29.10.2018г. гр.Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски Окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОБРИНКА СТОЕВА
2. АНА АВРАМОВА
при секретаря Антоанета
Ценкова
с участието на
прокурора Стефка Ганчева
като изслуша
докладваното от съдия Аврамова
ВНОХ дело №
207/2018г. по описа на СОС
и вземайки предвид данните по делото, прие за установено следното:
С Присъда №97/2018г. постановена по НОХД №182/2018г., ТРС е признал подсъдимите С.Ф.М., С.О.С. и Д.М. К., за виновни в това, че на 09.01.2014 г. в землището на с. Коларово, обл. Силистра, в съучастие като извършители и след предварителен сговор по между си и с Неизвестен извършител, а за С.М. и в условията на опасен рецидив, и чрез използване на моторно превозно средство - малогабаритен трактор марка „SHIBAURA“, модел „S02243“, с peг. № СС 04425 и технически средства - инструменти за разкопаване и такива за рязане на метал, отнели чужда движима веща - многожилен меден проводник от типа МККБ 4х4х4х1.2+15х1.2мм с дължина 876 м. на обща стойност 8 248,42 лв. от владението на „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, без тяхно съгласие, с намерението противозаконно да го присвоят, като случаят не е маловажен, поради което за престъплението по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4, 5 вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, чл.29 ал.1б.“а“ и „б НК на С.М. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален строг режим, за престъплението по чл.195 ал.1 т.4, 5 вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, на С.С. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, а на Д.К.-лишаване от свобода за срок от една година, като и за двамата е определен първоначален общ режим.
Подсъдимите са оправдани да са извършили престъплението на неустановена дата в периода 30.12.2013-08.01.2014г., както и по обвинението по т.3 на чл.195 ал.1 НК.
С присъдата те са осъдени да заплатят солидарно на БТК ЕАД сумата от 8248.42лв представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди вследствие на престъплението, както и законната лихва от датата на деянието до окончателното погасяване на задължението.
Присъдата е постановена при повторно разглеждане на делото, след отменително Решение №10/11.04.2018г. на СОС по ВНОХД №89/2018г.
Срещу наказателно-осъдителните части на така постановената присъда са подадени въззивни жалби от тримата подсъдими. Гражданско-осъдителната и оправдателните части на присъдата не са обжалвани, съответно протестирани, поради което същите са влезли в сила.
С твърдение за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост във въззивната си жалба, под.С.М. моли присъдата да бъде отменена и да бъде постановена оправдателна такава.
В постъпилото допълнение към жалбата се сочи, че след като полицията не е направила опит да предотврати престъплението то „очевидно става дума за заложен капан на неудобни лица“. У подсъдимите не са намерени инструментите; протокола за оглед на местопроизшествие не съответства на целите в чл.15 НПК и с него се цели узаконяване на противоправно претърсване без съответно разрешение; според арендатора в дупките не е имало следи от нишки и не видял угарки или кутия от цигари. Произволни са изводите на съда, че подс.М. е участвал в престъплението, недоказан е начина по който са попаднали угарките от цигари на нивата, не е изследвана и възможността за случайното им попадане. Не е ясно приетата фактическа обстановка въз основа на кои доказателства е установена, а се цитират взаимно противоречащи си показания на Амди и Николов. Оспорва се процесуалната валидност на угарките от цигари и се прави извод за липса на релация между подсъдимия и деянието. В заключение подс.М. декларира, че работи, има семейство, както и че човек не може да бъде осъден заради грешките си в миналото и моли да бъде оправдан.
Недоволен от първоинстанционната присъда е останал и защитника на Д.К. и С. С., тъй като не е спазено изискването на чл.303 ал.2 НПК и участието, и виновността на подсъдимите в извършване на престъплението не са доказани. Направено е искане за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимите за невиновни.
Гражданският ищец редовно призован, не се явява представител.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимите Д.К. и С. С. обосновава теза, че присъдата е постановена въз основа на предположения. Съставен е протокол за оглед на местопроизшествие в обитавани помещения, а такова местопроизшествие не съществува, иззети са били следи, които не са открити, липсват следи по трактора от теглене, не са описани следите, по които са тръгнали полицаите, не е разпитано лицето, на което е извършена оран, не са разпитани свидетели дали някой е чул шум от трактор в района на местопроизшествието. Акцентира се на въпроса и защо полицията не е уведомила БТК за готвеното посегателство и защо не е изпълнила задължението си по превенция. С оглед изясняване безспорно на истината се прави искане за назначаване на графологична експертиза, която да установи дали следите оставени на местопроизшествието са оставени от трактора на К..
Адв.М., като защитник на подс.М., също пледира за недоказаност на обвинението. Посочва противоречия в показанията на свидетелите относно копаенето на дупките, както и че периода на обвинението не е конкретизиран. Цялото обвинение се крепи на една угарка, но как тя е попаднала там, как е иззета, преопакована ли е, не е отразено никъде. Не са намерени режещи инструменти, с които да е извършено престъплението, не е установено МПС, и нито един свидетел не е видял подсъдимия в този район, напуснат от него преди 20 години. Моли се присъдата да бъде отменена и да се постанови оправдателна.
Прокурорът намира присъдата за правилна и законосъобразна, постановена съобразно подробно анализираните доказателства по делото, като логическата им последователност безспорно установява, че подсъдимите са извършили престъплението. Моли присъдата да бъде потвърдена.
В правото си на пледоария:
С.С. посочва, че е пушил цигара в джипа на полицай Р., изтеглил кредит от съпругата му и е натопен за участие в престъплението.
Д.К. посочва, че никога не е ходил да краде кабели.
С.М. моли да бъде оправдан.
В последната си дума:
Подс.М. моли да бъде оправдан.
Подс.С. моли да бъде оправдан.
Подс.К. моли да бъде оправдан.
Силистренски окръжен съд, след като извърши цялостна проверка относно правилността на постановената първоинстанционна присъда, съобразно правомощията си по чл.314 ал.1 НПК, като взе предвид изложените в жалбите аргументи и изразените в съдебно заседание становища на страните, констатира следното:
Първоинстанционният съд е приел следните фактически изводи:
Една вечер, дни след началото на 2014г., подс.М. се обадил на св.Е.М. с предложение за работа, като му обяснил, че ще се работи през нощта и е необходимо да вземе права лопата.Свидетелят не се съгласил. Няколко дни след това, при видео разговор със сестра си, по скайп, се включил и подс.М., който размахвайки му пачка с банкноти от по 10лв, му казал, че и той е щял да има пари, ако бе участвал в предложената работа.
На 08.01.2014г. свидетелите Н. и А., тогава като служители на МВР, направили вечерен обход в района на с.Коларово, при който установили , че кабелът собственост на БТК бил наличен. На другият ден, обаче проводниците му липсвали. Имало изкопани дупки в нивата, в които се виждали фрагменти от хартия и фолио, от облицовката на кабела, установили и следи от гуми, в посоката, в която бил дърпан кабела. Забелязали следи от човешки стъпки, от друго превозно средство, както и фасове от цигари около дупките. Бил е извършен оглед на местопроизшествие, в който размера и отстоянието на дупките са били фиксирани, иззети са били откритите угарки от цигари, празна кутия от цигари Ротманс, многожилен кабел, хартия с влакънца по нея и други следи, подробно описани.
Анализирайки ширината и дълбочината на дупките и доверявайки се на показанията на св.Иванов и Николов, съдът стигнал до извод, че за изкопаването са били необходими инструменти като лопати, свредла и др., а това е било необходимо за достигане до самия кабел положен в земната повърхност. Кабелът се състоял от медни проводници, оловна обвивка и външна метална броня, като последните две са останали в земята, а са извадени само проводниците. Съдът е приел, че за прекъсването на кабела също са използвани инструменти, както и МПС за изтеглянето на проводниците. След изтеглянето на проводниците, се е подхождало към следващата дупка, за последващо издърпване.
Наличните на местопроизшествието следи от гуми, отвели проследяващите ги -св.св.Н. и А., по черен път, до стопанска сграда за овце и крави, владяна от подс.К., където е бил установен малогабаритния трактор „SHIBAURA“. Извършен е оглед както на този трактор, така и на намиращия се там микробус. Иззети са следи, подложени на експертна оценка, установяваща идентичността им с многожилния кабел иззет от земеделската нива.
Според заключенията на ДНК-експертизите, профилът на подс.С. съвпада с ДНК профила от угарка от цигара-об.5; ДНК профилът на подс.М. съвпада с ДНК-профила от угарка от цигара Ротманс-об.3, а в об.4-също угарка от цигара е установен биологичен материал от две лица-подс.С. и подс.М., ДНК профилите на угарките- об.1,6 и 2 са на неизвестни лица, като първите два са на едно и също лице.
Стойността на отнетото имущество е 8248.42лв според заключението на СЦЕ.
ПО ФАКТИТЕ И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ
Съдът обстойно и задълбочено е анализирал всяко доказателство по делото, посочил е на кои се доверява и кои отхвърля. Като правилни и обосновани настоящата инстанция намира и фактическите изводи за участието на подсъдимите в изпълнителното деяние на престъплението и напълно ги споделя, като единствено може да бъде добавено, че неустановените извършители са двама, а не един. Правилно е прието, че показанията на св.С.и М. не изключват участието на подс.К. в извършването на престъплението. Съдът аргументирано е отговорил на всички възражения на страните, така, че упрекът за необоснованост на присъдата е изцяло неоснователен.
Неоснователни са възраженията по отношение на протокола за оглед на местопроизшествие, след като изрично е прието от съда, че е допуснато съществено процесуално нарушение с неодобрението му. Процесуалният ни закон не познава идеята за наличие на формална доказателствена сила на което и да е доказателствено средство и при негоден протокол следва да се използва друг дозакателствен път за постигане на идентични доказателствени резултати. В случаят това е сторено чрез гласни доказателствени средства. В тази връзка следва да се посочи, че не са изземвани неописани следи-нишки до лява врата на микробус. Не кореспондира с доказателствената наличност и твърдението, че според арендатора не е имало следи от нишки и не е виждал угарки или кутия от цигари- такива показания не са приобщавани към делото. Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите А., Н., К. и Е.М.. Причина за некридитирането им липсва. Отчетено е противоречието относно факта кога са изкопани дупките в земеделската нива, като са разгледани и двата варианта. Това противоречие, обаче не е причина да не се даде вяра на основния твърдян от тях факт, а именно кога е отнет кабела, по който противоречия липсват. Правилно е дадена вяра на показанията на тези свидетели и в частта им, касаеща наличните следи от гуми, около дупките и до следващата дупка, и на такива водещи до стопанската сграда на К.. Липсата на огледен протокол не ограничава доказването на този факт с други процесуални способи, както в случая правилно е сторено. Неоснователно е и възражението, че нито един свидетел не е видял подс.М. в района на това населено място, което той напуснал преди 20 години. Според приобщените чрез прочитане показания на св.Е.М., при видеоразговора по Скайп със сестра си, която също живеела в с.Коларово, подс.М. се включил в разговора, показвайки на камерата спечелените пари. Оспорва се процесуалната валидност на угарките от цигари. Съдът не констатира нарушения при тяхното откриване, фиксиране, изземване и приобщаване към доказателствата по делото. Всяка от тези следи е описана, запечатана и подписана от съответните лица, включително и от поемните такива/л.168-171ДП/ така че при липса на конкретика е ненужно да се обръща повече внимание на този подхвърлен довод. Угарките от цигари са иззети при огледа на местопроизшествие, такива, включително и цигарената кутия не са забелязани преди това. Правилен е изводът на съда, че тези следи са оставени при извършване на престъплението. Няма как, на отстоянията на които са фиксирани, извън населено място, в земеделска нива, през зимата, те да попаднат там случайно. В този смисъл напълно споделяеми са изводите на първостепенният съд. Освен това, местата на които са открити не са свързани с човекопоток, за да се обсъжда случайността им, а напротив, попаднали са там едновременно с извършване на престъплението. Местонамирането не може да се обоснове и с подхвърлянето им от полицейски служител или служители, както се стреми да се внуши, защото ако това е така, то няма как биологичния материал от двамата подсъдими да се намира на една и съща угарка от цигара, след като се твърди, че са пушили с полицаи, поотделно. Неоткриването на техническите средства не е основание да се приеме, че такива не са използвани. Напротив, механизма на извършване на деянието предполага използването на именно такива средства. Процесуално недопустимо съгласно чл.327 ал.1 НПК е искането за назначаване на нова графологическа експертиза, то не провокира и решение на съда за възобновяване на съдебното следствие. Извън предмета на делото е изясняването на въпроса защо полицията не е уведомила БТК за готвеното престъпление и защо не е изпълнила задължението си по превенция.
ПО ПРАВОТО
Вследствие на правилно установената фактическа обстановка са направени и правилни правни изводи за обективна и субективна съставомерност на повдигнатите обвинения, касателно квалифициращите признаци по чл.195 ал.1 т. НК.
Съдът не е изложил мотиви относно наличието на предварителен сговор по т.5 на чл.195 ал.1, както и относно наличието на рецидив по чл.29 б.“а“ НК по отношение на М., съобразно приетото с присъдата. Макар това да представлява процесуално нарушение е налице ограничението на нормата на чл.335 ал.3 НПК.
Налице са както обективните-съизвършителство, така и субективните /предварително обмислено и взето решение за осъществяване на конкретното престъпление/ предпоставки на предварителния сговор. Предварително подсъдимите са подготвили всички необходими средства и МПС, за копаене, рязане и издърпване на кабела, разпределили са си и ролите в самото изпълнително деяние. Самият предварителният сговор предполага наличието на съучастие под формата на съизвършителство и за това обикновеното съучастие по чл.20 ал.2 НК в случая е дерогирано. Признавайки, че всеки от подсъдимите е извършител на кражба в условията на предварителен сговор, съдът е следвало да ги оправдае по обвинението за съучастие по чл.20 ал.2 НК.
Това неправилно приложение на закона е основание за прилагане на закон за същото наказуемо престъпление и оправдаване на подсъдимите в тази част на повдигнатите обвинения.
По отношение обвинението в рецидив спрямо подс.М., съдът е приел наличието на двете хипотези на чл.29 ал.1 НК в присъдата, а в мотивите е обосновал единствено тази по б.“б“ с наличието на осъждания по НОХД №87/2008 на ТРС и НОХД №662/2012 на РС-Дупница, като не е съобразил, че първопосочената присъда впоследствие е групирана по ЧНД №116/2009г. с определение на ТРС влязло в сила на 30.09.2009г. С този съдебен акт са групирани всички предходни 32бр. осъждания, като са направени шест групи и по пет от тях са наложени наказания лишаване от свобода. Реално тези групирания представляват нови осъждания и съпоставяйки датата на процесното престъпление с датата на влизане в сила на определението, следва извода, че пет годишния срок по чл.30 НК не изтекъл. Относимите групи са както следва:
-привежда и определя отделно търпене на наказанието 1г.3м.ЛС по НОХД №15/1995г.-ТРС
-групирани са наказанията по НОХД №35/09-ОС-Кърджали, НОХД №115/99-ТРС, НОХД №338/01-ТРС, НОХД№68/02-РС-Плевен, НОХД №78/03-ТРС и е определено общо най-тежко от 3г.6м. ЛС, увеличено с 6м. на основание чл.24 ал. НК
- групирани са наказанията по НОХД№3667/04; НОХД №664/05; НОХД№692/05 и НОХД№658/05-РС-Плевен и е определено общо наказание от 6м и 25 дни ЛС
- групирани са наказанията по НОХД№2861/06; НОХД№3315/06; НОХД №3247/06; НОХД №4237/06; НОХД №2576/06; НОХД№4851/06; НОХД №195/07-РС-Плевен и е определено общо наказание от 5м ЛС
-групирани са наказанията по НОХД №1205/07; НОХД №19/07; НОХД №1708/07; НОХД №82/07; НОХД№266/07; НОХД №145/07; НОХД №1461/07; НОХД №792/07; НОХД №4493/06; НОХД №196/07; НОХД №85/07 – РС Плевен и НОХД №87/08-ТРС и е определено общо наказание от 1г.4м ЛС.
Последното наказание ЛС за срок от 1година и 4 месеца е изтърпяно на 20.12.2011г., на която дата е УПО, с остатък 1м 24дни, с определение от 20.12.2011г. на ПлОС по ЧНД №1167/2011 /справка ЦУБИПСА/, с 6 месечен изпитателен срок.
Последвало е ново осъждане по НОХД №662/12г. на РС-Дупница, по което със споразумение, в сила от 18.05.2012г. е наложено наказание ЛС за срок от 10 месеца и на основание чл.70 ал.7, с отделно определение, в сила от 23.11.2012, е постановено отделно търпене на остатъка от предсрочното освобождаване от 1месец и 24дни.
Горепосочените осъждания квалифицират опасния рецидив както по чл.29 ал.1 б.“а“, така и по б.“б“ от НК.
По отношения на наказанията: Като отегчаващи вината обстоятелства не са отчетени дължината на кабела и последиците за комуникациите от прекъсването му, както и унищожаването на посевите чрез прокопаните дупки в нивата, но въпреки това наложените наказания съдебният състав намира за справедливи. Така индивидуализираните наказания са съответни и на целите на закона визирани в чл.3 НК. Посочените във въззивната жалба на подс.М. обстоятелства- собственик на фирма осъществяваща дейност, работа по трудов договор и други, биха могли да се отчетат като смекчаващи, но не са подкрепени с доказателства. Правилно са определени и първоначалните режими на изтърпяване на наказанията.
Съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските и ВД, което следва да стори по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК.
Горното аргументира становището на настоящият съдебен състав за наличие на основание за изменение на обжалваната присъда.
Ето защо и на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 вр. чл.338 НПК, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Присъда №97/21.06.2018г. постановена от ТРС по НОХД №182/2018г., КАТО ПРИЛАГА ЗАКОН ЗА СЪЩОТО НАКАЗУЕМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ В ЧАСТТА, с която С.Ф.М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 и 5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 и чл.29 ал.1 б“а“ и б“б“НК; С.О.С. и С.Ф.М. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и 5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2НК, КАТО ги признава за невинни в това да са извършили престъпленията в условията на обикновено съизвършителство по чл.20 ал.2 НК и ги оправдава в тази част на обвиненията.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.