№ 392
гр. Велико Търново, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20244110200939 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и
сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба на К. З. Ч. с ЕГН ********** от *****,
подадена чрез пълномощник - адв. Ж. Д. от ВТАК, против Заповед за
задържане на лице рег. № 319зз-10/12.06.2024 г., издадена от И.П.И. на
длъжност полицейски инспектор ПК в група ОП при РУ – Полски Тръмбеш.
В жалбата се заема становище за незаконосъобразност на издадената
заповед, поради нарушения на материалния закон – липса на основания за
задържане и процесуалния закон – твърди се неспазване на реда за задържане
и се иска отмяна на обжалваната заповед.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Ж. Д. от ВТАК, редовно упълномощена. Адв. Д.
поддържа жалбата и изложените в ней доводи, както и излага допълнителни
доводи, като счита, че заповедта е незаконосъобразна, поради което моли да
бъде отменена изцяло. Претендира разноски.
Ответникът И.П.И. в качеството му на полицейски орган по
задържането, пледира за законосъобразност на издадения от него акт.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Заповед за задържане на лице рег. № 319зз-10/12.06.2024 год. е издадена
от И.П.И. на длъжност полицейски инспектор ПК в група ОП при РУ –
1
Полски Тръмбеш за задържането на лицето К. З. Ч. с ЕГН **********.
Лицето е било задържано на 12.06.2024 год. в 10.04 ч. на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, предвид данни за извършено от него престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК, изразяващо се в това, че на 12.06.2024 год. около 9.20 ч. в
с. Раданово, на ПП І-5 при км. 73+000 в посока на движене от гр. Русе към гр.
В. Търново, управлява товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. №
***** след употреба на наркотични вещества и/или техните аналози,
установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“
с фабр. № ARRC-0075, които отчита положителен резултат за употреба на
„Канабис-25“, като по случая е изготвена докладна записка с мотиви.
Заповедта за задържане е издадена от оправомощено за това лице, а
именно И.П.И. на длъжност полицейски инспектор ПК в група ОП при РУ –
Полски Тръмбеш, който по силата на своето служебно правоотношение
представлява полицейски орган, което му дава право по силата на закона, а
именно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР да задържа лице. По своята същина заповедта за
задържане представлява индивидуален административен акт, издаден от
полицейски орган. Процесната заповед съдържа всички законно изискуеми
реквизити и в тази връзка не се сезират процесуални нарушения. Заповедта е
подписана както от полицейският орган, така и от задържаното лице.
Съставена е надлежна разписка за получено копие от заповедта от
страна на задържаното лице. Видно от текста на обжалваната заповед, в
същата задържаното лице е уведомено за всички права и задължения, които
има, като за това последният се е подписал лично.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че заповедта не е надлежно мотивирана, поради което следва
да се счита за незаконосъобразна. Основанията за задържането са посочени по
реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в заповедта с достатъчна степен на
конкретизация са описани наличните данни за извършено от задържаното лице
престъпно деяние, поради което съдът счита, че заповедта не страда от
пороци.
Заповедта е издадена при спазване разпоредбите на процесуалния и
материалния закон, като на задържаното лице са предоставени всички
законоустановени права и възможности, включително за адвокатска защита и
обжалване на заповедта.
Приобщените към делото писмени доказателствени материали
еднопосочно, безпротиворечиво и изобщо без каквито и да било основания за
съмнение досежно тяхната достоверност и/или автентичност водят до извода –
освен за това, че издалият съответната заповед орган е бил назначен на
посочената в същата заповед негова длъжност, а така също, че са били налице
към момента на издаване на заповедта и до момента на освобождаването на
Звезделин Ч. от задържане визираните в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР данни за
извършено престъпление (по чл. 343б, ал. 3 от НК) от жалбоподателя,
изразяващо се в управляване на 12.06.2024 г. около 09:20 часа в с. Раданово на
2
товарен автомобил след употреба на наркотично вещество „Канабис-25“,
което било констатирано въз основа на изпробване с техническо средство по
време на проверка, извършена от орган на МВР на жалбоподателя в 09.48 часа
на 12.06.2024 г., като бил връчен в тази връзка съответният талон за
изследване. Установява се още, че на служителя на МВР, който е извършил
проверка за алкохол на водача Ч., направило впечатление, че същия бил
неспокоен, поради което ми била извършена по съответни ред с техническо
средство и проверка за употреба на наркотични вещества, която показала
положителен резултат. Така изложеното води до извода, че задържането (в
това число съответната заповед) не се е явявало незаконосъобразно. В
процесната заповед за задържане издалия я полицейски орган достатъчно
подборно и ясно е описал основанията за задържане – както правните, така и
фактическите такива, като жалбоподателят при всяко положение се е запознал
със самата заповед за задържане в оригинал, която е подписал, поради което не
може да се направи извод, че реално е довела до каквото и да било
ограничаване на неговите процесуални права, в това число правото на съдебно
обжалване. С други думи, изискванията относно информирането на
задържаното (и в този смисъл обвиненото) лице както съгласно КЗПЧОС, така
и съгласно българското законодателство (чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР), в
действителност (практически) са били изпълнени и то в съвсем разумно
кратък срок след началото на самото задържане; визираното задържане, до
фактическото си приключване, отразено в разписката за освобождаването към
обжалваната заповед (09:50 часа на 13.06.2024 г.), е имало своето основание и
от гледна точка на превенция от извършване на престъпление от страна на
задържания, каквато опасност е съществувала съвсем реално – напълно
логично е било да се предположи, че водачът, ако не бъде задържан, може
управлява в съответния период (до 24 часа) МПС въпреки наличието на
съответната (евентуална) наркотична употреба, включително и при временно
отнето СУМПС и при временно отнемане на съответния автомобил
посредством принудителни административни мерки по реда на ЗДвП.
Изложеното по-горе е това, което се явява релевантно за законосъобразността
на задържането, а не това дали лицето действително е извършило
престъпление или не, който въпрос следва да се реши в рамките на друго
производство. Наличието относително нерядко на т. нар. фалшиво
положителни тестове за употреба на наркотични вещества в хода на
контролната дейност по ЗДвП е действително общоизвестно, но това не
означава, че не са съществували визираните в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР данни
за извършено престъпление (непосредствено възприетото от страна на
полицейските служители, чийто екип е спрял жалбоподателя Ч. и
последвалият резултат от проверка с техническо средство няма как да не
доведат до напълно обосновано подозрение за извършване на съответното
престъпление). Липсата на изготвена експертиза (по отношение на проби от
кръв и урина), която да опровергава резултата от проверката с техническото
средство, до момента на освобождаването на Ч. означава, че докато
3
задържането е било текущо не е имало основание за ревизия на извода за
наличие на данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и въобще за ревизия
на извода относно цялостната необходимост от съответното задържане.
При извършената цялостна и служебна проверка (арг. от чл. 314 от НПК
вр. чл. 84 от ЗАНН) съдът не установи каквито и да било основания за
незаконност на процесното задържане, поради което настоящия съдебен
състав намира, че следва да потвърди задържането на К. З. Ч., за което е
издадена процесната Заповед за задържане на лице рег. № 319зз-10/12.06.2024
г., издадена от И.П.И. на длъжност полицейски инспектор ПК в група ОП при
РУ – Полски Тръмбеш.
При такъв изход от делото нормативно установени основания за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не са налице. По аналогия
на уредбата по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на жалбоподателя и в полза на
административния орган издал заповедта следва да се присъдят направените
от него разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4, изр. 1 и изр. 2, пр. 1 от
ЗМВР, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА задържането на жалбоподателя К. З. Ч. с ЕГН
********** от *****, за което е издадена Заповед за задържане на лице рег. №
319зз-10/12.06.2024 г., издадена от И.П.И. на длъжност полицейски инспектор
ПК в група ОП при РУ – Полски Тръмбеш
Отхвърля искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
Осъжда К. З. Ч. с ЕГН ********** от ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
И.П.И. направените по делото пътни разноски в размер на 14.35 лева
(четиринадесет лева и тридесет и пет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Велико
Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4