Р Е Ш Е Н И Е № 260137
гр.Пловдив, 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично
заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия Румяна
Андреева гр.дело № 2516/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба на Е.С.Т. против
решение № 2908/11.08.2020 г. по гр.д. № 18188/2019 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, ХІІ гр. състав, с което е признато за установено, че тя дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“ исковите суми по договор PLUS-13469435 от 07.06.2016г., за които е
издадена заповед за плащане №
8289/27.09.2019 г. по ч. гр. д. № 15277/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, а именно: главница от 11642,55 лв., законна лихва от момента на
подаване на заявлението - 26.09.2019 г. до окончателното изплащане,
възнаградителна лихва от 1404,41 лв., законна лихва за забава от 1198,91 лв.,
дължима за периода от 05.05.2018 г. до 03.09.2019 г. Жалбоподателкакта
поддържа, че така постановеното решение е неправилно, необосновано и
постановено в противоречие с трайната съдебна практика, както и тълкувателно
решение № 8/02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ВКС, както и тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС.
Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване
на друго решение по същество, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“поддържа становище, за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт
и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение в
обжалваната част, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните пороци в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове по
чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата Е.С.Т., че същата дължи на ищеца „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ суми по договор PLUS-13469435 от 07.06.2016г., за
които е издадена заповед за плащане №
8289/27.09.2019 г. по ч. гр. д. № 15277/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, а именно: главница от 11642,55 лв., законна лихва от момента на
подаване на заявлението - 26.09.2019 г. до окончателното изплащане,
възнаградителна лихва от 1404,41 лв., законна лихва за забава от 1198,91 лв.,
дължима за периода от 05.05.2018 г. до 03.09.2019 г.
В
обстоятелствената част на исковата си молба ищецът твърди, че при сключване на
договор за кредит с номер PLUS-13469435
от 07.06.2016 г. ответницата
дала съгласието си, освен за отпускането на кредит от 15 500 лв. закупи и застраховка за сумата от 3487,20 лв.
Твърди се да е уговорено между страните
връщането на получената сума да стане на 60 равни месечни вноски, всяка от по
379,12 лв., които вноски представляват заплащането на главницата ведно с
оскъпяването и, съгласно годишен процент на разходите и годишен лихвен процент,
посочен в договора. Твърди се, че ответницата е заплатила 20 месечни вноски,
след което на 05.04.2018 г. преустановила плащането. Позовава се на настъпила
на 05.05.2018 г. предсрочна изискуемост на цялото задължение въз основа на
уговорка, направена в чл.5 от договора, поради което и моли съда да установи с
решението си съществуването на вземанията му против ответницата за исковите
суми, представляващи главница, възнаградителна лихва и договорна лихва.
Ответницата е оспорила исковете с възражението, че не
е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на ищеца, доколкото същата не
и е била надлежно съобщена, оспорила е основанието за начисляване на
застрахователна премия в размер от 3487,20 лв., като е заявила, че същата води
до оскъпяване на кредита с 22 %, а включването и в погасителните вноски води до
заблуждението и. Счита, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен
поради липсата на яснота относно компонентите на всяка една от дължимите се
месечни вноски, както и начисляването на договорна възнаградителна лихва след
датата на заявлението е неоснователно.
Между
страните не е спорно, че са сключили договор за потребителски паричен кредит PLUS-13469435 от 07.06.2016г., както и че ответницата е
получила по същия сумата от 15 500 лв. Видно от заключението на вещото
лице С.К. по назначената пред ПРС ССЕ, ответницата е върнала на ищеца общо
сумата от 8103,28 лв., като последното плащане е извършено на 27.12.2018 г.
Видно
от представения пред ПРС договор за кредит, сключен между страните, със същия ищецът е предоставил на ответницата
парична сума, както следва: „размер на кредита за потребителски цели – 15 500
лв.“, „размер на кредита за покупка на застраховка – 3487,20 лв.“; „такса ангажимент“ – 387,50 лв. Ответницата се е
задължила да върне кредита на 60 месечни погасителни вноски в размер на по 379,12лв.,
посочен е общ размер на плащанията – 22 747,20 лв.; ГПР – 10,10 % и лихвен
процент – 8,61 %.
Ответницата
се е позовала на нищожност на договора, като съдът следва да отбележи, че нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 от ЗПК са
императивни и за приложението им съдът следи служебно /ТР № 1/09.12.2013 г.
по тълк. д.
№ 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/. Ето защо, въззивната инстанция следва да посочи и друго
противоречие със закона, водещо до недействителност, изразяващо се в
следното:
Договорът
е сключен при общи условия (също представени по делото), представен е и сключен
при общи условия договор за застраховка – както се посочи по-горе, сумата за
покупка на застраховка съставлява самостоятелна част от кредита.
Видно
от представените Договор за кредит, Общи условия на същия, Сертификат за
застраховка и Общи условия на договора за застраховка, същите не отговарят на
изискването на чл. 10 ал. 1 от ЗПК. Посочената разпоредба императивно при
сключване на договора всички елементи на същия да се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Видно от приложените на л. 7-18
от делото на РС договор за застраховка, общи условия към същия и общи условия
към договора за кредит, същите са изписани в шрифт и размер, който не е еднакъв
с останалата част от договора по кредит и е по-малък от 12 пункта.
Освен това съдът намира, че на потребителя
не е представена пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във
връзка с кредита.
Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя като се вземат
предвид допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по начина, посочен в Приложение № 1, както и погасителен план, който
да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми при различни лихвени проценти за целите на
погасяването / чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК/.
Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите отразява разходите по кредита за потребителя – настоящи и бъдещи,
преки и косвени, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, включително и за
посредници, които се изразяват като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а във втората алинея от обсъждания текст е указано, че
ГПР се изчислява по формула съгласно Приложение 1 към Закона.
Както стана ясно, в процесния договор е
включено задължение за заплащане на застраховка в размер на сумата от 3487,20 лв.,
включена в месечните погасителни вноски, както и сумата от 387,50 лв. - „такса
ангажимент“, без да е ясно в какво се изразява съдържанието на таксата.
Съдът приема, че включването на сумите в погасителните
вноски се превръща де факто в прикрита допълнителна възнаградителна лихва,
включена в погасителния план. Уговорката за заплащането им представлява
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19 от ЗПК чрез предвиждане в
договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за
връщане на кредита, размерът на който да не се включва в ГПР.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна.
Ето защо са нарушени нормите на чл.10,
ал.1 и чл.11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК поради което следва да се приеме,
че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Ето защо ответницата дължи връщане на ищеца на сумата
от 7396,72 лв., след приспадане на платените от нея общо 8103,28 лв. Не се
споделя становището на ищеца, че целият кредит е обявен за предсрочно изискуем,
доколкото по делото липсват данни ответницата да е надлежно уведомена за
обявената от ищеца предсрочна изискуемост. Ищецът
е представил покана до ответницата /л.22 от делото на РС/, но същата не е
надлежно връчена на ответницата, тъй като видно от приложеното известие за
доставяне е връчена чрез лице на име И.Т. без да е посочено какво качество има
същият. Съобразно дадените в т., от Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на
ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК разяснения обаче, допустимо е предявеният по
реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ. Предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника. В случая доколкото
крайният падеж за връщане на кредита е 05.07.2021 г., съдът приема, че
изискуеми са станали вноските със срок на плащане до 05.12.2020 г., преди
последното по делото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по
същество, когато е падежът на 53-тата погасителна вноска. Тъй като страните са уговорили изплащането на
кредита на равни месечни вноски, съдът изчисли, че неизплатеният размер на
падежиралите вноски за главница след приспадане на платеното възлиза на 5588,39
лв. и за този размер съдът приема иска за основателен. Искът за установяване на
вземането за главницата следва да се уважи до този размер, ведно с установяване
дължимостта на законата лихва от деня на подаване на заявлението пред съда до
окончателното изплащане. За разликата над този до пълния предявен размер за
главницата, както и за вземанията за договорна и мораторна лихва / поради
липсата на данни за размера на същата по отношение на падежиралите вноски и
неизплатената част от задължението/ искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, с която е
установено вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А“, Париж чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, спрямо ответницата Е.Т. за
сумата над 5588,39 лв. до 11642,55 лв.- главница по Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-13469435 от 07.06.2016г., както и за сумата от 1404,41 лв. - възнаградителна лихва и сумата
от 1198,91 лв. - законна лихва за
забава, дължима за периода от 05.05.2018 г. до 03.09.2019 г. като вместо това
бъде постановено друго решение, с което следва да се отхвърлят тези искове като
неоснователни и недоказани. В останалата част решението като правилно следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна
следва да заплати на жалбоподателката разноски във въззивното производство съобразно
отхвърлената част от иска, които се изчислиха на 678,85 лв. Предвид уважената
част от иска жалбоподателката следва да заплати на въззиваемата страна разноски
в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 2908/11.08.2020 г. по гр.д. № 18188/2019 г.
по описа на Районен съд - Пловдив, ХІІ гр. състав, в частта му, с която е
признато за установено, че Е.С.Т. дължи
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ суми по договор PLUS-13469435 от
07.06.2016г., за които е издадена заповед за плащане № 8289/27.09.2019 г. по ч. гр. д. №
15277/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, а именно: за сумата над
5588,39 лв. до 11642,55 лв.- главница по Договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-13469435 от 07.06.2016г., както и за сумата от 1404,41 лв. - възнаградителна лихва и сумата
от 1198,91 лв. - законна лихва за
забава, дължима за периода от 05.05.2018 г. до 03.09.2019 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция,
рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК
*********, седалище и адрес: гр. София
1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14,
против Е.С.Т. с ЕГН **********,***, за установяване на вземанията на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А клон България против Е.С.Т., възникнали въз основа на по договор PLUS-13469435 от
07.06.2016г., за които е издадена заповед за плащане № 8289/27.09.2019 г. по ч. гр. д. № 15277/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, за
сумата над 5588,39 лв. до 11642,55
лв. - главница по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-13469435
от 07.06.2016г., както и за сумата
от 1404,41 лв. - възнаградителна
лихва и сумата от 1198,91 лв. - законна лихва за забава,
дължима за периода от 05.05.2018 г. до 03.09.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2908/11.08.2020 г. по гр.д. № 18188/2019 г.
по описа на Районен съд - Пловдив, ХІІ гр. състав в частта му, с която е признато за
установено в отношенията между страните,
че Е.С.Т. с ЕГН ********** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция,
рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК
*********, седалище и адрес: гр. София
1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, по договор PLUS-13469435 от
07.06.2016, главница в размер на 5588,39
лв., включваща неизплатени падежирали вноски към 05.12.2020 г., ведно със законната
лихва от момента на подаване на заявлението - 26.09.2019 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за
плащане № 8289/27.09.2019г. по ч. гр.
дело № 15277/2019 год. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, да заплати на Е.С.Т. , ЕГН **********,***, сумата от 678,85 /шестстотин седемдесет и осем лв. и 85 ст./ лв.
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Е.С.Т. с ЕГН **********,*** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Франция, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон
България ЕИК *********, седалище и
адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София сграда 14, сумата от 100 /сто/ лв. разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: