда на Наредба №1/2004г. и при съобразяване на
отхвърлената част от исковете (10,31 лв.), е в размер на 400 лв., която на
основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.3 ЗА, вр. с чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба №1/2004г., следва да бъде присъдена на адвоката. Ответникът
няма право на отделно адвокатско възнаграждение в заповедното
производството за подадено възражение и такова не следва да му бъде
присъждано /в този смисъл Определение №45/23.01.2019г. по ч.т.д.
№3074/2018г. на ВКС, I ТО, Определение №140/19.03.2020г. по ч.т.д.
№236/2020г. на ВКС, II ТО и др./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 ГПК, че Е. Г. Б., ЕГН ********** дължи на
„******************************“ ЕАД, ЕИК **********************,
сумата от 1165,40 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в
апартамент № 16, находящ се в гр**********************, за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32391/2022г. по описа на СРС, 66-ти
състав – 15.06.2022г. до плащането, както и на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ, сумата от 145.04 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2020г. до 06.06.2022г., както и сумата от 30,13 лв., представляваща
цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 32391/2022г. по описа на СРС, 66-ти състав – 15.06.2022г.,
като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за горницата до
пълния предявен размер от 1170,55 лв. и за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., както и сумата от 5,76 лв., представляваща лихва за забава,
начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от
01.07.2019г. до 06.06.2022г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 ГПК, че В. Д. Б. ЕГН **********, дължи на
„******************************“ ЕАД, ЕИК **********************,
сумата от 1165,40 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в
апартамент № 16, находящ се в гр**********************, за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32391/2022г. по описа на СРС, 66-ти
състав – 15.06.2022г. до плащането, както и на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ, сумата от 145.04 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2020г. до 06.06.2022г., както и сумата от 30,13 лв., представляваща
цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 32391/2022г. по описа на СРС, 66-ти състав – 15.06.2022г,
като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за горницата до
8
пълния предявен размер от 1170,55 лв. и за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г.,както и сумата от 5,76 лв., представляваща лихва за забава,
начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от
01.07.2019г. до 06.06.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е. Г. Б., ЕГН ********** да
заплати на „******************************“ ЕАД, ЕИК
**********************, сумата от 51,59 лв., представляваща разноски в
заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 32391/2022г. по описа
на СРС, 66-ти състав, както и сумата от 219,13 лв., представляваща разноски
в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Д. Б., ЕГН ********** да
заплати на „******************************“ ЕАД, ЕИК
**********************, сумата от 51,59 лв., представляваща разноски в
заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 32391/2022г. по описа
на СРС, 66-ти състав, както и сумата от 219,13 лв., представляваща разноски
в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „***********************”
ЕООД като помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9