НОХД № 318/2011
М О
Т И В И:
Против
подсъдимия М.Б.А. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 354а ал. 2 изр. 2 предложение
последно т. 4, вр. ал. 1 изр. 1 предложение 1 вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 29 ал.
1 б. „а” и „б” от НК за това, че на 24.03.2010г. в гр. ******, в жилище на бул.
„*******” вх. * ет. * ап. **, в съучастие като съизвършител с Н.И.С., без
надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично
вещество – марихуана с нетно тегло - 9,6203 грама с
процентно съдържание на активен компонент – 6,5 тегловни процента
тетрахидроканабинол и с нетно тегло 5,0999 грама с процентно
съдържание на активен компонент – 7,4 тегловни процента тетрахидроканабинол или
с общо нетно тегло 14,7202
грама на обща стойност 88,32 лева, което извършил при
условията на опасен рецидив.
За
съучастника му Н.И.С. наказателната отговорност е била реализирана по реда на
Глава ХХІХ от НПК.
Подсъдимият
А. разбира в какво е обвинен, не дава описание на извършеното по време и място,
не се признава за виновен. Твърди, че след възникнал скандал между него и Н.С.
в края на месец Февруари 2010г. не живее заедно с последната и не може да носи
отговорност за това, което е ставало в апартамента. Служители на полицията му
казали, че не трябва да живее там и той спазвал разпорежданията. Живеел на ул.
„******” № **, към момента на извършената проверка не бил в града, а и не
живеел на посочения в обвинението адрес. Моли за оправдателна присъда.
Защитата
на подсъдимия А. заема становището за невиновност на подсъдимия. По делото били
налице доказателства за това, че в края на месец Февруари 2010г. е възникнал
скандал между подсъдимия А. и Н.С., с която живеели на съпружески начала в
апартамент на ул. „******” вх. * ет. * ап. ** в гр. ******. Бил подаден сигнал
до РПУ Хасково и скандала бил посетен от служители на МВР. След този скандал
подсъдимия не живеел заедно с Н.С., а на адреса по регистрация – ул. „*******”
№ **. Показанията на разпитаните като свидетели по делото полицейски служители
не можели да послужат за доказване на обстоятелството, че към момента на извършване
на проверката А. е живеел на посочения адрес ***. Според показанията на Н.С.,
разпитана като свидетел протокола за претърсване и изземване от 24.03.2010г.
бил оформен в управлението на МВР, след като върху нея било упражнено психическо
въздействие. Именно под такова въздействие тя записала в протокола, че
намереното наркотично вещество е на подсъдимия. Това доказателствено средство
не следвало да се цени като годно такова.
По делото били разпитани пред съдия на досъдебната фаза на процеса трима
свидетели непосредствено след извършване на проверката на 24.03.2010г. На
разпитите не присъствали нито подсъдимия А., нито Н.С.. Същите били привлечени
като обвиняеми едва няколко месеца по-късно. По този начин били нарушени процесуалните
им права и било нарушено правото им на защита. Свидетелят Ю.А.А. заявил, че за
първи път е отишъл да купува трева от М. и от него по-рано не бил купувал.
Показанията и на този свидетел и на другите, разпитани на досъдебното производство
били в насока, че тревата е закупена от Н.С., а М.А. няма нищо общо с нея. От
събраните доказателства не се установявало извършването на престъпление от
страна на подсъдимия М.Б.А., поради което моли същият да бъде признат за
невиновен и да бъде оправдан.
Прокурорът
поддържа обвиненията така, както са внесени с обвинителния акт. Поддържа тезата
за умишлено извършване на деянието. Фактите, изложени в обвинителния акт се
потвърждавали от събраните по делото доказателства. Свидетелят Ю. заявявал, че
многократно е купувал трева от подсъдимия. Свидетелят А.И. също заявявал знание
за това, че подсъдимият продава трева. При извършваната проверка Н.С. била
заявила на полицейските служители, че наркотичното вещество е на М. и той го е
донесъл в жилището. Установено от разпитите на полицейските служители било, че А.
и след цитирания скандал е живеел в апартамента на ул. „*****”. Това се
потвърждавало и от полицейско разпореждане на районен инспектор на л. 67 от
досъдебното производство, където бил отбелязан този адрес. На л. 68 били
закрепени саморъчни обяснения, където подсъдимия бил записал, че живее на ул. „*******”,
а обяснението било от 29.03.2010г. Деянието било доказано. Не били налице
условия за приложение на чл. 55 от НК. Моли да определяне на наказание над
минимума, определен от закона.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
М.Б.А. живеел на съпружески начала с Н.И.С. *** в апартамента на С. ***. От
съвместното си съжителство двамата имат родени **** деца. На 21.02.2010г. през
деня между двамата възникнал скандал. Н.С. ***, че А. е пиян и я заплашва.
Адреса е бил посетен от полицейски служители, които намерили на место Н.С. и М.А.,
който по лична карта бил с постоянен адрес ул. „****” № **. Било издадено
полицейско разпореждане М.А. да не се саморазправя с Н.С.. На 29.03.2010г.
дежурният в РПУ Хасково получил сигнал за възникнал скандал пред блок №** на
ул. „***********”. Били изпратени служители, които установили, че скандала е
възникнал между М.Б.А. и А. А. Й. пред посочения жилищен блок. И на двамата
били издадени полицейски разпореждания с предупреждение да не се саморазправят.
В разпореждането /л. 67 от ДП/, издадено на А. А. Й. е записано да не се саморазправя
с М.Б.А. ***, адрес по л.к. гр. *******,ул. „*****” № **. В писмените обяснения
и на двамата /които не могат да послужат като годни доказателствени средства/ е
записано, че М.А. живее към посочената дата – 29.03.2010г. на адреса на Н.С..
Показанията на полицейските служители обаче, които са годни доказателствени
средства удостоверяват същото. Показанията на св. Х.В.Х. са, че А. е напускал
посочения адрес само докато е бил в затвора. През останалото време си е живеел
с Н.. Твърди, че през месец Април или Май 2010г. е ходил да връчва призовка на А.
и го намерил в апартамента на Н.. С оглед впечатленията от отминалия скандал
заявил на Н., че ако има оплаквания от А. следва да подаде оплакване по закона
за домашното насилие и по този ред могат да отстранят А. от апартамента. Н.
заявила, че те са се разбрали и нямат проблеми. Свидетелят заявява, че извън
реда на закона за домашното насилие няма ред, по който да принудят А. да
напусне апартамента и такова разпореждане не е давано. Освен това свидетелят
заявява, че от осем години няма спомен А. да е живял някъде другаде освен на
адреса на Н.С.. С оглед изложеното съдът намира, че подсъдимият М.Б. постоянно
е живеел на посочения адрес на бул. „*******”.
На
24.03.2010г. свидетелите Ю.А.А., А.И.С. и Г.Л.Г. решили да пушат трева. Знаели,
че подсъдимият М.А. и Н.С. държат в жилището си марихуана и продават от там.
Събрали 4 лева и свидетелят А. отишъл до посочения апартамент. В жилището била Н.С.,
която за четирите лева му продала една доза марихуана. Подсъдимият А. не бил в
жилището. Свидетелят А. се върнал при останалите двама свидетели, които го
чакали. Направили си цигара и започнали на пушат по ред. Свидетелят Г.Г. бил
най-малкия, не бил пушил до тогава и малко след пушенето му прилошало. Останалите
двама се опитали да му помогнат, но понеже не могли го откарали в ЦСМП Хасково.
От там били сигнализирани органите на МВР, установено било от къде са купили
марихуаната, свидетелите били задържани за 24 часа, а за продължаване на
работата по случая била сформирана следствено оперативна група. Бил извършен
оглед на местопроизшествие на адрес бул. „******” № ** вх. * ет. * ап. **. В
жилището била само Н.С. с децата си. М.А. отсъствал. При огледа на две места в
жилището било установено наличието на наркотично вещество. В кухнята, върху
пералната машина била намерена бяла полиетиленова торбичка с червени сърца, в
която се намирал прозрачен полиетиленов плик, съдържащ суха зелена листна маса,
която при тестване с полеви наркотест дала реакция на канабис. В спалнята на
жилището в гардероб била намерена ученическа раница. В нея бил намерен
прозрачен полиетиленов плик, съдържащ суха зелена листна маса, реагираща при
изпробване с полеви наркотест на канабис. Огледа на местопроизшествието е
започнал в 16 часа и 50 минути и е приключил в 17 часа и 10 минути. За
намерените наркотични вещества е бил оформен протокол за претърсване и
изземване. Действието е започнало в 17 часа и 15 минути и е завършило в 17 часа
и 30 минути. Извършено е в присъствието на поемни лица. Описани са били
намерените и иззети наркотични вещества. На 4 страница на протокола Н.С.
собственоръчно е записала, че намерената трева е на мъжа и М.. От изготвената в
последствие експертиза се установява, че се касае за марихуана с много добро
качество – 6,5% и 7,4% съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол с общо тегло 14,7202 грама на обща стойност 88,32 лева.
Свидетелите са били разпитани на 25.03.2010г. пред съдия, а производството по
делото продължило. Н.И.С. и М.Б.А. били привлечени в качеството на обвиняеми на
14.09.2010г. за извършването в съизвършителство на престъпление по чл. 354а от НК. Към момента на разпита на свидетелите пред съдия на досъдебното
производство нито Н.С., нито М.А. са имали качеството на обвиняеми, поради
което неучастието им при провеждането на тези разпити не представлява нарушение
на процесуалните правила, което да е довело до нарушаването правата на страни в
процеса. Досъдебното производство е приключено и с обвинителен акт от
19.05.2011г. е внесено в съда. В хода на съдебното производство е било
депозирано постигнато споразумение между защитата на Н.С. *** и по отношение на
тази подсъдима въпроса за виновността и наказанието е бил решен с одобряване на
споразумението. Съдебното производство е продължило само срещу подсъдимия М.Б.А..
В хода
на съдебното следствие Н.С. е разпитана като свидетел. В показанията си тя
твърди, че към момента на проверката не са живеели заедно с подсъдимия А.. По
това твърдение по-горе съдът е изложил мотиви защо не го приема за истина. В
показанията си С. заявява, че след извършената проверка тя била откарана в
полицията и там била заплашвана. Заявено и било, че ще и отнемат децата. За да
не се случи това тя се съгласила да запише в протокола за претърсване и
изземване, който бил изготвен в полицията, че тревата е на мъжа и М.. От една
страна тези показания противоречат н изготвените по досъдебното производство
протоколи за извършени разследващи дейности. Протокола за оглед на
местопроизшествие е с начало 16 часа и 50 минути. Приключил е в 17 часа и 10
минути и веднага след това – в 17 часа и 15 минути е започнало оформянето на
протокола за претърсване и изземване. Същият протокол е с отбелязан край 17
часа и 30 минути. Разликата от 5 минути от приключването н едното действие до
започването на другото не позволява отиване до управлението на МВР и извършването
на описаните от С. действия. Противното би означавало уличаването на
разследващите в невярно документиране на извършваните действия. Обвиняването на
разследващите в извършване на престъпление е доста сериозно и за да бъде
възприето са необходими и други доказателства. В конкретния случай са налице
показанията и на полицейски служители, които потвърждават, че при извършваната
проверка Н.С. им е заявила, че тревата е на М.. В тази насока са показанията на
св. О.Т.Б. и на св. Х.В.Х.. С оглед посоченото съставът на съда намира, че
показанията на С. са дадени с оглед осигуряване защита на подсъдимия и не
следва да се кредитират.
След
като съдът приема за установено, че Н.С. и М.А. са живели непрекъснато заедно
неизбежно се стига до въпроса за това, че двамата заедно са имали отношение към
държането на намереното наркотично вещество. За това, че това е било с цел
разпространение свидетелствуват извършените действия. Безспорно установено е,
че св. Ю.А. е закупил марихуана от Н.С.. Разпитан като свидетел пред съдия на
досъдебната фаза на процеса той заявява, че при М. е ходил поне 20 пъти да си
купува трева. Свидетелят Г.Г. разпитан пред съдия на ДП също заявява, че и
тримата са знаели, че М. продава трева. Свидетелят А.И.С., разпитан пред съдия
на ДП също заявява, че знае, че М. продава трева. Нещо повече, той заявява, че
и преди са купували от него трева. Разпитани в съдебно заседание свидетелите
отричат знанието си за това, че подсъдимият е продавал трева. От това
произхожда обстоятелството, че обвинението и защитата цитирайки свидетелите
твърдят различни неща. Всеки разглежда становището, което обслужва неговата
теза. Разпитан на съдебното заседание св. А.И. заявява, че Ю.А. е казал, че и
друг път е купувал цигари от жената /Н.С./. След прочитане на показанията му,
дадени пред съдия на досъдебното производство свидетелят С. заявява, че това е
вярното. Изминалото време му попречило да възпроизведе събитията по този начин
пред съда. Св. Ю.А. в съдебно заседание твърди, че друг път не е купувал трева
нито от М., нито от Н.. Такова остава становището му и след прочитането на
показанията му, дадени пред съдия на досъдебното производство. Съдът намира, че
показанията в съдебно заседание, дадени от този свидетел са пристрастни. Става
въпрос за лица, които живеят в една махала, познават се и се срещат относително
често. От извършването на деянието до разпита на свидетеля е изминал значителен
период от време, през което е възможно той да е бил стимулиран да промени
показанията си. Показанията, дадени на досъдебното производство са
непротиворечиви и се поддържат от останалите доказателства по делото. В тази
насока са и показанията на полицейските служители за наличие на знание за това,
че М. се занимава с продажба на наркотично вещество. Съдът цени тези показания
на свидетеля, както и всички останали в тази насока, които се подкрепят и
обосновават извода, че подсъдимият М.А. е държал и разпространявал
високорисково наркотично вещество.
Подсъдимият
М.А. е осъждан многократно, включително и на „лишаване от свобода”,
изтърпяването на което е било ефективно. За извършено на 20.03.2009г. деяние по
чл. 354а ал. 1 т. 1 от НК с Присъда № 24/24.02.2010г. по НОХД № 581/2009г. на
РС Хасково му е било наложено наказание „лишаване от свобода”, което да бъде
изтърпяно при първоначален „строг” режим. Присъдата е била постановена преди да
бъде извършено деянието по настоящото дело. Тази присъда е влязла в сила на
05.05.2010г, след извършване на сегашното деяние. И без нея обаче осъжданията
на А. са достатъчни да обосноват наличието на критерия „опасен рецидив” и по
буква „а” и по буква „б” на чл. 29 ал. 1 от НК.
Гореописаната
фактическа обстановка, възприета от съда въз основа обясненията на подсъдимия,
на показанията на свидетелите и останалия доказателствен материал, събран по
делото, дават основание на съда да приеме за безспорно и категорично доказано,
че подсъдимият М.Б.А. е извършил деянието, за което е осъден, а именно за това,
че на 24.03.2010г. в гр. *****, в жилище на бул. „********” вх. * ет. * ап. **,
в съучастие като съизвършител с Н.И.С., без надлежно разрешително държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло - 9,6203 грама с
процентно съдържание на активен компонент – 6,5 тегловни процента
тетрахидроканабинол и с нетно тегло 5,0999 грама с
процентно съдържание на активен компонент – 7,4 тегловни процента тетрахидроканабинол
или с общо нетно тегло 14,7202
грама на обща стойност 88,32 лева, което извършил при
условията на опасен рецидив - престъпление по чл. 354а ал. 2 изр. 2 предложение
последно т. 4, вр. ал. 1 изр. 1 предложение 1 вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 29 ал.
1 б. „а” и „б” от НК.
Престъплението по чл. 354 А от НК е
преценено от законодателя като изключително тежко такова. Употребата на
наркотични вещества води до привикване на организма и попадане в зависимост от
наркотика, като освен че се уврежда здравето и се застрашава живота на
употребяващия подобно вещество, стига се и до наркотична зависимост, което пък
е фактор благоприятстващ за извършването на множество други престъпления.
Разпространението и употребата на наркотици представлява криминогенен фактор
както за извършване други престъпления,
така и за цялостно дестабилизиране на обществения ред в държавата. С оглед
разпространението на употребата на наркотици в България в последно време е и
засиленото внимание, отделяно от законодателя за този вид деяние. Не случайно в
чл. 354 А от НК е предвидено наказание за множество проявни форми на досег с
наркотичните вещества, всяка от които представлява отделно изпълнително деяние
на посоченото престъпление. С последното изменение на НК, в сила от 13.10.2006г.
бяха намалени както наказанията „лишаване от свобода”, така и предвидените
кумулативно налагани наказания „глоба”. Въпреки това за конкретния случай
предвиденото наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 до 15 години
продължава да поставя това престъпление в категорията на тежки престъпления по
смисъла на чл. 93 от НК.
Подсъдимият
М.Б.А. е роден на ***г***, живее в гр. ****, български гражданин, определящ се
от ***** етническа група, грамотен, неженен, осъждан, работещ в „********”, ЕГН
**********. При индивидуализацията на наказанието като смекчаващи вината и
отговорността обстоятелства ще следва да се преценят относително ниският размер
и относително ниската стойност на предмета на престъплението. Като такова
следва да се посочи и обстоятелството, че деецът има две малки деца, за които
следва да полага грижи. Като утежняващи вината и отговорността
обстоятелства съдът намира, че са
упоритата и продължаваща във времето извършвана престъпна дейност. Деецът е осъждан
многократно. По начало квалификацията на деянието е такава, че извършването на
престъпление при условията на опасен рецидив е включено в квалификацията и не
следва да се цени като утежняващо обстоятелство. Не може да се подмине обаче
факта, че присъдите и налаганите на А. наказания са доста повече от тези, които
биха обусловили наличието на опасен рецидив. Не може да не се отчете и факта,
че деянието е извършено след произнасянето на друга присъда за извършено
престъпление от този вид. Съдът намира, че не са налице условия за прилагане на
чл. 55 от НК. След преценка на всички налични смекчаващи и утежняващи вината и
отговорността обстоятелства съдебният състав намери, че наказанието следва да
се определи при превес на смекчаващите обстоятелства. За справедлива присъда
съдът намери „лишаване от свобода” за срок от 7 години и „глоба” в размер на
25000 лева. Съгласно разпоредбите на ЗИНЗС първоначалният режим на изтърпяване
на наказанието следва да е „Строг”. За постигане на целите на наказанието съдът
намери, че същото ще следва да се изтърпи в затвор.
На
основание чл. 354а ал. 6 от НК съдът следва да постанови отнемане в полза на
държавата предмета на престъплението. Тъй като същият е отнет с одобреното от
съда споразумение, постигнато между ОП Хасково и защитата на Н.С. в случая
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
С оглед
постановената присъда съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на държавата и
направените по делото разноски в размер на 105 лева. От тази сума 45 лева са
частта на подсъдимия за извършената на досъдебната фаза на процеса експертиза и
60 лева за възнаграждение на вещо лице в съдебната фаза на процеса.
С така
определените на подсъдимият М.Б.А. по вид, размер и начин на изтърпяване
наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генерална
превенция на закона и ще се въздейства възпитателно и предупредително както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
Съдия: