№ 116249
гр. София, 21.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:М.Ш
като разгледа докладваното от М.Ш Частно гражданско дело №
20231110108969 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Със заявлението съгласно посоченото в т. 9 се претендират следните суми:
сумата от 4 500 лв. – главница – частично от сумата от 13 781,10 лв. по договор за
предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2018 г. с падеж на последната вноска
15.10.2028 г., вземанията по който били обявени за предсрочно изискуеми на
27.10.2022 г.; сумата от 500 лв. – договорна лихва за периода от 01.02.2020 г. до
27.10.2022 г. – частично от сумата 1 863,72 лв.
Съдът е установил, че заявлението е нередовно и двукратно е дал указания
на заявителя да уточни: претендираните частично суми за главница и лихва по договор
за кредит от 17.10.2018 г. по какъв начин са формирани: дали се претендират в цялост
определени вноски, ако да - кои, с точно посочване на падеж и размер, дали вноските
са анюитетни или друго; или се претендират част от вноски за определен период, в
който случай да посочи периода и от всяка вноска каква точно сума се претендира, за
лихва и главница, подробно; ясно, точно и подробно кои вноски по главница
длъжникът не е издължил на падежа, на кое договорно основание и по какъв начин
вземанията са обявени за изцяло предсрочно изискуеми, кои вноски претендира от коя
вноска до вноска № 57 с падеж 15.07.2023 г.; по какъв начин е формирано вземането за
главница и лихва.
Заявителят е подал две уточнителни молби от 03.04.2023 г. и от 31.07.2023 г.,
с които е посочил някои обстоятелства, но отново частичните претенции са останали
нередовни. И с двете молби заявителят уточнява, че частичната претенция по главница
и лихви е формирана по следния начин: изцяло се претендират части от определени
вноски по главница или лихва и частично се претендира сума за главница и лихва по
1
определена вноска. Така претендира:
За главница – изцяло сумата за главница /компонент от анюитетната вноска,
която е съставена от главница, лихва и премия по застраховка/ по вноски № 15 с
падеж 15.01.2020 г. до вноска № 56 с падеж 15.06.2023 г. вкл. + сумата от 57,05
лв. – част от компонент главница от вноска № 57 с падеж 15.08.2023 г. По този
начин се претендират 4 500 лв. – главница – частично от сумата от 13 781,10 лв.;
За договорна лихва - изцяло сумата за лихва /компонент от анюитетната вноска,
която е съставена от главница, лихва и премия по застраховка/ по вноски № 16 с
падеж 15.02.2020 г. до вноска № 22 с падеж 15.08.2020 г. вкл. + сумата от 19,30
лв. – част от компонент лихва от вноска № 15 с падеж 15.01.2020 г. По този
начин се претендира сумата от 500 лв. – договорна лихва – частично от сумата
1863,72 лв.
Съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено като нередовно.
Въпреки двукратно дадената възможност на заявителя не е обосновано сумата от 4 500
лв. – главница, по какъв начин е формирана и част от кое вземане, по кои вноски, се
претендира. Същото се отнася и за възнаградителната лихва. Въпреки, че са посочени
вноските, по които се претендират цялостно суми по компонент, както и определени
вноски, по които се претендира част от компонент, то заявителят не обоснова как
точно се образува сумата от 4 500 лв. и тази от 500 лв. Също така не обоснова сумата
от 13 781,10 лв. и от 1863,72 лв. какви вземания за кой период включва, които
обстоятелства са от значение предвид това, че претенцията е частична.
Съгласно т. 1 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК
съдът следва да даде указания за отстраняване на нередовност на заявлението само в
изрично уредената хипотеза на чл. 425, ал. 2 ГПК, както и при невнесена в пълен
размер държавна такса. В останалите случаи при констатирана нередовност на
заявлението, когато то не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК вр. чл. 127,
ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, същото следва да се отхвърли на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1
ГПК. Целта на заповедното производство е и да се установи дали вземането е спорно.
Длъжникът следва след запознаване със заявлението и заповедта да може да вземе
информирано решение дали да възрази или не. Той би могъл да възрази и осносно
дължимостта на отделни вноски.
Също така, според т. 2 б от ТР според изричната разпоредба на чл. 410, ал. 2
ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т. е.
необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава
вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и
размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта
за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на
неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не
2
може да извлича това основание от приложените към заявлението документи.
Съображенията са, тъй като в заповедното производство по чл. 410 ГПК съдът не
събира доказателства /целта на производството е не установяване на самото вземане, а
само проверка дали същото е спорно/, и следователно от приложените към заявлението
документи не могат да се правят изводи както за съществуване на вземането, така и за
основанието, на което същото се претендира.
Въпреки това следва да се посочи, че начинът на формиране на претенцията
не се извлича и от представените доказателства. Представен е един погасителен план,
според който:
Вноската по кредита е в общ размер на 186,28 лв., а именно: общо всеки месец за
главница и лихва 167,98 лв. +18,30 лв. застраховка. От своя страна сумата от
167,98 лв. всеки месец се формира от главница и лихва в различен размер;
По вноски от № 15 с падеж 15.01.2020 г. до вноска № 56 с падеж 15.06.2023 г.
главниците по представения погасителен план са в размер на 4 842,15 лв., а не
4 500 лв. Сумата от 4 842,15 лв.+ сумата от 57,05 лв. – част от компонент
главница от вноска № 57 с падеж 15.08.2023 г. = 4 899,20 лв., а не 4500 лв.
Отделно не става ясно сумата от 13 781,10 лв. по какъв начин е формирана;
Относно лихвата по вноски от № 16 с падеж 15.02.2020 г. до вноска № 22 с падеж
15.08.2020 г. вкл. дължимата сума е 480,70 лв., което при сборуване със сумата от
19,30 лв. прави сбор 500 лв., но отново не става ясно сумата от 1863,72 лв. по
какъв начин е формирана.
Предявяването на частична претенция не следва да поставя длъжника или
ответника в процесуална изненада до назначаване на ССчЕ в исковото пр-во и също
следва да отговаря на изискванията за редовност.
Също така предвид обстоятелството, че длъжникът е потребител, то съдът
следи служебно за неравноправни клаузи, което при нередовно заявление би се
извършило по неокончателни твърдения.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 413, ал. 2 ГПК вр. Чл. 411, ал. 2, т. 1
ГПК съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявление вх. № 47380/21.02.2023 г.,
подадено от заявителя *******************рещу длъжника М. Л. К..
Разпореждането може да се обжалва от заявителя пред СГС в едноседмичен
срок от съобщението с частна жалба.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4