Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 30.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 16311/2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен са осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът М.И.Д. твърди, че е пострадала от
ПТП, реализирано на 06.03.2016 г. на път І-3 (Бяла-Ботевград) на км. 76+474,
вина за което има водачът на л.а. „Фалксваген Голф”,
с рег. № *******, М.Л.В.. Твърди, че по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗАД „ОЗК З.”
АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно
средство. Твърди, че водачът М.Л.В. с влязла в сила присъда е признат за
виновен за настъпване на произшествието. Сочи, че от деликта е претърпяла
неимуществени вреди от настъпилите травматични увреждания – контузия на
главата, тежкостепенно мозъчно сътресение, контузия
на десния бял дроб, десностранен хемоторакс,
счупване на 10-то и 11-то ребра, разкъсно-контузна
рана на главата, счупване на главичките на втори и трети леви стъпални кости и раздробяващо счупване на първата фаланга
на палеца на левия крак. Сочи, че състоянието й непосредствено след травмата е
изключително тежко, като след 15-дневния болничен престой е проведено домашно
лечение с ползване на отпуск за неработоспособност до 30.12.2016 г., като с
решение на ТЕЛК е призната временна неработоспособност за периода 04.01.2017 г.
– 29.12.2017 г. Сочи, че тежкото й състояние е довело до неудобства в битов
план, в това число до невъзможност да се грижи за детето си, също пострадало
при процесното ПТП. Счита, че справедливият размер на дължимото й се
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на сумата в
размер от 150 000 лева и претендира
същите, ведно с лихва за забава от датата на деликта до окончателното плащане. Претендират разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК З.” АД оспорва исковете.
Оспорва да е застраховател на гражданската отговорност на делинквента,
тъй като собственик на застрахованото имущество е друго лице. Сочи, че
произшествието е причинено и в следствие противоправното поведение на водача на
автомобил, пътник в който е била ищцата. Прави възражение за съпричиняване,
поради липса на поставен предпазен колан от пострадалата и оспорва размера на
претендираното обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на
неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по
справедливост, при съобразяване на критериите на ППВС 4/1968 г.
С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 2603/2016г.
по описа на Районен съд гр. Плевен, подсъдимият М.Л.В. е признат за виновен за
това, че на 06.03.2016 г., на път І-ІІІ, Бяла – Ботевград, км. 76+474, в
близост до Авиоотряд над с. Гривица, обл. Плевен, при управление на МПС – лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № *******, нарушил правилата за движение на
чл.5, ал.1, пр.1 ЗДвП, чл.20, ал. 1 ЗДвП, и чл. 21, ал.1 ЗДвП като управлявал
МПС със скорост 133 км.ч. и по непредпазливост причинил средни телесни повреди
на повече от едно лица – М.С.Н., Д.М.Н. и М.И.Д., на която е причинена контузия
на главата, контузия на мозъка с излив на кръв под меката мозъчна покривка,
изпаднала в коматозно състояние, контузия на белите
дробове и счупване на основата на първата костица на палеца на левия крак и
главичките на втора и трета ходили кости, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота и трайно затруднено движение на левия крак.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, както и по
отношение на елементите от състава на престъплението, в т.ч. и причинените на
ищеца телесни увреждания. Няма пречка гражданският съд, разглеждащ последиците
от деянието, да установи наличието на други увреждания, наред, но непосочени в
акта по същество на наказателния съд, както и евентуалния принос на пострадалия
за вредноносния резултат чрез непоставяне на предпозен колан. Обстоятелството за наличие на
противоправно поведение и на водача на автомобила, в който ищцата е била
пътник, е ирелевантно, тъй като по аргумент от чл. 53
ЗЗД, при повече от един делинквенти отговорността между тях е солидарна.
По възражението на ищеца за
съпричиняване на резултата, поради непоставяне от ищеца на предпазен колан по
делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетеля М.В., първоначална
и повторна комплексни автотехнически и медицински експертизи.
Според показанията на свидетеля В. той
помни за произшествието, което настъпило преди гр. Плевен. Произшествието
настъпило, когато той предприел изпреварване на движещия се пред него
автомобил, но тъй като не се бил изнесъл достатъчно го ударил в задна лява
част, след което видял че удареният автомобил, също Фолксваген Голф се ударил
челно в крайпътно дърво. Свидетелят сочи, че веднага се обадил на полицията и
спешна помощ, след което изтичал да помогне на пострадалите. На предната
седалка имало мъж, а на задната – две деца, на които главите им били под
седалките. Опитал се да помогне на шофьора, но не могъл и отишъл от дясната
страна на автомобила, където имало жена, която лежала на земята, извън
автомобила, в областта на задна лява врата. Занесъл жената на банкета и я полял
с вода, като тя само леко кимнала, но нямала признаци. Според свидетеля, когато
отишъл до автомобила нямало отворени врати, както и счупени странични прозорци.
Според заключението на първоначалната
комплексна експертиза произшествието е настъпило при следния механизъм: водачът
М.В. л.а. Фолксваген, с ДК № *******със скорост 124 км.ч. предприел
изпреварване на движещия се пред него л.а. Фолксваген с русенска регистрация,
но започнал завиване на ляво със закъснение, поради което го ударил със своя
предна дясна част в областта на задна лява част на движещия се отпред лек
автомобил. В следствие на удара, поради ексцентрицитета
на ударния импулс, удареният автомобил се отклонил в дясно и навлязъл в десните
си колела върху банкета, като водачът се е опитал да го отклони в ляво, но
настъпило странично занасяне и некентролирано сложно
транслационно и ротационно движение, преминава цялото пътно платно и се удря в
крайпътно дърво с предната си част, в следствие на което тази част от
автомобила е напълно разрушена. Вещите лица сочат, че пътуващите в този
автомобил са получили най-тежките си увреждания в следствие на този втори удар, в който телата
им са политнали напред и надясно. За първия удар предпазният колан няма
ефективност, но при втория удар в дървото предпазният колан е бил
най-ефективен, тъй като е челен и въздушните възглавници са се задействали.
Вещите лица сочат, че при пострадалата не са установени наранявания, характерни
за обезопасителен колан, а именно лентовидни охлузвания, кръвонасядания
в гърдите и корема, счупване на дясна ключица, гръдна кост и ребра с определена
локация, увреждания на вътрегрудните и вътрекоремните органи, но това не изключва наличието на
поставен предпазен колан. Установено е счупване на ІХ и Х ребро в дясно по задмишнична линия, хемоторакс в
дясната част на гръдния кош и контузия на десния бял дроб, които може да са от
колана, но и от удар в дясната част на интериора на автомобила. Уврежданията
локализирани в главата, дясна гръдна половина и ходило, също както при поставен
предпазен колан, така и при непоставен такъв. Според отговорите на вещото лице
д-р Х., в проведеното о.с.з. на 05.11.2019 г. е възможно ищцата да е излязла
сама от колата и вече в хода на развиващ се мозъчен оток, който е станал
сравнително бързо, тя да е изпаднала в безсъзнание. Вещото лице сочи, че
увреждания от колан не винаги остават, като това зависи от другите, от колана,
от кинетичната енергия. Освен това в случая се касае за жив пациент, при който
такива увреждания може да са били налице, но предвид тежкото му състояние,
лекарите клиницисти са се заели с лечението й и да не
са обърнали внимание на това. Вещото лице сочи, че наличието на колан би
предотвратило настъпването на едни много по-тежки увреждания на главата, като
от степента на настъпилите такива прави извод, че пострадалата е била с
поставен предпазен колан. Този извод в открито заседание категорично се
подкрепя и от вещото лице специалист-автотехник, като в допълнение е посочил,
че и въздушните възглавници, които са се отворили, в случая биха свършили работата на колана.
Според заключението на повторната
експертиза, при наличните данни за счупено предно стъкло на автомобила и
отворени въздушни възглавници, за наличието на предпазен колан не може да се
отговори категорично. Също така е посочено, че при първия удар отзад, наличието
на предпазен колан е без значение, а при удара в дървото инерционните сили,
които въздействат върху тялото са насочени напред и надясно, като е възможно
главата да достигне и да се удари в десните странични повърхности на купето,
при което за възникване на травматичните увреждания не е от значение
поставянето или не на предпазен колан. Вещите лица сочат, че по делото не се
установяват следи, белези или наранявания, характерни за обезопасителния колан,
но това не може да изключи липсата на поставен такъв, тъй като такива белези
могат и да не останат или да бъдат дискретни и да не се забележат от лекарите,
ангажирани със спешната медицинска помощ.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля, тъй като същите са непосредствени, последователни и кореспондират с
останалия доказателствен материал. Съдът кредитира заключенията на приетите
експертизи, тъй като същите са непротиворечиви, еднозначни и обосновани. От
така събраните доказателства съдът намира, че възражението на ответника за
липса на поставен предпазен колан е недоказано.
Относно претърпените от ищцата
неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез показанията на
свидетелката Й.П.М.и е приета съдебно-медицински експертиза.
Според показанията на свидетелката М.тя
е свекърва на ищцата. Свидетелката сочи, че 5 дни след катастрофата снаха й
била в кома, а след това свидетелката сочи, че два месеца била плътно до нея,
тъй като била като голямо бебе, нито могла да ходи, нито да говори.
Първоначално правела по няколко стъпки само с проходилка и правела по няколко
думи без връзка между тях. През първите два месеца не разпознавала никой друг,
освен нея и детето си, като дори на близки роднини грешала имената, а през
първите месец и половина била на памперси. За грижата на детето на ищцата се
грижела изцяло свидетелката, която му помагала и в училище, ходела на
родителски срещи. Свидетелката сочи, че къпала снаха си, седнала на тоалетната.
Според М., снаха й до края на годината ползвала болнични и не ходела на работа,
а след това работодателят й я викал за по 1,5-2 часа, за да види дали ще може
да работи, тъй като действията й били неадекватни. Свидетелката сочи, че и сега,
когато вечер са водели разговор, на следващия ден Дочев по същия въпрос била
разсеяна и отнесена, все едно не е чула. Според М.към настоящия момент тя все
още няма концентрация и е рязсеяна, каквато не е била
преди инцидента, също така понякога вижда размазани буквите като чете, както и
има нарушение в съня.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза в следствие на произшествието М.Д. е получила
следните увреждания: контузия на главата; тежка увреда на мозъка; травматична субарохноидна хеморагия; контузия на десния бял дроб; десностранен хемоторакс; счупване
на Х и ХІ ребра в дясно; разкъсно-контузна рана на
главата; счупване на втората и третата предходилни
кости и фрактура на първата фаланга на палеца на лявото стъпало. Вещото лице
сочи, че мозъчното сътресение при нормално развитие на възрастта отзвучава за
около 3-4 седмици, но може да се развие в т.н. посткомоционен
синдром, изразяващ се в главоболие, отпадналост, лесна уморяемост, като при
ищцата тази симптоматика е продължила няколко месеца. Според заключението
мозъчната контузия е огнищно увреждане на мозъчната
тъкан, при което нормално оздравителният процес преминава за около 1 – 1,5
месеца, като е възможно да има и късни прояви на травмата, каквато е травмената церебрастения,
изразяваща се в психични смущения, неврологична симптоматика,
вегетативно-вазомоторни смущения. Вещото лице сочи, че това смущение може да
трае месеци, години, а понякога и цял живот. Друго късно усложнение е травмената енцефалопатия, която може да се проявява като травмена промяна на личността, травматични арахноидити и отпадни неврологични прояви. Такива при
Дончева са се проявили в нестабилна походка, умора в четирите крайника,
зашеметяване и забравяне. Според експертизата счупването на метатарзалните
кости на лявото ходило са довели до трайно затруднение движението на този
крайник за срок от около 2 – 3,5 месеца, а оздравителния процес на счупването
на палеца е около 1,5 месеца. Според заключението общият оздравителен процес е
продължил около 10 месеца след инцидента, като към момента на извършения от
вещото лице преглед на 18.09.2018 г. е в добро общо състояние, с оплаквания от паметови смущения, нарушения в концентрацията и затруднения
при четене, както и болки в предната част на лявото ходило при продължително
ходене и стоене.
Установява се от справката от
информационния център към Гаранционен фонд, че към датата на настъпване на
събитието, ответникът е бил застраховател на гражданската отговорност на водача
на л.а.с ДК № *******.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на преките искове.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от М.И.Д. болки и страдания в следствие на ПТП е сумата
от 90 000лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че в случая
е налице комплексна травма – в областта на главата и мозъчната, в областта на
десния дроб, две ребра и в областта на лявото стъпало, като общият оздравителен
период е продължил около 10 месеца, като периодът на временна
неработоспособност е продължил и след изтичането му – общо година и година и давет месеца след произшествието. При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид, че към датата на произшествието ищцата е
била в активна възраст, работоспособна и работеща, майка на едно дете, като за много
продължителен период от време тя е откъсната от обичайния си трудов процес и
ритъм на живот. При определяне размера на обезщетението съдът отчита, че след изтичане
на посочения по-горе възстановителен период все още са налице късни проявни форми на мозъчната контузия, свързани с липса на
концентрация, разсеяност и затруднения при четене, извън които е налице пълно
оздравяване. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната
икономическа конюктура в страната и лимитите на
отговорността на застрахователя към момента на настъпване на застрахователното
събитие.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди,
лихва върху които единствено се претендира до датата на подаване на исковата
молба/, т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на
уведомлението застрахователят отговаря само за лихвите, които следва да
възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил
увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде присъдена и
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата
на деликта - 06.03.2016 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Ищецът не е сторил разноски в
производството.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Я. М.С. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената частта от исковете – в размер на 2718,00
лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него
разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 542,00
лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 3 600 лева и разноски за депозит за вещи лица в размер на 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК:
*******, да заплати на М.И.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 90 000 лева представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 06.03.2016
г. пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното
поведение на М.Л.В., като водач на „Фалксваген Голф”,
с рег. № *******, неимуществени вреди - болки
и страдания от настъпили контузия на главата; тежка увреда
на мозъка; травматична субарохноидна хеморагия;
контузия на десния бял дроб; десностранен хемоторакс; счупване на Х и ХІ ребра в дясно; разкъсно-контузна рана на главата; счупване на втората и
третата предходилни кости и фрактура на първата
фаланга на палеца на лявото стъпало, както и преживян стрес, ведно с лихва за
забава, считано от 06.03.2016 г.
/датата на деликта/ до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 150 000 лева.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК:
******* да заплати на адв. Я. М.С. на основание чл. 78, ал.1
от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената частта от исковете – в размер на 2718,00
лева.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК:
******* да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6
от ГПК сумата в размер на 3 600 лева – държавна такса и разноски за депозити за
вещи лица в размер на 80,00 лева.
ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН: ********** да заплати ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК:
*******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 542,00 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: