Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 24.10.2018 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На осемнадесети
септември 2018
година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №1319 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.232
ал.1 и ал.2 ЗЗД във вр. с чл.228 ЗЗД, чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „ИНФОРМАЦИОННО
ОБСЛУЖВАНЕ” АД София твърди в исковата си
молба, че ответниците Р.Р.Р., Р.Р.Р. и М.Р.Р. са
наследници по закон на починалата М.Х.Р., която е била собственик на ЕТ „АЛЕЗИ
- М.Р.", ЕИК *********. Твърди също, че между „Информационно
обслужване" АД - клон Стара Загора и ЕТ „АЛЕЗИ - М.Р.", ЕИК *********
са били сключени следните договори:
-
Договор за наем, с който „Информационно обслужване" АД - клон Стара Загора
е предоставило на наемателя ЕТ „АЛЕЗИ - М.Р." за временно и възмездно
ползване част от недвижим имот, представляващ помощно помещение с гише с площ
10 кв.м., намиращ се във фоайето на първия етаж от сграда, собственост на
„Информационно обслужване" АД, на адрес гр. Стара Загора, ул. „***" №
5;
Договор
№ 68-00-11 от 18.10.2013 г. за поддръжка на информационни системи на
възложителя - ЕТ „АЛЕЗИ - М.Р." и оказване на системна помощ на
абонаментен принцип.
Договорното
правоотношение за отдаване под наем на горепосоченото помещение възникнало въз
основа на Договор № ПО-16-12/29.09.2012 г. (Приложение № 1 - Предварителен
договор за наем № ПО-16-12/29.09.2012 г.) и извършени конклудентни действия на
страните, изразяващи се в реално предаване на наетата вещ на наемателя от
страна на наемодателя; предоставяне на свободно ползване на обекта на наема в
рамките на уговорения срок; ползване на наетата вещ от наемателя, съгласно
обичайното и уговореното й предназначение; редовно заплащане на уговореното
наемно възнаграждение от страна на наемателя до февруари
Договорът
за наем бил сключен за неопределен срок и прекратен с отправено предизвестие от
страна на наемателя, считано от 01.04.2015 г. (Приложение № 2 - Предизвестие за
прекратяване на Договор № ПО-16-12/29.09.2012 г. с вх. № 68-00-9Ш5.02.2015 г.),
което предизвестие било подписано от пълномощник на ЕТ „АЛЕЗИ - М.Р." - М.Р.Р..
Уговорената наемна цена по договора била в размер на 30,00 лева без ДДС или
36,00 лв. с ДДС (Приложения от № 6 и 7 - фактури за наем, консумативни разходи,
административно битово обслужване, абонаментна поддръжка по Договор с №
68-00-11 от 18,10.2013 г.). Отделно от това, със споразумителен протокол от
29.09.2012 г. наемателят се задължил да заплаща за своя сметка и всички,
направени от него консумативни разходи за електрическа енергия, охрана и
почистване, които не са включени в наемната цена (Приложение № 4 -
Споразумителен протокол от 29.09.2012 г. към Договор № ПО-16-12/29.09.2012 г.).
Второто
договорно правоотношение между страните възникнало въз основа на Договор с №
68-00-11 от 18.10.2013г. (Приложение №5), с който „Информационно
обслужване" АД - клон Стара Загора се задължава да извършва срещу
заплащане поддръжка на информационни системи на възложителя - ЕТ „АЛЕЗИ - М.Р."
и оказване на системна помощ на абонаментен принцип. Договорът бил сключен за
срок от 1 година, като уговорената абонаментна такса била в размер на 60 лева
без ДДС или 72 лева с ДДС. С договора за поддръжка страните уговорили, че
същият се продължава автоматично с още една година, ако никоя от тях не възрази
писмено един месец преди изтичане на срока. За уговорената абонаментна такса,
Изпълнителят по договора „Информационно обслужване" АД - клон Стара Загора
издавал фактури в български лева.
Независимо
от постигнатите договорености, считано от месец февруари 2015г., ЕТ „АЛЕЗИ - М.Р."
престанал да погасява своите задължения, произтичащи от договора за наем и
договора за поддръжка на информационни системи, поради което ЕТ „АЛЕЗИ - М.Р."
има непогасени задължения за наем, консумативни разходи, административно-битово
обслужване и абонаментна поддръжка с общ размер 377.31 лв. с ДДС, за което били издадени фактури, както
следва:
Фактура
№ ********** от 13.02.2015 г. (Приложение № 6) - остатък в размер на 99,10 лв.
с ДДС, от които 21,10 лв. с ДДС за консумативни разходи (електрическа енергия),
6,00 лв. с ДДС за административно-битово обслужване и 72,00 лв. с ДДС за
абонаментна поддръжка за месец февруари
Фактура
№ ********** от 18.03.2015 г. (Приложение № 7) - в размер на 206,21 лв. от
които 36,00 лв. с ДДС наемна цена, 92,21 лв. с ДДС за консумативни разходи,
6.00 лв. с ДДС за административно-битово обслужване и 72,00 лв. с ДДС за
абонаментна поддръжка за месец март 2015г.;
-
Фактура № ********** от 28.04.2015 г. (Приложение № 8) - в размер на 72,00 лв.
с ДДС за абонаментна поддръжка за месец април
Размерът
на дължимата наемна цена (по договора за наем) за месец март 2015г. е 30,00 лв.
без ДДС или 36.00 лв. с ДДС.
Размерът
на дължимите суми за консумативни разходи (електрическа енергия) за периода
февруари - март
Размерът
на дължимата сума за административно-битово обслужване (охрана, паркинг,
интернет, почистване и др.) за периода февруари - март
Размерът
на дължимата сума за абонаментна поддръжка за периода февруари - април
Поради
неизпълнение на горепосочените задължения на ЕТ „АЛЕЗИ - М.Р." за плащане
на наемната цена, консумативните разходи, административно-битовото обслужване и
абонаментната поддръжка, до едноличния търговец били изпращани покани, като
последната била изпратена през месец юни
На
22.08.2017г. до наследниците на г-жа М.Х.Р. - Р.Р.Р., Р.Р.Р. и М.Р.Р. били
изпратени идентични покани за плащане на задълженията на своя наследодател,
които са възникнали в резултат на търговската му дейност като едноличен търговец
(Приложение № 11). Поканите били получени от ответниците на 24.08.2017 г.
(Приложения от № 12, №13 и №14). Въпреки изпратените покани, задължението в
размер на 377,31 лв. не било погасено от страна на ответниците Р.Р.Р., Р.Р.Р. и
М.Р.Р., в дадения с поканата срок за доброволно изпълнение.
Моли съда да постанови решение, с което:
да
осъди ответника Р.Р.Р. да заплати сумата в размер на 125,77 лв. представляваща
1/3 част от главницата в размер на 377,31 лв., от които: 53,77 лева на
основание чл.79 ал.1, във вр. с чл.228 от ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД,
представляваща 1/3 от сумата за абонаментна поддръжка за периода февруари -
април 2015г.; 72 лева на основание чл. 79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД,
представляваща 1/3 от сумата за неплатен наем, консумативни разходи и
административно-битово обслужване за периода февруари - март
да
осъди ответника Р.Р.Р. да заплати сумата в размер на 125,77 лв. представляваща
1/3 част от главницата в размер на 377,31 лв., от които: 53,77 лева на
основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 228 от ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, представляваща 1/3 от сумата за абонаментна поддръжка за периода февруари
- април
да
осъди ответника М.Р.Р. да заплати сумата в размер на 125,77 лв. представляваща
1/3 част от главницата в размер на 377,31 лв., от които: 53,77 лева на
основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 228 от ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, представляваща 1/3 от сумата за абонаментна поддръжка за периода февруари
- април
ведно
с лихва за забава върху претендираните суми по всички предходни претенции в
размер на 17.85 лева, определена за периода от 24.08.2017 г., на която дата са
поучени поканите за плащане от наследниците на М.Х.Р. до 09.02.2018 г., както
следва:
да
осъди Р.Р.Р. да заплати сумата в размер на 5,95 лв. представляваща 1/3 част от
изчислената законна лихва в размер на 17.85 лв.;
да
осъдите Р.Р.Р. да заплати сумата в размер на 5,95 лв. представляваща 1/3 част
от изчислената законна лихва в размер на 17.85 лв.;
да
осъди ответника М.Р.Р. да заплати сумата в размер на 5,95 лв. представляваща
1/3 част от изчислената законна лихва в размер на 17.85 лв.;
ведно
със законната лихва върху претендираните суми за главница от завеждане на
исковата молба до окончателното плащане.
Претендира направените по делото разноски, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците Р.Р.Р., Р.Р.Р. и М.Р.Р. представят писмени отговори в срока
по чл.131 ГПК, в които вземат становище, че оспорват исковата молба, като
считат така предявените искове за
неоснователни.
Заявяват, че 25.07.2017г. М.Х.Р. е починала и за свои наследници
по закон е оставила преживелият я съпруг Р.Р.Р. и двете им деца - Р.Р.Р. и М.Р.Р.
- чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН. В
хода на заведеното дело и тримата ответници са направили ОТКАЗ от
НАСЛЕДСТВОТО
на своята наследодателка М.Х.Р., като техните изявления били вписани съгласно
чл.51, ал.З от ЗН в особената за това книга на съда по чл.49, ал.1 от ЗН под
№52, №53 и №54 /Удостоверения от 16.03.2018 г. по ч. гр. дело № 1304/2018 г.,
по ч.гр.дело №1305/2018г. и по ч.гр.дело №1306/2018г., всичките по описа на РС
Ст.Загора/. С направените откази от наследство всеки от ответниците губел
качеството си на наследник на починалата М.Х.Р. - собственик на ЕТ „Алези - М.Р."
с ЕИК *********, която е и реалния длъжник, с което отпада и неговата пасивна
процесуална легитимация и той не носи отговорност за вземанията срещу своята
наследодателка.
Заявяват
също, че съгласно чл.53 от
ЗН „Частта на отреклия
се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите
наследници", но в случая всички преки наследници са
направили отказ от наследство, тъй като в това наследство от страна на починалата
им наследодателка нямало абсолютно никакви активи, а само пасиви. Тези пасиви
следвало да се покрият от други наследници по закон, ако ищецът решал в друг
етап да ги търси от тях, тъй като по силата на чл.53 от ЗН дяловете на
отреклите се от наследство са уголемили техните дялове.
Считат,
че независимо от това, че тези факти са настъпили в хода на производството, същите
следвало да бъдат взети предвид и предявените искове следвало да бъдат
отхвърлени.
В
отговор на изложените в исковата молба обстоятелства всеки от ответниците
заявява, че в наследството на починалата М.Х.Р.
няма абсолютно никакви движими или недвижими вещи, т.е. каквито и да е активи и никой от
ответниците – наследници не е приемал наследството на М.Х.Р.; не е извършвал каквито и да е действия - предеклариране на
имоти (поради липсата им), владеене на такива или други, които да предполагат
приемане на наследството. Заявяват, че наследодателката е оставила само
задължения; освен това в Търговския регистър, „стояла" все още като
действаща фирмата на Едноличния търговец на М.Х.Р. с наименование
„Алези
- М.Р.", с ЕИК
*********.
С
оглед на изложеното ответниците считат, че не могат да отговарят за
задълженията на своя наследодател и молят съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове, като неоснователни. Всеки от ответниците
претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
По
делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че
ищецът „ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ” АД
София и ЕТ „АЛЕЗИ - М.Р." Ст.Загора са били в договорни
отношение по следните договори:
1. Договор
за наем, съгласно който „Информационно обслужване" АД е предоставило на
наемателя ЕТ „АЛЕЗИ - М.Р." за временно и възмездно ползване част от недвижим
имот, представляващ помощно помещение с гише с площ 10 кв.м., намиращ се във
фоайето на първия етаж от сграда на
адрес гр.Стара Загора, ул.*** № 5 срещу наемна цена в размер на 3лв. на кв.м.
без ДДС, прекратен с предизвестие от страна на наемателя, считано от
01.04.2015г. Съгласно споразумителен протокол от 29.09.2012г. наемателят се
задължил да заплаща електроенергия по споразумителен протокол, охрана – по 0,50
лв./кв.м. от нетата площ , както и да осигурява почистването на наетото
помещение и изнася отпадъците на определеното място сам и за своя сметка.
2. Договор
№68-00-11 от 18.10.2013г. за поддръжка на информационни системи на възложителя
- ЕТ „АЛЕЗИ - М.Р." и оказване на системна помощ на абонаментен принцип
при месечен абонамент в размер на 60,00лв. без ДДС, платим след издаване на
фактура по банков път или в брой, като договорът бил сключен за срок от една
година и било уговорено автоматично продължаване, ако един месец преди изтичане
на срока никой страна на поиска писмено неговото прекратяване /чл.4 от
договора/.
По
делото не се спори също и се установява от представените по делото фактури, че ЕТ
„АЛЕЗИ - М.Р." има непогасени задължения по двата договора, както следва: По
Фактура № ********** от 13.02.2015 г. - остатък в размер на 99,10 лв. с ДДС, от
които 21,10 лв. с ДДС за консумативни разходи (електрическа енергия), 6,00 лв.
с ДДС за административно-битово обслужване и 72,00 лв. с ДДС за абонаментна
поддръжка за месец февруари 2015г.; по Фактура №********** от 18.03.2015г. -
206,21 лв., от които 36,00 лв. с ДДС наемна цена за месец март 2015г., 92,21
лв. с ДДС за консумативни разходи, 6,00 лв. с ДДС за административно-битово
обслужване и 72,00 лв. с ДДС за абонаментна поддръжка за месец март 2015г.; по Фактура
№********** от 28.04.2015г. - 72,00 лв. с ДДС за абонаментна поддръжка за месец
април 2015г.
По
отношение на иска за неизплатена наемна цена за м.03.2015г., съдът намира за
установено следното: По отношение на претенцията за неизплатена наемна цена
съдът намира, че е налице е хипотезата на чл.232 ал.2 предл.І във вр. с чл.228 ЗЗД. От събраните по делото доказателства се установи, че между „ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ” АД София и ЕТ
„АЛЕЗИ - М.Р." е бил сключен договор за наем на недвижим имот, прекратен считано
от 01.04.2015г. До прекратяване на наемното правоотношение договорът е произвел
своето действие, тъй като наемодателят е престирал дължимото по договора
ползуване на наетия имот /не са налице възражения в тази насока/. Следователно
наемодателят има право да получи наемната цена за периода, през който договорът
е действал и е пораждал своите последици, а наемателят дължи заплащането на
тази цена съобразно договореното между страните и разпоредбите на чл.232 ал.2 и
чл.228 от ЗЗД. Видно от представения договор за наем договорения от страните
месечен наем възлиза на 3лв./кв.м., или за 10 кв.м. 30,00лв. без ДДС. Тъй като
не се представиха доказателства опровергаващи твърденията на ищеца за
неизплатен наем за м.03.2015г. и за размера на наема, то съдът приема за
установено, че е налице неизпълнение на основното задължение по договора за
наем от страна на наемателя, а именно заплащането на определената наемна цена,
поради което ищецът има право да претендира сумата от 36,00 лв. с ДДС,
представляваща дължимия, но неизплатен наем за м.03.2015г.
Ищеца е предявил претенции и за неизплатените,
консумативи за процесния период с правно основание чл.232 ал.2 предл.ІІ ЗЗД.
Съгласно чл.232 ал.2 предл.ІІ ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща разходите,
свързани с ползуването на вещта. Това задължение е залегнало и в представения
споразумителен протокол към договора за наем. За установяване размера на
дължимите суми по делото са представени фактури, от които е видно, че
наемателят ЕТ „АЛЕЗИ - М.Р." дължи за м.02.2015г. и м.03.2015г.
– 12,00лв. с ДДС за административно-битово обслужване /охрана, паркинг,
интернет, почистване и др./ и 113,31лв. с ДДС за ел.енергия. По делото не се оспорва, че наемателят не е изпълнявал
задължението си да заплаща разходите, свързани с ползуването на наетото помещение,
не са налице възражения, опровергаващи твърденията на ищеца в тази насока. Предвид
горното съдът счита, че сумата общо 125,31лв., представляваща дължими, но
неизплатени консумативи за периода м.02.2015г. и м.03.2015г. се явява дължима.
По
отношение на претенцията по чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.258 ЗЗД за
неизплатено възнаграждение с оглед липсата на оспорване съдът приема, че ищецът
е изпълнил задълженията си по договора за поддръжка на информационни системи на
възложителя - ЕТ „АЛЕЗИ - М.Р." и оказване на системна помощ, поради което
в тежест на възложителя ЕТ „АЛЕЗИ - М.Р." е възникнало задължението да заплати възнаграждение за извършената работа,
което съгласно договора е 60,00лв. месечно без ДДС. От представените по делото
и неоспорени фактури се установява, че за процесния период м.02.2015г. до
м.04.2015г. размерът на дължимата сума за абонаментна поддръжка
възлиза на 216,00лв. с ДДС.
Безспорно
е налице забава в изплащането на горепосочените главници, поради което се явява
дължимо заплащането и на обезщетение за забава.
От
представените по делото препис-извлечение от Акт за смърт и удостоверение за
наследници №1073/07.03.2018г. се установява, че М.Х.Р., б.ж. на гр.Ст.Загора е
починала на 25.06.2017г., като за свои законни наследници е оставила Р.Р.Р.
/съпруг/, Р.Р.Р. /син/ и М.Р.Р. /син/ - ответници по делото.
С
писмена покана от 22.08.2017г., получена от всеки от ответниците на
24.08.2018г. ищецът „ИНФОРМАЦИОННО
ОБСЛУЖВАНЕ” АД София е поканил ответниците да заплатят дължимите от ЕТ
„АЛЕЗИ - М.Р." суми.
От представените по делото Удостоверения от
16.03.2018г. по ч.гр.дело №1304/2018 г., по ч.гр.дело №1305/2018г. и по
ч.гр.дело №1306/2018г., всичките по описа на РС Ст.Загора се установява, че и
тримата ответници са направили отказ от наследството на
своята наследодателка М.Х.Р., б.ж. на гр.Ст.Загора, починала на 25.06.2017г.,
като техните изявления са вписани съгласно чл.51 ал.З от ЗН в особената книга
на съда по чл.49 ал.1 от ЗН под №52, №53 и №54.
Ищецът
възразява, че така направените откази от наследството на М.Х.Р., б.ж. на
гр.Ст.Загора, починала на 25.06.2017г. са недействителни, тъй като ответниците
са извършили действия, които несъмнено предполагат тяхното намерение да приемат
наследството на наследодателката. Според твърденията на ищеца тези действия се
изразяват в ползване на съсобствени имоти, представляващи съпружеска
имуществена общност между преживелия
съпруг Р.Р.Р. и наследодателката М.Х.Р., както и ползване на покъщината; в
теглене на парични средства от банкови институции, собственост на М.Х.Р..
Горните твърдения на ищеца във връзка с възражението му за недействителност на
отказите на ответниците от наследството на М.Р., останаха недоказани от
събраните по делото доказателства. За
да се установи, че извършения отказ от наследство е недействителен, е
необходимо да се докаже, че наследникът е извършил правни или фактически
действия, които по недвусмислен начин показват, че наследникът мълчаливо е
приел наследството, като тези действия следва да предхождат по време вписването
на отказа от наследство в Специалния регистър при съответния Районен съд. По
делото не бяха събрани никакви доказателства, установяващи приемане на
наследството от страна на ответниците, преди извършения от тях отказ, било по реда на чл.49 ал.1 ЗН, било по реда
на чл.49 ал.2 ЗН. Не се доказа какъв е статута на имота, находящ се в гр.Ст.Загора, ул.Подп.Д.Д. №9А и чия собственост е същия,
нито, че ответниците ползват този имот и покъщината в него. Не се доказа също,
че ответниците са теглили суми от сметки, чийто титуляр е била
наследодателката. Такъв извод не може да се направи
и от представените от ищеца справки на Агенция по вписванията, Служба по
вписванията Ст.Загора. С оглед на изложеното съдът намира възражението за
недействителност на отказите от наследство за неоснователно.
Предвид
гореизложеното и действителността на направените от ответниците откази от
наследството на М.Х.Р., б.ж. на гр.Ст.Загора, починала на 25.06.2017г., съдът
намира, че предявените обективно съединени искове за главница и лихва се явяват
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
На
основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки от
ответниците направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, което
е в минималния размер – 300лв. по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Възражението на ищеца, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на
ответниците се явява неоснователно. Действително ответниците са се отказали от
наследството след завеждане на исковата молба, но следва да се има предвид, че
закона не поставя срок за това изявление, поради което не може да се приеме, че
същите отказвайки се наследството на своя наследодател след завеждане на
исковата молба са дали повод за завеждане на делото. Наследниците отговарят за
задълженията на наследодателя само ако са приели наследството. Ищецът в
качеството си на кредитор, който не е бил наясно с волята на наследниците, е
разполагал с правната възможност на чл.51 ЗН, от която няма данни да се е
възползвал преди завеждане на настоящото дело.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ” АД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Панайот Волов №2, представлявано от Ивайло Борисов
Филипов, против Р.Р.Р., ЕГН **********,***, искове
за сумата от общо 125,77 лв. представляваща 1/3 част от главницата в размер
на 377,31 лв., от които: 53,77 лева, представляваща 1/3 от сумата за
абонаментна поддръжка за периода февруари - април 2015г.; 72 лева,
представляваща 1/3 от сумата за неплатен наем, консумативни разходи и
административно-битово обслужване за периода февруари - март
ОСЪЖДА
„ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ” АД София, с п.а. да заплати на Р.Р.Р., с п.а. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ” АД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Панайот Волов №2, представлявано от Ивайло Борисов Филипов,
против Р.Р.Р., ЕГН **********,***,
искове за сумата от общо 125,77 лв. представляваща 1/3 част от главницата в размер
на 377,31 лв., от които: 53,77 лева, представляваща 1/3 от сумата за
абонаментна поддръжка за периода февруари - април 2015г.; 72 лева,
представляваща 1/3 от сумата за неплатен наем, консумативни разходи и
административно-битово обслужване за периода февруари - март
ОСЪЖДА
„ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ” АД София, с п.а. да заплати на Р.Р.Р., с п.а. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ” АД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Панайот Волов №2, представлявано от Ивайло Борисов
Филипов, против М.Р.Р., ЕГН **********,***,
искове за сумата от общо 125,77 лв. представляваща 1/3 част от главницата в размер
на 377,31 лв., от които: 53,77 лева, представляваща 1/3 от сумата за
абонаментна поддръжка за периода февруари - април 2015г.; 72 лева,
представляваща 1/3 от сумата за неплатен наем, консумативни разходи и
административно-битово обслужване за периода февруари - март
ОСЪЖДА
„ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ” АД София, с п.а. да заплати на М.Р.Р., с п.а. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :