Определение по дело №2870/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7289
Дата: 20 май 2020 г. (в сила от 8 юни 2020 г.)
Съдия: Петя Георгиева Георгиева
Дело: 20201100502870
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

      

гр. София,  20 май 2020  г.

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI състав, в закрито съдебно заседание на  двадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

             

                          2. СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Петя Георгиева ч. гр. дело № 2870 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „П.Н.И.“ЕООД , чрез пълномощника си адвокат А.Т.срещу Определение № 1571 от 29.11.2019 г. на Съдия по вписванията при Софийски Районен съд за отказ да извърши вписване на удостоверение по чл.263г, ал.1 от ТЗ вр. с чл.263и, ал.6 от ТЗ за преобразуване чрез отделяне на „Банка Пиреос България“ АД в „П.н.и.“ ЕООД по отношение на описаните недвижими имоти със заявление с вх. рег. № 79783 от 29.11.2019 г.  с искане съда да го отмени и да разпореди да се извърши вписването.

Съдът, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател и доказателствата по делото, намира следното:

Със заявление с вх.№ 79783 от 29.11.2019 г. е поискано вписването на удостоверение за вписване в търговския регистър по реда на чл.263г, ал.1, от ТЗ вр. с чл.263и, ал.6 от ТЗ за преобразуване чрез отделяне на търговско дружество, относно описаните в молбата недвижим имоти под т.1 и т.2, включени в имуществото на новоучреденото търговско дружество, а именно недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда – офис №6, с идентификатор № 68134.1385.1343.1.6. и самостоятелен обект в сграда – офис №5.1., с идентификатор № 68134.905.1564.4.13., съгласно приложения план за преобразуване и Приложение 11.1.2. Недвижими имот. Към заявлението са приложени Удостоверение за вписване на преобразуване чрез отделяне на еднолично търговско дружество; нотариално заверено извлечение от план за преобразуване по чл.262г от ТЗ, актуални схеми и 2 бр. удостоверение за данъчна оценка на имотите,  декларации по чл.264, ал.1 от ДОПК за липса на данъчни задължения за „Банка Пиреос България“АД - 2 бр., документ за внесена държавна такса в размер на 90, 10  лв. по сметка на Агенция по вписванията и пълномощно. Със заявлението са представени постановление за възлагане на недвижим имот от 10.12.2015 г. на ЧСИ А.Б.peг № 850 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, вписано в Службата по вписванията гр. София към Агенцията по вписванията с вх. peг. № 17251 от 23.03.2018 г., том XXXIX, акт № 31 и Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.02.2018г. на ЧСИ М.Б.peг. № 838 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, вписано в Службата по вписванията гр. София към Агенцията но вписванията с вх. per. № 19998 от 03.04.2018г., том XLV, акт № 10, Баланс на дълготрайните активи, предмет на отделянето и два броя извлечения от Приложението към Плана за преобразуване, съдържащи описание на недвижимите имоти, предмет на молбата, и балансовата им стойност.

     С обжалвания отказ, съдията по вписванията при Софийски районен съд е приел, че в заявлението за вписване, заявителят желае частично вписване на удостоверението от ТР, което искане е недопустимо и безпредметно, както и че внесената държавна такса от 90, 10 лв. е недостатъчна.

            При тези данни, съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена в законовия срок и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

С нормата на чл. 569, т.5 ГПК се определя производството по вписване, отбелязване и заличаване като нотариално, поради което и приложими са утвърдените от закона общи правила по чл. 569-577 ГПК. Съгласно чл. 571, изр. второ ГПК вписване, отбелязване и заличаване на вписване предполага подадена молба в писмена форма. За неуредените изрично случаи на общо основание съответно приложение следва да намерят и общите правила на охранителните производства – Глава четиридесет и девета от Гражданския процесуален кодекс, а по силата на чл. 540 ГПК и общите правила на процесуалния закон – Част първа на Гражданския процесуален кодекс (в този смисъл съображения по т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно задължителното разрешение, дадено в цитираното тълкувателно решение на ВКС, и съобразно нормата на чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВ/, следва да се направи извод, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 ПВ при произнасяне по искане за извършване на вписване на определен акт, с което той е сезиран, включва изследване на това дали представеният за вписване акт е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. "а" и б. "в" ПВ съдържание, без да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон.

В случая от заявителя е направено искане за вписване на удостоверение за преобразуване на търговско дружество чрез отделяне по чл.263г, ал.1 от ТЗ. Съобразно разрешенията в т.3 от ТР № 7/2012 на ОСГТК, когато преобразуващото/щите се дружество/а е притежавало вещни права върху недвижими имоти или други права, за които закон изисква отчуждаването им да бъде вписано в книгите по Правилника за вписванията /ПВ/,  чл. 263и, ал. 6 ТЗ предвижда издаване на удостоверение за вписване на преобразуването и задължава управителния орган на новоучреденото/ните или приемащото/щите дружество/а да го представи пред съответния регистър. Удостоверението за вписване по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 от ТЗ не е акт за прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 4 б. "а" от ПВ, нито е акт, който може да бъде приравнен на някои от другите описани в чл. 4 б. "б" – "з" от ПВ. То само удостоверява настъпилото правоприемство и поради това се явява акт, за който със закон (ТЗ) е предвидено, че подлежи на вписване, по смисъла на чл. 4 б. "и" (предишна,  изм. ДВ бр.63/2014 г.), или сегадействаща разпоредба на б.“л“ от ПВ. По тази причина неговото вписване следва да се извърши по реда на раздел ІІ ПВ, като се спазят изискванията на чл. 6-9 от ПВ.

Доколкото в чл. 8, ал. 3 от Правилника за вписванията е предвидено, че се допуска вписване и на официално заверени извлечения, които трябва да съдържат съществените условия на акта, който се вписва, както и че когато в подлежащия на вписване акт има имоти в различни съдебни райони, вписванията, отбелязванията и заличаванията за имот се извършват по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът /чл. 570, ал. 1 ГПК/, съдът намира, че не съществува забрана за частично вписване на представения акт само относно определен имот или имоти. Отделно от това, в случая се касае за вписване на удостоверение за преобразуване на търговско дружество, което по силата на чл. 263и, ал. 6 от ТЗ, подлежи на вписване в Книгите за вписване към Служба по вписванията, когато в имуществото на преобразуващо се дружество има вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване. Самото преминаване не е таксувано (по смисъла на чл. 2 ТДТСАВ), поради което цената на акта следва да се определи за първи път в производството по вписване, при аналогично приложение на правилата за определяне на таксите при прехвърляне на собственост. За такава цена следва да се приеме стойността на преминалото в резултат на преобразуването имущество по заключителния баланс, който трябва да бъде съставен съгласно чл. 263з ал. 1 от ТЗ, или данъчната оценка, ако е по- висока от стойността по заключителния баланс (аргумент от чл. 96, ал. 3 вр. § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност - ЗННД). Ако от заключителния баланс цената на правото не може да бъде установена, то държавната такса следва да се изчислява върху данъчната оценка, определена по реда на чл. 33 от Закона за местните данъци и такси.

Предвид това, като взе предвид, че от молителя е представен акт, който подлежи на вписване съгласно  чл. 263и, ал. 6 ТЗ, както и че той има предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. "а" ПВ съдържание, а и доколкото към него е приложен планът за преобразуване на „Банка Пиреос България“Ад с ЕИК *******, в каквато насока е изричното изискване на  чл.263и, ал. 6, изр. 2 ТЗ, съдът прави извода, че са налице всички предпоставки за извършване на вписването на удостоверението, издадено от длъжностно лице по регистрация, в което е удостоверено, че в търговския регистър е извършено вписване на преобразуване на търговското дружество чрез отделяне, като правоприемник е „П.н.и.“ ЕООД с ЕИК *******. Към заявлението за вписване, в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. от 25 април 2013 г. на ВКС, ОСГТК, са представени данни за балансовата стойност на недвижимите имоти по заключителния баланс на дружеството праводател и удостоверения за данъчни оценки. От представеното удостоверение за данъчна оценка изх.№ **********/13.06.2019 г. е видно, че имот с идентиф.  68134.1385.1343.1.6. е с данъчна оценка 25608,10 лв. Балансовата му стойност е по-висока - 41 179, 02 лв., поради което дължимата такса за вписване по чл.2 от Тарифата за ДТСАВ в този случай следва да се определи, като се взема за база балансовата стойност по заключителния баланс на дружеството – праводател, като тогава общо дължимата се такса за вписване следва да е 110, 86 лв. Затова и съдът намира, че недостатъчна се явява внесената по сметка на АВп такса само относно вписване на удостоверението относно този недвижим имот. Неправилен обаче се явява изводът на съдията по вписвания, че внесената от заявителя такса за вписване на удостоверение досежно недвижимия имот по т.2 от молбата, е несъобразена с посочената по-горе т. 3 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. от 25 април 2013 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като тя е определена по по-високата данъчна оценка /69 684,80 лв./.  С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че частната жалба се явява частично основателна и обжалваното определение следва да се отмени само в тази му част и се разпореди исканото вписване на удостоверение по чл.263 г, ал.1 от ТЗ относно този недвижим имот /по т.2/.

Предвид горното, Софийският градски съд,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 1571 от 29.11.2019 г. на Съдия по вписванията при Софийски районен съд за отказ да извърши вписване на удостоверение по чл.263г, ал.1 от ТЗ вр. с чл.263и, ал.6 от ТЗ за преобразуване чрез отделяне на „Банка Пиреос България“ АД в „П.н.и.“ ЕООД  по заявление с вх. рег. № 79783 от 29.11.2019 г. по отношение на недвижим имот по т.2, посочен с инв. номер 32600, 32601, в Баланса и Плана за преобразуване, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68134.905.1564.4.13 /шест осем едно три четири точка девет нула пет точка едно пет шест четири точка четири точка едно три/, с адрес: гр. София, р-н Лозенец, ул. „*******, обект 5.1, предназначение на самостоятелния обект - за офис, без посочена площ по схема, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - няма, под обекта - няма и над обекта - 68134.905.1564.4.2, а сьгласно нотариален акт: Недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н Лозенец, ул. „Чавдар Мутафов“ № 22, бл.5, със застроена площ от 241,03 /двеста четиридесет и един цяло нула три стотни/ квадратни метра и разгъната застроена площ 1 138, 38 /хиляда сто тридесет и осем цяло тридесет и осем стотни/ квадратни метра, находяща се в УПИ № II-635,1245,1564 /втори за имоти планоснимачни номера шестстотин тридесет и пет, хиляда двеста четиридесет и пет, хиляда петстотин шестдесет и четири/ от кв. 46-А /четиридесет и шест-А“/ по плана на гр. София, местността „Витоша-ВЕЦ-Симеоново“, целият с площ от 2 200,00 /две хиляди и двеста/ квадратни метра, при съседи по скица: УПИ III - 1245 /трети за имот планоснимачен номер хиляда двеста четиридесет и пет/, празно място, УПИ № 1-635 /първи за имот планоснимачен номер шестстотин тридесет и пет/ и от две страни - улици, а именно: Офис № 5.1 /пет точка едно/, на партерен етаж на от горепосочената сграда, с площ сьгласно таблица за площообразуване от 53,47 /петдесет и три цяло четиридесет и седем стотни/ квадратни метра, от които чиста площ от 43,47 /четиридесет и три цяло четиридесет и седем стотни/ квадратни метра, при съседи на имота по архитектурните проекти: от изток - калкан, от юг - улица, от запад - вход и от север - двор , заедно с припадащите се 4,55 % /четири цяло петдесет и пет стотни/ идеални части от общите части на сградата и заедно с 0,69 % /нула цяло шестдесет и девет/ идеални части от урегулирания поземлен имот. върху който е построена сградата, и ВРЪЩА преписката на Съдия по вписванията при Софийски районен съд за извършване на вписването му.

            ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1571 от 29.11.2019 г. на Съдия по вписванията при Софийски Районен съд за отказ да извърши вписване на удостоверение по чл.263г, ал.1 от ТЗ вр. с чл.263и, ал.6 от ТЗ за преобразуване чрез отделяне на „Банка Пиреос България“ АД в „П.н.и.“ ЕООД  по заявление с вх. рег. № 79783 от 29.11.2019 г. по отношение на следния недвижим имот, посочен в т.1, посочен с инв. номер 32610 в Баланса и Плана за преобразуване, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 68134.1385.1343.1.6, находящ се в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.1385.1343, по кадастралните карти и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/12.10.2011г. на Изпълнителен директор на АПСК, с предназначение на самостоятелния обект: ОФИС № 6 /шест/, находящ се в град София, район "Надежда”, ул. "*******,  със застроена площ от 35.38   кв.м„ състоящ се от: входно антре, баня, тоалетна, офис помещение и тераса, при граници: апартамент № 10, апартамент № 11, асансьорна шахта, коридор, а по кадастрална схема при съседи: на същия етаж - няма, под обекта: няма, над обекта: няма, заедно с мазе № 19, в сутерена на сградата, с площ от 4,42 кв.м., при съседи: коридор, мазе № 20, калкан, мазе № 18 и коридор, заедно с 2,06% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ от 417 кв.м., съставляващо УПИ парцел IV-1343 /четвърти отреден за имот планоснимачен номер хиляда триста четиридесет и три/, квартал 9 /девет/, по плана на град София, местност "Надежда-Бакърена фабрика - I част", при съседи по скица: улица - тупик, УПИ III- ЖС, УПИ IX-за озеленяване и УПИ V-1145,1344.

Определението, в частта, с която се потвърждава отказа на съдия по вписванията, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                

                               2.