Определение по дело №443/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 625
Дата: 5 август 2019 г.
Съдия: Поля Стоянова Данкова
Дело: 20194300500443
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

     гр.ЛОВЕЧ, 05.08.2019 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито заседание на пети август две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

 

ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА                                                                                                                      

                                                                                   2. ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Данкова гр.д. № 65 по описа за 2019 година,

 

Производството по чл. 413, ал. 2 ГПК

 

Подадена е частна жалба № 3146/15.07.2019 г.  от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ”Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, подадена против разпореждане №739/20.06.2019 г. по ч.гр.д. № 348/2019 г. на Луковитски районен съд в частта, относно съдебни разноски за платен адвокатски хонорар.Жалбоподателят заявява, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен. Позовава се на приложения договор за правна защита и съдействие, който счита, че притежава всички реквизити по чл. 7,ал.1 от ЗС и съобразяване на чл. 7,ал.7 от Наредба №1/09.07.2004 г. В жалбата се изтъква, че в договора е достатъчно да бъде указан вида на плащане и предвид действието на ТР №6/13 на ОСГТК на ВКС- т. 1 се дължи посочения адв. хонорар Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане за издаването на заповед за изпълнение  относно платен адвокатски хонорар.

Производството е допустимо, тъй като съдебния акт е връчен на жалбоподателя на 09.07.2019 г. , а жалбата е подадена на 11.07.2019 г. Следователно е спазен законоустановения срок по чл. 413,ал.2 от ГПК във връзка с чл. 274,ал.1 от ГПК.

Ловешки окръжен съд обсъди представените писмени доказателства, процесуалните действия на страните и съда и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Заповедното производство се е развило по заявление №2614/19.06.2019 г. от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” АД-София против И.П.И. *** парично вземане в размер на  389.04 лева,произтичащо от неизпълнение по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 35895792532-абонаметнни такси и използвани услуги за периода от 18.12.2016 г. до 17.02.2017 г. и съдебно деловодни разноски в размер на сумата 360 лева- адв. възнаграждение. Луковитски районен съд е издал разпореждане от 20.06.2019 г. ,с което е уважил искането за присъждане на главница 389.04 лева, но е отхвърлил претенцията за разноски  360 лева.

По представения  договор за правна защита и съдействие №5961/12.06.2019 г. е видно, че на 12.06.2019 г. жалбоподателят е възложил на адв. Никола Атанасов Шущаров оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, за завеждане и водене на делото на дружеството срещу длъжника И.П.И.. В договора е уговорено заплащане на сумата 360 лева с вкл. ДДС възнаграждение, от които в брой 360 лева-р.ІІ,т.2 и 3 по договора. Първоинстанционният съд е направил служебно справка и констатирал, че адв. Шущаров е регистрирано по ЗДДС лице.

Настоящата инстанция счита, че предвид договарянето на адв. възнаграждение с включен ДДС и данните ,че адв. Шущаров е регистрирано лице по ЗДДС е приложима разпоредбата на  чл. 133, ал. 1 ЗДДС. С оглед уредбата на чл. 112 от ЗДДС данъчно задължените по ЗДДС лица следва да издадат документи – фактура, известие към фактура и протокол, като по този начин се документира и надлежно удостоверява данъчното събитие. Цитираните правни норми са относими към казуса предвид факта, че доставчикът на услугата е данъчно задължено лице смисъла на чл. 3 от ЗДДС. Съдът приема, че на основание  чл. 6, ал. 1 ЗСч фактурата е носител на информация за регистрирана стопанска операция,  която следва да се комплектова с документ за извършено плащане по операцията - касов бон или разписка . В първа инстанция  не е представена фактура и съдът счита, че тези документи не могат да бъдат прилагани в хода на инстанционния контрол по арг. от чл. 80 от ГПК..

Предвид изложеното съдът намира,че атакуваното разпореждане №739/20.06.2019 г. по ч.гр.д. № 348/2019 г. на Луковитски районен съд относно неприсъдени разноски в размер на сумата 360 лева е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №739/20.06.2019 г. по ч.гр.д. № 348/2019 г. на Луковитски районен съд ,в атакуваната част.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         2.