Р Е Ш Е Н И
Е № 1154
гр. Пловдив, 27.09.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 18.09.2018г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Карамфила Шопова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1758 по
описа на съда за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Конститутивен иск с правно основание чл. 135,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Е.Б.С. с
ЕГН ********** и адрес: *** кредитор на ответника И.Б.Б. с ЕГН ********** по
вземания, за които са издадени, както следва:
- изпълнителен лист № 11447 / 30.11.2016 г., издаден
по ЧГД № 16107 / 2016 г. по описа на РС – ****, XXII-ри гр. състав за сумата от
20 000 лв., дължима по запис на заповед от 24.01.2010 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението 28.11.2016 г. до окончателното
плащане;
- изпълнителен лист № 12368 / 27.12.2016 г., издаден
по ЧГД № 17383 / 2016 г. по описа на РС – ****, XIII-ти гр. състав, за сумата от
43 000 лв., дължима по записа на заповед, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението 15.12.2016 г. до окончателното плащане, както
и 860 лв. – разноски по делото за държавна такса;
- изпълнителен лист № 3372 / 29.03.2017 г., издаден по
ЧГД № 4268 / 2017 г. по описа на РС – ****, XII-ри гр. състав, сумата от
15 340 евро – главница, вземане по запис на заповед от дата 01.03.2010 г.
с падеж на 30.03.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 27.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 601
лв. – съдебни разноски за държавна такса;
- изпълнителен лист № 3467 / 30.03.2017 г., издаден по
ЧГД № 4468 / 30.03.2017 г.л, издаден по ЧГД № 4468 / 2017 г. по описа на РС – ****,
XXI-ви гр.
състав, за сумата от 83 000 лв., представляваща неплатена сума по запис на
заповед, издаден на 14.11.2010 г. без протест с падеж на 30.03.2014 г., ведно
със законната лихва, считано от деня след постъпване на заявлението в съда
29.03.2017 г. до окончателното погасяване, какво и 1 660 лв. – разноски по
делото за държавна такса.
Ищецът твърди, че след издаване на записите на
заповед, във връзка с които се е снабдил с гореописаните изпълнителни листове,
ответникът Б. прехвърлил недвижимото си имущество и понастоящем не притежава
недвижими имоти. С Нотариален акт № 143, том I, рег. № 2030, нотариално дело № 133
от 2012 г. на нотариус В.З.с район на действие – РС –****, вписана под № *** в НК (акт № 66, том 47, дело № 8484 / 2012 г.
от 26.07.2012 г. на Служба по вписванията, гр. ****), ответниците И. и А. Б.
дарили на д* си – ответницата Д.Б., следните недвижими имоти, а именно: 1.СГРАДА с идентификатор 56784.536.831.8 /пет, шест, седем,
осем, четири, точка, пет, три, шест,
точка, осем, три, едно, точка, осем/, находяща се в гр. ****, община ****,
област **** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 18-48/03.06.2009 г.
на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед КД-14—16237/14.02.2011 г. на Началник на СГКК –
П. с адрес на сградата: град ****, п.к.****,
ул.“****/двадесет и едно/, предназначение: Сграда за търговия, брой етажи: 1 /един/, със застроена площ: 344 кв.м. /триста четиридесет и четири
квадратни метра/, стар идентификатор: 56784.536.831.3 /пет, шест, седем, осем,
четири, точка, пет, три, шест, точка, осем, три едно точка, три/, която сграда
е разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.536.831 /пет, шест, седем, осем, четири, точка, пет, три, шест, точка, осем,
три, едно/ - при граници и съседи съгласно документ за собственост: от юг – път
на община ****, от изток - парцел V – стопанска дейност, от север –
парцел I – стопанска
дейност и от запад – паркинг и 2. СГРАДА
с идентификатор 56784.536.831.9
/пет, шест, седем, осем, четири, точка,
пет, три, шест, точка, осем, три, едно, точка, девет/, находяща се в в гр. ****, община ****, област **** по
кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № 18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със Заповед КД-14—16-237/14.02.2011 г. на Началник на СГКК – **** с
адрес на сградата: град ****, п.к.****,
ул.“****/****/, предназначение : Сграда
за търговия, брой етажи: 1 /един/, със застроена площ: 344 кв.м. /три
четиридесет и четири квадратни метра/,
стар идентификатор: 56784.536.831.3 / пет, шест, седем, осем, четири,
точка, пет, три, шест, точка, осем, три едно точка, три/, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.536.831/пет, шест, седем, осем, четири, точка, пет, три, шест, точка, осем,
три, едно, точка/ - при граници и съседи съгласно документ за собственост: от
юг – път на община ****, от изток – парцел V – стопанска дейност, от север –
парцел I – стопанска
дейност и от запад – паркинг. След това същите недвижими имоти били ипотекирани
последователно, както следва: с нотариален акт № 47, том II, рег. № 2014, нотариално дело № 223
от 2016 г. на нотариус В.З., район на действие РС – ****, вписана под рег. № ***
в НК (акт № 181, том 3, дело № 5777 / 2016 г. от 18.04.2016 г. на Служба по
вписванията гр. ****) и втора по ред ипотека, сключена с нотариален акт № 29,
том II, рег. №
2470, нотариално дело № 217 от 2017 г. на нотариус В.З., район на действие РС –
****, вписана под № *** в НК (акт № 32, том 4, дело № 5333 / 2017 г. от
13.04.2017 г. на Служба по вписванията гр. ****). Към датата на първата ипотека
едноличен собственик на капитала и управител на „Ади Кристал“ ООД била Д.И.Б.,
а към момента на учредяване на втората ипотека собственици на капитала и
управители на дружеството са Д. и В.Б. – двете д. на длъжника И.Б.. Ищецът
твърди, че сделките са предприети с цел увреждане на интереса му като кредитор
и като сочи, че дарението е безвъзмездна сделка, извършена между най-близки
роднини, а ипотеките са фиктивни и извършени между свързани лица, иска съда да
постанови решение, с което да обяви договора за дарение за относително
недействителен по отношение на ½ ид.ч. от недвижимите имоти – предмет на
сделката, която е собственост на ответника И.Б.Б.. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответниците И.Б.Б. и А.Д.Б. са подали общ отговор вх. № 36445 / 30.11.2017
г. чрез процесуалния си представител адв. И.М., с който заявяват, че
предявените искове са допустими, но разгледани по същество - недоказани и
неоснователни. Твърдят, че за издадените четири броя изпълнителни листа въз
основа на записи на заповед, по които издател е И.Б., последният разбира в
настоящото производство, като сочи, че никога не е подписвал същите, нито са му
били предявявани за плащане и най – сетне, че не е образувано изпълнително
производство въз основа на тях.
Поддържат, че настоящият съд не следва да зачита „материалната
доказателствена сила на менителниците“, представени в друго производство.
Предявяването на настоящия иск определят като явна злоупотреба с право. Сочат,
че във връзка с претенциите, произтичащи от записи на заповед от 06.01.2011 г.
за сумата от 102 260 евро и запис на заповед от 11.01.2011 г. за сумата от
51 130 евро, през 2015 г. ищците са предявили идентичен иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД, но за обявяване относителна недействителност на друга
сделка с различен недвижим имот, за което било образувано търг. дело № 764 /
2015 г. по описа на ОС – ****, XVIII-ти състав, като ответниците
отправили към ищците изрични предложения всички претендирани от тях суми по
търг. дело № 764 / 2015 г. на ОС – ****, ведно с лихвите и разноските, да бъдат
депозирани по специална банкова сметка ***ла осъдителни съдебни решения, които
предложения били получени на 10.05.2017 г., но отхвърлени и то в момент, в
който за процесните недвижими имоти имало купувач, който се оттеглил поради
наличие на вписана искова молба. Твърдят, че липсва обективната предпоставка за
успешното провеждане на отменителния иск, тъй като ответникът И.Б. има налично
имущество и интересите на кредиторите не са застрашени. Според ответниците
липсва и субективният елемент, тъй като длъжникът И.Б. не е знаел за
подписаните от негово име шест броя записи на заповед, поради което и д. му -
ответницата Д.Б., няма как да е знаела, че с дарението се увреждат кредиторите
на баща й. Последната от 17 години учи, живее и работи в О.К. и нямала никакво
отношение към делата на баща си. Считат, че при изложените в исковата молба
твърдения липсва правен интерес от водене на производството против ответницата А.Д.Б.,
тъй като се иска от съда да обяви относителна недействителност само на ½
ид. част от недвижимите имоти, която е собственост на ответника И.Б. в режим на
СИО. С оглед на всичко гореизложено настояват съда да отхвърли изцяло претенцията
като недоказана и неоснователна. Претендират разноски.
Отговор по чл. 131 от ГПК е подала и
ответницата Д.И.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***. Същата потвърждава, че е
страна по процесната сделка, с която в нейна полза родителите й са дарили
подробно описаните по-горе недвижими имоти, но до този момент тя не е знаела,
че прехвърлителят Б. е имал задължения към Е.С., във връзка с които да е
подписал посочените в исковата молба записи на заповед. Твърди, че атакуваната
сделка е извършена преди възникване на задълженията на И.Б. по цитираните
записи на заповед, доколкото същите падежират след датата на атакуваната сделка
– 26.07.2012 г. Сочи, че от 1998 г. трайно се установила да учи, живее и работи
в О.К., както и че многобройните й ангажименти изключват знание за търговските
дела на нейните родители, които стоят далеч извън контекста на нейното
ежедневие, социални, трудови и обществени ангажименти. В заключение счита, че
липсата на знание за съществуването на задължения напълно изключва приложението
на разпоредбата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, тъй като процесната сделка е
извършена с дарствени намерения, а не с цел да бъдат увредени кредитори, за
чието съществуване Д.Б. не знае нищо. Предвид изложеното настоява съда да
отхвърли претенциите на ищците като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
С влязло в сила определение от
03.04.2018г производството по делото е прекратено в частта, с която ищците са
предявили искове срещу Д.И.Б. ЕГН ********** и „АДИ КРИСТАЛ“ ООД ЕИК 825351***
със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. ****за обявяване на
относително недействителни спрямо Е.Б.С. ЕГН ********** и „МОНРО“ ЕООД договорите за ипотека, обективирани в
нотариален акт № 47, том II, рег. № 2014, нотариално дело № 223
от 2016 г. на нотариус В.З., район на действие РС – ****, вписана под рег. № ***
в НК (акт № 181, том 3, дело № 5777 / 2016 г. от 18.04.2016 г. на Служба по
вписванията гр. ****) и договор за учредяване на ипотека, сключен с нотариален
акт № 29, том II, рег. №
2470, нотариално дело № 217 от 2017 г. на нотариус В.З., район на действие РС –
****, вписана под № *** в НК (акт № 32, том 4, дело № 5333 / 2017 г. от
13.04.2017 г. на Служба по вписванията гр. ****) и съответно „АДИ КРИСТАЛ“ ООД
е заличено като страна в процеса.
С определение от 18.09.2018г
производството по иска на „МОНРО“ ЕООД е отделено за разглеждане в друг исков процес,
поради което предмет на настоящия са само претенциите на ищеца Е.Б.С..
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях,
прие следното:
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД,
следва да са налице следните предпоставки: ищецът да има качеството на
кредитор; ответникът - длъжник да е извършил правно действие, увреждащо
кредитора; вземането на кредитора да е възникнало преди осъществяване
увреждащото действие извън хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД; длъжникът и
третото лице, щом действието е възмездно, да знаят, че така увреждат интересите
на кредитора. Доколкото обаче в случая увреждащото действие е безвъзмездно по характер, не е
необходимо да се установява знанието на третото лице. Дали третото лице –
страна по договор за дарение, е знаело за увреждането или не, е без значение. В
тази хипотеза интересът на кредитора се предпочита пред интересите на третото
лице, доколкото то е получило нещо, без да престира насреща. Едновременно
с това с оглед родствената връзка между страните по сделката знанието се и предполага
– чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на първата предпоставка ответниците оспорват
качеството на кредитор на ищеца, като твърдят, че първият ответник не е
подписвал записи на заповед, както и че вземанията по тях не са били падежирали
към датата на изповядване на процесната сделка.
Това възражение е неоснователно по следните съображения:
Кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко
лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника.
Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него на
увреждащите актове на длъжника е предоставено при наличието на действително
вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това
право не е обусловено от установяване на вземането със съдебно решение. Актуалната съдебна
практика се е ориентирала около разбирането, че в производството по павловия
иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича
от твърдените факти. Страната, поискала отмяната по чл.135 ЗЗД, има
за задача да установи само качеството си на кредитор, като материална
предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от
които черпи правен интерес. Така качеството
кредитор е налице, ако ищецът по иска твърди
и съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в исковата
молба, като за действителността на вземането не е необходимо същото да е
ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Извод за несъществуване на вземането може
да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено
нещо. Т.е. правоотношението, от което произтича вземането на кредитора, не
става предмет на делото по павловия иск и съдът не може да преценява дали това
правоотношение съществува. Ако впоследствие качеството
на кредитор на ищеца бъде отречено /напр. поради порок на сделката, погасяване
чрез плащане или друго/, непротивопоставимостта
на извършеното от длъжника действие спрямо кредитора губи смисъл.
В разглеждания случай ищецът твърди, че е кредитор по
силата на записи на заповед, въз основа на които са издадени изпълнителни
листове, приложени към исковата молба и възпроизвеждащи основните
индивидуализиращи признаци на ценните книги, на които се основава вземането. Следователно,
вземането на ищеца произтича от твърдените факти, а и от приложените
доказателства, без да е необходимо те да го установяват пълно и главно. Вземанията по записите на заповед не са
отречени със сила на присъдено нещо, нито за оспорването им са образувани
отделни искови производства. Поради това качеството кредитор е налице без
значение дали и кога е настъпила изискуемостта на вземанията. Нещо повече, дори
обстоятелството,
че вземането не е безспорно и че спорът е разрешен след увреждащото действие, е
ирелевантно за момента на възникване на вземането и за приложимата хипотеза на
чл.135 ЗЗД.
Втората предпоставка – извършване на правно действие от
страна на ответника – длъжник, в случая е безспорна. Фактите около сключването
на договора за дарение и неговото съдържание изрично се признават, в т.ч. и
субективните предели на сделката: ответникът – длъжник и с. му от една страна
като дарители и втората ответница /тяхна д./ от друга страна като надарен. Безспорно
е и това, че вземането на кредитора е
възникнало преди изповядване на сделката, тъй като записите на заповед са
издадени през 2010г, а дарението е извършено на 26.07.2012г, като, както вече
бе споменато, за
настоящия иск е без значение изискуемостта на вземането, а само факта на съществуването
му и кога е възникнало то – преди или след извършване на увреждащото действие.
Ответниците оспорват увреждащия характер на сделката,
като в тази връзка твърдят, че кредиторът е обезпечен в достатъчна степен,
даже, че няма правен интерес от настоящия иск, тъй като правата му са защитени.
И това възражение не може да бъде споделено, тъй като,
когато се атакува безвъзмездна сделка на длъжника, както е в случая,
увреждането
е налице поради самия факт на извършването й. Но дори сделката
да беше възмездна, пак не би могло да се приеме, че увреждане на кредиторовия
интерес няма. Предназначението
на Павловия иск е кредиторът да се удовлетвори от имуществото, предмет на
разпоредителното действие. Упражняването на правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той
може да получи, както след, така и преди снабдяване с
изпълнителен титул. Актуалната съдебна практика еднопосочно приема, че възражението,
че длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото, не е основание
да се приеме, че не е налице увреждане. Противното би
означавало при недобросъвестност на длъжника, който не погасява
дълга си,
да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да
се насочи принудително изпълнение. Съществуването на друго имущество предполага
разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от
длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява
цялостното финансово състояние на длъжника и само когато длъжникът не разполага
с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл.135 ЗЗД. Обявената
относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора и
длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на
задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от
длъжника и по правилото на чл.133 ЗЗД е служело за общо удовлетворение на
кредитора. Изследването на състоянието на длъжниковото имущество би имало
значение в хипотезата по чл.135, ал.3 ЗЗД, доколкото разпоредителното действие
е извършено преди възникване на вземането, поради което длъжникът и лицето, с
което той е договарял, са се споразумели да увредят кредитора, т.е. да намалят
или затруднят общото обезпечение на кредитора. В този случай състоянието
на длъжниковото имущество би представлявало факт от значение за доказване на
намерението за увреждане, но това е състоянието към момента на извършеното атакувано действие, а не към момента на предявяване на павловия
иск.
Колкото до въпроса за правния интерес от иска по
чл.135 ЗЗД, той е обусловен от създаването на възможност за
насочване на принудително изпълнение към чужда вещ, доколкото приобретателят й
не отговаря за задълженията към кредитора. Собственикът на тази вещ понася
санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен
при възмездното й придобиване – действал е със знанието, че сделката е
увреждаща – чл.135 ал.1 предл.2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно, както е в случая. При уважаване на иска приобретателят ще трябва да
предостави имуществото си за удовлетворяването на чуждо парично задължение, а ако иска да се освободи от изпълнението, може да плати на
кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, като след това може да
иска възмездяване от него.
На следващо място, ответниците твърдят, че третото лице
не е знаело за увреждането на кредитора. Но знанието на третото
лице при безвъзмездна сделка не подлежи на доказване. Каза
се по-горе, че, доколкото увреждащото кредитора правно
действие е безвъзмездно по характер, не следва да се преценява знанието за това
увреждане на третото лице, като същото се и предполага с оглед на родствената
връзка на страните по сделката. Не може да се направи
друг извод от твърденията на д. на длъжника, че не е знаела за увреждащия
характер на сделката поради многобройните си тогава лични и служебни
ангажименти, тъй като те не изключват по безспорен начин знанието й за делата
на родителите й, а оборването на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД изисква
такова обратно доказване, което да е главно и пълно, а не косвено или
хипотетично. Но, което е и по – важното в случая, доколкото сделката е
безвъзмездна, законодателят не се
интересува от знанието на надарения, тъй като същият получава блага без
насрещна престация, поради което се отдава предпочитание на правата и законните
интереси на увредения кредитор. Безспорно и длъжникът знае за увреждането,
тъй като то се изразява в знание за
възможността такова увреждане да настъпи в резултат на извършеното правно
действие, не и в наличие на някаква вина – умисъл или специална цел да се
вреди. Безспорно е, /доколкото вземането на ищеца не е отречено със сила на
присъдено нещо/, че ответникът е знаел за вземането на кредитора към момента на
изповядване на процесната сделка. Знаел е също, че разпореждайки се с
имуществото си, ще затрудни или дори ще направи невъзможно удовлетворяването
му.
В случая няма пречка произнасянето на съда да касае само припадащата се
на с. – длъжник ½ ид.ч. от дарените имоти въпреки особения режим на СИО,
която е бездялова и неделима. Това е така, защото с имущество
в режим на СИО може да се обезпечава само солидарно задължение на двамата съпрузи, но не
и дълг на единния от тях, който не е за задоволяване на нужди на семейството и
съпрузите не са солидарно задължени по смисъла на чл. 25 СК. Ако дългът е личен
на единия съпруг, както е в
случая, то обезпечението на задълженията му се покрива само от 1/2 идеална част от
общото имущество на съпрузите, поради което и относителната недействителност не
може да обхваща разпореждането на съпруга. Наред с това предпоставка за провеждане на павловия иск е
вещта вече да е отчуждена. След като вещта е отчуждена, съпружеската
имуществена общност върху нея е била прекратена с настъпването на
вещно-транслативното действие на разпореждането. Собственик на имота е третото
лице - приобретател. С уважаването на иска по чл.135 ЗЗД сделката си остава
действителна, имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската
имуществена общност върху него не се възстановява.
По настоящото дело обаче като
ответник е конституиран и с. – недлъжник по съображения относно характера на
СИО. Доколкото ищецът излага обстоятелства и факти, от които счита, че в процеса
следва да участва и с. – недлъжник, последният е процесуално правно легитимиран. Дали обаче тези фактически
твърдения са достатъчни за уважаване на иска и спрямо с. – недлъжник, е въпрос
по съществото на спора относно принадлежността на правото, т.е. относно материалноправната легитимация. Подобна ситуация е предмет на разглеждане и тълкуване в т. 1 от ТР № 5 от
29.12.2014г на ОСГТК на ВКС по т.д. № 5/2013, където е прието, че материалноправна легитимация на длъжник
има само единият от съпрузите-ответници. Ищецът
по павловия иск няма материалноправната легитимация „кредитор” на другия съпруг
- ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на
длъжник. Оттук следва действителността на извършеното от него разпореждане
с част от имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и от субективна
страна. Павловият иск не може да бъде
уважен срещу съпруга - ответник, който не е длъжник и неговото действие
да се счита за нестанало по отношение на чужд кредитор, за чужд дълг.
Поради изложеното
искът спрямо с. – недлъжник следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а
ищецът – осъден за разноските, свързани със защитата на този ответник. Ето защо
и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв.
М. адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално
представителство на А.Б. в размер на 7 088.14 лв, определено по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съобразно цената на иска от 277 907 лв.
По отношение на останалите двама
ответници – длъжник и приобретател по сделката, искът е основателен и ще се
уважи, като в тежест на ответниците се възложат направените от ищеца разноски,
които се установяват в размер на държавната такса от 2 779.07 лв /по
делото не е представен списък на разноските, а на л. 236 е приложено единствено
адвокатско пълномощно без договор за правна защита и съдействие, с оглед на
което други направени от ищеца разходи не се установяват/.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо ищеца Е.Б.С. с ЕГН ********** ***, сключения между първия ответник И.Б.Б. ЕГН ********** *** в качеството му на дарител и втория
ответник Д.И.Б. ЕГН ********** *** в качеството й на надарен, договор
за дарение, обективиран в Нотариален акт № 143, том I, рег. № 2030, нотариално дело № 133
от 2012 г. на нотариус В.З.с район на действие – РС – ****, вписана под № *** в НК (акт № 66, том 47, дело № 8484 / 2012 г.
от 26.07.2012 г. на Служба по вписванията, гр. ****), на СГРАДА с идентификатор 56784.536.831.8 /пет, шест, седем,
осем, четири, точка, пет, три, шест,
точка, осем, три, едно, точка, осем/, находяща се в гр. ****, община ****,
област ***** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 18-48/03.06.2009 г.
на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед КД-14—16237/14.02.2011 г. на Началник на СГКК – ****
с адрес на сградата: град ****, п.к.****,
ул.“****/****/, предназначение: Сграда
за търговия, брой етажи: 1 /един/, със застроена площ: 344 кв.м. /триста четиридесет и четири квадратни метра/, стар
идентификатор: 56784.536.831.3 /пет, шест, седем, осем, четири, точка, пет,
три, шест, точка, осем, три едно точка, три/, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 56784.536.831
/пет, шест, седем, осем, четири, точка,
пет, три, шест, точка, осем, три, едно/ - при граници и съседи съгласно
документ за собственост: от юг – път на община Пловдив, от изток - парцел V – стопанска дейност, от север –
парцел I – стопанска
дейност и от запад – паркинг и СГРАДА
с идентификатор 56784.536.831.9
/пет, шест, седем, осем, четири, точка,
пет, три, шест, точка, осем, три, едно, точка, девет/, находяща се в в гр. ****, община ****, област ****по
кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № 18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със Заповед КД-14—16-237/14.02.2011 г. на Началник на СГКК – **** с
адрес на сградата: град ****, п.к.****,
ул.“****/****/, предназначение : Сграда
за търговия, брой етажи: 1 /един/, със застроена площ: 344 кв.м. /три
четиридесет и четири квадратни метра/,
стар идентификатор: 56784.536.831.3 / пет, шест, седем, осем, четири,
точка, пет, три, шест, точка, осем, три едно точка, три/, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.536.831/пет, шест, седем, осем, четири, точка, пет, три, шест, точка, осем,
три, едно, точка/ - при граници и съседи съгласно документ за собственост: от
юг – път на община ****, от изток – парцел V – стопанска дейност, от север –
парцел I – стопанска
дейност и от запад – паркинг, ДО РАЗМЕРА НА собствената на ответника – длъжник ½ ид.ч. от имотите, като сделка, увреждаща интересите на кредитора.
ОТХВЪРЛЯ иска
на Е.Б.С. с ЕГН ********** *** за обявяване относителната
недействителност на гореописаната сделка и по отношение на съпругата на
длъжника - А.Д.Б. ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА И.Б.Б. ЕГН **********
и Д.И.Б. ЕГН ********** *** да заплатят на Е.Б.С. с ЕГН ********** *** сумата
от 2 779.07 лв – съдебно - деловодни разноски.
ОСЪЖДА Е.Б.С. с ЕГН ********** *** да
заплати на адв. И. *** офис 10, адвокатско
възнаграждение в размер на 7 088.14
лв на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно изхода на спора по отношение на
ответницата А.Д.Б..
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Пловдивския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: