№ 404
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело №
20231100900402 по описа за 2023 година
Предмет на настоящото производство е предявен от И.М., действащ като
едноличен търговец с фирма ЕТ „ЗП И.М.“ срещу „Б.“ ЕООД иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата от 115 151,52 лв. ––
дадена на отпаднало основание по договор за търговска продажба на
селскостопанска техника от 14.03.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че е земеделски производител и, че на
14.03.2022 г. между него и ответника „Б.“ ЕООД е бил сключен договор за
търговска продажба на селскостопанска техника, представляваща Вакуумна
охладителна система за 4 палета Weber Cooling, по силата на който
ответникът в качеството на продавач се задължил в срок най – късно до 16 /
шестнадесет/ седмици, считано от датата на извършване на авансовото
плащане да предаде техниката – предмет на договора, в склада на
предприятието купувач. Задължение на Продавача било поне 10 /десет/ дни
предварително да уведоми за датата и място на предаване, да осигури
обучението на персонала, който ще обслужва техниката, както и да осигури
гаранционно и извънгаранционно обслужване на техниката. Задължение на
Продавача било и привеждането в работно състояние на техниката. На
1
16.06.2022 г. по банков път ищецът превел на ответното дружество сумата от
115 151,52 лв. по издадената от продавача проформа фактура № **********
от 06.06.2022 г., което плащане съставлявало 40 % от стойността на
техниката, съгласно чл.3 от договора и съгласно чл.13 от договора била
издадена фактура за плащането с №********** от 17.06.2022 г. От този
момент и съгласно уговореното в договора, следвало най – късно до
06.10.2022 г. продавачът – ответник да предаде на ищеца техниката, като поне
10 /десет/ дни по - рано следвало да уведоми ищеца за датата и мястото на
нейното предаване, съгласно изискванията на чл.6 ал.2 от договора.
Ищецът твърди, че е имал интерес от закупуването на техниката
единствено ако същата е била доставена в срок, така че съгласно сключен от
ищеца договор с Държавен фонд „Земеделие“ на 19.05.2022 г. да бъде
получена държавната помощ, която била в размер на 119799.50 лева. ДФ
„Земеделие“ предоставял помощта след доказване изпълнение на
инвестицията, а именно тази за покупка на Вакуумна охладителна система за
4 палета и подаване на заявление за изплащане на помощта. В случая
крайната дата за подаване на заявлението за плащане била 19.02.2023 г., а
фонда изплащал помощта при условие, че първо бъде извършена проверка и
се докаже изпълнението на инвестицията. При сключване на договора с
фирма „Б.“ ЕООД основното изискване на ищеца било предаването на
техниката да стане в срок най – късно до 16 седмици, считано от датата на
извършване на авансовото плащане от 40% , за да има време техниката да
пристигне, да се разтовари след доставката, да се вкара в производственото
помещение, да се осъществи монтажа и свързването й към техническата
инфраструктура т.е. да се захрани с ток и вода, както и да се изградят
необходимите платформи и стойки за позиционирането, след което техниката
трябвало да се приведе в работно състояние, което било задължение на
продавача, съгласно договора. Следвали 72 – часови проби при
експлоатационни условия, за да се докаже функционалната годност и
параметрите на машините и съоръженията в съотвествие с утвърдения
технологичен проект, завеждането на актива като дълготраен материален
актив и вписването му в инвентарна книга от момента на въвеждането му в
експлоатация. Съгласно изискванията за получаване на държавната помощ,
било необходимо и застраховане на актива в полза на ДФ „Земеделие“, което
ставало след представяне на застрахователя на цялата документация на актива
2
и завеждането му в счетоводството на предприятието. Тъй като за всичко това
се изисквало технологично време за изпълнение, ответното дружество „Б.“
ЕООД трябвало да достави техниката в срок до 06.10.2022 г. Ищецът провел
многократно разговори с представител на ответното дружество, подканяйки
го да изпълни задължението за доставка, тъй като срокът за доставка и
въвеждане в експлоатация били от съществено значение за изпълнение на
условията за финансиране от ДФ Земеделие. Ответникът не можал да
организира закупуването и доставката на техниката в срок, поради което
ищецът не можел да получи финансирането от ДФ Земеделие. Ето защо
изпълнението по договора станало безполезно.
На 10.01.2023 г., т.е. повече от три месеца след най –късната дата за
доставка по договора, ищеца бил уведомен официално на имейл от ответната
страна, че техниката е готова за товарене от склад на доставчика
/производителя/ и ищецът следвало да заплати сумата от 172727.28 лв.,
съставляващи 60 % от продажната цена, за да може да се организира
транспорта до склад в България. На 11.01.2023 г. ищецът уведомил по имейл
фирма „Б.“ ЕООД, че разваля договора на основание чл.87, изр.2 ЗЗД, тъй
като от съществено значение било изпълнението да е в срок, а поради
огромната забава изпълнението за предприятието вече се явявало безполезно.
Поради това ищецът поканил „Б.“ ЕООД да му възстанови изцяло заплатения
аванс по договора в размер на 115 151,52 лв. Били проведени разговори
между двете страни, като на 15.01.2023 г. от ответната страна било изпратено
допълнително споразумение, съгласно което се предлагало ищецът да се
съгласи с нов срок на доставка и допълнителни условия, но отговорност за
незипълнение на задължението от страна на ответника не била предвидена.
Тъй като не се поемал сериозен насрещен ангажимент от страна на
възложителя за спазване на този нов срок за доставка, ищецът отказал да
подпише споразумението. На 18.01.2023 г. ищецът получил втори проект на
допълнително споразумение, който също не отговарял на разговорите,
проведени между двете страни по договора.
По изложените съображения ищецът моли съда да осъди ответника да
му заплати сумата в размер на 115 151,52 лева с включен ДДС,
представляваща платен аванс по договор от 14.03.2022 г., подлежащ на
връщане поради разваляне на договора, ведно със законната лихва, считано от
3
датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Б.“ ЕООД оспорва предявения иск
като неоснователен. Твърди, че ищецът не е упражнил надлежно правото си
да развали сключения на 14.03.2022 г. договор, тъй като в едностранното
волеизявление за разваляне на договора не е дал срок за изпълнение по чл. 87,
ал. 1 ЗЗД, а по никакъв начин ищецът не е доказал безполезността за него на
„забавеното изпълнение“ в съотвествие с изискванията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът оспорва процесния договор да е развален, тъй като не било
налице виновно неизпълнение на „Б.“ ЕООД. Последният нямал каквато й да
е вина за неизпълнението, тъй като забавянето се дължало на нарушената в
резултат на пандемията верига на доставка на компоненти от страна на
производителя и доставчика на селскостопанска техника. Ответникът твърди,
че към момента на изпращане на електронното съобщение за разваляне на
договора ищецът е в неизпълнение на свое изискуемо задължение за
заплащане на остатъка от продажната цена по договора. Ответното дружество
не можело да достави техниката, преди ищеца да заплати остатъка от
продажната цена съгласно чл. 3 от договора. Счита, че доставката на
техниката в срока по чл. 6, ал.1 от договора не била в зависимост единствено
от действия на ответника, а била в резултат от съдействие на възложителя и
изпълнение на задълженията на ищеца за заплащане на остатъка на
продажната цена и всички разходи във връзка с натоварването и транспорта.
Поради това ищецът бил в забава по реда на чл. 95 ЗЗД и върху него на
основание чл. 96 ЗЗД преМ.вал риска и в негова тежест били необходимите
разноски, направени в резултат на забавата му, а длъжникът се освобождавал
от последиците на забавата.
В допълнителната искова молба ищецът -земеделски производител
сочи, че според предложените от ответника срокове в допълнителното
споразумение от 15.01.2023 г., ищецът несъмнено е щял да излезе извън
крайния срок за изпълнение на инвестицията. Сроковете в допълнителното
споразумение не отчитали преустановяване на производствения процес
поради демонтаж и изграждане на нова стена на производственото
помещение, нито били предвидени 72 часови проби след въвеждане в
експлоатация на техниката, нито завеждането на актива и застраховането му
след представяне на всички документи и огледа от ДФЗ, за да бъде подадено
заявлението за финансиране в срок. Ищецът нямало как да се съгласи да
4
подпише това споразумение, тъй като с предложените от ответника срокове
за изпълнение категорично щял да изпусне срокът за подаване на заявление за
финансиране пред ДФЗ. Ищецът можел да си позволи тази инвестиция само
при сигурност за получаване на държавна помощ от ДФЗ. В противен случай
ищецът нямал интерес от внедряването на системата за вакуумно охлаждане,
с което ответникът бил напълно наясно.
В отговор на допълнителната искова молба „Б.“ ЕООД твърди, че
договорът между ищеца и Държавен фонд Земеделие, е сключен на 19.05.2022
г., поради което срокът за извършване на инвестицията е 9 месеца от датата
на подписване на договора и изтичал на 20.02.2023 г. / тъй като 19.02.2023г. е
неделя/. Следователно, ако ищецът бе изпълнил задължението си по договора
с ответника да заплати остатъка от продажната цена след получаване на
уведомлението от „Б. ЕООД“ на 10.01.2023г., то щяло да има предостатъчно
време за извършване на доставката и монтажа на вакуумната охладителна
техника Weber Cooling и въвеждането й в експлоатация, така че ищецът да
може да се ползва от държавната помощ по представения договор с ДФ
„Земеделие“. Ответникът не можел да положи усилия да намери друг
доставчик, тъй като където и да се изработват и откъдето и да се доставят
различните компоненти, сглобяването и комплектоването им можело да се
извършва от производителя Weber или от негови дъщерни дружества.
Забавата при доставката на компонентите била повсеместна и се отнасяла за
всички дъщерни дружества на производителя Wеber. Ответното дружество
оспорва твърдението на ищеца, че е знаел за крайния срок, в който ищецът
можел да подаде заявление за държавна помощ. Информация за датата
20.02.2023г. като крайна дата, до когато техниката следвало да бъде доставена
и монтирана, била получена по телефона след 11.01.2023 г. във връзка с
изготвянето на споразумението между страните за конкретните дейности и
сроковете за тяхното извършване.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно е по делото, че на 14.03.2022 г. страните са сключили
Договор за търговска продажба на селскостопанска техника, с който „Б.“
5
ЕООД като продавач продава на ЕТ „ЗП И.М.“ като купувач ВАКУУМНА
ОХЛАДИТЕЛНА СИСТЕМА ЗА 4 ПАЛЕТА Weber Cooling-1 бр., като
купувачът се задължава да запалти уговорената цена, съгласно условията и
начина, описани в договора. Съгласно чл. 3 от договора общата продажна
цена на техниката била в размер на 287 878,80 лв. с ДДС, като плащането е
уговорено по описания в клаузата начин – авансово в размер на 40 % /при
поръчка/ и 60 % преди товарене на техниката от склад на доставчика. В чл. 6
от договора е уговорено, че продавачът предава на купувача техниката,
предмет на договора, франко склад на купувача, в срок най- късно до
шестнадесет седмици, считано от датата на извършване на авансовото
плащане по чл. 3, ал. 1 от договора. Продавачът уведомява купувача поне 10
дни предварително за датата и мястото на приемо- предаването на техниката.
В чл. 12 от договора са уговорени задълженията на продавача, а именно /1/
да уведоми купувача за точния ден и място за извършване на приемо-
предаването на техниката /2/ да предаде техниката на купувача съгласно
правилата на настоящия договор и /3/ да представи на купувача документите,
придружаващи техниката. Съгласно чл. 14 и чл. 15 от договора продавачът се
е задължил да осигури на купувача гарницонно и извънгаранционно
обслужване на техниката, съобразно условията на Приложение 3 от договор и
е поел задължение да гарантира привеждането в работно състояние на
техниката и да осигури обучение за работа с нея /в този смисъл е и уговорката
в чл. 8, ал. 3 от договора/. Купувачът е поел задължение да заплати на
продавача договорената продажна цена съобразно определените в договора
условия и да получи техниката в сроковете и на мястото, уговорени с
договора. В заключителните клаузи на договора страните са се съгласили
всички съобщения и уведомления да отправят помежду си само в писмена
форма, като последната се смята за спазена и когато те са отправени по
електронна поща, телекс, телефакс или друго техническо средство.
Видно от оферта от 11.03.2022 г. с доставчик „Б.“ ЕООД и клиент
ищеца - едноличен търговец, е била предложена продажбата на система за
вакуумно охлаждане за 4 палета на Weber Cooling, която е на стойност 287
878,80 лв. с включен ДДС, посочено е време за производство от 12 до 14
седмици след получаване на авансовото плащане и подписания чертеж, както
и че за въвеждане в експлоатация и пускане в експлоатация ще бъде изпратен
един ръководител, който да координира.
6
По делото е представен Технически проект, част Технологична,
изготвен през м. март 2022 г. за обект Модернизация на предприятие за
съхранение и пакетиране на листни зеленчуци, гъби и плодове, ПИ
35300.2.240, м. „Баткъните“ по КК на с. Калековец, община Марица, област
Пловдив, изготвен от проектант инж. д-р К.Р.Д. и възложител - ищеца по
делото. Видно от обяснителната записка на проекта и Приложение 1 към
проекта „Спецификация на технологичното оборудване“ за реализирането на
проекта, с цел времето за охлаждане на произвежданата в стопанството на
ищеца продукция /спанак, бейби спанак, салата айсберг, броколи, копър/ да се
понижи от 4 до 6 пъти в сравнение с конвенционалните методи на охлаждане
и да се сведе до 3-4 след бране, е предвидена доставката и монтаж на
инсталация за интензивно охлаждане – вакуумкулър с капацитет 4 палета
/1200 х 1000 мм/ на цикъл.
По делото е постъпило на 06.10.2023 г. съпроводително писмо от ДФ
„Земеделие“, ведно с всички налични документи, касаещи кандидатстване на
ЕТ „ЗП И.М.“ за получаване на държавна помощ по схема „Помощ за
инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с
първично производство на растениевъдна земеделска продукция“, прилагана
в съотвествие с Указания за прилагане на схема за държавна помощ за 2022 г.
Към писмото са представени заявление за кандидатстване, с приложени към
него Оферта от 11.03.2022 г., подадена от „Б.“ ЕООД, Договор за търговска
продажба от 14.03.2022 г., Приложение 1 и 2 към този договор, както и
Договор № 39 -ЗП / 19.05.2022 г. за предоставяне на държавна помощ по
схема „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства,
свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“,
сключен между ДФЗ и ЕТ „ЗП И.М.“. Видно от чл. 3 от Договор № 39-ЗП от
19.05.2022 г. и т. 14 от Указания за прилагане на схемата за държавна помощ,
срокът за изпълнение на инвестицията и подаване на заявление за плащане е 9
месеца от датата на сключването му. Съгласно раздел II, т. 9.1. от Указания за
прилагане на схема за държавната помощ, ДФ Земеделие предоставя помощта
след доказване изпълнение на инвестицията и подаване на заявление за
изплащане на помощта, придружено със следните документи, а именно:
т.9.1.1 Разходнооправдателни документи /фактури, платежни нареждания и
пълни банкови извлечения от деня на извършване на плащанията, доказващи
плащане от страна на ползвателя на помощта/; т.9.1.2 Застрахователна полица
7
за всички активи на предмета на инвестицията в полза на ДФ Земеделие и
копие от квитанция/, платежно нареждане за платена застрахователна премия;
т.9.1.3 Копие от документ, издаден от банка, удостоверяващ IBAN на активна
банкова сметка, чийто титуляр е ползвателя; т.9.1.4 Приемно – предавателен
протокол между доставчика /изпълнителя на бенефициера за всеки обект на
инвестицията; т.9.1.5 Декларация от всеки доставчик, че активите, обект на
инвестицията не са втора употреба; т.9.1.6 Декларация от ползвателя на
помощта за липса на двойно финансиране за същата инвестиция; т.9.1.7
Извлечение от инвентарна книга, доказващо заприходяването на
финансираните активи. Видно от постъпилото по делото писмо на ДФ
Земеделие, след сключването на договора с ДФ Земеделие във фонда не са
постъпвали никакви документи, касаещи изпълнението на този договор, в
това число ползвателят не е подал искане както за авансово, така и за
окончателно плащане по договора. Съгласно чл. 4.4., буква „а“ от договора
фондът има право да намали размера или откаже изплащането на държавната
помощ, когато инвестицията не е осъществена в срока по чл. 3, или е
изпълнена неточно или частично, когато ползвателят не е изпълнил някое от
задълженията си по този договор и по приложимите нормативни актове /чл.
4.4., б. „б“ от договора/, както и когато заявлението за плащане не е подадено
в срока по чл. 3 от договора и/или изискуемите документи за доказване на
извършената инвестиция не са представени или са нередовни, непълни или
неясни /чл. 4.4, б. „в“/. В съпроводителното писмо на ДФ „Земеделие“ се
сочи, че плащане на държавна помощ по този договор не е дължимо на
основание посочените разпоредби.
Не се спори по делото и се установява от представената фактура №
40000001279/17.06.2022 г., и потвърждение за плащане от 16. Юни 2022 г., че
е платена авансова вноска от ищеца ЕТ „ЗП И.М.“ на „Б.“ ЕООД за доставка
на вакуумна охладителна система в размер на 115 151,52 лв.
По делото са представени имейли във връзка с договора за търговска
продажба от 14.03.2022 г., разменени между страните. С електронно писмо от
10.01.2023 г. управителя на ответното дружество е уведомил ищеца, че
процесната Вакуумна охладителна система е готова за товарене от склад на
доставчика/производителя, поради котео ищецът е поканен да заплати сумата
от 172 727,28 лв., представляваща 60 % от продажната цена на техниката. С
8
имейл от 11.01.2023 г. ищецът е заявил, че разваля договора на основание чл.
87, изр. 2 ЗЗД. Заявил е, че уговорения в договора срок - 06.10.2022 г. не е
спазен от страна на ответника, че ищецът е обвързан с този срок по програма
за финансиране, което поради огромната забава от страна на ответника не
може да бъде получено и изпълнението за него вече е безполезно. Ищецът е
посочил, че неколкратното уверяване от страна на ответната страна за
изпълнение в срока на доставката, го е възпрепятствало да търси
алтернативен вариант за доставка и за фирмата били налице пропуснати
ползи в особено голям размер. В тази връзка ищецът поканил ответника, в
тридневен срок да му възстанови изцяло заплатения аванс по договора в
размер на 115 151,52 лв.
По делото е представен имейл от 15.01.2023 г., с който ответникът е
изпратил проект на допълнително споразумение към договор от 14.03.2022 г.,
видно от който се предлагат срокове по доставка, монтаж и привеждане в
работно състояние на селскостопанската техника, предмет на договора в срок
до 20.02.2023 г. В проекта на допълнителното споразумение, което е останало
неподписано от страните, се съдържат уговорки за отделните срокове, както
следва: в срок до 16.01.2023 г. купувачът се задължава да преведе по
банковата сметка на продавача сумата в размер на 172 727,28 лв.,
представляваща 60 % от продажната цена на закупената селскостопанска
техника; в рамките на 10 дни след заверяване на банковата сметка на
продавача с продажната цена, продавачът организира необходимия
специализиран транспорт и натоварването на селскостопанската техника с
цел транспортирането й до България и базата на купувача; продавачът
извършва доставката и предаването на техниката в базата на купувача в срок
от 4 дни от датата на товарене на техниката; купавачът осъществява за своя
сметка демонтажа на стена на собствената си производствена база в с.
Калековец, осигуряваща възможността за вкарването и поставянето на
селскостопанската техника в производствената база в срок от 4 дни от датата,
на която селскостопанската техника е натоварена с цел транспортирането й до
България, но не по – късно от деня на доставката и предаването на техниката
в базата на купувача; в срок от 10 дни от доставката и предаването на
техниката следва да се осъществи монтажа на техниката във връзка с който
купувачът осигурява за своя сметка монтажен екип за работа и заваряване,
осъществяването на заварките и свързването на техниката към мрежите на
9
техническата инфраструктура с оглед захранването й с ток и вода, като
извършва и всички други дейности, необходими за монтажа и пускането на
техниката в експлоатация; в рамките на 10 дни от монтажа на техниката,
продавачът осигурява извършване на шеф монтаж и привеждането на
техниката в работно състояние от специалисти на фирмата производител. С
електронно писмо от 18.01.2023 г. ответника е изпратил втори проект на
допълнително споразумение, съгласно който срокът за доставката, монтажа и
привеждането в работно състояние на селскостопанската техника, предмет на
договора е до 22.02.2023 г.
На 27.01.2023 г. ответникът е изпратил електорнно писмо до ищеца, с
което му напомня, че дължи плащане на сумата от 172 727,28 лв.,
представляваща 60 % от продажната цена на закупената Вакуумна
охладителна система за 4 палета по силата на сключения договор за търговска
продажба, както и е оспорил извършеното разваляне на договора с
изпартеното от ищеца на 11.01.2023 г. едностранно волаизявление.
От ответникът е представено също така електронно писмо от
производителя Weber Cooling, изпратено на 11 август 2023 г. до ответника, с
което го информира че глобалното прекъсване на веригата за доставки се е
отразило на тяхното производство, и съжалява че за проекта при г- н М. ще
има закъснения. Представено е и писмо от представители на Embpapst, с
което последното уведомява своите клиенти, че поради глобалния недостиг
на суровини, компоненти и транспортен капацитет електронни компоненти не
са налични в необходимите количества и не са разпределени към
производители и дистрибутори, което е довело до спиране/ограничаване на
производството на избрани вентилатори за няколко седмици. Във връзка с
така получените писма ответникът е изпратил имейл на 12 август 2022 г. до
ищеца, с който го информира, че има световен недостиг на части за
вентилатори, които са нужни за изработката на чилърите от фирма Aermec
Италия, както и че чилъра се очаква да бъде готов 44 седмица, за да бъде
транспортиран към Weber за сглабяне.
От показанията на св. З.К., който е работил като домакин в сградата в с.
Калековец се установява, че И.М. бил наемател на сградата като земеделски
производител и съхранявал в сградата произвежданата от него продукция.
Свидетелят бил уведомен от г-н М., че той е поръчал вакуумна охладителна
10
система и го помолил да поеме организацията и техническата подготовка, за
да бъде вкарана тази машина в сградата. Системата следвало да служи за
охлаждане на продукцията, която пристигала от полето, за да не влиза в
хладилната камера с много ниска тепмература, осигурявайки на полодовете и
зеленчуците по – добри условия. Св. К. сочи, че за доставката на техниката
следвало да се изработи метална конструкция, където да бъдат сложени
външните тела на машината, също така следвало да се организира сваляне на
една стена, за да може да влезе машината в сградата. Свидетелят извършил
всички подготвителни действия за идването на тази система, като поръчал
металната конструкция, която била изработена, както и организирал
съответните действия по сваляне на стената – поръчал голям мощен кран,
транспортни колички, мотокари и работници. Всички действия трябвало да се
случат в деня на доставката, в който да дойдат работници от различните
фирми, които последователно да свалят стената, крана да вкара машината, и
след това отново да се сложи стената, и отвън да се постави металната
конструкция. Очаквали деня, в който машината да бъде доставена, но
сроковете се сменяли – първо очаквали машината през м. октомври 2022 г.,
след това – малко по – късно, и вече последната дата, която трябвало да се
подготвят било след празниците – м. януари 2023 г. Но отново не доставили
машината. Св. З.К. комуникирал с представител на ответника – М.А.
/свидетел по делото/, с който разговаряли по телефона и провели няколко
срещи за уточняване на технологичните въпроси. Св. К. изяснява, че след
като бъде вкарано вътрешното и външното тяло на машината трябвало
допълнително да се извършат действия по свързване на тръби, комуникация,
жици. Св. следвало да осигури допълнителна мощност като наемодател, а
фирмата доставчик щяла да осигури техническите лица за свързване на
машината.
От свидетелските показания на св. М.А., който е търговски директор на
„Б.“ ЕООД и внук на едноличния собственик на ответното дружество, се
установява, че фирмата се занимава с доставка на оборудване и
селскостопанска техника за сектора на зеленчуко-прозиводителите. Св. А. си
спомня, че имало забавяне от производителя на процесната система –от
фирма Weber Cooling, от който производител фирмата за първи път щяла да
достави тази система в България. Свидетелят знаел, че крайния срок, в който
трябвало да бъде доставена машината и оборудването бил м. октомври 2022
11
г., но получил известие от производителя, че един от доставчиците на части
ще се забави с доставките, което ще доведе до забава и доставката на г-н М..
Св. информирал ищеца, че доставката ще се забави и че не могат да се
ангажират с нов срок за извършване на доставката. Той известил
производителя, че очакват да бъде посочена точна дата кога оборудването ще
бъде готово. В края на м.12.2022 г. свидетелят уведомил г-н М. по телефона,
че машината ще бъде готова за доставка на 06 януари, за да тръгне към
България. Г-н М. обаче изразил съмнение, че продавачът ще се справи
навреме с доставката и монтажа на машината и отказал да заплати сумата по
договора. Поради това официално бил изпратен имейл, че фирмата е готова
да достави и да инсталира оборудването след извършено плащане от страна
на ищеца. След Нова година страните се опитали да постигнат споразумение
по телефона, но не успели и тогава ищецът помолил да бъде написан вариант
на допълнително споразумение, в което да бъдат описани стъпка по стъпка
всички срокове, в които фирмата се ангажира, за да може г-н М. да има по-
голяма сигурност в това, което ще извършат като услуга. Ищецът не подписал
изпратените му допълнителни споразумения. Свидетелят изяснява, че
фирмата „Weber Cooling“ е холандско дружество с дъщерни фирми, които се
намират в Унгария и в Китай. Холандското дружество следвало да сглоби
машината, като отделните части, артикули били произвеждани в Китай,
Италия и в Холандия. Процесната система следвало да се сглоби в Унгария,
тъй като унгарец трябвало да дойде в България, за да направи финалните
настойки по машината. Св. А. признава, че фирмата, в която работи била
отговорна до достави и да включи в експлоатация машината по договора,
както и че в края на 2022 г. системата все още не е била сглобена в Унгария.
Сочи, че транспорта на тази система, намираща се в склад на фирмата в
Унгария отнема между 1 до 3 дни, най – много 4 работни дни. В случай че
машината била доставена на 11.01.2023 г. то тяхната работа /на ответника/
можело да я свършат за не повече от 7-8 работни дни, считано от доставката.
В случая монтажът бил планиран да се случи в рамките на 4 работни дни, и
свидетелят смята, че още 1-2 дена били напълно достатъчни за обучение на
персонала. Свидетелят знаел, че г-н М. кандидатства по проект на ДФ
Земеделие, както и че покупката се извършвала със съдействието на субсидия
от фонда, но не било обсъждано с ищеца, че имало краен срок за доставка на
машината.
12
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения по делото
предме на производството е искова претенция, основана на третия фактически
сътав на чл. 55, ал. 1, предл.3 ЗЗД, за връщане на платената на основание
развален договор за търговска продажба цена. Възникването на спорното
материално право по предявения иск се обуславя от осъществяването на
следните юридически факти: 1/ процесната сума да е излязла от
патримониума на ищеца; 2/ тя да е постъпила в имуществения комплекс на
ответника и 3/ това разместване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника да е без правно основание /при отпаднало с
обратна сила основание/, т.е. с обратна сила да е бил прекратен годният
юридически факт, пораждащ действително облигационно правоотношение
между страните в настоящото съдебно производство, а именно процесния
договор за търговска продажба да е бил надлежно развален от изправния
кредитор поради виновно неизпълнение на договорното задължение от
ответника.
Правото да се развали един двустранен договор е преобразуващо по
своя характер и се упражнява с едностранно волеизявление от кредитора,
което следва да се получи от длъжника. Това право възниква при наличие на
неизпълнение на един двустранен договор, като в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени
елементите от фактическия състав. Общото правило е, че договорът се
разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление, като
упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с
искане за изпълнение в подходящ срок, както и с изявление, че договорът се
смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок, доколкото
страните не са уговорили друго, предвид диспозитивния характер на
разпоредбата. Това важи и когато правото на разваляне се упражнява със
самата искова молба, като дори ако кредиторът не е предоставил с нея срок за
изпълнение или ако този срок е неподходящ, то развалянето ще настъпи ако
след получаване на изявлението длъжникът не изпълни в хода на процеса в
обективно подходящия с оглед обстоятелствата срок за това /в този смисъл
13
решение № 186/15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение
№ 81/3.06.2015 г. по т.д. № 1591/2014 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение №
235/13.01.2016 г. по гр. д. № 490/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №
4/23.06.2017 г. по т.д. № 50183/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и др./. Разпоредбата на
чл. 87, ал. 2 ЗЗД регламентира хипотези за разваляне на договора от
кредитора, без искане за изпълнение в подходящ срок. Съгласно цитираната
разпоредба кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без
да даде срок за изпълнение, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло
или отчасти, ако поради забава на длъжника, то е станало безполезно или ако
задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. От
задължението за предоставяне на подходящ срок кредиторът е освободен и
ако страните изрично уговорят, че договорът може да бъде развален и без
даването на подходящ срок за изпълнение, доколкото страните могат да се
отклонят от диспозитивните предпоставки за развалянето по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
В случай че в договора не се съдържа подобно отклоняване от част от
условията на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а именно – по отношение на предоставянето на
подходящ срок за изпълнение за задължението за продавача да достави
техниката, то ищецът следва да установи в хода на процеса настъпване на
предпоставките на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, пораждащи в негова полза право на
разваляне без даване на подходящ срок за изпълнение. Когато една от
страните е манифестирала воля за преустановяване на договорна връзка,
както и е изпълнила уговорената процедура по конкретния договор или тази
по чл. 87 ЗЗД, двустранният договор се разваля, като развалянето прекратява
облигационната връзка, то има обратно действие, поради което договорът се
заличава с обратна сила. Във всички случай в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр.3
ЗЗД ищецът следва да докаже плащането на съответната цена на ответника, а
последният следва да докаже основанието да я задържи, т.е. наличие на
съществуваща договорна връзка и надлежно и точно изпълнение на своята
насрещна престация по нея, които представляват факти, изключващи правото
на ищеца да развали едностранно договора и да получи връщане на даденото.
По делото не се спори, а и се установява, че страните са сключили
договор на 14.03.2022 г., по силата на който „Б.“ ЕООД и И.М., действащ като
едноличен търговец с фирма ЕТ „ЗП И.М.“ са се споразумели ответното
дружество като продавач да достави в предприятието на купувача, находящо
се в с. Калековец, общ. Марица, система за вакуумно охлаждане - Вакуумна
14
охладителна система за 4 палета на Weber Cooling, както и да приведе
техниката в работно състояние и да осигури обучение за работа с нея.
Процесният договор има комплексен характер, тъй като съдържа елементите,
характерни за договора за продажба и тези, характерни за договора за
изработка. В частта, с която е уговорено доставката на селскостопанската
техника, договорът има характер на договор за продажба, а в останалата му
част договорът е такъв за изработка - за привеждане в работно състояние на
техниката и обучение за работа на персонала на ищеца срещу възнаграждение
в общ размер на 287878,80 лв. с ДДС. Двете страни – продажбената и тази за
изработка, са неразривно свързани, тъй като стопанската цел на договора е
придобиването и инсталацията на техника за интензивно охлаждане в
придприятието на ищеца, която ще доведе до намаляване времето за
охлаждане на произвежданата в стопанството продукция /спанак, бейби
спанак, салата айсберг, броколи и копър/. Това се установява от събраните
гласни доказатлества по делото и представения техниченски проект за
модернизация на предприятието на ищеца за съхранение и пакетиране на
листни зеленчуци, гъби и плодове, изготвен от проектант инженер.
С договора от 14.03.2022 г. ищецът се е задължил да заплати цена в
размер на 287 878,80 лв. с ДДС, от които авансово платими 40 %, а останалите
60 % - преди товарене на техниката от склад на доставчика. Уговорен е срок
за изпълнение на задължението за доставка на техниката в предприятието на
ищеца най -късно до шестнадесет седмици, който започва да тече от датата на
авансовото плащане /чл. 6 от договора/. Безспорно е, че ищецът е заплатил на
ответника авансово сумата съгласно уговореното, видно от представения
платежен документ на 16 юни 2022 г. в размер на 115 151,52 лв. След като
датата на извършване на авансовото плащане е 16 юни 2022 г., то съгласно
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, изр.2 ЗЗД, срокът за изпълнение на
задължението за доставка е изтекъл в края на 06.10.2022 г. Касае се за
относително определен срок, при който началния момент е определен.
Тълкувайки клаузата на чл. 6 от договора във връзка с чл. 3, ал. 1 от договора,
началото и края на срока за доставката зависят единствено от действията на
купувача по изпълнение на задължението му за плащане на авансовата сума,
представляваща 40% от продажаната цена на техниката. Този срок не е
обусловен от изпълнение на други задължения, включително от изпълнение
на задължението на купувача за плащане на останалата дължима по договора
15
сума от 60 % от продажната цена, възлизаща на 172,727.28 лв.
По делото е безспорно, че е налице уведомление от ищеца, получено от
ответника на 11.01.2023 г., с което е неправено изявление за разваляне на
договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД поради неизпълнение на
задължението за доставка в уговорения срок –до 06.10.2022 г. Не е спорно
между страните, че към датата на изявлението за разваляне /11.01.2023 г./ не
е била доставена техниката в предприятието на ищеца, нито ответникът я е
въвел в работно състояние и обучил персонала за работа с нея. Следователно
се налага извод, че възложителят купувач е бил изправна страна по договора,
тъй като е изпълнил задължението си да плати авансовата вноска от
продажната цена, а ответникът не е изпълнил своето задължение да достави
процесната техника съобразно договореното – най късно до 06.10.2022 г.
Недоказано e възражението на ответника, че ищецът не е оказал
нужното съдействие на ответника за изпълнение задълженията по договора.
Ответникът твърди, че неизправността на ищеца се изразява в неплащане на
окончателната цена от 60%, както и че техниката не може да бъде доставена
преди ищеца да заплати остатъка от цената. Тези твърдения не кореспондират
с клаузита по договора, съгласно които купувачът е поел задължение за
заплащане на остатъка от продажната цена преди товарене на техниката от
склад на доставчика, а продавачът се е задължил съгласно чл. 6, ал.2 от
договора да уведоми купувача поне 10 дни предварително за датата и мястото
на приемо- предаването на техниката. В изпълнение на така поетото
задължение в чл. 6, ал. 2 от договора и съгласно уговорената между страните
писмена форма за уведомяване, ответникът е изпратил на ищеца нарочен
имейл на 10.01.2023 г., с който го е уведомил, че охладителната система е
готова за товарене от склад на доставчика/ производителя и го кани да
заплати сумата от 172 727,28 лв. – остатък от продажната цена. Внимателният
прочит на чл. 3, предл.2 от договора сочи, че задължението на купувача да
заплати остатъка от продажната цена се поражда след уведомяване от
продавача за датата на товарене на техниката от склада на производителя в
Унгария. Логически тази норма е свързана с нормата на чл. 6, ал. 2 от
договора, съгласно която продавачът уведомява купувача поне десет дни
предварително за датата и мястото на приемо – предаването на техниката.
Задължението на купувача да заплати остатъка от продажната цена, е
обусловено от нарочно уведомяване от страна на продавача, че техниката е
16
готова за товарене, което той е сторил едва на 10.01.2023 г. Кредиторовото
изявление от 10.01.2023 г., определя изискуемостта на задължението, поради
което и с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от договора, към датата на
изявлението за разваляне 11.01.2023 г. –явяващ се следващия работен ден,
купувачът не е бил в забава относно задължението си да плати остатъка от
цената. В случая неизвършването на окончателното плащане на цената към
датата на разваляне на договора не е свързано с установеното неизпълнение
от ответника и само по себе си не е пречка процесния договор да бъде
развален от ищеца. Ето защо няма основание да се счита, че ответникът на
основание чл. 96, ал. 1 ЗЗД е освободен от последиците на допуснатата от
него забава в изпълнение на задълженията му за доставка на
селскостопанското оборудване. Следва да се посочи, че задължението за
уведомяване на ищеца за точната дата на доставка е продиктувано и от
установената по делото необходимост за техническата подготовка на
предприятието на ищеца за доставката и монтаж на инсталацията. От
показанията на разпитаните свидетели К. и А., които съдът кредитира в
посочената част, се установява, че за датата на доставката на процесната
инсталация са били необходими подготвителни действия като изработка на
метална конструкция, на която да бъдат поставени външните тела на
системата, както и организация на други фирми, осигуряващи ресурси като
мощен кран, транспортни колички, мотокари и работници, с цел техниката да
бъде вкарана в предприятието посредством последователно сваляне на стена
от сградата, вкарване на машината и обратното слагане на стената. От
гласните доказателства се установява също така, че всички тези
подготвителни действия са били извършени от св. К. по възлагане на ищеца,
т.е. ищецът е имал пълната готовност техниката да бъде доставена в
предприятието му през м. октомври 2022 г., което обаче не се е случило.
Установена е готовността на ищеца за приемане на техниката в
предприятието, като липсват данни затова ответникът да не е бил готов да
изпълни задължението си за заплащане на остатъка от продажната цена. Ето
защо неоснователно е релевираното от ответника възражение, че ищецът не е
дал нужното съдействие, водещо до неговата забава /чл. 95 ЗЗД/.
Съгласно общите принципи в облигационното и търговското право
длъжникът не отговоря за действията на трети лица, но само ако същите са
участвали в облигационното отношение без негово знание и без да им е
17
възложено да извършват действия по изпълнението. Длъжникът отговаря за
действията на онези трети лице, които сам е привлякъл и натоварил за
изпълнение на задължението си. Несъмнено е, че длъжникът винаги отговаря
за неизпълнението, освен ако докаже, че невъзможността за изпълнение се
дължи на причина, която не може да му се вмени във вина /чл. 81 ЗЗД/, като
при търговските сделки подобна оневиняваща причина може да бъде
непреодолимата сила /чл. 306, ал. 1 ТЗ/. Съгласно чл. 306, ал. 2 ТЗ
непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от
извънреден характер, възникнало след сключване на договора. Критерийте за
предвидимост и предотвратимост е дължимата грижа, която длъжникът
следва да полага при изпълнение на договорните си задължения. Доколкото
процесният договор е търговска сделка за ответника, чиято основна търговска
дейност е доставката на оборудване и селскостопанска техника за сектора на
зеленчукопроизводителите, то същият следва да изпълнява задълженията си
по нея с грижата на добър търговец /чл. 302 ТЗ/, която предполага полагането
на специфични професионални знания и умения.
На 12 август 2022 г. ответникът е изпратил писмо до ищеца, с което го
е информирал, че поради световен недостиг на части за вентилатори, нужни
за изработката на чилъри от фирма Aermec, се очаква чилъра да бъде готов 44
седмица, мотивирайки се с писмо от 11.08.2023 г. на производителя Weber
Cooling. В това писмо е посочено, че глобалното прекъсване на веригата за
доставки се е отразило на тяхното производство, като е препратено към
писмо, изпратено от негов доставчик - фирма „Ebmpapst“, според което
въздействието на глобалните материални затруднения, недостигът,
въздействието на пандемичната ситуация, както и произтичащите от това
разпределения оказвали значително влияние върху неговото производство,
довело до спиране/ограничаване производството на избрани вентилатори за
няколко седмици. Както бе посочено, изпълнителят отговаря и за действията
на третите лица, които е ангажирал във връзка с изпълнението на договора.
Такова трето лице несъмнено е фирмата производител „Weber Cooling“, но
изложените в писмото му от 11.08.2022 г. причини не могат да се приемат за
оневиняващи, преценени през призмата на дължимата квалифицирана грижа
на добрия търговец /чл. 302 ТЗ/. Производителят оправдава забавата си със
забава в доставките на компоненти от негови доставчици, т.е. отново трети
лица, с които той е в договорни отношения, чието неизпълнение принципно
18
не може да бъде невиновно освен ако не се дължи на обективни причини
/случайно събитие или непреодолима сила/, каквито обстоятелства обаче не
се доказани по делото. Ответникът не е ангажирал доказателства за въведени
ограничителни мерки в Европа, свързани с пандемията, нито затова какви
мерки са въведени, нито какви са икономическите последици от тях, в
периода от сключването на договора между страните до датата, на която
изпълнителят се е задължил да достави техниката- м. 10.2022 г.
Същевременно процесният договор е сключен на 14.03.2022 г., т.е. две
години след отмяната на извънредното положение в България на 13.05.2020 г.
Полагайки грижата на добрия търговец ответникът е следвало преди
подписването на договора на 14.03.2022 г. да проучи възможностите за
доставка от посочения производител и да не се ангажира със срок за
изпълнение до 06.10.2022 г., ако няма възможност за доставка в рамките на
този срок. Ето защо в случая не се касае до оневиняваща ответника
непреодолима сила. Но дори да се приеме, че такава е налице, то периода на
твърдяната забава на трети за спора субекти – доставчици, би била оправдана
до м.ноември 2022 г. Това е така, тъй като според писмото на ответника,
изпратено на 12.08.2022 г. чилърът се е очаквало да бъде готов за
транспортиране към завода в Унгария през 44 седмица, т.е. м. ноември 2022
г., като в писмената защита по делото ответникът също поддържа, че под 44
седмица следва да се разбира тази от календарната година, а не - считано от
срока на доставка. От свидетелските показания по делото е установено, че
фирмата производител е холандско дружество, което следвало да сглоби
процесната техника в Унгария, а отделните части на тази техника били
произвеждани в Китай, Италия и в Холандия. Установено е също така, че в
края на 2022 г. системата все още не е била сглобена в Унгария, като
ответникът не твърди и не доказва причина, оправдаваща го за забавата в
периода м. 11.2022 г. - м.01.2023 г., който период се явява значителен спрямо
общия период на установимата забава. Горното обуславя извод, че липсва
извинителна за ответника причина за неизпълнение на основното му
задължение за доставка на процесната вакуумна охладителна система, което
не е извършено в рамките на срока на договора /до 06.10.2022 г. /.
Не е спорно, че ищецът е кандидатствал за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие“ по схема „Помощ за
инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с
19
първично производство на растениевъдна земеделска продукция“, както и че
е бил сключен договор за нейното предоставяне на 19.05.2022 г. Видно от
представения договор за предоставяне на държавна помощ от 19.05.2022 г. и
Указанията за прилагане на схемата за държавна помощ, срокът за
изпълнение на инвестицията и подаване на заявлението за плащане е бил 9
месеца от датата на сключването му, поради което с оглед разпоредбата на чл.
72, ал. 1, изр.1 ЗЗД, вр. чл. 72, ал. 2 ЗЗД, договорът е следвало да бъде
изпълнен до 20.02.2023 г. - първия следващ присъствен ден след съответното
число на последния месец от срока /19.02.2023 г. е неприсъствен ден/. За тези
обстоятелства ответникът е бил напълно наясно, което се установява от
свидетелските показания на св. А., който като търговски представител на
ответното дружество е знаел, че ищецът кандидатства по проект на ДФ
Земеделие, че покупката се прави за изпълнение на инвестицията на проекта,
както и че същата ще се извърши със съдействие на субсидия от фонда. Съдът
обаче не дава вяра на показанията на свидетеля, в частта в която сочи, че не
бил обсъждан с ищеца крайния срок на доставката, както и че срокът бил
обвързан със срока на изпълнение на договора, сключен с ДФ „Земеделие“. В
тази част показанията не кореспондират с клаузите на процесния договор за
продажба на селскостопанска техника, договора, сключен между ищеца и ДФ
„Земеделие“, както и с писмото, което производителят на техниката Weber
Cooling е изпратил до ответната страна. В него ясно е изразено съжалението,
че „и за проекта при г-н М. ще има закъснения“, което индикира знание за
срока по проекта, по който ищецът кандидатства пред ДФ Земеделие. В
договора от 14.03.2022 г. страните не са постигнали съглашение за срока, в
който ответникът следва да приведе техниката в работно състояние и да
осигури обучение на персонала на ищеца за работа с нея, което задължение е
предпоставено от изпълнение на основното задължение на ответника за
доставка на охладителната система. Именно поради това ищецът е поставил в
договора краен срок за продавача, до който последният следва да достави
техниката в предприятието му – най- късно до шестнадесет седмици, считано
от извършване на авансовото плащане, при спазване на който срок ищецът е
могъл да получи изплащане на договорената безвъзмездна финансова помощ
от ДФ Земеделие, отчитайки и времето, необходимо за монтаж, шеф монтаж
и привеждане в работно състояние на процесната техника от специалист на
фирмата производител. Както беше посочено по-горе, ответникът не е
20
изпълнил нито задължението си за доставка на техниката, нито останалите
задължения по договора, поради което предложеното с имейл от 10.01.2023 г.
изпълнение от ответника вече е било безполезно за ищеца. Предвид
изтичащия срок на договора с ДФ „Земеделие“, въз основа на който ищецът е
могъл да получи държавната финансова помощ – 20.02.2023 г., и липсата на
поет с договора от ответника ангажимент за краен срок, в който да бъдат
изпълнени останалите задължения по договора, а именно привеждане на
техниката в работно състояние и обучение, то за ищеца е отпаднал интереса
като кредитор да получи изпълнение със закъснение. В тази връзка не могат
да бъдат споделени съображенията на ответника, че ако ищецът бе изпълнил
задължението си по договора да заплати остатъка от продажната цена на
10.01.2023 г., то е щяло да има предостатъчно време за извършване на
доставката и монтажа на вакуумната охладителна техника и въвеждането й в
експлоатация, така че ищецът да може да се ползва от държавната помощ по
договора с ДФ Земеделие. Тези твърдения не кореспондират с представените
по делото допълнителни споразумения, съставени от ответника и изпратени
до ищеца, в които за първи път са посочени срокове, в рамките на които
ответникът да приведе в работно състояние селскостопанската техника. В тях
са предложени също така изцяло нови срокове за осъществяване на целия
процес по доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на техниката, както и
с тях по същество от страна на ответника се признава какви са възможните
срокове за изпълнение на останалите негови задължения по договора. Прави
впечатление, че с допълнителното споразумение, изпратено до ищеца по
имейл на 15.01.2023 г. се поема ангажимент за спазване на краен срок по
договора до 20.02.2023 г. Този краен срок за изпълнение на задълженията
съвпада с крайния срок, заложен в договора за отпускане на финансова
помощ, сключен между ищеца и ДФ „Земеделие“, а именно 20.02.2023 г.,
който от своя страна е почти година след сключване на процесния договор от
14.03.2022 г. и четири месеца след изтичане на срока за изпълнение на
задължението за доставка- 06.10.2022 г. Видно е също така от указанията за
прилагане на схема за държавна помощ, приложими към договора за
предоставяне на държавна помощ от 19.05.2022 г., че за доказване
изпълнение на инвестицията пред ДФ Земеделие е било необходимо освен
привеждане на техниката в работно състояние, но и представянето на редица
документи, свързани със застраховане на оборудването, с неговото въвеждане
21
в експлоатация и завеждане в счетоводството на ищеца, които несъмнено са
изисквали определено технологично време. Отделно от това, никъде в
споразумението не е посочен срок, в който ответникът следва да изпълни
поетото с договора задължение за обучение. В тази връзка следва да се
посочи, че съдът кредитира показанията на св. М.А. като кореспондиращи с
останалите събрани доказателства единствено в частта, в която заявява, че
дружеството - продавач е поело отговорност за доставката на процесната
вакуумна система в уговорения с договора краен срок, както и че е поело
отговорност да въведе в експлоатация техниката и да осигури специалист на
производителя –унгарец, който да дойде в България, за да направи финалните
настойки на инсталацията. Но показанията на свидетеля следва да се преценят
като недостоверни относно времето, необходимо за привеждане на техниката
в работно състояние и обучение на персонала, в частност „че тяхната работа
била не повече от 7-8 работни дни“. От една страна, тези показания следва да
бъдат ценени с оглед евентуалната заинтересованост на свидетеля, а от друга
– същите не кореспондират на съставените от ответника допълнителни
споразумения, в които са посочени сроковете, с които ответникът би се
ангажирал - за монтаж, шеф монтаж и привеждане на техниката в работно
състояние в рамките на 20 дни, считано от нейната доставка. Не е без
значение и обстоятелството, че в споразумението ответникът поема
ангажимент да организира необходимия специализиран транспорт и
натоварването на техниката с цел транспортирането й до България, в рамките
на 10 дни след заплащане на остатъка от продажаната цена, което съществено
се разМ.ва с показанията на св. А. за времето, в което според свидетеля
транспорта можел да се случи - между 1 до 3 работни дни. В този смисъл
недоказано се явява възражението на ответника, че ищецът е могъл да се
полза от държавната финансова помощ.
По изложените съображения СГС приема, че неизпълнението на
основното задължение за доставката на техниката от страна на ответника в
уговорения краен срок – 06.10.2022 г. се явява основателна причина
възложителят - ищец да развали договора от 14.03.2022 г. Последният не е
бил длъжен да приеме забавеното изпълнение, тъй като е изгубил интерес от
осъществяване на резулатата предвид изтичащия срок на договора му с ДФ
„Земеделие“ и липсата на поет от ответника – изпълнител договорен
ангажимент за крайния срок, в който да изпълни окончателно инвестицията в
22
предприятието за съхранение и пакетиране на листни зеленчуци, гъби и
плодове в с. Калековец. Ето защо по делото се доказа безполезност на
изпълнението за кредитора, породена от забавата на длъжника, поради което
ищецът като изправна страна валидно е развалил на основание чл. 87, ал. 2
ЗЗД договора с „Б.“ ЕООД с получаване на имейл на 11.01.2023 г. От
последващите преговори между страните, не следва, че ищецът се е отказал
от изявлението си за едностранно разваляне на договора, защото неговите
последици вече са били настъпили. Развалянето на договора е породило
своето ретроактивно действие като е заличило основанието за плащане на
авансовата сума в размер на 115151,52 лв. Следователно е възникнало
предявеното кондикционно вземане за връщане на заплатената по разваления
с обратна сила договор авансова сума, поради което предявения иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на даденото при отпаднало с
обратна сила правно основание е изцяло основателен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват изцяло направените
по делото разноски, а на ответника не следва да се присъждат такива. По
отношение на претендираните разноски следва да се отбележи, че се дължат
на ищеца разноски за обезпечение на бъдещ иск съгласно Тълкувателно
решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС ОСГТК, включително
и разноските по обезпечението, които са направени от ищеца във фазата по
налагане на допуснатата обезпечителна мярка от съдебния изпълнител. За
претендираните от ищеца разноски са представени както договори за правна
защита и съдействия, така и платежни документи, удостоверяващи
извършването на тези разходи. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК
общият размер на доказаните разноски възлиза на 14976,06 лв.
Водим от горното Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. ******* да заплати на И.М., действащ като
едноличен търговец с фирма ЕТ „ЗП И.М.“, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: село Оризари, община Родопи, област Пловдив, ул.
„******* по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 115
151,52 лв. /сто и петнадесет хиляди сто петдесет и един лева и петдесет и две
23
ст./, представляваща получено на отпаднало основание авансово плащане по
Договор за търговска продажба на селскостопанска техника от 14.03.2022 г., с
предмет: Вакуумна охладителна система за 4 палета Weber Cooling, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 28.02.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 14 976,06 лв. /четиринадесет хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и
шест ст./, представляваща направените от ищеца разноски в обезпечителното
и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
24