Решение по дело №788/2022 на Административен съд - Добрич

 

Р Е Ш Е Н И Е

№……………../22.05.2023 г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА                           

         

            при секретаря ИРЕНА Д. разгледа докладваното от председателя адм. дело № 788/2022 г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по глава Х от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО. 

            Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от Ф.М. *** Тошево, с ЕГН **********, срещу Решение № 135/15.12.2022г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № **********/18.10.2022г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО поради липса на изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че неправилно е определен осигурителният стаж за спорните периоди от време, през които жалбоподателят е полагал труд в АПК „Ленин“ гр. Генерал Тошево, в КБ “Г.Димитров” гр. Генерал Тошево и в Телекомплекс гр. Генерал Тошево. Счита се за неоснователно твърдението на пенсионния орган, че трудовата книжка за периода 01.01.1976 г. - 06.02.1990 г. не е оформена съгласно разпоредбата на чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Сочи се, че стажът в нея е изчислен в съответствие с нормативните изисквания, като има положен печат и подпис на ръководителя на предприятието. Липсата на подпис на главния счетоводител не може да е основание за незачитане на така оформения трудов стаж. Твърди се, че неправилно пенсионният орган не е приобщил към действителния стаж от трета категория периода на отбиване на военна служба – 2 г 01 м 19 дни. Сочи се, че според данните в трудовата и военната книжки жалбоподателят има общ действителен осигурителен стаж над 15 години към момента на подаване на заявлението за пенсиониране, поради което отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 от КСО и неправилно административният орган му е отказал отпускане на лична пенсия за ОСВ. По тези съображения се иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението, както и присъждане на сторените разноски по делото в размер на 600 лева, представляващи адвокатски хонорар.                     

          Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че жалбоподателят има 15 години осигурителен стаж, за да придобие право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Оспорва достоверността на вписванията в трудовата книжка по съображения, че не са подписани от главния счетоводител. Твърди, че правилно и законосъобразно административният орган е определил трудовия стаж на лицето съобразно представените удостоверения обр. УП-13 и обр. УП-15 от ТП на НОИ – Силистра, тъй като те са издадени въз основа на първичните счетоводни документи на работодателите, които са налични за процесните периоди. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.                   

          Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :          

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения :   

Видно от данните по административната преписка, Ф.М.М. (В.Д.М.) е подал заявление с вх.№ 2113-24-1103/02.08.2022 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени трудовата и военната книжки на лицето. В първата от тях жалбоподателят фигурира едновременно с българските и турските си имена, а във втората - само с българските си имена (така удостоверение за идентичност на имената).

С разпореждане № **********/18.10.2022г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Добрич е отказало отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ф.М. поради липса на предпоставките по чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно – лицето няма 15 години действителен осигурителен стаж към датата на заявлението. В мотивите към разпореждането е посочено, че действителният осигурителен стаж от втора и трета категория е 11 г 04 м 19 дни. Пенсионният орган е установил, че трудовата книжка на жалбоподателя за периодите от 01.01.1976 г. до 11.03.1987 г. и от 14.07.1988 г. до 06.02.1990 г. не е приключена по надлежния ред, поради което с писмо изх. №2113-24-1103-6/22.08.2022 г. е изискал издаването на удостоверения обр. УП-13 за тези периоди, както и удостоверения обр. УП-15 за последните три години, за да бъде изчислен размерът на пенсията. Съгласно получените удостоверения е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд 10 г 05 м 04 дни и осигурителен стаж от трета категория труд 03 г 01 м 04 дни, в това число военна служба от 02 г 01 м 19 дни, която според пенсионния орган не се включва в действителния осигурителен стаж съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Отказът е обжалван от Ф.М. по административен ред по съображения, че неправилно административният орган не е зачел данните в трудовата и военната му книжки, съгласно които осигурителният му стаж възлиза на 15 г 09 м 26 дни.

С оспореното решение № 135/15.12.2022г. директорът на ТП на НОИ – Добрич е отхвърлил жалбата срещу разпореждането на ръководител ПО при ТП на НОИ - Добрич. В мотивите си по-горестоящият административен орган е приел, че правилно осигурителният стаж на жалбоподателя е определен въз основа на данните в представените удостоверения обр. УП-13 и обр. УП - 15 на ТП на НОИ – Силистра, а не въз основа на даннните в трудова книжка на лицето, тъй като тя не е приключена по надлежния ред. За част от периодите приключванията не отговарят на разпоредбата на чл. 6 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, тъй като не е положен подпис от главен счетоводител. Изложил е доводи, че правилно е признат стаж от втора категория труд 10 г 05 м 04 дни и от трета категория труд 03 г 01 м 04 дни, като осигурителният стаж, който жалбоподателят е придобил през периода на наборната военна служба, не е „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Направил е извод, че зачетеният действителен осигурителен стаж е общо 11 г 04 м 19 дни и е недостатъчен за отпускане на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, поради което отказът е заноконосъобразен.                   

Решението на директора на ТП на НОИ – Добрич е съобщено на жалбоподателя на 20.12.2022 г., видно от известие за доставяне.    

От приложената по делото оригинална трудова книжка на жалбоподателя е видно, че през периода от 01.01.1976 г. до 11.03.1987 г. е работил като свинегледач в ЖФК Кардам при АПК “Ленин”- Генерал Тошево (ТКЗС Снягово и ТКЗС Кардам); през периода от 14.07.1988 г. до 06.02.1990 г. е работил като товарач на коли в КБ „Г.Димитров“ гр. Генерал Тошево, а през периода от 05.06.1990 г. до 08.07.1992 г. – като работник - фуражир в Телекомплекс гр. Генерал Тошево.

Според отразяванията в трудовата книжка осигурителният стаж на лицето възлиза на 13 г 08 м и 07 дни, които заедно с 02 г 01 м 19 дни военна служба правят общ осигурителен стаж 15 г 09 м 26 дни. Стажът в трудовата книжка е приключен и оформен в два периода. Първият период е 11 г 07 м 04 дни, а вторият период е 02 г 01 м 03 дни. От прегледа на трудовата книжка е видно, че приключванията за периода 01.01.1976 г. – 06.02.1990 г. имат печат и подпис на ръководителя на предприятието, но нямат подпис на счетоводителя на предприятието.  

Съгласно допълнително представените в съдебното производство  удостоверения обр. УП-15 - удостоверение № 5509-18-263/21.03.2023г., удостоверение № 5509-18-264/21.03.2023г., удостоверение № 5509-18-265/21.03.2023г., удостоверение № 5509-18-266/21.03.2023г. и удостоверение № 5509-18-267/21.03.2023г., всичките издадени от началник отдел ООА при ТП на НОИ – Силистра, жалбоподателят е работил при посочените работодатели като полевъд и овчегледач. В удостоверенията са отразени отработените дни по месеци и години, както и размера на получаваните от лицето възнаграждения. Въз основа на съхранените в осигурителния архив ведомости за заплати на осигурителите е установено, че жалбоподателят фигурира само с име, без дни и начисления за м.01, м.02, м.05 и м.12.1976 г., за периода от м.04 до м.12.1977 г. и за м.01, м.02 и м.03.1978 г., а за 1979 г. не е отразена длъжност/звено. По същия начин за периода 01.01.1985 г. - 31.12.1986 г. не е отразена длъжност. Аналогично за м. юли-август 1988г., м. юли 1989 г., м.09-12.1989 г. и м.02.1990 г. лицето фигурира само с име. В последното удостоверение е посочено, че за периодите м.08.1990 г., м.08.1991 г. и м.07.1992 г. лицето фигурира само по име, без начисления, като не са отразени основна заплата, тарифна ставка и длъжност.

При извършената съпоставка на представените в административното и в съдебното производство удостоверения обр. УП – 13 и обр. УП - 15 с трудовата книжка на жалбоподателя са констатирани разминавания в данните относно заеманата длъжност и отработените периоди както между удостоверенията и трудовата книжка, от една страна, така и между самите удостоверения, от друга страна.   

За изясняване на съществуващите противоречия в наличната документация е допусната и изслушана съдебносчетоводна експертиза. Вещото лице се е запознало с материалите по делото и съхраняваните в архивохранилището на ТП на НОИ-Силистра разплащателни ведомости и други трудовоправни и осигурителни документи на осигурителите, като е извършило проверка по двете имена на жалбоподателя. Констатирало е, че при изготвяне на първоначалните справки за трудовия стаж е пропусната част от информацията за 1976 год., тъй като жалбоподателят фигурира в 2 различни ведомости. В резултат на проучването е открило допълнителен стаж 4 месеца за 1976 г. и 10 месеца през 1982 г., а по отношение на 1981 г. е установило 3 месеца по-малко осигурителен стаж, отколкото пенсионният орган. Вещото лице е дало заключение, че към момента на подаване на заявлението действителният осигурителен стаж на Ф.М.М./В.Д.М.е 14 г 05 м 02 дни, като в него е включило и времето на изслужена наборна военна служба. Отделните периоди по години, длъжност и отработени дни са подробно описани в таблици 2 и 3 към заключението, като стажът е изчислен съобразно чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС № 227 от 23.11.1993 г. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че информацията в удостоверенията не кореспондира с данните от трудовата книжка, тъй като в една част от спорните периоди лицето фигурира само с име в разплащателните ведомости, но реално няма начисления за посочените дни и месеци, а в друга част - фигурира само с няколко отработени дни. Следователно няма пълни отработени месеци, а има определени дни или изобщо няма отработени месеци. Там, където жалбоподателят няма пълни отработени месеци, стажът е определен, като общият брой на отработените дни през тези месеци е разделен на 25 според продължителността на работната седмица за отделните години. В обясненията си пред съда вещото лице е пояснило, че допълнително установеният стаж фигурира в отделни ведомости под формата на тетрадки за труд. В тези тетрадки жалбоподателят има записани отработени дни като част от домакинството на родителите си, които са били полевъди и са отглеждали тютюн.       

Съдът намира, че следва да кредитира констатациите на вещото лице само в частта относно установения допълнителен стаж и изпълняваната от жалбоподателя трудова дейност за спорните периоди, защото съответстват на съхраняваните в архивохранилището на ТП на НОИ – Силистра разплащателни ведомости и други трудовоправни и осигурителни документи на работодателите. В частта относно определения общ осигурителен стаж експертизата е необоснована и неправилна, тъй като не е съобразила действащите към процесните периоди нормативни разпоредби (отменените ЗП и ППЗП) и естеството на упражнявания от жалбоподателя селскостопански труд, по отношение на който е приложим специален начин на изчисляване на трудовия стаж, а е взела предвид нормативната уредба, която е влязла в сила след прекратяване на последното трудово правоотношение на лицето и няма обратно действие спрямо вече приключили трудовоправни и осигурителни периоди. Поради това и поради обстоятелството, че за някои от спорните периоди вещото лице е зачело по-малък осигурителен стаж от признатия от пенсионния орган, което е недопустимо с оглед на забраната за влошаване на положението на жалбоподателя, заключението не следва да бъде кредитирано в тази му част.          

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:         

Оспореното решение е постановено от компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО, в предписаната от закона форма, с посочване на фактически и правни основания за издаването му, но при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон. 

С разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО е дадена законова възможност на лицата, които не отговарят на условията по ал. 1 и ал. 2 да се пенсионират при навършване на възраст 66 години и 10 месеца за жените и мъжете за 2022 г. и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Тези изисквания са кумулативни и е необходимо едновременното им наличие за придобиване на правото на пенсиониране по чл. 68, ал. 3 от КСО.

В случая отказът за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е мотивиран с довода, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателят не отговаря на условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж. Пенсионният орган е приел за доказан придобит от лицето действителен осигурителен стаж с обща продължителност 11 г 04 м 19 дни. За останалия претендиран осигурителен стаж е приел, че не е доказан с надлежно оформени удостоверявания в трудовата книжка, като се е позовал само на данните в представените удостоверения обр. УП – 13 и обр. УП – 15 от ТП на НОИ - Силистра, които са издадени въз основа на наличните разплащателни ведомости на осигурителите. Не е признал също така осигурителен стаж за периода на наборната военна служба с аргумента, че не съставлява действителен осигурителен стаж съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.   

Няма спор, че трудовата книжка на жалбоподателя за периодите 01.01.1976 г. – 11.03.1987 г. и 14.07.1988 г. – 06.02.1990 г. не е оформена съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 от действащата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж от 1987 г. (отм.), тъй като приключванията в нея нямат подпис на счетоводителя на предприятието. Ненадлежно попълнената трудова книжка не се ползва с официалната удостоверителна сила по чл. 347 от КТ, поради което правилно и законосъобразно пенсионният орган е изискал удостоверения обр. УП – 13 и обр. УП – 15 относно наличния осигурителен стаж на жалбоподателя, за да се увери в достоверността на записванията в нея. 

Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Анализът на тази разпоредба налага извода, че изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП – 13 и обр. УП - 15 (документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата книжка, от друга страна, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, обективирани в удостоверенията, което недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС.

С оглед на съществуващите разминавания между удостоверенията и трудовата книжка на Ф.М. правилно и законосъобразно пенсионният орган е дал приоритет на данните в удостоверенията, тъй като те се основават на първични счетоводни документи, но неправилно ги е ценил и тълкувал, без да събере всички необходими и относими доказателства, за да преодолее противоречията в наличната документация и да изясни каква е реалната продължителност на трудовия и осигурителен стаж на жалбоподателя.  

Общият принцип е, че трудовият стаж на заинтересованите лица се зачита съобразно разпоредбите, действали по време на полагането му.

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите тогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

От записванията в трудовата книжка и в удостоверенията обр. УП – 13 и обр. УП – 15 става ясно, че през процесните периоди жалбоподателят е работил в растениевъдството и в животновъдството, поради което относимата действаща разпоредба за тези периоди е нормата на чл. 96, ал. 7 от ППЗП (отм.), в която е регламентирано специално правило за зачитане на стажа на работещите в селското стопанство. Според тази разпоредба, в приложимата редакция отпреди изменението от 1999 г., на работещите в селското стопанство, включително на земеделските стопани-кооператори, след 1 юли 1975 г. за една година трудов стаж се зачита, ако през календарната година са изработили най-малко 200 дни непосредствено на производствена работа в растениевъдството или 250 дни в другите селскостопански дейности, а трудовият стаж в месеци, когато са изработени по-малко от 200, съответно 250 дни, се определя, като сборът на изработените дни през календарната година се раздели на 25.

От допълнително изготвените удостоверения от архивохранилището на ТП на НОИ – Силистра и заключението на вещото лице е видно, че през 1981 г. жалбоподателят е изработил като работник в овцеферма общо 251 дни, а през 1982 г. е изработил като работник полевъд и животновъд общо 301 дни, т.е. като зает в други селскостопански дейности той е изработил повече от 250 дни. С оглед на това е налице хипотезата на чл. 96, ал. 7, предл. второ от ППЗП (отм.), при която за тези изработени дни следва да му се зачете една година трудов стаж. Ето защо правилно пенсионният орган е признал една година осигурителен стаж за периода 01.01.1981 г. - 31.12.1981 г. съгласно приложения по делото опис на осигурителен стаж (л. 17),  а не 09 м 04 дни, както е направило вещото лице в таблица 3 от заключението. Неправилно обаче пенсионният орган и вещото лице не са зачели една година осигурителен стаж за периода 01.01.1982 г . – 31.12.1982 г. Действително изчисленията на пенсионния орган се основават на първоначално представените удостоверения обр. УП – 13, където за този период има записани само 13 отработени дни вместо 301 дни, както е посочено в новоизготвените в съдебното производство удостоверения и в заключението на вещото лице, но това не променя извода, че осигурителният стаж за спорния период е незаконосъобразно определен. При отчитане на всички изработени дни за календарната 1982 година на жалбоподателя следва да се признае една година осигурителен стаж за този период.   

На следващо място, от представените в съдебното производство удостоверения обр. УП – 13 и обр. УП - 15, както и от заключението на вещото лице се установява, че за процесната 1978 г. жалбоподателят има по-малко от 250 изработени дни в овцевъдството. С оглед на това трудовият стаж за този период следва да се изчисли по специалното правило на чл. 96, ал. 7, предл. последно от ППЗП (отм.), като общият брой на отработените дни се раздели на 25. При прилагането на процесната формула стажът за 1978 г. възлиза на 09 м 19 дни, а не както е посочено от пенсионния орган 08 м 08 дни, като тази разлика се дължи основно на факта, че в първоначално представените удостоверения изработените дни на лицето са 207, докато в заключението на вещото лице и в последващите удостоверения на ТП на НОИ – Силистра те са общо 244.   

Отделно от това, за спорната 1976 г. вещото лице е установило допълнителен трудов стаж на жалбоподателя, положен в ТКЗС с. Снягово. Според таблица 2 към заключението и допълнително изготвеното удостоверение обр. УП – 15 общият брой на изработените дни на лицето е 131, а не 20, колкото са признати от пенсионния орган, като тези 131 дни са изработени на длъжност полевъд, т.е. на непосредствена работа в растениевъдството, а не на длъжност овцегледач в овцеферма, както е записано в описа на осигурителния стаж на л. 17 от делото. От друга страна, в удостоверителния документ на ТП на НОИ – Силистра за процесната 1976 г. срещу името на жалбоподателя е отразено и получаването на сумата от 468, 43 лева за тютюн. Тази сума е посочена в графата за брутно трудово възнаграждение или доход за определяне на размера на пенсията, като срещу нея няма записани отработени дни или месец. Съгласно чл. 96, ал. 6 от ППЗП (отм.), когато в документа за трудов стаж е вписано само трудовото възнаграждение, без да са посочени отработените дни, броят им се определя, като се раздели сумата на трудовото възнаграждение на среднодневното брутно трудово възнаграждение, изчислено от средната месечна брутна работна заплата за страната по време на полагане на трудовия стаж. В съответствие с тази разпоредба получената сума от 468, 43 лева следва да се раздели на среднодневното брутно трудово възнаграждение за 1976 г. в размер на 5, 92 лева, изчислено от средната месечна брутна заплата за страната за същата година в размер на 148, 08 лева според официалната информация, обявена от НСИ. При използвания способ на изчисляване на жалбоподателя следва да се зачетат допълнително 79 изработени дни. След прибавянето на тези дни към установените от вещото лице 131 дни се получават общо 210 изработени дни, които сумарно надхвърлят минимума от 8 месеца или 200 изработени дни в растениевъдството по чл. 96, ал. 7 от ППЗП (отм.), поради което на лицето следва да бъде призната цяла година осигурителен стаж за спорния период 01.01.1976 г. – 31.12.1976 г. 

На последно място, неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган е отказал да признае за действителен осигурителен стаж периодът на отбиване на военна служба от 02 г 01 м 19 дни. По силата на чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна военна служба, който според чл. 44 от НПОС се признава за осигурителен стаж от трета категория съгласно действащото законодателство, независимо кога е положен. Според чл. 81 от ППЗП (отм.), която норма е и относимата към процесния период 15.09.1973 г. – 03.11.1975 г., изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета категория. 

При положение че стажът на жалбоподателя, придобит през времето на редовна военна служба, се зачита за трудов стаж и е положен до 31.12.1999 г. при действието на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с оглед на разпоредбата на § 9, ал. 1 от КСО следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от  ДР на КСО, аргумент за което е и последното изменение на тълкувателната норма (обн. бр. 8 от 25.01.2023 г., в сила от 29.01.2023 г.).

След признаването за действителен осигурителен стаж на времето на редовна наборна служба и на времето на положения в селското стопанство труд за отделните периоди от 1976 г. до 1992 г. включително (първоначално признатите от пенсионния орган и преизчислените от съда периоди) осигурителният стаж на лицето надвишава 15 г (15 г 06 м 13 дни) и с оглед на навършената от Ф.М. възраст към датата на подаване на заявлението – 68 г 00 м 11 дни, то жалбоподателят несъмнено е придобил право на пенсия за осигурителен  стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.          

Като не е стигнал до този извод и е отказал да отпусне на лицето лична пенсия за изслужено време и старост, административният орган е издал акта си при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Макар правилно да е извършило проверка на достоверността на вписванията в трудовата книжка, отправяйки искане до осигурителния архив за издаване на удостоверения обр. УП – 13 и обр. УП – 15, длъжностното лице не е положило нужните усилия да издири обективната истина по случая. В нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК не е установило действителната фактическа обстановка, в резултат на която да разкрие на какво се дължат разминаванията между съдържанието на трудовата книжка и първоначалните удостоверения, т.е. защо са налице официални удостоверителни документи с противоречиви данни за едни и същи обстоятелства от значение за спорното право на пенсия. На практика между трудовата книжка и по-късно издадените удостоверения от ТП на НОИ – Силистра почти няма различия относно наличния осигурителен стаж на жалбоподателя (налице е само една незначителна разлика от няколко месеца) и ако административният орган беше изпълнил стриктно и добросъвестно задълженията си в съответствие с принципите по чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от АПК, би достигнал до същите фактически заключения. Именно това неизпълнение е довело до незаконосъобразното незачитане на част от претендирания от жалбоподателя стаж, а оттам и до неправилния правен извод, че лицето не отговаря на кумулативните изисквания на чл. 68, ал. 3 от КСО поради недостатъчен действителен осигурителен стаж.                 

По тези съображения съдът намира, че оспорените актове са опорочени по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК и следва да бъдат отменени, а преписката да бъде върната на компетентния административен орган за ново произнасяне по заявлението при съобразяване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.                                

Съобразно изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева съгласно приложения договор за правна защита и съдействие. Ф.М. не е поискал да му бъдат възстановени платените от него разходи за вещо лице, поради което и съдът не следва да му ги присъжда. От друга страна, жалбоподателят е останал задължен за разноски за експертизата (невнесен остатък от определеното окончателно възнаграждение на вещото лице), поради което и на основание чл. 77 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, следва да бъде осъден да заплати сумата от 87 лева по сметката на Административен съд - Добрич. По аргумент от противното на чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът няма право на разноски по делото.                                  

         Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ по жалба на Ф.М. *** Тошево, с ЕГН **********, Решение № 135/15.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него Разпореждане № **********/18.10.2022 г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Добрич.

ИЗПРАЩА делото като преписка на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич за ново произнасяне по заявление с вх.№ 2113-24-1103/02.08.2022 г. на Ф.М.М. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.                            

         ОСЪЖДА ТП на НОИ – Добрич да заплати на Ф.М. *** Тошево, с ЕГН **********, сумата от 600 (шестстотин) лева, сторени разноски за първата инстанция.       

ОСЪЖДА Ф.М. *** Тошево, с ЕГН **********, да заплати по сметката на Административен съд – Добрич сумата от 87 (осемдесет и седем) лева, представляваща разноски за вещо лице.                                           

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му, а в осъдителната му част спрямо жалбоподателя, имаща характер на определение, с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му.  

 

 

                                               Административен съдия :