№ 13
гр. Севлиево , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на единадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200012 по описа за 2021 година
Жалбоподателя Д. Й. Д., в качеството му на управляващ и законен представител на „Диком“
ЕООД гр. Е., е обжалвал Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 3604105,
издаден от ОДМВР - Габрово, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл.
21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 400.00 лева. В жалбата се
твърди, че ЕФ е неоснователен и незаконосъобразен, в подкрепа на което се излагат
подробно развити съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
За ответника по жалбата – ОД на МВР - Габрово, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които
съдът установи следната фактическа обстановка:
На 03.02.2020 г., в 16:01 часа, на Главен път І-4, км.85+665, в посока на движение гр.
Велико Търново (на територията на община Севлиево), бил установен и заснет с
автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ лек автомобил „Хюндай Туксон” с
рег. № ВТ *** КН. Автоматизираното техническо средство отчело, че скоростта на
автомобила, след приспаднат толеранс от 3 %, е 81 км/ч при ограничение на скоростта от 40
км/час за извън населено място, въведено с пътен знак В 26. В последствие била направена
справка в програмата за регистрация на автомобили в Република България, от която било
1
установено, че автомобилът е собственост на „Диком“ ЕООД гр. Е., представлявано Д. Й.
Д.. За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение на чл. 21, ал. 2 във
вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на 16.05.2020 г., от ОД МВР Габрово, бил издаден електронен
фиш, серия К, № 3604105, с който на Д. Й. Д., в качеството му на представляващ „Диком“
ЕООД гр. Е., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП било наложено
наказание глоба в размер на 400.00лева. Така издаденият електронен фиш бил връчен на Д.
Й. Д. на 29.06.2020 г., в качеството му на законен представител на „Диком“ ЕООД гр. Е..
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, а именно: Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство,
серия К, № 3604105, издаден от ОДМВР – Габрово, с приложен към него снимков материал;
Справка от РУ МВР Севлиево; Протокол от проверка № 70-С-ИСИС/22.10.2019 г.; Протокол
за използване на автоматизирано техническо средство, с приложен към него снимков
материал; Известие за доставяне; Писмо от РУ МВР с приложен към него преглед на фиш и
извадка от ръководство на потребителя, както и от изисканите от настоящия съдебен състав
документи, съобразно указанията на Габровски административен съд: Справка от ОПУ –
Габрово за наличието на знак В-26 на инкриминираното място на нарушението и Справка за
собствеността на процесния автомобил.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени
доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 29.06.2020 г. От клеймото на
пощенският плик, с който жалбата е изпратена, се установява, че същата е подадена на
13.07.2020 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва
да се разгледа по същество.
Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 21, ал. 2 във
вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от ЗДвП.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП: “Когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак ”,
а съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство, при избиране
скоростта на движение, е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
Извън населено място Категория B - 90.
С ЕФ на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер от 400.00лева. Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
2
нарушение. Същевременно законодателят е въвел изискване електронният фиш да съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане,
като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Според разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 41 до 50 km/h - с глоба в размер
на 400 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В жалбата срещу
електронния фиш се твърди, че същият е неоснователен и изцяло незаконосъобразен, в
подкрепа на което се излагат няколко съображения.
Твърди се на първо място, че за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя,
нарушението следвало да бъде доказано по несъмнен начин с допустимите от закона
доказателствени средства, като съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗдвП снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с технически средства или системи били веществени доказателства
в административно-наказателния процес. В случая жалбоподателят твърди, че му бил
връчен единствено ел. фиш, без той да е съпроводен със снимков материал и/или
видеозапис, подкрепящ по несъмнен начин извършеното нарушение, което водело до
неяснота къде е извършено нарушението. Освен това жалбоподателят твърди, че ел. фиш не
се ползвал с доказателствена стойност и посоченото в него следвало да бъде подкрепено с
доказателствен материал и доказано по съответния за това ред.
Съдът намира тези възражениея за неоснователни предвид следните съображения: Съгласно
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП снимковият материал, изготвен с техническо средство или система,
заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От снимковия материал, приложен по преписката,
също е видно, че нарушението е заснето на мястото, посочено в ЕФ. Същевременно от
протокола /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата /, е видно, че автоматизирано
техническо средство е използвано на 03.02.2020 г., с начало на работа 15:00 часа и край на
работа 17:00 часа, на ГП I-4, км. 87+665, в посока гр. Варна и посока на движение на
контролираните МПС от София към Варна. От анализа на доказателствените източници се
достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с
техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с идентификационен № №
11743d5 било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост /след приспаднат
толеранс от 3км/час / от 81 км. /ч. при ограничение на скоростта от 40 км. /ч. в извън
3
населено място, въведена с пътен знак В 26, или е установено превишение на скоростта с 41
км. /ч. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалвания електронен
фиш. От друга страна, към административно-наказателната преписка е приложен снимков
материал – оригинал на снимка с точни координати на нарушението. Не на последно място
следва да се отбележи, че в обжалвания ел.фиш изрично е посочено изрично мястото на
извършване на нарушението, както и посоката на движение – гр. Велико Търново.
На следващо място следва да се отбележи, че на нито едно място в ЗДвП или друг
нормативен акт, не се съдържа изискване към електронния фиш да бъде приложен и
снимковият материал, заснет от автоматизираната система. Всяко регистрирано от АТСС,
използвано в настоящия случай, нарушение е съпроводено от 5 поредни снимки на камерата,
като на снимката, направена на самото измерване на скоростта, има данни за измерената
скорост и дистанцията на МПС. Тази снимка може да бъде използвана за еднозначно
определяне на нарушителя, в случай че в снимката е заснето и друго МПС.
На следващо място в жалбата се излага твърдението, че на ГП І-4, км. 85+665, общ.
Севлиево, в посока към гр. В.Търново не бил поставен знак В-26 с ограничение на скоростта
от 40 км/час за извън населено място и поради тази причина жалбоподателят управлявал
посоченото в ЕФ превозно средство със скорост, съобразена с общото ограничение на
скоростта за извън населено място от 90 км/час. Във връзка с това възражение и
съобразявайки отменителното решение на ГАС съдът изиска от Областно пътно управление
– Габрово справка за това с какви знаци е било регулирано движението на автомобилите на
ГП I-4 км. 85+665 община Севлиево в посока на движение гр. Велико Търново към датата
03.02.2020 година, както и дали е имало ограничение на скоростта в този пътен участък, с
какъв знак е било въведено същото, каква е била разрешената скорост и на кой километър е
бил поставен знака, съответно и до кой километър продължава неговото действие. В отговор
на това запитване от ОПУ – Габрово е постъпила подробна справка по делото за
монтираните на път I-4/Е-772 «Градница Ловеч – о.п. Севлиево – граница Велико Търново»
към датата 03.02.2020 година от км. 82+162 до км. 86+178 в посока гр. Велико Търново
знаци, като в заключение изрично е посочено, че при км. 86+665 важи ограничение на
скоростта от 40 км/ч. Предвид това съдът намира за безспорно доказано, че в процесния
пътен участък е важало ограничението на скоростта, посочено в обжалвания електронен
фиш, а именно 40 км/ч. Освен това от справката, изпратена от РУ МВР Севлиево, така и от
приложения по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система от 03.02.2020 г. се установява, че в участъка от ГП I-4, при км. 85+665, в землището
на община Севлиево е въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26, забраняващ
движение със скорост, по-висока от означената, в случая 40 км/час, разположен на 900 м. от
АТСС, или както е посочено в справката при км. 84+765 от ГП I-4.
На следващо място жалбоподателят твърди, че в случая не била спазена разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи,
4
съгласно която за всяко използване на АТСС се попълвал протокол съгласно приложението,
който следва да е съпроводен със снимков материал, който да показва разположението на
уреда. Според изнесеното в жалбата в случая по никакъв начин не ставало ясно къде е
разположен АТСС и какъв периметър от пътното платно контролира, а това следвало да
бъде установено по несъмнен начин.
Съдът не споделя така изложения довод. Към административно-наказателната преписка са
приложени Протокол за използване на автоматизирано техническо средство от 03.02.2020 г.
и снимков материал с разположението на уреда, с което са изпълнени изискванията на
посочената по-горе Наредба.
Възражение се изтъква и за неяснота относно това дали е приспадната максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС и как е установена скоростта, като се посочва,
че в процесния ел.фиш било посочено, че е приспаднат толеранс от -3км/ч., но не ставало
ясно каква е била първоначално измерената скорост, още повече, че в ЕФ била посочена
стойност на скоростта от 81 км/час.
Съдът намира това възражение за абсолютно несъстоятелно, тъй като в приложения към
ел.фиш снимков материал изрично е отразено, че с АТСС е било заснето движение на
процесния лек автомобил със скорост от 84 км. /ч. От приложения към административно-
наказателната преписка Протокол от проверка № 70-С-ИСИС/22.10.2019 г. е посочено, че
максимално допустимата грешка за това АТСС при реални условия на измерване на скорост
при полеви тест е +/- 3 км/ч. до 100 км/час. В случая, в ел.фиш, правилно е отразено, че след
приспаднат толеранс от -3км/час установената стойност на скоростта е 81 км/час, или при
ограничение на скоростта за движение от 40 км/час, въведено с пътен знак В 26,
превишената стойност на скоростта е 41 км/час.
На последно място според жалбоподателя основание за отмяна на обжалвания ел.фиш било
обстоятелството, че нарушението било квалифицирано по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, които текстове касаели две различни нарушения и се използвали алтернативно, а
не кумулативно. В тази връзка се твърди, че не ставало ясно какво точно нарушение има
предвид административно-наказващия орган, че е било извършено, което от своя страна е
довело до нарушаване правото на защита.
Съдът не споделя тези мотиви за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на
проведеното административнонаказателно производство, довело до ограничаване правото на
защита на наказаното лице. В тази връзка следва да се посочи, че нормата на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП указва каква е максимално допустимата скорост на движение за МПС в населено
място, извън населено място и на магистрала, а разпоредбата на чл. 21, ал. 2 урежда
хипотезата при условие, че е налице ограничаващ посочената в ал. 1 скорост знак. В случая
се установява, че в този пътен участък е бил налице знак В26, което води до извода, че в ЕФ
правилно е посочена конструкция на нарушената правна норма, като нарушение на чл. 21,
ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
5
С депозираната от процесуалния представител на жалб. Д. жалба, към съда се отправя
искане в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по делото разноски, като е
приложен и договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е заплатено
договорно възнаграждение в размер на 200.00 лева. Разноски са направени от
жалбоподателя и пред Габровски административен съд, които видно от представения
договор за правна защита и съдействие са в размер на 300,00 лева. С оглед изхода на делото
обаче съдът намира, че на жалбоподателя не се дължат разноски, поради което това искане
не следва да бъде уважено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, № 3604105 от 16.05.2020 година за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден
от ОД МВР - Габрово, с който на Д. Й. Д., ЕГН: **********, от гр. Е., ул. «***» № 8, в
качеството му на управляващ и законен представител на „Диком“ ЕООД гр. Е., за
нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр.
с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 400,00лв.
/четиристотин/ лева, като ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6