№ 18816
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110131113 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника Ж. М. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, *******, за установяване на вземане по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 3775,80 лв.
дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2019 г. до
30.04.2022 г. за имот с адрес: гр. София, *******, *****, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
– 28.02.2023 г. до окончателното й погасяване, 569,09 лв. обезщетение за забава върху
дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
01.02.2023 г., 63,21 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 28.02.2023 г. до
окончателното й погасяване, и 11,75 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 01.02.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
13.03.2023 г. по ч.гр.д.№10713/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата
на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението
си да заплати сумата 3775,80 лв. за потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и 63,21 лв., представляваща цена за услуга дялово
1
разпределение за периода 01.01.2020 г. до 30.4.2022 г. Претендира и заплащането на
обезщетение за забава съответно в размер на 569,09 лв. върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 01.02.2023 г., и обезщетение за забава в
размер на 11,75 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода
05.03.2020 г. до 01.02.2023 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.02.2023 г. до окончателното й
погасяване.
Ответникът Ж. М. Г. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове при възражения, че не е собственик или
ползвател на процесния имот, поради което не е в облигационни отношения с ищеца.
Оспорва процесният имот да е топлоснабдяван, евентуално оспорва количеството
доставена топлинна енергия. Счита, че на са налични строителни книжа,
удостоверяващи сградна инсталация за топлопреносна мрежа в имота. Твърди, че не е
правено заснемане на отоплителната инсталация с оглед установяване на К.П.Д,
проектна мощност и кубатура. Оспорва уредите за дялово разпределение да
сертифицирани. Оспорва представения протокол от общо събрание на етажните
собственици, тъй като подписалите се лица не притежават представителна власт.
Релевира възражение за изтекла в негова полза 3 годишна погасителна давност.
Оспорва дължимостта на възнаграждението за предоставена услуга дялово
разпределение, доколкото липсва договор за тази услуга, сключен с фирмата за дялово
разпределение. Счита, че клаузата от ОУ, въз основа на която ищеца начислява
мораторна лихва и нищожна, тъй като е неравноправна.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Директ” ЕООД не изразява становище в предоставения му от съда срок.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за продажба на недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти, видно от който на 31.12.1985 г. **** и ****в са
придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 131,
находящ се в гр. София, ****
От представеното Удостоверение за наследници с изх. № 5890/19.10.202 г. ****
е починала на 20.04.1999 г. и е оставила за наследници ответницата Ж. М. Г. – дъщеря
и **** – дъщеря, като към датата на смъртта нейн наследник е бил и съпругът – ****в,
починал на 18.07.2006 г.
По делото е приета и справка за гражданското състояние и родствени връзки на
****в по НБД „Население“, от което е видно, че същият е оставил същите наследници
- Ж. М. Г. – дъщеря и **** – дъщеря.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **** от дата 25.10.2019 г.
**** е дарила на сестра си – ответницата Ж. М. Г. придобитата от нея по наследство
1/2 ид. част от Апартамент № 131, находящ се в гр. София, **** (бивш адрес: бул.
„Ком. Манифест“ № 118).
Представено е Удостоверение с изх. № 68-00-1514/16 от 30.11.2012 г., издадено
от ГИС София, видно от което стари адреси – **** са идентични с настоящ адрес: гр.
София, ж.к. „Красна поляна III част“, ***
Представените е Договор № 459/26.09.2002 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се на адрес: гр. София, **** и „Техем Сървисис“ ЕООД за
извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по
апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който
е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 06.08.2002 г., Договор
№ 97 от 02.11.2007 г., сключен между ищеца и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради
етажна собственост, както и Договор № Д-0-69/03.06.2020 г., сключен между ищеца и
третото лице-помагач „Дикрект“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна
2
собственост.
По делото са представени общи фактури и справка за потребените количествата
топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.,
извлечение от счетоводната сметка на ищеца, както и изравнителни сметки, изготвени
от ТЛП, документи за извършен главен отчет за процесния период.
По делото са представени и сертификати на уредите за дялово разпределение на
топлинна енергия с превод на български език.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
Според заключението на вещото лице М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334,
изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Дяловото
разпределение е извършвано от „Директ“ ЕООД отделено от „Техем Сървисис“ ЕООД.
Според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за процесния период в имота
има 2 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление и
щранг – лира без разпределител, за която е начислявана служебна топлинна енергия по
максимален специфичен разход на сградата. Абонатът заплаща топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми, на база пълно отопляема кубатура
129,84 куб.м. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за процесния
период е начислявана по показанията на 2 бр. водомери за топла вода в имота. За
процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на индивидуалните
разпределители и водомерите и главните отчети от 29.05.2020 г., 03.06.2021 г. и
31.05.2022 г. са подписани. От заключението на съдебно–техническата експертиза се
установява, че стойността на начислената от ищеца топлинна енергия за процесния
период е в размер на 4102,12 лева. Вещото лице е установило, че топломерите са
проверявани в законоустановения срок и същите са били изправни.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
5020,26 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР, както и след отчитане
на постъпилите плащания и издадените кредитни известия от промяна в цената –
3755,80 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на
изпадане на ответника в забава до 01.02.2023 г. – 573,84 лв. Размерът на главницата за
предоставена услуга дялово разпределение от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. е 63,21 лв.,
а законната лихва върху тази сума за периода 05.03.2020 г. – 01.02.2023 г. е в размер на
11,60 лв. Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за
периода 01.11.2019г. – 30.04.2022 г., която е в размер на 3569,45 лв., а дължимата
лихва за периода 15.09.2020 г. – 01.02.2023 г. е в размер на 505,74 лв. Вещото лице е
установило, че процесните суми не са заплатени от ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
3
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Предвид изложеното и като съобрази представените по делото писмени
доказателства може да се направи обоснован извод, че ответникът е бил собственик на
имота през процесния период, като до 25.10.2019 г. се е легитимарала като собственик
на 1/2 ид. част, придобита по силата на наследствено правоприемство от своите
родители - **** и ****в, другата 1/2 ид. част е била собствена на другата дъщеря на
починалите наследодетали - ****. Считано от дата 25.10.2019 г. със сключения договор
за дарение между **** и ответницата за дарение на притежаваната от първата 1/2 ид.
част от процесния имот, ответницата е придобила изключителна собственост върху
целия имот. Следователно може да се обоснове извод, че ответникът има качеството
„потребител“ на топлинна енергия, като собственик на процесния имот и между
страните е налице валидно облигационно правоотношение, като до 25.10.2019 г.
същата дължи цената на доставена топлинна енергия и другите задължения във връзка
с доставката й до размера на притежаваните права, а след тази датата за цялото
задължение.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
4
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая въз основа на неоспореното от страните заключението по съдебно-
техническата експертиза беше доказано, че за процесния период в имота на ответника е
доставена топлинна енергия на стойност 4102,12 лв. Предвид обаче установеното по
делото, че до 25.10.2019 г., когато е сключен посочения по-горе договор за дарение,
ответницата е била собственик на 1/2 ид. част от процесния имот, то същата отговаря
за претендираното вземане до размера на притежаваните права, а след тази дата за
цялото задължение.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 28.02.2023 г. При изчисляването на тригодишната давност
следва да се вземе предвид нейното спиране за 70 дни за периода 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, по отношение на вземанията на ищеца, които са били изискуеми в този
момент.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното вземането за доставена топлинна енергия за м. октомври
2019 г. е станало изискуеми съответно на 15.12.2019 г. и давността за същото към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е била
изтекла, поради което вземането е погасено по давност, както и всички по-стари
вземания.
По отношение на вземането за м.11.2019 г., същото е станало изискуемо на
14.01.2019 г., като давностиня срок изтича на 26.03.2023 г., но с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 28.02.2023 г. давността е
прекъсната. Следователно вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г. не са погасени по давност. Съгласно
заключението на ССчЕ дължимите и неплатени суми за доставена топлинна енергия за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 3569,45 лв. С оглед на
5
обстоятелството, че за периода, вземането за който на ищеца не е погасено по давност,
ответникът се е легитимирал като собственик на целия имот, същият дължи цялото
задължение за цената на доставена топлинна енергия. Предвид изложеното предявения
иск за цената на доставена топлинна енергия се явява основателен до размера на
3569,45 лв., а за горницата до пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница, която съгласно заключението на ССчЕ за периода от 15.09.2020 г. до
01.02.2023 г. е в размер на 505,74 лв., до който размер се явява основателна исковата
претенция на ищеца, а в останалата част до пълния предявен размер от 569,09 лв.
подлежи на отхвърляне.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по делото писмени
доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2022 г. за процесния имот са начислени
суми за извършена услуга дялово разпределение в общ размер на 63,21 лв., или по 2,26
лв. на месец. Предвид обстоятелството, че за претендирания период отвецитата е била
собственик на целия имот, то претенцията на ищеца се явява изцяло основателна.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
6
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 88,40 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 129,59 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 135,40 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 350 лв.
депозит за вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в
размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно
уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 870,39
лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за
исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове. Искане в
този смисъл е направил адв. Николай Илчев Илчев е направил искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение за предоставената на ответника безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, което съобразно Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 742
лв., от които следва да се присъди сумата от 47,25 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ж. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
******* ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 3569,45 лв. дължима
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г. за
имот с адрес: гр. София, *******, *****, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 28.02.2023
г. до окончателното й погасяване, 505,74 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 01.02.2023 г.,
63,21 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 28.02.2023 г. до окончателното й
погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 13.03.2023 г. по ч.гр.д.№10713/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.., като
7
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 3569,45 лв. до пълния предявен
размер 3775,80 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до
31.10.2019 г., за горницата над 505,74 лв. до пълния предявен размер от 569,09 лв.
обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г. и за сумата 11,75 лв.
обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода
от 05.03.2020 г. до 01.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.03.2023 г. по ч.гр.д.№10713/2023 г. по описа
на СРС, 157 с-в., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ж. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******* ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 129,59 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 870,39
лв.– разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА адв.
Николай Илчев Илчев, ЕГН **********, с адрес на кантората: гр. София, ул.
„Гургулят“ № 31, ет.1, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
сумата от 47,25 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на ответника
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Директ“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8