№ 293
гр. Плевен , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20214430200577 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0256-000524 от
29.09.2020г. на ***я, с което на С. ИВ. Г. с ЕГН ********** от *** на осн. чл.
638, ал. І, т.2 вр. с чл. 461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание –
глоба в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за това, че на 21.07.2020г. в 13:10
часа на път Трети клас № 137 до разклон за с. Староселци, посока на движеие
с.Гостиля, като управител на „***“ ЕООД ***, е допуснала управлението на
специален автомобил „***“, с рег. № *** от лицето ***, ЕГН ***, без
автомобила да има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна
към момента на извършената проверка – нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от
КЗ.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли
съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 20-
0256-000524 от 29.09.2020г. на ***я.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от
пълномощника си адв. Г.В. от АК - Кюстендил, преупълномощен от адв. М.П.
1
от АК - Кюстендил, който навежда доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство пред административнонаказващия орган, изразяващи се както в
посочване на два различни времеви диапазона на извършване на
нарушението, така и в неспазването на процесуалните разпоредби на Закона
за административните нарушения и наказания, във връзка с издаването и на
АУАН, и на обжалваваното наказателно постановление. Адв. В. взема
становище и относно неправилността на наказателното постановление. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени по реда на чл. 63, ал. І от НК
Наказателно постановление № 20-0256-000524 от 29.09.2020г. на ***я.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и депозирана в
законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок, поради което следва
да бъде разгледвана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.07.2020г. в 13:10 часа на третокласен път № 137 до разклона за с.
Староселци, с посока на движение с.Гостиля, актосъставителят ЛЮБ. К. ХР.
спрял за проверка товарен автомобил марка „***“, с рег. № ***. В хода на
извършваната проверка водачът на моторното превозно средство,
регистрирано на територията на Република България, не представил сключен
валиден и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, а при извършения последващ преглед в
информационния масив последством таблет за отдалечен достъп, се оказало,
че за процесния автомобил няма сключен такъв. Това било определено като
нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане.
В резултат ** веднага установили по предоставения им регистрационен
талон, че собственикът на моторното превозно средство е дружеството „***“
ЕООД. На водача на автомобила бил съставен акт, а отговорното лице на
дружеството-нарушител било поканено в РУ- Долна Митрополия, където да
му бъде съставен и връчен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН).
Незабавно след приключване на проверката, а именно на 21.07.2020г. в
14:20 часа, дружеството сключило застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на собствения си товарен автомобил марка „***“ с рег. № *** със
ЗК „**“АД.
2
Въз основа на акта за установяване на административни нарушения по-
късно било издадено и атакуваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на ангажираните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства. Съдът прие с доверие показанията на актосъставителя ЛЮБ. К.
ХР. и свидетеля ИВ. В. М., присъствал на съставянето на АУАН, като
логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Двамата възпроизвеждат
свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото
факти.
Съдът даде вяра и на представените, приложени и приобщени по реда
на чл. 283 от НПК към доказателствения материал писмени доказателства –
акт за установяване на административно нарушение серия GA №
255230/31.08.2020г., наказателно постановление № 20-0256-000524 от
29.09.2020г. на ***я, справка за нарушител/водач, справка за собственост на
МПС, копие от заповед рег. № 316з-686/28.02.2020 година, заверено копие от
застрахователна полица № BG /22/120002016830 от 21.07.2020 година.
Последните се възприемат от съда като достоверни и относими към предмета
на доказване по делото и напълно разколебават обвинителната теза на
административно-наказващия орган срещу жалбоподателката.
Видно от представената застрахователна полица, същата е сключена на
21.07.2020г. в 14.20 часа, т.е. в същия ден, час след извършената проверка и
констатираното нарушение от страна на свидетеля и актосъставител * Х.. При
тази установеност на фактите, съдът намира за безспорно и категорично
доказано, че към момента на констатиране на нарушението за процесния
автомобил не е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска
отговорност”, а законодателят е предвидил изрично, че за всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение е задължително да
разполага със сключена такава. Задължение за сключване на такава
застраховка има собственикът на превозното средство. В конкретния случай
това е дружеството "***" ЕООД. За съда е ирелевантно кой е управлявал във
въпросния ден товарния автомобил, собственост на "***" ЕООД - дали това е
бил управителят на търговското дружество или друго упълномощено лице. За
съда е от значение само, че собственикът на дружеството не е сключил
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за притежавания от
тях специален автомобил "***" с рег. ***.
Няма спор и относно фактите, че физическото лице, управлявало
автомобила – ***, не е собственик на превозното средство. От представеното
свидетелство за регистрация на МПС актосъставителят Х. установил, че
товарният автомобил е собственост на „***“ ЕООД. Вследствие на това и
предвид нормата, която сам е възприел като квалификация, контролният
3
орган е следвало да приеме, че след като дружеството е собственик на
процесното МПС, то задължението за сключване на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ е негово. Следователно бездействието
от страна на търговското предприятие следва да бъде приписано именно на
него - на собственика и адресат на задължението по чл. 483, ал. 1 т. 1 от
Кодекса за застраховането. Възприемайки физическото лице С. ИВ. Г. (в
качеството и на законен представител и управител на „***“ ЕООД) за
извършител на нарушението, актосъставителят е нарушил материалния закон.
Налице е съществено процесуално нарушение. Освен, че нормата на чл. 483,
ал. 1 т. 1 от КЗ предвижда задължението за сключване на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ да е за собственика (
било той ФЛ, ЮЛ или ЕТ), същата норма предвижда и санкционирането на
нарушителя - чрез имуществена санкция по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Всъщност, именно такова основание е възприел наказващият орган, но
налагайки не предвидената там имуществена санкция, а глоба и то срещу
физическото лице С.Г.. По този начин е допуснато и формално
несъответствие в описателната част на наказателното постановление относно
нарушителя и това създава пълна неяснота кой се приема за извършител –
дружеството-нарушител, за което се сочи, че е собственик и не е изпълнило
задължението си за сключване на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, или физическото лице С.Г. в качеството и на
управител, която е отразена като нарушител и е персонифицирана.
Допуснатото е категорично съществено процесуално нарушение и според
съдебната практика - арг. в решение № 322 от 27.06.2018 г. по АНД №
602/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
Ангажирайки административната наказателна отговорност на
жалбоподателката С. ИВ. Г. като физическо лице остава неясно защо АНО и
налага административното наказание глоба, в размер съответстващ на
абсолютния, предвиден за имуществената санкция, налагана на юридическо
лице или едноличен търговец по чл. 638,ал. 1, т. 2 от КЗ. Изразът "глоба" е
употребен на три места в заключителната част на наказателното
постановление, поради което съдът приема, че в случая не става дума за
допусната техническа грешка в текста на постановлението, а че написаното в
същото отразява вярно действителната воля на административно-наказващия
орган да наложи на жалбоподателката административно наказание глоба в
размер на 2000 лева. Така наложеното административно наказание не е
предвидено в разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, посочена като правно
основание за неговото налагане. Разпоредбата предвижда налагането на
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. на
юридическо лице или едноличен търговец, които не са изпълнили
задължението си да сключат задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за притежаваните от тях моторни превозни
средства, които са регистриране на територията на Република България и не
са спрени от движение.
4
В процесния казус е уреден и случаят с водача на превозното средство.
Управлявайки МПС без сключен валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, за физическото лице *** е
предвидено налагането на наказание "глоба" в съвсем различен размер. Тоест
наказващият орган от една страна е санкционирал водача на автомобила за
това, че като физическо лице е управлявал процесното МПС, а от друга
напълно неправилно и недопустимо наказва С.Г. в качеството и на ФЛ, за
това, че е извършено нарушение от представляваното от нея дружество и и
налага имуществената санкция за ЮЛ и ЕТ, но именувайки я "глоба".
Последното е изрично недопустимо, тъй като съгласно изискванията на
ЗАНН за деянията, реализирани от ЕТ и юридически лица следва да се налага
само и единствено наказание "Имуществена санкция", а не "глоба", както е в
конкретния случай.
Предвид изложеното съдът приема, че макар в настоящия казус
формално да е осъществен състава на административното нарушение по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ както от обективна, така и от субективна страна,
обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на
установения в чл. 2, ал. 1 от ЗАНН принцип на законоустановеност на
административните наказания.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ОД на
МВР- Плевен следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя С. ИВ. Г.
направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 700,00
/седемстотин/ лева, удостоверени с приложен по делото договор за правна
защита и съдействие, представляващи възнаграждение за заплатен адвокатски
хонорар.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че Наказателно постановление
№ 20-0256-000524 от 29.09.2020г. на ***я следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И НЕПРАВИЛНО
Наказателно постановление № 20-0256-000524 от 29.09.2020г. на ***я, с
което на С. ИВ. Г. с ЕГН ********** от *** на осн. чл. 638, ал. І, т.2 вр. с чл.
461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание – глоба в размер на
2000,00 (две хиляди) лева за извършено на 21.07.2020г. в 13:10 часа на път
Трети клас № 137 до разклон за с. Староселци, нарушение по чл. 483, ал.1, т.1
от КЗ.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ОД на МВР- Плевен да
заплати на жалбоподателя С. ИВ. Г. направените в хода на съдебното
производство разноски в размер на 700,00 /седемстотин/ лева,
представляващи възнаграждение за заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6