МОТИВИ
по н.о.х.д. №489/2017 г. по описа на ВрРС, НО, 1-ви състав
Врачанска
районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу П.Д.Д., роден на *** ***, българин,
български гражданин, неосъждан, средно образование, неженен, с ЕГН:**********, за това, че
на 12.10.2016 г., около 02.00 ч., в гр. В.,
на ул. ******, на етажна площадка на ***,
извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, изразяващи се в отправяне на псувни /използване на цинични изрази насочени към майките - ще ви еба майката/ по отношение
на лицата А.Т.Б., Р.П.Б. и П.Р.Б.,
както и отправяне на изрази /крясъци/
на висок тон, изразяващи неуважение и незачитане правото на спокойствие на
всички живущи в жилищната сграда, а именно — „че
ще им покаже кой е той, че ще си прави каквото иска, както и че ще срине този
вход” - престъпление по чл.325, ал.1 НК, както и за това че на 12.10.2016 г.,
около 02.00 ч., в гр. В.,
на ул. ******, на етажна площадка на ***, чрез
нанасяне на удари с юмрук в лицето и тялото, по хулигански подбуди е причинил
лека телесна повреда на А.Т.Б. ***, изразяваща се в оток и кръвонасядане на
дясна лицева половина и кръвонасядане на лява предмишница, което увреждане й е
причинило болка и страдание - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.2 НК.
С протоколно определение от 29.06.2017 г. съдът е прекратил
на основание чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.6 НПК производството по отношение
на обвинението по чл.325, ал.1 НК и след влизането му в законна сила,
производството продължило по реда на глава 28 НПК.
В съдебно заседание
представителят на ВрРП поддържа внесеното обвинение и прави искане подсъдимият
да бъдат признат за виновен в извършването на престъплението, предмет на
обвинението.
Защитата на подсъдимият
прави собствен анализ на доказателствената маса, чрез който достига до извод за
невиновност на подзащитния си и моли съдът да постанови оправдателна присъда.
Алтернативно прави искане, ако съдът счете Д. за виновен, да го освободи от
наказателна отговорност и да му наложи по ред на чл.78а НК глоба в минимален
размер.
Подсъдимият Д. се придържа към заявеното от защитника си и в
последната си дума, моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият П.Д.Д., роден на *** ***, българин,
български гражданин, средно образование, неженен,
с ЕГН:**********. Същият е неосъждан и по отношение на него не е прилагана разпоредбата на
чл.78а НК.
Свидетелката А.Т.Б. живее заедно със семейството си в гр. В., на ул. „***” ***, ***. В същата сграда, на ***, притежавали жилище /апартамент/ и
родителите на подсъдимия Д., които
живели и работели в чужбина, като жилището,
което се намира над апартамента на св. Б. се посещава и обитава инцидентно от Д. във връзка с организарани от него купони,
придружени с вдигане на силен шум /пускане
на силна музика и високи разговори/ през малките часове на денонощието.
На 11/12.10.2016г., подсъдимият
решил да заформи за пореден път купон в посоченото по-горе необитаемо жилище на
родителите си, като за целта вечерта поканил приятелите си - св. П.Г.С. и св. Р.С.И. ***, да му гостуват. Така оформилата се група започнала да вдига шум /силна музика и тропане/ още от
започнането на веселбата около 21.00 часа на 11.10.2016 г., като интензитета на купона не намалявал с
напредване на времето, а напротив -
компанията продължавала да се весели, несъобразявайки
се с околните живущи граждани, обитаващи жилищата в същия блок.
Тъй като времевият
диапазон за вечерна почивка отдавна бил
настъпил, около 24.00 часа на 11.10.2016 г.,
св. П.Р.Б. — дъщеря на св. А.Т.Б. и св. Р.П.Б., на два пъти се качвала до жилището, от което се вдига шум,
за да предупреди празнуващите в него да го намалят, а по възможност и да
прекратят веселбата. Понеже
никой не отговорил на почукванията на св. П.Б. на вратата на процесното жилище,
в което се вихрел купона, последната
била принудена да се обади на тел.112 за помощ и за съдействие, тъй като шумът под
формата на музика, идващ от
жилището, не преставал, а дори се усилил.
В резултат на подадения сигнал, около 01.00 часа на 12.10.2016 г. се отзовали полицейските
служители от РУ В. - св. Ц.Б.Б.
и Д. К.Д., които взели отношение, като разпоредили на намиращите се в жилището лица, от което
се чувала силната музика и висок говор, вкл. на подсъдимия Д.,*** за
осигуряване на обществения ред, поддържане на чистотата, опазване на околната
среда и защита на имуществото на територията на Община В., като не нарушават нощната тишина. На Д. и св.
И. били съставени писмени разпореждания, в които на основание
чл.64, ал.1 ЗМВР им било разпоредено
да не нарушават нощната тишина и спокойствието на гражданите, живущи в гр. В.,
на ул. „***” ***, чрез пускане
на силна музика и говорене на висок глас, както и да спазват разпоредбите на Община
В.. Двамата предупредени
граждани отказали да подпишат съставените им разпореждания, което било
удостоверено по надлежния ред с подпис на свидетел. След като полицейските служители си тръгнали, намиращите се в процесното жилище лица
продължили веселбата, като дори
шумът от виковете им и силната музика станал още по-силен, отколкото бил преди
да вземат отношение полицейските служители и съответно преди да ги предупредят
и да им съставят протоколите за разнореждане.
Междувременно, около 02.00 часа на 12.10.2016 г.,
компанията в жилището където бил купонът, решила да прекрати веселбата, като
напуснала апартамента, излизайки
на стълбището на блока. Тъй
като шумът в блока продължавал да е силен,
но вече в стълбището, св. П.Б. отворила
входната врата на обитаваното от нея жилище и видяла на етажната площадка Д., който слизал от горния етаж заедно със своята
приятелка - св. П.Г.С.. Св. П. Б.
направила забележка на Д. за
вдигания от неговата компания шум, при което последният я нападнал, блъскайки я с двете си ръце неколкократно към входната врата на апартамента на
съседите на св. Б. и отправяйки й същевременно псувни, а именно „ще ви еба майката”
и изрази на висок тон по отношение на всички живущи в жилищната сграда „че ще им покаже кой е той”,
„че ще си прави каквото иска” и „че ще срине този вход”. Агресията
на Д. не спряла дотук, като същият се нахвърлил със същите псувни и
предизвикателни изрази и върху св. А.Т.Б. и св. Р.П.Б., които по същото време
също били излезли от жилището което обитавали, нанасяйки удари с юмрук в лицето
и по лявата част на тялото /лява предмишница/ на А.Б.. Св.
П. Б. отново уведомила органите
на полицията чрез тел.112 за случващото
се в блока, в който живее, и за упражнената спрямо семейството й агресия и
насилие, като полицейските служители на РУ В., които по-рано били взели отношение по случая,
пристигнали на място и задържали подсъдимия Д. и св. Р.И., привеждайки ги в сградата на РУ В. за изясняване на случая.
В хода на образуваното
производство се установило, че от удрите на Д., А.Т.Б. получила оток
и кръвонасядане на дясна лицева половина и кръвонасядане на лява предмишница, с което й е
причинено болка и страдание.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: показанията на св. А.Т.Б.,
Р.П.Б., П.Р.Б., Ц.Б.Б., А.Д. Й.и В.И.М.,
изготвената съдебно-медицинска
експертиза, приложеното
свидетелство за съдимост, характеристика на лицето П.Д.Д., от справка за съдимост др. приложени по делото
писмени доказателства.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни
доказателства - показанията на св. А.Т.Б., Р.П.Б., П.Р.Б.,
Ц.Б.Б., А.Д. Й.и В.И.М. еднозначно
се установява, че на инкриминираната дата подсъдимият е
правил купон в жилището на родителите си, че заради вдигания шум на място е бил
изпратен полицейски екип и че по-късно, след като е напуснал жилището на
родителите си, на стълбищна площадка на ет.2, пред ап.3 на ул. ****** се е
спречкал с пострадалата А.Б. и й е нанесъл удар в областта на лицето и тялото.
Съдът кредитира гласната доказателствена маса, като намира същата за логична и
последователна.
Съдът
не се довери на показанията на св. Р.С.И. и
П.Г.С.. За да дискретидира
заявеното от тях, настоящата инстанция отчете обстоятелството, че същите са в
близки приятелски отношения с подсъдимия и са донякъде участници във възникналата
конфликта ситуация, при което се явяват заинтересовани от изхода на делото.
Отделно от това, същите разказват за случилото се по начин, по който описват поведението
на подсъдимия като изключително учтиво за ситуацията, което не съответства нито
на установената от останалите доказателства обстановка, нито си кореспондира с
житейската логика.
Съдът
кредитира съдебно-медицинската експертиза като обективно, точно и компетентно
отговаряща на поставените й задачи. Въз основа на нея се установява, че А.Б. е
получила оток и кръвонасядане на дясна лицева половина и кръвонасядане на лява предмишница,
с което й е причинено болка и страдание.
Съдът
кредитира и останалите приложени по делото писмени материали, като намира, че
същите са непротиворечиви по отношеие на фактите, подлежащи на доказване.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така установената от доказателствения материал по делото
фактическа обстановка, съдът
прие, че с деянието си Д. е
осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 НК както от обективна,
така и от субективна страна.
От обективна страна, на 12.10.2016 г.,
около 02.00 ч., в гр. В.,
на ул. ******, на етажна площадка на ***, чрез
нанасяне на удари с юмрук в лицето и тялото, по хулигански подбуди е причинил
лека телесна повреда на А.Т.Б. ***, изразяваща се в оток и кръвонасядане на
дясна лицева половина и кръвонасядане на лява предмишница, което увреждане й е
причинило болка и страдание. Съдът прие, че е налице пряка причинно-следствена връзка между нанесения от
подсъдимия удар и настъпилия съставомерен резултат – болка и страдание. Деянието от своя страна е извършено по хулигански подбуди, тъй като е осъществено на публично място, без личен мотив и с оглед
механизма му изразява явна демонстрация на незачитане на порядките в обществото
и правата на личността.
От субективна
страна подсъдимият е извършил деянието при форма на вина пряк умисъл. Същият
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал неговите общественоопасни
последици и искал настъпването на тези последици (чл.11, ал.2 НК). Д. имал представа, че нанася удар в областа на тялото и лицето на Б. и че деянието му е от
естество да увреди здравето на последната
т.е. интелектуалният елемент на умисъла е налице. Едновременно с това искал,
пряко се стремяла към настъпването на причиненото увреждане, т.е. реализиран е
и волевият момент на умишлената вина. Изводът за волевия елемент на вината,
съдът извежда от механизма на извършване на деянието и пряката му насоченост
към лицето и тялото, което неизбежно води до
причиняване на реализирания вредоносен резултат, а оттук сочи на желание у подсъдимия за причиняването му.
С оглед гореизложеното, настоящият състав призна Д. за виновен по
повдигнатото обвинение за извършено по чл.131,
ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието съдът констатира, че
са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагането
на административно наказание по реда на чл.78а НК: за
извършеното от подсъдимия
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от част V
на НК, няма настъпили от деянието съставомерни имуществени вреди.
При определяне размера на глобата съдът съобрази, че
разпоредбата на чл.78а НК предвижда налагането на глоба в размер от 1000 до
5000 лв. За да определи конкретния размер на глобата, съдът отчете степента на
обществена опасност на конкретното деяние, както и това, че същото се явява
инцидентно събитие в живота на Д.. Съдът
съобрази и това, че подсъдимия
е безработен и на млада възраст, при което
и като отчете липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, прие, че
размерът на глобата следва да се определи при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Ето защо, като
съобрази ясно изразената в чл.54 и сл. НК, в чл.35, ал.3 и в чл.36 НК воля на
законодателя, отчитайки принципа за справедливост на наказанието и съответност
на същото на извършеното престъпление, съдът реши, че най-справедливо и
способстващо за постигането на целите на кумулативно предвидените в закона
генерална и лична превенция е определянето на глоба в размер на 1000 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото,
на основание чл.189, ал.3 НПП, съдът осъди Д. да
заплати в полза на Държавата, по сметка на ОДМВР В., сумата от 70 лв.,
представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски, както и сумата от 50 лв. по сметка на РС В., представляваща направени в
хода на производството по н.о.х.д. №489/2017 г. на ВрРС разноски.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: