Русенска
окръжна прокуратура е обвинила И.Д.Х., в това че на 23.12.2018г. в гр. Русе, при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с
регистрационен номер Р7837РК, като деянието е извършено на пешеходна пътека,
нарушил правилата за движение по пътищата:
-чл. 116 от ЗДвП
– „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците“
-чл.20,ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта
на движението да се съобразяват със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост , за да бъдат в
състояние на спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението,
в резултат на
което причинил смъртта на Н. Г.П.- престъпление по чл. 343, ал. 3 пр. последно, б. „б“ пр. 1 вр.
ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Съдебното следствие се проведе по реда на
глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението. Изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат
за виновен, като му бъде наложено наказание в размер на 5 години лишаване от
свобода, което да бъде намалено с 1/3, по реда на чл.58а от НК, като
окончателния размер на наказанието от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода да
бъде ефективно изтърпян при първоначален общ режим. Като му бъде наложено
и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 години, като се
приспадне времето, през което същият е бил лишен от това право. Излага подробни
съображения в подкрепа на твърденията и исканията си.
Адвокат Л.П. от
РАК, в качеството си на повереник на частните
обвинители П.И.Б., Г.Г.П., П. С.П. и Д.Г.П., поддържа
обвинението. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му
бъде определено наказание, по вид и
размер на поисканото от представителя на обвинението при ефективно изтърпяване.
Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията си.
Частните
обвинители П.И.Б., Г.Г.П., П. С.П. и Д.Г.П., не се
явяват и не вземат становище.
Подсъдимият
признава всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
признава се за виновен, изразява съжаление за извършеното и моли за справедливо
наказание, което да не изтърпява ефективно. Упълномощеният му защитник адв. П.Х. от РАК
изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като
наказанието му бъде определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства към минимума на предвиденото в текста, с приложение на чл.58а от НК, като изтърпяването на окончателния размер на наказанието бъде отложено по
реда на чл.66 ал.1 от НК. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си.
Съдът, след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
пред настоящата инстанция се разви по реда съкратеното съдебно следствие, в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Подс. И.Д.Х. е роден на *** ***, има
средно образование, работи по трудов договор в „Макс“ ООД, разведен, неосъждан.
Той е реабилитиран по право през 2006г. за единственото си осъждане за
извършена кражба, по присъда влязла в сила през 2003г.
Подс. И.Д.Х. бил правоспособен водач на
МПС категории В, М и АМ, считано от 1993г. Като такъв бил многократно наказван
по административен ред за извършване на различни нарушения по ЗДвП, като има
издадени общо 23 наказателни постановления и 11 фиша.
Сутринта на
23.12.2018г., около 10,40 часа подс.И.Х. управлявал
собствения си лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с рег. № Р7837РК по бул.
„Цар Освободител“ в гр.Русе. Булевард „Цар Освободител“ бил с две платна за
движение, разделени едно от друго със затревена ивица, в която била разположена
паркова зона. Подсъдимият се движил по дясното пътно платно. Същото било
еднопосочно и движението по него било ориентирано в посока от магазин ЦВА
/Градски хали/ към кръговото кръстовище, формирано от бул. „Цар Освободител“,
бул. „Липник“ и бул. „Генерал Скобелев“ и разположено
пред сградата на ОДМВР-Русе. Платното за движение било покрито с асфалтобетон в
добро състояние, било широко 10.40 метра и разделено на три пътни ленти с
видима надлъжна маркировка. Подсъдимият управлявал автомобила „Ауди“ в средната
пътна лента, като преминал покрай спирка „Сердика“ и наближавал кръстовището
между бул. „Цар Освободител“ и ул. „Ангел Кънчев“ в гр. Русе. На това
кръстовище била разположена пешеходна пътека с шИ.
3,0 метра, очертана с маркировка тип „зебра“ (М8.1), която пресичала дясното
пътното платно на булеварда в посока към тротоара на ул. „Ангел Кънчев“.
Времето било
ясно и слънчево, а за конкретните пътни условия видимостта била нормална.
Слънцето било разположено ниско, греело срещу подсъдимия и се отразявало в
асфалтовата настилка, която била мокра.
Подсъдимият управлявал
автомобила „Ауди“, като поддържал скорост на движение от около 45-50 км/ч.
На известно
разстояние след автомобила на подсъдимият се движел л.а. „Дачия“,
управляван от св. Н. А. С., в който пътувала и св. В. Г. С.а.
По същото
време Н. Г.П. се намирала в парковата зона между двете платна на бул. „Цар
Освободител“ и била застанала пред пешеходната пътека, разположена на
кръстовището между бул. „Цар Освободител“ и ул. „Ангел Кънчев“. Тя била
облечена с черно яке с вдигната качулка и държала на повод куче. Н. П. се
огледала и изчакала два автомобила да преминат. След това предприела пресичане на
пътното платно на бул. „Цар Освободител“ от ляво на дясно /от парковата зона
между двете платна на булеварда към тротоара на ул. „Ангел Кънчев“/, като се
движела по пешеходната пътека обозначена с маркировка тип „зебра“. Движела се
със скорост от около 4,5 км/ч. и изминала около 4,80 - 5,20 метра навътре по
платното за движение, като достигнала до средната пътна лента, по която е
движил и подсъдимият.
Подсъдимият не
намалил скоростта на движение и не спрял автомобила, а продължил да се движи по
описания начин. Вследствие на това му поведение настъпил сблъсък между предната
част на автомобила „Ауди“, управляван от подсъдимия и дясната страна на тялото
на Н. П. и тялото на кучето, което тя разхождала. Вследствие на този удар
тялото на Н. П. се качило на предния капак на автомобила и достигнало до
предното обзорно стъкло. От съприкосновението между главата на Н. П. и предното
обзорно стъкло, то се счупило. Едва в този момент подсъдимият И.Х. възприел Н. П.,
задействал спирачната уредба на автомобила, който управлявал и предприел
спиране. Вследствие от това тялото на Н. П. паднало в дясната част на платното
за движение по очи, с крака в посока към кръговото кръстовище. Тялото на
кучето, отхвърчало в левия край на пътното платно и останало да лежи там.
Автомобилът, управляван от подсъдимият изминал няколко метра напред и спрял в
дясната пътна лента, на мястото на което
впоследствие бил установен при извършения оглед на местопроизшествие.
Вследствие
на настъпилия сблъсък Н. П. получила множество и тежки травматични увреждания,
основно в областта на главата и гърдите.
Случилото се било възприето от свидетелката И.
Б. Е., която наблюдавала от прозореца на дома си, разположен на втория етаж в
близкия жилищен блок, на около 5 метра от мястото на инцидента.
На мястото
се събрали множество лица, вкл. и свидетелите Н. С., В. Г., С. М. М., Н. А. Б.,
Д. Г. Г. и Л. П. Н., които се намирали в близост, както и св.С.Д. М. – сестра
на подсъдимия И.Х., която отишла след като той й се обадил.
Били
подадени няколко сигнала на телефон 112 и на мястото веднага пристигнал екип на
спешна медицинска помощ, които откарали Н. П. ***. Пристигнал и екип на
ОДМВР-Русе в състав св. Н. П. К. и св. А.Н. Н., автоконтрольори
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, които запазили местопроизшествието и
беседвали със св. И. Е. и с подс. И.Х..
На място бил
извършен оглед на местопроизшествие и било образувано настоящото наказателно
производство.
Н. П. била
приета за лечение в УМБАЛ „Канев“-Русе като била в крайно тежко общо състояние,
в кома. По време на лечението, подс. И.Х. се
интересувал от състоянието на пострадалата и посещавал здравното заведение,
като в някои от случаите бил придружаван от св. С.М. или от св. И. А. М.. Тъй
като състоянието на Н. П. изисквало спешно кръводаряване, подсъдимият лично
дарил кръв. Освен това той публикувал обяви в социалните мрежи и организирал
свои приятели и познати, сред които св. И.Х. С., св.Я. Н. Г., св.П. С. Т., св.И.
В.. М., св.Г. Ц. Г.ов и други лица, които също дарили
кръв за Н. П..
Независимо
от проведеното лечение, на 05.04.2019г. Н. П. починала.
От
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на трупа на Н. П. е
установено следното: Състояние след съчетана травма, изразяваща се в: Глава –
Тежка черепно-мозъчна травма-счупване на черепа, хронични контузии на крайния
мозък, постконтузионни сраствания и размекчения в крайния мозък, минимални хронични епидурален и субдурален кръвоизливи,
счупване на лицеви кости в дясно; Гърди – тежка гръдна травма – счупвания на
първо, второ, трето, четвърто, пето, шесто, седмо и осмо ребра в ляво;
Състояние след оперативно отваряне на черепната кухина; Състояние след ампутаця на десен долен крайник на ниво далечна трета на
бедро, Трахеостома, Декубитална
рана в кръстната област; Язва на хранопровода, флегмон
в областта на шийния отдел на гръбначния стълби,
Гноен трахеобронхит, конфлуираща и абсцедираща бронхопневмония, голям абсцес в горния лоб на
левия бял дроб, Оток на белите дробове, плеврални изливи двустранно, асцит,
тромбози в белите дробове, оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните
тонзили в големия тилен отвор. При тези данни
причината за смъртта на Н. П. е отдадена на установеното тежко възпаление на
белите дробове, като късно усложнение на тежка черепно-мозъчна травма и тежка
гръдна травма, в рамките на съчетана травма. Прието е, че описаните травматични
увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени при ПТП на 23.12.2018г. Формулиран е извод, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между смъртта на Н. П. и установените травматични
увреждания, които могат да бъдат получени при ПТП на 23.12.2018г.
От
заключението на изготвената по делото автотехническата
експертиза е установено следното: Началото на удара между предната част на
автомобила и дясната страна на пешеходката се е състоял около средата на
пешеходната пътека /по дължина на пътя/, а по шИ. на
платното за движение – от 4,80 до 5,20 метра вдясно от левия му край.
Автомобилът „Ауди“,управляван от подс. И.Х. се движил
със скорост от около 45-50 км/ч. в посока към кръговото кръстовище, разположено
пред сградата на ОДМВР-Русе, а пешеходката Н. П. се е движела със скорост 4,5
км/ч. /1,25 м/сек/. Тя е пресичала
пътното платно от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила.
Преди Н. П. да навлезе по платното за движение тя и подс.
И.Х. имали видимост най-малко 150 метра един към друг. За движение със скорост
от 45 км/ч. опасната зона на спиране на автомобила била 33,13 метра, а за
движение с 50 км/ч.- 38,30. В момента, в който Н. П. започнала да навлиза върху
платното за движение, автомобилът на подсъдимия бил на 52,0 – 57,80 метра
разстояние от мястото на удара. При сравняване на отстоянието
на автомобила от мястото на удара /52,0 – 57,80 метра/ с опасната зона на
спиране на същия /от 33,13 метра до 38,30 метра/ следва, че подс.
И.Х. е имал възможност да спре автомобила преди мястото на удара. Посочено е,
че Н. П. е имала възможност да предотврати произшествието, ако е изчакала
преминаването на автомобила, а подс.И.Х. е имал
възможност да предотврати произшествието чрез намаляване на скоростта или
спиране.
По делото е изготвена
техническа експертиза № 155/2019г., възпроизвела на хартиен носител кадри от намираща се камера
в района, от деня на ПТП, имащи значение за досъдебното производство.
По делото е изготвена и техническа експертиза
№ 156/2019г., възпроизвела на хартиен
носител кадри от намираща се камера в района, от деня на ПТП, имащи значение за
досъдебното производство.
Тази фактическа обстановка съдът
приема за доказана, според всички
събрани по делото доказателства. Това са показанията на разпитаните на
ДП свидетели: Г.Г.П., Д.Г.П.,
П.С.П., П.И.Б.,
И. Б., Г. Ц. Г.ов, И. А. М., И. В.. М., П. С. Т., Я. НиК.а Г., В. Г. С.а, Д. Г. Г., И.Х. С., Л. Н. Н., Н. А. С.,
Л. П. Н., Н. А. Б., С.Д. М., С. М. М., А.Н. Н.; Н. П.
К., обясненията на
подсъдимия от ДП- които се съдържат протокола от 18.09.2019г. за извършено
предявяване на разследването. Това са
приложените писмени доказателства и доказателствени
средства: протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум; протокол за оглед на веществени доказателства, с
фотоалбум към него; констативен протокол, документи за л.а. „Ауди“ модел „А4“,
протоколи за доброволно предаване, справка за нарушител/ водач, документи от РЦ
„112“, автотехническа експертиза, съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, съдебномедицинска експертиза на труп; два броя
технически експертизи, удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на
починалата, удостоверение за наследници, препис извлечение от акт за
смърт, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние за подсъдимия, справка за съдимост, определения
на РОС и вносна бележка; медицинска документация от УМБАЛ „Канев“ Русе по
отношение на Н. П., извлечения от интернет и други. Това са приобщените
веществени доказателства – 3 броя СД-дискове, приложени по делото, 1 бр.
контактен ключ за л.а. „Ауди“ модел „А4“
с
рег.№ Р7837РК, приложен по делото; 1 бр. л.а. „Ауди“ модел „А4“с рег.№
Р7837РК-намиращ се на съхранение на охраняем паркинг
на Втора РСПБЗН – Русе; както и от представените пред настоящия състав писмени
доказателства- трудов договор № 68/03.06.2020г и справка от НАП от 03.06.2020г.
за вписване на този трудов договор.
По
делото няма спор относно изложената по-горе фактическа обстановка, като в тази
насока всички писмени и гласни доказателства са еднозначни и непротиворечиви.
Времето, мястото и начина на извършване на деянието и авторството на
престъплението са установени по безспорен начин от писмените, гласните
доказателства и заключенията на посочените експертизи, които съдът намира за
последователни, обективни, логични и кореспондиращи помежду си, а експертизите
за обосновани и компетентни. Съвкупният анализ на посочените доказателства и
особено анализа на СМЕ-зи и на автотехническата
експертиза, установява по несъмнен начин, че смъртта на Н. П., макар и настъпила
4 месеца след ПТП, е в непосредствена причинна връзка с ПТП, причинено от
подсъдимия. С оглед проведеното съкратено съдебно следствие, по реда на чл.371
т.2 от НПК, съдът не обсъжда подробно доказателствата.
С оглед изложеното, се налагат следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимият е
осъществил състава на престъпление по чл. по
чл. 343, ал. 3 пр. последно, б. „б“ пр. 1 вр. ал.
1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, тъй като на 23.12.2018г. в гр. Русе,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“ модел
„А4“ с регистрационен номер Р 7837 РК, като деянието е извършено на пешеходна
пътека, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 116 от ЗДвП и чл.20, ал.2
от ЗДвП, в резултат на което причинил смъртта на Н. Г.П. /починала на
05.04.2019г./.
Лекият автомобил безспорно е ППС, по смисъла
на ЗДВП и съгласно допълнителните разпоредби на ППЗДвП.
Налице е управление на МПС, по смисъла на закона, тъй като автомобилът е бил в
движение и управляван от подсъдимия.
В конкретния
случай, въведените специални норми от ЗДвП – чл. 116 от ЗДвП и чл.20 ал.2 от ЗДвП, които запълват бланкетната наказателна норма на чл.342 ал.1 от НК, съдържат
в себе си задълженията, които произтичат за водача на автомобила. Съгласно чл.
116 от ЗДвП- „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците“, съгласно чл.20,ал.2 от ЗДвП- „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост , за да бъдат в състояние на спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Точната скорост,
с която подсъдимият е управлявал л.а. преди момента на ПТП е установена от заключението
на автотехническата експертиза и самопризнанията на
подсъдимия. Той не е съобразил скоростта си на движение с посоченото императивно
правило на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Не е намалил, нито спрял лекия автомобил, при
възникналата опасност на пътното платно- предвидимо препятствие, каквото е пресичащата
пешеходната пътека Н. П.. Това задължение е възникнало за подсъдимия от
момента, когато за него е възникнала тази опасност. Съгласно трайната практика
на ВКС за начало на възникване на опасността се приема моментът, когато един
пешеходец се насочва от тротоара или банкета към платното за движение, преди още
да е стъпил на него и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички
случаи ще навлезе в платното за движение. Отдалечеността от платното за движение
е без значение, щом логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до
навлизане в него непосредствено след това /ТР № 28/28.11.1984
на ОСНК/. С оглед изложеното в настоящия случай опасността за подсъдимия е
възникнала още в момента на тръгването на П. да пресича пътното платно. С оглед
заключението на автотехническата експертиза тогава
подсъдимият е бил на разстояние, което му е позволявало да види, възприеме и да
намали скоростта или да спре и така да избегне удара. Това е така, тъй като отстоянието от 52-57,80 метра между управлявания от подсъдимия
л.а. и пешеходката, значително надвишава опасната зона за спиране- от 33,13
метра до 38,30 метра, при конкретно установеното скорост на движение от 45-50
км/ч. С оглед изложеното подсъдимият е имал възможност да види, да наблюдава
поведението на пешеходката, да избере подходящата маневра- намаляване на скоростта или спиране, с цел да
избегне настъпването на ПТП. В тази насока е становището на вещото лице, че ако
водачът беше реагирал своевременно, ударът е нямало да настъпи.
Подсъдимият е
нарушил и разпоредбата на чл.116 от ЗДВП
като не е бил внимателен и предпазлив към пешеходката. Приближавайки пешеходна
пътека той е следвало да наблюдава същата внимателно за движение на пешеходци. Като
водач, той не проявил необходимото внимание и предпазливост по отношение на
пешеходката Н. П., която вече е била навлязла и се е движела по пешеходна
пътека, обозначена с маркировка тип „зебра“ (М8.1).
Горепосоченото
поведение на подсъдимия и допуснатите от него нарушения на посочените текстове
от ЗДвП са в причинно-следствена връзка с настъпилия сблъсък с тялото на
пешеходката, при което Н. П.
получила сериозни телесни увреждания, които впоследствие са станали пряка и
непосредствена причина за нейната смърт- настъпила на 05.04.2019г.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия виновно, по непредпазливост. Той не е искал и не е
предвиждал настъпването на обществено-опасните последици от деянието- смърт на пострадалата,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, с оглед липсата на обективни пречки
за това, с оглед правоспособността си като дългогодишен водач на МПС, който е
наясно с правилата за движение, с оглед своя житейски опит и конкретната
ситуация на пътя.
Не се касае за случайно
деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като не може да се приеме, че деецът не е
бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните
последици. В конкретната пътна ситуация подсъдимият е имал обективна
възможност да стори това и дори е можел да го
предотврати чрез стриктно спазване на посочените правила по ЗДвП.
С оглед изложеното подсъдимият
следва да бъде признат за виновен, като му бъде определено съответно наказание.
При
индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът
взе предвид императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, която предвижда
приложението на чл.58а от НК.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът съобрази: чистото му съдебно минало; направеното от подсъдимия
признание и изразеното искрено съжаление и разкаяние; поведението на подсъдимия
след деянието- ежедневно посещавал пострадалата в болничното заведение до
смъртта й, интересувал се от нейното състояние и нужди, установил контакт с лекуващия
медицински персонал, лично дарил кръв за лечението й, организирал акции по
кръводаряване; полагането на труд към настоящия момент, видно от представения
пред съда трудов договор; полагането на грижи за непълнолетното си дете, след
развода.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете: допуснатите нарушения на две отделни
разпоредби на ЗДвП, всяко едно от които е достатъчно за съставомерността
на деянието по посочения текст; множеството допуснати нарушения на ЗДвП, за които
подсъдимият е санкциониран по административен ред, въпреки че тези
санкционирани нарушения са за значителен период от време те очертават подсъдимия
като недисциплиниран водач на МПС.
Настъпилата
смърт на пешеходката; факта, че деянието е извършено на пешеходна пътека не
следва да се отчитат като отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като са
взети предвид при квалификацията на деянието по ал.3 на чл.343 от НК.
Като съобрази
изложеното, тежестта на извършеното престъпление и личността на извършителя, съдът
индивидуализира наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, малко над минимума на предвиденото в текста наказание, а именно
в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода.
Не са налице
предпоставки за приложение на чл.55 от НК, а с оглед на това и на чл.58а ал.4
от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
и никое от посочените по-горе смекчаващи такива не се явява изключително.
Предвид
изложеното следва да намери приложение разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и така
определеното от съда наказание в размер на 4 години и 6 месеца /което
представлява 54 месеца/, следва да бъде намалено с 1/3 /или намалено с 18
месеца/, с оглед на което на подсъдимия следва да се определи окончателен
размер на наказанието от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При наличието на всички предпоставки на чл.66 ал.1
от НК, съдът намира, че не е необходимо така определеното наказание от 3 години
лишаване от свобода да бъде ефективно изтърпяно. В тази насока съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимия, който е реабилитиран преди 14 години; инцидентния
характер на проявата, което сочи че той е личност с невисока обществена
опасност; последващото му поведение, свързано с
искрена заинтересованост за състоянието на пострадалата, даряването на кръв за
подобряване на здравето й, ангажирането на голям брой познати и приятели да
направят същото; полагането на труд към момента, което сочи, че подсъдимият е
трайно вграден в обществото, което не налага неговото изолиране в затворническо
заведение.
С оглед изложеното
съдът ОТЛАГА изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. Съдът
определи максималния предвиден в закона изпитателен срок, отчитайки тежкия
настъпил резултат от престъплението, при което една жена, в работоспособна
възраст и пресичайки напълно правомерно по пешеходна пътека, е загубила живота
си.
На
основание чл.343 г.,вр. чл.343 ал.3, вр.чл.342 ал.1 от НК, във връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК и
чл.49 от НК и като съобрази горепосочените смекчаващи и отегчаващо
отговорността обстоятелства, настъпилия от престъплението смъртен резултат,
наличието на множество предходни нарушения на правилата за движение по пътищата,
както и личността на подсъдимия и неговата възрастта, съдът ЛИШАВА И.Х. от
право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Няма пречка настоящият състав
да наложи по-висок срок на това наказание, тъй като предходната присъда на РОС
е отменена по подаден протест от РОП, в това число и досежно
размера на наказанието лишаване от правоуправление.
С така определените наказания, по вид и
размер, ще се постигнат целите на генералната и лична превенция. Така
подсъдимият ще продължи да работи, ще може да се грижи за детето си, ще му бъде
отнета възможността да върши нарушения
по пътя, с които да застрашава живота и здравето на останалите участници в
движението, като в същото време той ще има възможност да преосмисли поведението
си занапред.
На основание чл.59 ал.4 от НК, следва да бъде
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от правото да управлява
МПС, по реда на чл.69 а от НК, считано от 30.07.2019г.
След
влизане на присъдата в сила лекият автомобил и контактният ключ за същия, които
са приложени по делото като веществени доказателства и подробно са описани в присъдата,
следва да бъда върнати на подсъдимия, тъй като са негова собственост.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да заплати
направените по делото разноски: 676,99 лева в полза на ОД МВР-Русе - разноски
на досъдебното производство. В хода на съдебното следствие не са направени
разноски, поради което не се дължат такива.
От
частните обвинители не са направени разноски по делото, нито на ДП, нито в хода
на съдебното следствие, не са претендирани такива,
поради което съдът не им присъжда разноски.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
Окръжен
съдия: