Р Е Ш Е
Н И
Е № 26022
гр. Бургас, 04.08.2023 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две
хиляди двадесет и трета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8231 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1
от ЗЗД предявени от С. С. ***.
Ищецът твърди, че на ***. – в 17.45 часа, на път №
7909, в участъка преди разклона за кв**“, гр.Бургас, в посока гр.Камено, е
реализирано ПТП, като при маневра ”изпреварване”, управляваният от него лек
автомобил “Волво“, рег.№ **, се удря в лек автомобил “Фиат“, модел “Типо“,
рег.№ **, движещ се в тъмната част на денонощието без светлини, с водач – Д.Я.А.,
който е починал при злополуката. Твърди и че в резултат на удара автомобилът му,
на стойност 9 000 лв., е бил сериозно увреден и впоследствие бракуван, а
от инцидента самият той е изпитал уплаха, силен стрес и притеснения. Сочи, че
ПТП е настъпило при взаимна ви-на на двамата водачи 50/50 %, както и че А. е
имал сключена валидна застраховка ”Гражданска отговорност” с ответника, със
срок на действие 17.01.2015г. – 17.01.2016г.
Предвид това, моли Съдът да постанови решение, с което да осъди ЗД ”Лев
Инс” АД да му заплати сумата от 4 500 лв., представляваща обезщетение за
претърпените имущест-вени вреди и сумата от 20 000 лв. – такова за
неимуществените, ведно със законната лихва, считано от ***. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и по размер. Твърди, че водачът на за-страхованото МПС няма вина
за настъпване на процесното ПТП, а евентуално възразя-ва и за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Направил е и въз-ражение за
изтекла погасителна давност. Иска от Съда да отхвърли претенциите и пре-тендира
разноски.
Третите лица помагачи на страната на дружеството: Я.Д.А. – ба-ща на починалия при процесното ПТП Д.Я.А., и малолетната Р.Д.А.
– негово дете и законен наследник, представлявана от настойника си – Л.Б.К., считат исковете за неоснователни. Твърдят, че
липсват доказателства ищецът да е собственик на лекия автомобил “Волво“, както
и водачът на лекия автомобил “Фиат“ да е извършил нарушение по ЗДвП – т. е. за
негово противо-правно поведение, за да се ангажира деликтната му отговорност.
Сочат и че изключи-телно виновен за настъпването на ПТП е именно С., поради
което същият не раз-полага с активна материалноправна легитимация по исковете.
По отношение на претен-дираната законна лихва, възразяват за погасяване на
вземането по давност. Молят Съда да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производ-ство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
Според чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо когото застрахованият е от-говорен
/при условията на чл.45, ал.1 от ЗЗД/, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Съгласно чл.45,
ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Т. е. елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са:
противоправно поведение, настъпването на вреди, причинна връзка между тях и
ви-на у причинителя. И докато наличието на последния от четирите се предполага
– по си-лата на оборимата презумпция на ал.2 от цитираната разпоредба, то
останалите подле-жат на доказване чрез предвидените в ГПК способи.
Доказателствената тежест за тях-ното установяване, съобразно общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК, се носи от ищеца – при условията на пълно и главно
доказване.
В тази връзка, в съдебното
заседание, проведено на 23.11.2022г., на ищеца е било указано – по реда на
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, че в негова тежест е да установи настъпва-не на твърдяното застрахователно събитие,
наличието на вина у другия водач и валидно застрахователно правоотношение на
ответника с него, причиняване на сочените в иско-вата му молба вреди –
неимуществени и имуществени, както и размера на претенциите си.
В случая, не се спори между страните по делото, относно настъпването на
твърдя-но в исковата молба застрахователно събитие, а именно, че на ***., в 17.45 часа, на път № 7909, в участъка
преди разклона за кв**“, гр.Бургас – в посока гр.К., е реализирано ПТП, като
при предприета маневра ”изпреварване”, управля-ваният от ищеца лек автомобил
“Волво“, с рег.№ **, се удря в лек автомобил “Фиат“, модел “Типо“, рег.№ **, с
водач Д.Я.А., който е по-чинал при злополуката. Така писмените и гласни
доказателства, събрани в хода на про-цеса.
Безспорно е и това, че за управлявания от А. лек
автомобил е имало сключе-на валидна застраховка ”Гражданска отговорност” с ответника,
със срок на действие от 17.01.2015г. до 17.01.2016г. Така и справката от
Гаранционен фонд, приложена към ис-ковата молба.
За останалите, релевантни за уважаването на
исковете му факти обаче, С. не е ангажирал съответни доказателства.
По делото не се установява твърдяното от него
противоправно поведение на вода-ча на застрахованото МПС – в нарушение на
правилата на ЗДвП, да го е управлявал без светлини в тъмната част на
денонощието. Сочените показания на свидетели по НОХД № */2021г. на ОС Бургас,
обективирани в протокола от проведеното по същото на 31. 05.2021г. открито
съдебно заседание, заключенията на САТЕ, приети в наказателното производство,
които дори не са представени в настоящото и мотивите на постановената присъда
не представляват годни доказателства – по смисъла на ГПК и въз основа на тях не
могат да се правят валидни доказателствени изводи. Действително, в протоколите
за оглед на местопроизшествие от 31.10.2015г. и 11.01.2018г. са описани уврежданията
на лекия автомобил “Фиат“, констатирани от експерта след настъпване на ПТП, а
именно: липсващ /унищожен/ преден ляв фар, крушката за къси и дълги светлини от
преден де-сен фар е със запоени клеми към проводниците и лостът за
превключването им е счу-пен, но само въз основа на тях не може да се приеме
обратното, още повече че свидете-ля Р.А. твърди, че 10-15 минути преди
инцидента, МПС, включително и ос-ветлението му, е било напълно изправно.
И докато по делото не е установено – при условията
на пълно и главно доказване, наличието на виновно и противоправно поведение на починалия
водач за настъпването на процесното ПТП, то с Присъдата от 14.10.2021г. по
цитираното по-горе НОХД имен-но С. е признат за виновен в това, че го е
предизвикал, като е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, и по не-предпазливост е причинил смъртта на А.
– престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК. Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, същата е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието и той е длъ-жен да я
зачете относно следните обстоятелства – дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Най-накрая, по делото не се установява и наличието
на претърпени от ищеца вре-ди, в резултат на процесното ПТП – имуществени и
неимуществени такива. Не са анга-жирани от него доказателства за твърденията
му, че е собственик на лекия автомобил “Волво“, с рег.№ **, оспорени от третите
лица помагачи, както и че го е браку-вал, нито пък, че е изпитал сочените в
исковата му молба уплаха, силен стрес и притес-нения от инцидента.
При това положение, претенциите
му, включително и акцесорната – за мораторна-та лихва – като недоказани, и в
крайна сметка – неоснователни, следва да се отхвърлят изцяло.
На ответника следва да бъдат
присъдени направените деловодни разноски: 150 лв. за възнаграждение за вещото
лице по ССЕ и 3 120 лв. – платено адвокатско възнаграж-дение с ДДС.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.С.С., с ЕГН: **********,***, против ЗД ”Бул Инс” АД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер” № 87,
искове за заплащане на сумата от 4 500 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – половината от стойността на лек автомобил “Волво“,
с рег.№ **, погинал при ПТП, реализирано на ***., в 17.45 часа, на път № 7909 – в участъка
преди раз-клона за кв**“, гр.Бургас, в посока гр.К., с лек автомобил “Фиат“,
модел “Типо“, рег.№ **, по отношение на който е имало сключена с дружество-то валидна застраховка
”Гражданска отговорност” със срок на действие от 17.01.2015г. до 17.01.2016г., по вина на водача на последното
МПС, и сумата от 20 000 лева – обез-щетение за неимуществени такива,
изразяващи се в изпитаните уплаха, силен стрес и притеснения от инцидента,
ведно със законната лихва от ***. до окончателното плащане, като неоснователни
ОСЪЖДА С.С.С. ***“ АД сумата от 150 лв. – разноски по делото, както и
сумата от 3 120 лв. – платено адвокатско
възна-граждение.
Решението е постановено при участието на Р.Д.А., с ЕГН: **********, представлявана от Л.Б.К., с ЕГН: **********,*** – настойник, и Я.Д.А., ЕГН: **********,***,
като трети лица помагачи на стра-ната на ЗД “Бул Инс“ АД, гр.София.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: