РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Пловдив, 21 .01.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІІІ състав в
публично заседание на девети ноември през две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Румяна
Агаларева, като разгледа административно дело № 2457/2021година по описа на съда, докладвано от председателя, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 от ДОПК.
Образувано е по жалба на “Холидей вилидж” АД, ЕИК115734848,
със седалище гр.Пловдив, бул.“Цар Борис III Обединител“ №42,
представлявано от Т.В.Г. против Решение № 249 от 27.08.2021 год., издадено от заместник
териториален директор на ТД на НАП – град Пловдив, с което е оставена без
уважение подадената жалба с искане за отмяна на Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С210016-022-0055898/03.08.2021г., издадено от главен публичен
изпълнител при ТД на НАП- Пловдив на основание чл.200 от ДОПК. В подадената до
съда жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и
се иска неговата отмяна като незаконосъобразен поради това, че се касае за
свръхобезпеченост, в предвид наложената предходна мярка по възбрана върху
недвижими имоти, а последващата наложена с обжалваното Постановление, запор
върху банкова сметка ***, води до сериозно възпрепятстване дейността на
жалбоподателят. Сочат се подробни аргументи за липса на правни основания същият
да бъде издаден. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява
от процесуален представител адв. И., която поддържа жалбата и ангажира
допълнителни писмени доказателства. По същество на спора, в писмено становище
счита, че първоначалният административен акт за налагане на обезпечителните
мерки е незаконосъобразен, защото касае свръхобезпечение, в предвид наложената
предходна обезпечителна мярка за възбрана върху 4 бр недвижими имоти, а новата
обезпечителна мярка „запор на банкова сметка“ ***ужество. Сочи се, че издадения
Ревизионен акт вече е бил предмет на съдебно обжалване и е обявен за нищожен от
съда при първоначалното разглеждане на делото. Претендират се разноски по
представен списък.
Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП-Пловдив,
с писмено становище на упълномощения представител юрк.Е., оспорва подадената
жалба като неоснователна и ангажира доказателства. По същество дава становище
за законосъобразност на атакувания административен акт, като счита, че поради
учреден особен залог на недвижимите имоти в полза на банка, не може да се
приеме, че се касае за наложено свръхобезпечение на бъдещи публични вземания и
не се затруднява дейността на жалбоподателят от наложените обезпечителни мерки.
Претендира разноски по представен списък.
Пловдивският административен съд, като прецени
допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Спрямо жалбоподателя е започнало ревизионно
производство със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16001618005399-020-001/05.09.2018г..
В тази връзка с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки
№С180016-023-0004178/28.11.2018г. по провежданото ревизионно производство спрямо
жалбоподателя за очаквани данъчни задължение по ЗДДС в данъчен период 16.10.2015г.
- 31.08.2018г., за корпоративен данък по ЗКПО за периода
01.01.2012г-31.12.2017г.и задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните
дялове на ЮЛ за периода 01.01.2012г.- 31.08.2018г. в общ размер на
360000.00лева на основание чл.121 ал.1 ДОПК са наложени предварителни
обезпечителни мерки „възбрана“ върху недвижим имот“ по отношение на собствени
на жалбоподателят 4 броя недвижими имоти- КИД27454.502.108.23, с предназначение
курортна туристическа сграда със застроена площ 49 кв.м., находящ се с.Емона,
общ.Несебър с балансова стойност 111347.60 лева; Сграда КИД27454.502.108.7, с
предназначение курортна туристическа сграда със застроена площ 49 кв.м.,
находящ се с.Емона, общ.Несебър с балансова стойност 111347.60 лева; Сграда КИД27454.502.108.6,
с предназначение курортна туристическа сграда със застроена площ 48 кв.м. на
един етаж, находящ се с.Емона, общ.Несебър с балансова стойност 54537.60 лева; КИД27454.502.108.5,
с предназначение курортна туристическа сграда със застроена площ 49 кв.м.,
находящ се с.Емона, общ.Несебър с балансова стойност 111347.60 лева. Общата
балансова стойност на недвижимите имоти, предмет на обезпечителната мярка
възлизала на 388580.40 лева. Издаденото Постановление било връчено на 07.12.2018г..
В последствие било издадено ново Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки с №С190016-023-0001634/22.05.2019г. във връзка със Заповед
за възлагане на ревизия №Р-16001618005399-020-004/27.11.2018г., като отново
била наложена обезпечителна мярка „възбрана“ върху посочените недвижими имоти
за очаквани публични задължения в размер на 360000.00лева. С Определение
№1843/17.09.2019г., постановено по частно административно дело №2791/2019г по
опис на Административен съд-Пловдив било продължено действието на така
наложените предварителни обезпечителни мерки до приключване на ревизионното
производство с издаване на ревизионен акт. Ревизионното производство било
приключено с издаването на РА №16001618005399/07.12.2020година, с който спрямо
„Холидей вилидж“ АД били установени публични задължения в общ размер на
385237.82 лева. Издаденият РА от 07.12.2020г бил обжалван по административен
ред, като бил потвърден с Решение №127 от 19.02.2021г на директор на дирекция
„ОДОП“ –Пловдив, след което от жалбоподателят било инициирано и съдебно
производство по неговото обжалване. В хода на тези обжалвания било образувано и
изпълнително дело №*********/2021г. по опис на публичен изпълнител при ТД на
НАП- Пловдив за събиране на установените с РА публични задължения на
дружеството. За същите била изпратена и покана за доброволното им изпълнение с
№С210016-048-0027114/22.03.2021година. По него с Разпореждане за присъединяване
№С210016-105-0162684/01.06.20221г били присъединени и публични задължения във
връзка с подадени Декларации обр.6 №160022102512647/22.03.2021г. в общ размер
на 418.26 лева. В тази връзка от публичния изпълнител било издадено и
Постановление за налагане на обезпечителни мерки
№С210016-022-0055898/03.08.2021г., с което е наложена обезпечителна мярка
„запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и
вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети и суми, представени за
доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки,
открити при доставчик на платежни услуги по сметка на дружеството в ТБ
„Обединена Българска банка“ в размер на 396318.04 лева. По същото било връчено
запорно съобщение изх.№С210016-003-0042878/03.08.2021г., на което с отговор
изх.№ 230-ОПЗ/*********/05.08.21г ТБ отговорила, че е наложила запора по
сметките на „Холидей вилидж“АД, като наличните средства не са достатъчни за
обезпечаване на вземането. Постановлението за обезпечителните мерки било
връчено едва на 11.08.21г по електронен път, като било обжалвано по
административен ред. С процесното Решение №249/27.08.20221г, издадено от
заместник –директор на ТД на НАП-Пловдив постановлението от 03.08.21г било
потвърдено. Недоволен от това жалбоподателят инициирал настоящото съдебно
производство. В хода на неговото провеждане е ангажирал писмени доказателства,
касаещи издадено Решение №2027/28.10.21г. по адм. дело №558/2021г. по опис на
Административен съд-Пловдив за обжалване на издадения РА от 07.12.2020г., с
което прогласена неговата нищожност.
Така
възприетата фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните
по делото писмени доказателства: от постъпилата административна преписка на ТД
на НАП-Пловдив по издаване на оспорения административен акт и от приобщените в
съдебно заседание на 09.11.2021г. писмени доказателства.
Съдът, като прецени оспорвания
административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното от правна страна:
Обжалваното решение
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от страна с активна процесуална легитимация – участник в
административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати, с
оглед предвидените в него неблагоприятни последици. Жалбата е подадена в срок
до компетентния да я разгледа съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е основателна.
Директорът на ТД на
НАП-Пловдив е компетентният административен орган, притежаващ законовото
правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на разпоредбата на
чл. 197 ал.1 от ДОПК. Оспореното решение
е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите
на чл. 59, ал. 1 от АПК, като са изложени мотиви относно фактическите и правни основания
за неговото издаване. Актът формално е мотивиран, като за фактическо основание
за издаването му са посочени обстоятелствата по започнато ревизионно
производство, по което на основание чл.121 ал.1 от ДОПК е издадено
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, касаещи
посочената възбрана върху конкретните недвижими имот, както и констатациите на
публичен изпълнител след започване на изпълнителното производство, че
наложеното обезпечение не е достатъчно с оглед присъединените публични вземания. Затова е
прието, че установените публични вземания и новонастъпили обстоятелства по
присъединени публични вземания, обосновават необходимостта да се издаде от
публичен изпълнител Постановление за налагане на запор върху банкова сметка. ***,
че не са налице ограничения публичния изпълнител да наложи няколко вида запорни
мерки за едно и също публично задължение, до общия размер на вземането, което в
най- пълна степен ще удовлетвори възможността за събиране на публичното
вземане. В цялост се счита, че прилагането на наложената обезпечителна мярка по
запор на банкова сметка ***ейността на данъчно –задълженото лице и отговарят на
изискванията на закона, защото авоарите не покриват задължението.
Решението на административният
орган е неправилно.
Настоящата инстанция на
съда намира, че в случая обжалвания административен акт е постановен при съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, в противоречие с материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Постановлението за налагане на обезпечителни
мерки от 03.08.2021година е издадено на основание
чл. 195, ал. 3
т.2 от ДОПК в хода на започнатото
изпълнително производство, като е прието, че наложените
обезпечителни мерки „възбрана върху недвижим имот“ с Постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки от 28.11.2018г и от 22.05.2019г. не е
достатъчно, след получаване на изпълнителното основание за образуване на
изпълнителното дело за събиране на публичните вземания по РА от 07.12.2020г. и с оглед присъединените публични
вземания по декларация обр.6.. Съгласно чл.195 ал.1 ДОПК, на обезпечение подлежат
установените и изискуеми публични вземания, като чл.195 ал.2 ДОПК определя, че
обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни
събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или
отсрочено. При всички случаи следва да бъдат спазени тези общите правила в закона за налагане на обезпеченията. В
конкретният случай липсват така посочените обективни предпоставки за налагане
на нова обезпечителна мярка „запор върху банкова сметка“ ***а обезпечителна
мярка от 03.08.2021г.. Общият принцип за тяхното налагане е, че обезпеченията
трябва да съответстват на установените вземания на държавата. Същият е залегнал изрично в нормата на чл. 195, ал.7 от ДОПК. В
случаят установените публични задължения по издадения РА са били в достатъчна степен обезпечени с наложената
обезпечителна мярка „възбрана върху недвижим имот“ върху 4 бр недвижими имоти,
а допълнителните обезпечителни мерки, вече надвишават значително общия размер
на публичното задължение. Същевременно те са били предмет на съдебно обжалване,
по което с посоченото решение от 28.10.21г. РА е обявен за
нищожен, с което вече може да се приеме, че не съществува
изпълнително основание.
С
налагането на нова обезпечителна мярка върху установените публични вземания се
стига до нарушаване на основните
принципи на правото, част от които е принципът за "съразмерност" в
административния процес, определен в чл. 6 от АПК. Същият е приложим с оглед на обстоятелството, че е
съотносим спрямо всички административни производства, специфична част от които е самото данъчно производство, и които принципни правила се прилагат спрямо него субсидиарно. Проявна форма
на принципа
за справедливост е правилото, че наложеното обезпечение следва да съответства на
очакваното задължение. Обратното има
за последица неоправдана намеса в патримониума на данъчно-задълженото лице,
доколкото по този начин се засягат неговите права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, която преследва закона, което е
пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК, приложим на осн. § 2 от ДР на АПК. При всички случаи нормата на чл. 195, ал.3 т.2 вр. ал.1 от ДОПК изиска наложеното обезпечение да не е достатъчно, след
получаване на изпълнителното основание, както и
това да касае установените и изискуеми публични вземания. В този смисъл и органът по чл. 195, ал. 3 от ДОПК, който е компетентен
да наложи
обезпечителни мерки, е обвързан и следва да се
произнесе относно
общият размер на очакваните публични задължения, както и да
прецени с оглед на всички налични данни ,дали е налице необходимост от налагане на друга
обезпечителна мярка или тя
би била неоснователна. Публичният
изпълнител при законосъобразната си преценка не може да излиза и да разширява обхвата на
наложеното обезпечение за по-голям размер от посочения този на установените публични задължения. В конкретния случай с
наложената нова обезпечителна мярка по запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори,
вкл. съдържанието на касети и суми, представени за доверително управление или
върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на
платежни услуги по сметка на дружеството в ОББ и то в общия размер на 396318.04
лева, от 286634.96 лева
главница и 109683-08 лева лихви, се е
стигнало до свръхобезпеченост на установените публични задължения. Същевременно
административният акт по налагане обезпечителни мерки не съдържа никакви
мотиви, от които да се направи извод, че са налице основания да се затрудни или стане невъзможно тяхното
събиране с оглед останалите наложени обезпечителни мерки по възбрана върху
недвижим имот, и именно във връзка с този
размер да следва
да бъдат защитени и гарантирани правата на държавата. В разрез с административно – производствените правила по чл.59
ал.1 АПК без да се изложат каквито и да било мотиви в тази
насока публичния изпълнител налага друга обезпечителна мярка по запор върху налични и постъпващи
суми по банкова сметка, ***, вложени вещи в трезори,вкл. съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за управление, като общият размер във връзка със събирането на очакваните публични задължения на възбранените
недвижими имоти е и общият размер на публични задължения. По
този начин значително се надвишава техният установен размер. Това не е било съобразено от публичния изпълнител и в този смисъл и неправилно е прието от страна на горестоящия административен орган, че
обжалваното Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 03.08.2021г. е правилно и законосъобразно. Налице е
свръхобезпечение, което от своя страна води и до неизпълнение на изискванията
на чл.195 ал.3 т.2 вр. ал.1 от ДОПК, защото така определено то сериозно надвишава
размера на публичните задължения и възпрепятства дейността на ревизираното
лице. В този смисъл направените от жалбоподателят възражения са основателни и
съответстват на установените обстоятелства. Налице е незаконосъобразност на
административният акт по налагане на обезпечителни мерки, поради което и административният акт, предмет на
настоящото обжалване, следва да бъде отменен, като се отмени и самото
Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 03.08.2021г. като неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на
изискванията на чл. 195, ал.7, вр. ал.3 т.2 и ал.1 от ДОПК..
Предвид изхода на правния спор, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него разноски, които се
установиха в размер на платена държавна такса 50.00 лева и 1200 лева за адвокатско
възнаграждение, за които е представен списък с разноски. По отношение на
направеното възражение за прекомерност, съдът счита, че то е неоснователно. С
оглед характерът на правния спор, следва да се приеме, че това е спор с
материален интерес. Така определеното е под минималния размер, предвиден в
разпоредбата на чл.8 ал.1 т.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
същият не е прекомерен.
Предвид
на изложеното и на основание чл.197 ал.3 и ал.4 от ДОПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на “Холидей вилидж“ АД, ЕИК115734848, седалище
гр.Пловдив, бул.“Цар Борис III Обединител“ №42, Решение № 249 от 27.08.2021 год.,
издадено от заместник териториален директор на ТД на НАП – град Пловдив и
потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С210016-022-0055898/03.08.2021г.,
издадено на основание чл.200 от ДОПК от главен публичен изпълнител при ТД на
НАП- Пловдив.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите да заплати на “Холидей вилидж“ АД, ЕИК115734848, със седалище
гр.Пловдив, бул.“Цар Борис III Обединител“ №42 сумата от 1250.00 /хиляда двеста и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: