РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, .…........................................2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен
състав
в публично съдебно заседание на петнадесети юли,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
2.
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретаря Татяна
Шуманова и в присъствието на прокурора Ивайло Петров, като разгледа
докладваното от съдия Костадинова ВНОХД
№ 5097/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
С присъда от 06.04.2017 г. по НОХД № 842/2015
г. по описа на СРС, НО, 106 състав, подсъдимият Л.К.С. с ЕГН: ********** е
признат за виновен в това, че на 01.12.2013 г. около 21:00 ч. в гр. София, на
кръстовището на ул. „Чавдарица“ и бул. „Сливница“,
пред заведение за бързо хранене „Аладин“, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител
с В.Е.Е. чрез нанасяне на удари с ръце и крака в
областта на главата и тялото на М.М.Н.му причинил
лека телесна повреда по ксенофобски подбуди, изразяваща се в контузия на
главата, разкъсно-контузна рана на лицето и счупване
на носните кости, което е реализирало медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12, предл. 3 във вр. с
чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал.
1, т. 4 НК, поради което и на основание чл.303 НПК във вр.
с чл.78, ал.6 вр. ал.1 НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „обществено порицание“.
Подсъдимият С.М.Б. с ЕГН: **********
е признат
за виновен в това, че на 01.12.2013 г. около 21:00 ч. в гр. София, на
кръстовището на ул. „Чавдарица“ и бул. „Сливница“,
пред заведение за бързо хранене „Аладин“, като непълнолетен,
но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, в съучастие като съизвършител с В.Е.Е. и К.И.Б. чрез нанасяне на удар с метален бокс в областта
на главата на У.Ю.С. му причинил лека телесна повреда по ксенофобски подбуди,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата,
което е реализирало медико- биологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 3 във вр. е чл. 130, ал. 1
във вр. е чл. 20, ал. 2 във вр.
с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, поради
което и на основание чл.303 НПК във вр. с чл.78, ал.6
вр. ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание „обществено порицание“. Същият е
оправдан за това да е нанесъл на пострадалия У.Ю.С. повече от един удар с ръце
в областта в главата.
Подсъдимият В.Е.Е.
с ЕГН:********** е
признат за виновен в това, че на 01.12.2013 г. около 21:00 ч. в гр. София, на
кръстовището на ул. „Чавдарица“ и бул. „Сливница“,
пред заведение за бързо хранене „Аладин“, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител
с Л.К.С. чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото
на М.М.Н.му причинил лека телесна повреда по
ксенофобски подбуди, изразяваща се в контузия на главата, разкъсно-
контузна рана на лицето и счупване на носните кости,
което е реализирало медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1
във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр.
е ал. 1 във вр. е чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, поради
което и на основание чл.303 НПК във вр. с чл.78, ал.6
вр. ал.1 вр. с чл.2, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „обществено порицание“. Признат е за виновен и в това, че на 01.12.2013
г. около 21:00 ч. в гр. София, на кръстовището на ул. „Чавдарица“
и бул. „Сливница“, пред заведение за бързо хранене „Аладин“,
като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител
с К.И.Б. и С.М.Б. чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата
на У.Ю.С. му причинил лека телесна повреда по ксенофобски подбуди, изразяваща
се в разкъсно-контузна рана на главата, което е реализирало
медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл.
3 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, поради което и
на основание чл.303 НПК във вр. с чл.78, ал.6 вр. ал.1 вр. с чл.2, ал.1 НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„обществено порицание“. На основание чл.304 НПК е оправдан за това да е нанесъл
на пострадалия У.Ю.С. удар със стол в областта в главата.
Подсъдимият К.И.Б. с ЕГН: **********
е признат
за виновен в това, че на 01.12.2013 г. около 21:00 ч в гр. София, на
кръстовището на ул. „Чавдарица“ и бул. „Сливница“,
пред заведение за бързо хранене „Аладин“ в съучастие
като съизвършител с В.Е.Е.
и С.М.Б. чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата на У.Ю.С. му
причинил лека телесна повреда по ксенофобски подбуди, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата, което е реализирало
медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота — престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл.
3 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, поради което и
на основание чл.303 НПК във вр. с чл.78, ал.1 НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Районният съд е възложил в тежест на
подсъдимите сторените по делото разноски.
Срещу съдебния акт в законоустановения
срок е постъпила бланкетна въззивна
жалба от адв. К.С. – защитник
на подсъдимия Л.К.С., с доводи за неправилност и необоснованост, като се иска
отмяна на присъдата и оправдаване на неговия подзащитен.
Депозирана е въззивна
жалба и допълнение към нея от адв. В.П. – защитник на
подсъдимия В.Е.Е.. Възведени са всички касационни
основания и са изтъкнати аргументи за колективна наказателна отговорност.
Възразява се срещу кредитирането на показанията от досъдебното производство, а
не на тези от съдебната фаза, както и срещу общия умисъл за ксенофобия.
Направено е позоваване на видеозаписите, на които се вижда, че подсъдимият Е.
не е причинил претендираните телесни увреждания. Моли
се за отмяна на присъдата и връщане на делото на друг първоинстанционен
състав.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК
закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че
за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели,
на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В речта си в съдебните прения
адв. С. поддържа въззивната
жалба, като изтъква, че единственият свидетел очевидец е заявил, че пострадалия
Н.е напуснал мястото на инцидента 15 минути преди това, поради което счита, че
обвинението не е доказано. Изрично се настоява за произнасяне с окончателен
съдебен акт досежно вината на подсъдимия С..
Назначеният за служебен защитник на
подсъдимия Е. – адв. Х. иска отмяна или изменение на
присъдата. Алтернативно претендира прекратяване на производството по давност.
Адв. Г. изразява
становище за изтекъл абсолютен давностен срок и моли
за отмяна на присъдата по отношение на подзащитния му
Б..
Прокурорът при СГП счита присъдата за
правилна и законосъобразна и настоява за потвърждаването й.
Софийски
градски съд, като взе предвид сезиращите го документи и изложените в тях
доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като
сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314
и сл. от НПК намира за установено следното:
Въззивните жалби са
подадени в законния срок, от надлежно легитимирани страни, срещу съдебен акт
подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което са
допустими.
Разгледани по същество жалбите са
неоснователни.
Спорът пред настоящата инстанция е
фокусиран и върху фактите и върху правната им оценка. При все това обвързан от
задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени
до правилността на присъдата. В тази връзка
следва да се уточни, че въпреки липсата на депозирана от страна
на подсъдимия К.Б. жалба, настоящият състав ще провери присъдата и в частта за
осъждането му, т.к в пределите на въззивната проверка
е включена цялостната правилност на присъдата, независимо дали с нея са
оправдани или осъдени няколко подсъдими. Императива на чл.314, ал.2 от НПК
предписва, че „въззивната инстанция отменя или изменя
присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са
подали жалба, ако има основания за това“. Изводът, който се налага е, че при
частично обжалване или протестиране само по отношение на някои от дейците или
на част от деянията, присъдата или решението не могат да влязат в сила преди
постановяване на въззивния акт. Ограниченията са
свързани само със забраната за reformation in pejus /ТР № 5 от 21.05.2018 г.
по т.д. № 5 от 2017 г., ОСНК, ВКС/.
Най-напред възиивната
инстанция намира за резонно да отговори на претенциите
за изтеклата погасителна давност по отношение на
обвиненията по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1
във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр.
с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, за което
защитниците
на подсъдимите С.М.Б. и В.Е.Е. изрично в съдебно заседание
пред въззивния съд са
изразили воля наказателното
производство да бъде прекратено.
Като наказателноправен
институт давността е уредена в общата част на Наказателния кодекс - глава
девета „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното
наказание". Тя се отнася не до престъплението, а до породената от него
последица - наказателното правоотношение, чието съдържание е наказателната
отговорност. Това определя нейната същност, като установен от закона период във
времето, през който правоимащият субект по
наказателното правоотношение - държавата, в лицето на надлежните държавни
органи, проявява пасивност по отношение на правото си да упражни наказателна
репресия. Преценката за това каква е продължителността на конкретния давностен срок по чл.80 НК се извършва на базата на
„наказуемостта” на съответното деяние, определена в санкционните норми на
отделните престъпни състави в наказателния кодекс. От своя страна, предвидената
наказуемост не може да означава нещо различно от предвиденото в съответния
престъпен състав „наказание”. Следователно, за да се приложат правилата за
давността за наказателно преследване, определяща се явява правната оценка на
деянието чрез квалифицирането му по определен престъпен състав.
На основание от чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80 НК държавните органи на наказателния процес
следва да осъществяват правомощията си по преследване и решаване на въпроса за
наличието на основание за съответната форма на държавна принуда - наказание в случай
на признаване на подсъдимия за виновен или принудителна медицинска мярка, ако
субектът на престъплението е невменяем, в определени срокове. Давността влияе
именно на реализиране на правните последици от престъплението/общественоопасното деяние, осъществило от обективна страна
състав на престъпление, тъй като представлява процесуална преграда срещу
наказателната дейност на съответните органи на властта при изтичане на
определен в НК срок. Продължителността на този срок е оценена от вложената в
института законодателна целесъобразност като забава, която обезсмисля
държавната принуда, защото принудата се е отдалечила прекомерно от своето
основание и от пригодността да постигне целения ефект. Целта на наказанието е
постигане на генералната и индивидуалната превенция, доколкото със съдебното
решение се обявява на всички, че има наказателноправна
реакция на компетентните органи на факта на извършеното общественоопасно
деяние и са предприети мерки за неутрализиране на обществената му опасност.
В процесния
случай подсъдимите Б. и Е. са обвинени за извършване на цитираното по-горе
престъпление на 01.12.2013 г. Към тази дата инкриминираното деяние е наказуемо
с „лишаване от свобода“ до 3 години, която редакция на закона е актуална и
понастоящем. На следващо място съгласно чл.80, ал.2 НК давностните
срокове за престъпления, извършени от непълнолетни (каквито са били подсъдимите
към датата на деянието) се определят след заменяването
на наказанията по реда на чл.63 НК /Решение № 250 от
23.01.2020 г. по н. д. № 1082 / 2019 г. на ВКС, 3-то, НО/. Законосъобразно в
правната квалификация на обвинението им в обвинителния акт е включена
предвидената редукция на наказанието по чл.63, ал.1, т.4 НК. Това означава, че
максималното наказание, което може да бъде наложено на непълнолетни подсъдими
за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 3 във
вр. с чл. 130, ал. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК е до 2 години
„лишаване от свобода“. Според чл. 80, ал. 1, т. 4 НК наказателното преследване
се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на пет години. В
чл. 81, ал. 3 НК се постановява, че независимо от спирането и прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 4 НК. При това
положение абсолютният давностен срок, в който е
допустимо да бъде извършвано наказателно преследване, независимо от неговото
спиране или прекъсване се определя при условията на чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.2 вр. с ал.1, т.5
от НК и възлиза на 7 години и 6 месеца. Това означава, че абсолютният давностен срок изтича на 01.06.2021 г. Следователно липсва
правно основание наказателното производство да бъде прекратено.
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните пред СРС доказателствени
материали, обсъдени в мотивите му. Чрез законосъобразно извършени процесуални
действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК
доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани
и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства. Въззивният съд, след като подложи на
внимателен анализ доказателствената съвкупност по
делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено
различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите
констатации на СРС.
Предвид гореописаното, СГС приема за
установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Л.К.С. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан,
постоянен адрес:***, с ЕГН **********.
Подсъдимият С.М.Б. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан,
постоянен адрес:***, с ЕГН **********.
Подсъдимият В.Е.Е.
е роден на *** г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, със
средно образование, неосъждан, постоянен адрес:***, с ЕГН **********.
Подсъдимият К.И.Б. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, постоянен
адрес:***, с ЕГН **********.
Към инкриминираната дата подсъдимите С.,
Б. и Е. били непълнолетни, но въпреки това могли да разбират свойството и
значението на извършеното, както и да ръководят постъпките си.
На 01.12.2013 г. около 20:00 ч.
четиримата подсъдими, както и свидетелите Г. С., Н. К., А.О., Г. М., В.С., Я.К.и
П. Р. се намирали в градинка, находяща се в гр.
София, ж.к. „Банишора“. Същите разговаряли помежду си
и консумирали бира, като в хода на разговорите част от присъстващите предложили
да потърсят бежанци - лица от арабски произход, за да се саморазправят с тях.
В изпълнение на взетото решение, около
21:00 часа, посочените лица се придвижили с градски транспорт до кръстовището
на ул. „Чавдарица“ и бул. „Сливница“, в близост до
заведение за бързо хранене „Аладин“. Там забелязали
свидетеля А.А.и двамата пострадали - М. Н.и У.С.,
които били нападнати от четиримата подсъдими единствено поради семитския си
произход. За да осуетят установяването на своята самоличност С., Б., Е. и Б.
поставили на главите си шапки и качулки.
Първият удар бил нанесен на А. в гръб,
локализиран в областта на главата, като същият изгубил равновесие и паднал.
Последвала разпра и с Н., който започнал да се отбранява с колана си, както и
със С., като двамата побягнали към заведение „Аладин“,
за да се скрият, последвани от своите нападатели.
Пред самото заведение, пред погледите на
служителите и клиентите, подсъдимите В.Е. и Л.С. започнали да нанасят на М. Н.удари
с ръце в областта на главата, а след като паднал - продължили да го ритат в
областта на цялото тяло.
Междувременно, подсъдимият С.Б. нанесъл
удар с ръка, държейки метален бокс, в областта на главата на У.С.. И този
пострадал започнал да се отбранява с колан, като на същия били нанесени и удари
е юмруци и крака в областта на главата от страна на подсъдимия В.Е., съответно
удари с ръце в областта на главата от страна на подсъдимия К.Б..
Възникналата суматоха провокирала
намесата на част на служителите в заведение „Аладин“,
някои от които също пострадали при сбиването. На мястото на произшествието
пристигнали служители на МВР, но подсъдимите и придружаващите ги лица си били
тръгнали.
Съгласно заключението на изготвената в
предходната досъдебна фаза СМЕ в резултат на инкриминираната деятелност на
пострадалия У.С. е била причинена разкъсно-контузна
рана на главата, а на пострадалия М. Н.- контузия на главата, разкъсно-контузна рана на лицето и счупване на носните
кости, които по своя медико-биологичен характер представляват леки телесни
повреди с разстройство на здравето.
Горепосочената фактология се подкрепя от: показания на
свидетелите В.Д. /л. 188-189, т. 1 от СП, в това число и частично приобщените
негови показания на основание чл. 281, ал. 5 във вр.
с ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК, обективирани
в протокол за разпит на л. 73 от ДП /, И.Б./л. 189-190, т. 1 от СП, в това
число и приобщените в цялост негови показания на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК, обективирани в протокол за разпит на л. 68 от ДП/, Н.Б./л.
190-191, т. 1 от СП, в това число и приобщените в цялост негови показания на
основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 и т.
2, предл. 2 НПК, обективирани
в протокол за разпит на л. 75 от ДП/, Г.С./л. 192-193, т. 1 от-СП, в това число
и приобщените в цялост нейни показания на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК, обективирани в протокол за разпит на л. 84 от ДП/, Н.К./л.
206-208, т. 1 от СП, в това число и приобщените в цялост негови показания на
основание чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК, дадени
пред съдия в досъдебната фаза, приложени на л. 93 и л. 101 от ДП, както и
прочетените в цялост негови показания на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК,
дадени пред разследващите органи, обективирани в
протоколи за разпит на л. 77 и л. 81 от ДП/, А.О. /л. 209- 210, т. 1 от СП, в
това число и частично приобщените негови показания на основание чл. 281, ал. 1,
т. 1 НПК, дадени пред съдия в досъдебната фаза, приложени на л. 93 от ДП, както
и частично прочетените негови показания на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 НПК, дадени пред разследващите органи, обективирани в протокол за разпит на л. 86 от ДП/, Г.М./л.
211-212, т. 1 от СП, в това число и приобщените в цялост негови показания на
основание чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК, дадени
пред съдия в досъдебната фаза, приложени на л. 93 от ДП, както и прочетените в
цялост негови показания на основание чл. 281, ал. 4 във вр.
с ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК, дадени пред
разследващите органи, обективирани в протокол за
разпит на л. 85 от ДП/, В.С./л. 212-213, т. 1 от СП, в това число приобщените в
цялост нейни показания на основание чл. 281, ал. 4 във вр.
с ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК, обективирани
в протокол за разпит на л. 83 от ДП/, Я.К./л. 306-308, т. 1 от СП, в това число
и приобщените в цялост негови показания на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК, дадени пред съдия в досъдебната фаза,
приложени на л. 92 от ДП, както и прочетените в цялост негови показания на
основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК, дадени пред разследващите органи, обективирани в протокол за разпит на л. 87 от ДП/, П.Р./л.
196-198, т. 2 от СП, в това число и приобщените в цялост негови показания на
основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 НПК,
дадени пред съдия в досъдебната фаза, приложени на л. 92 и л. 96-99 от ДП,
както и прочетените в цялост негови показания на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл.
2 НПК, дадени пред разследващите органи, обективирани
в протоколи за разпит на л. 76 и л. 82 от ДП/, А.А./л.
198-199, т. 2 и л. 278, т. 2 от СП, както и прочетените в цялост негови
показания на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал.
1, т. 2, предл. 2 НПК, обективирани
в протоколи за разпит на л. 67 и л. 88 от ДП/, осъществено предявяване на видео
файлове на свидетелите П.Р.и А.А./л. 200, т. 2 от
СП/, проведени очни ставки в съдебната фаза между свидетелите В.С.и Г.С./л.
194-195, т. 2 от СП/, както и между свидетелите В.С.и Я.К./л. 195-196, т. 2 от
СП/, проведен следствен експеримент с участието на свидетеля Я.К./л. 308, т. 1
от СП/, проведено освидетелстване на подсъдимия К.Б. /л. 201, т. 2 от СП/,
приобщените на основание чл. 282, ал. 1 НПК заключения на СМЕ по писмени данни
/л. 230-231 от ДП/, КСППЕ по отношение на подсъдимия В.Е. /л. 165-174 от ДП/,
КСППЕ по отношение на свидетеля Я.К./л. 178-187 от ДП/, КСППЕ по отношение на
подсъдимия К.Б. /л. 218-226 от ДП/, КСППЕ по отношение на подсъдимия С.Б. /л.
191-199 от ДП/, КСППЕ по отношение на свидетеля П.Р./л. 203-206 от ДП/, КСППЕ
по отношение на подсъдимия Л.С. /л. 210-214 от ДП/, видеотехническа
експертиза /л. 131-133 от ДП/ и лицево-идентификационни експертизи /л. 143-147
и л. 158-162 от ДП/, както и допуснатите на етапа на съдебното следствие
еднолична видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза /л. 25-38, т. 2 от СП/ и петчленна арбитражна видеотехническа
и лицево-идентификационна експертиза /л. 245-262, т. 2 от СП/, прочетените на
основание чл. 283 НПК писмени доказателства и писмени доказателствени
средства - характеристика на подсъдимия В.Е. /л. 65, т. 1 от СП/, справки за
съдимост на подсъдимите лица /л. 67-73 и л. 328-334, т. 1, както и л. 269-275,
т. 2 от СП/, справки от ДАБ, ведно с приложения /л. 79-82, л. 201 и л. 355-363
т. 1 от СП/, характеристика на подсъдимия Л.С. /л. 113, т. 1 от СП/, протокол
за разпит на свидетел по ДП № 1923/2012 г. по описа на 03 РУ-СДВР, писмо от
дирекция „Миграция“, ведно с приложен оптичен носител /л. 17-18, т. 2 от СП/,
писмо от управителя на „А.Ф.“ ООД /л. 21, т. 2 от СП/, писмо от началника на 03
РУ-СДВР, ведно с приложения копия на заповеди за задържане /л. 223-237, т. 2 от
СП/, както и веществено доказателство - видеозаписи на оптичен носител /л. 263,
т. 2 от СП/, протокол за доброволно предаване на оптичен носител от страна на
свидетеля В.Д. /л. 31 от ДП/, справки за съдимост /л. 119, л. 121, л. 123 и л.
125 от ДП/, копия на медицинска документация /л. 242-248 от ДП/.
Правилно в центъра на доказателствената си аргументация долният съд е поставил
показанията на пострадалия А., не само поради качеството му на очевидец на
деянието, но и на потърпевшо лице. Внимателно ревизираната инстанция е отчела
евентуалната му възможна заинтересованост от изхода на делото и след надлежна
съпоставка с останалите обективни находки, резонно е кредитирала процесния гласен източник. Логични, документално подплатени
и обстоятелствено обсъдени са изводите на районния съд за персонален идентитет между М.М.Н.и М. М. Ал Х..
Маркираната подробност е от значение,
при все че същият се явява пострадал по възведеното срещу подсъдимият С.
обвинение. Правилно контролираният
съдебен състав е извел, че при паралел на показанията на свидетеля О. със
заключението по видеотехническата и лицево-идентифокационна експертиза експлицитно
се потвърждава нападението върху пострадалия Н.от страна на подсъдимите Е. и С..
Сведения за инкриминираните удари се съдържат и в разказа на свидетелят М.. По
думите му конфликтът е стартирал, след като „някой от Л. и В. е ударил един от
арабите“ и след това Л. и В. са продължили да ги бият. Тези показания, на фона
на резултатите от изготвените СМЕ, ВТЛИЕ, както и от заявленията на свидетеля К.несъмнено
се откроява съучастническата дейност на двамата подсъдими в причиняването на
травматичните увреждания на Н.. Значително по – конкретно е пресъздаденото от
последния описание касателно механизма, средствата и
интензитета на проявата. Според него „Л. е догонил арабина и заедно с В. са
започнали да го удрят с юмруци в лицето, свалили са го на земята и са започнали
да го ритат“. В синхрон с казаното са и декларациите на свидетеляК.дадени
пред съдия в хода на ДП, съгласно които „Л. е настигнал арабина пред заведението
и го е удрял в лицето с юмруци“. Горното
безспорно опровергава възраженията на адв. С. за
недоказаност на обвиненията. Все в коментирания аспект констатираното от
районния съд авторство на нанесената върху Н.лека телесна повреда от страна на
подсъдимия С. е житейски издържано, вътрешно утвърдено и уместно възприето.
Задълбочено СРС е обсъдил
съпричастността на подсъдимите Б., Е. и Б. при реализация на телесната повреда
на пострадалия С., взети са предвид
твърденията на А. за облеклото и телосложението на последния към инкриминирания
момент. Първостепенният съд коректно е кредитирал осъщественото от него
разпознаване, при все, че от обективните находки по делото се наблюдава строга
еднопосочност досежно замахването с колан именно от
този пострадал. Релеванти данни за най-същественият
детайл се извличат както от арбитражната ВТЛИЕ, така и от показанията на свидетелитеК., О. и К.. И тримата подробно предават как
подсъдимите са нападнали арабите в гръб, след което на отбраняващия се с колана
С., Е. му нанесъл удари с ръце и крака, а Б. е използвал само юмруците си. За последващото присъединяване на подсъдимия Б. свидетелстват
преките наблюдения на К., който дори пояснява, че „този с колана беше изчезнал
някъде със С.“. Спорното използване на метален бокс от страна на този подсъдим
е неутрализирано най-ярко с производните декларации на свидетеля Б.. В подобен
дух са и заявленията на свидетелитеР.иК., които непринудено разказват как подсъдимият се е
хвалил с това, че е разбил главата на пострадалия с бокса си, а в съзнанието на
свидетелятК.се е запечатило, че подсъдимият е
парадирал, че е ударил арабина с твърд предмет по главата. Основателно цитираните
показания са съпоставени с впечатленията на свидетелите Б. и Б. и заключението
на приобщената съдебномедицинска експертиза.
СГС не може да се
солидаризира с релевираните от адв.
П. в жалбата, оплаквания касателно некредитирането на
показанията от съдебното следствие. Съдът в този му състав категорично се
присъединява към игнорирането на дадените в съдебно заседание показания от
близките на подсъдимите. С основание споменатите за първи път пред съда
твърдения за осъществена провокация са ценени като недостоверни и в разрез с
обективната действителност. Районният съд обстойно се е обосновал защо дава
вяра на показанията от досъдебното производство, чиито констатации тази
инстанция намира за безпредметно да преповтаря. Като се има предвид темпоралната
приближеност на показанията от досъдебното производство до инкриминирания
момент и приятелските отношения на свидетелите с подсъдимите резонно е да се
заключи, че тяхната заинтересованост обуславя промяната на изявленията им.
Свидетелите С., С.,К., О., М.,К.иР.продуцират
защитна версия, целяща да прехвърли изцяло отговорността върху сирийските
граждани и да вмени на съда, че всъщност те са жертва на проявена вербална
агресия. От целокупния анализ на събраните по делото доказателства не се откри
нито една обективна находка, която да кореспондира на предложеното описание на
събитията, което не може да бъде ценено иначе, освен като стремеж за смекчаване
отговорността на подсъдимите и изграждане на алиби.
Адекватно са ценени приложените
писмени доказателства, т.к кореспондират с останалите материални източници по
делото и точно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства,
включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по делото писмени активи
съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно стеклите се събития.
В унисон с обсъжданата доказателствена маса е и изготвената съдебномедицинска
експертиза по писмени данни. Имплементираното в този способ на доказване
становище категорично уточнява, че инкриминираните удари и ритници са довели до
контузия на главата, разкъсно-контузна рана на лицето
и счупване на носни костици на пострадалия Н., които в
съвкупност са му причинили страдание и временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Съгласно заключението подобна травма на главата е
локализирана и при пострадалия У.С.. СГС кредитира заключението на
експертизата, като обосновано, изготвено от лице с нужните специални знания и
отговарящо с необходимата прецизност на поставените въпроси. Същото е било
красноречиво тълкувано и от СРС при формирането на фактическите и правни изводи
по делото.
Констатация за необремененото
съдебно минало на подсъдимите, районният съд правилно е направил въз основа на
приложените и приети по делото като писмено доказателство справки съдимост.
Въз основа на тази напълно
изяснена фактическа обстановка първостепенният съд правилно е приел, че
осъществената от подсъдимите деятелност се подвежда под състава на чл. 131, ал.
1, т. 12, предл. 3 във вр.
с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. е чл. 63, ал.
1, т. 4 НК, а за подсъдимия Б. по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл.
3 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, поради което въззивната инстанция намира от правна страна следното:
Непосредствен обект на това
престъпление са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеност на
човешкото здраве и физическата цялост на личността.
От обективна страна изпълнителното
деяние се осъществява чрез действие. Предмет на това престъпление е
анатомичната цялост и физиологичните функции на организма. В теорията е дадена
дефиниция на понятието‚ „телесната повреда“, като противоправно
и виновно увреждане на здравето на друг човек, чрез нарушаване анатомичната
цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на
човешкия организъм или причиняване на болка или страдание. Леката телесна
повреда е резултатно увреждащо престъпление, като в конкретния случай е
установено, че подсъдимите С. и Е. са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и страдание в областта на главата на лицето М. Н.,
а Б., Е. и Б. са реализирали разкъсно-контузна рана
по главата на С.. По чл. 130, ал. 1 НК болката или страданието трябва да са от
такова естество, от такъв характер, че да представляват разстройство на
здравето. Акуратно проверявания съд се е позовал на константната върховна
съдебна практика, според която под обсъжданата хипотеза попадат всички
увреждания, които са довели до болестно състояние на организма, без то да е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Направените от
долната инстанция разсъждения досежно квалифицирания
признак ксенофобски подбуди не дават основа за каквото и да е допълване, и настоящият
състав ги споделя изцяло.
Въззивният съд
се солидаризира и с доводите за субективната страна на деянието и умисъла на
подсъдимите лица.
Не са налице основания този
съд да се дистанцира и от определените спрямо подсъдимите наказания. За извършеното от С., Е. и Б. престъпления по 131, ал.
1, т. 12, предл. 3 във вр.
с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал.
1, т. 4 НК, както понастоящем, така и към инкриминирания момент се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ за срок до 2 /две/ години, а за Б. „лишаване от
свобода“ за срок до 3 /три/ години. При провеждането на дейността по справедливо
отмерване на следващите се санкции правилно е установено, че са налице
предпоставките за приложение на института „Освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание“ по реда на чл.78а, ал.6 вр. чл.2, ал.1 НК и чл.78а, ал.1 от НК, като не е имало
данни за причинени от деянието имуществени вреди и не са били налице
отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК. Далновидно са спазени и императивните
забрани за прилагане на възпитателни мерки спрямо лица навършили пълнолетие.
Неоспорима е и забележката за абсолютно определения характер на наказанието „обществено
порицание“.
Подобно на предния
съд, СГС е на становище, че наложените наказания биха изпълнили в достатъчна
степен целите по чл. 36 НК. Те ще окажат нужния възпитателно-поправителен и
възпиращ ефект, не само върху личността на подсъдимите, но и върху другите
неустойчиви членове на обществото, в каквато насока е и основният смисъл на
генералната и специална превенция по чл. 36 НК. В същото време, ще се даде
възможност на С., Е., Б. и Б. да се поправят и превъзпитат, без да бъдат
демотивирани от едно ненужно тежко наказание.
Вярно с оглед изхода на
делото на основание чл.189, ал.3 от НПК с присъдата си районният съд е
възложил в тежест на подсъдимите разноските
по делото сторени в хода на досъдебното
и съдебното производство, както и по 5 /пет/ лева, представляващи държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
След обобщаване на резултатите от
извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка на присъдата,
въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва
да бъде потвърден.
Мотивиран от горното и на основание чл.334,
т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 06.04.2017 г. по НОХД №
842/2015 г. по описа на СРС, НО, 106 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.