Решение по дело №40388/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 90
Дата: 3 януари 2024 г.
Съдия: Десислава Александрова Алексиева
Дело: 20221110140388
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110140388 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца К. С. М. срещу ответника В. В. Н. главен иск с
правно основание чл. 240 ЗЗД за заплащане на сумата 7730,00 лева –
неизпълнено задължение по сключен договор за заем, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на искова молба – 27.07.2022 г. до
окончателно изплащане, както и при условията на евентуалност искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 88 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата 7730,00 лева - връщане на даденото
по развален договор за заем, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на искова молба – 27.07.2022 г. до окончателно изплащане.
Ищецът К. С. М. твърди, че през 2017 г. превел по сметка на
ответника сума в общ размер на 7730,00 лева, както следва: 2730,00 лева на
02.11.2017 г., 2000,00 лева на 14.11.2017 г. и 3000,00 лева на 27.11.2017 г.
Твърди, че ответникът е кум на семейството на дъщеря му и поради
финансови затруднения му отпуснал заем в размер на исковата сума, който
следвало да бъде върнат от насрещната страна. Сочи, че многократно е искал
от ответника връщане на отпуснатия заем, което не е сторена към настоящия
момент. Евентуално прави изявление за разваляне на договора за заем поради
неизпълнение задължението на насрещната страна и претендира връщане на
сумите на отпаднало основание. Моли съда да уважи исковете.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. В. Н. подава отговор на
исковата молба, с който изцяло оспорва предявените искове като
неоснователни. Не оспорва да е получил исковите суми. Твърди, че със
семейството на ищеца са в дългогодишни взаимоотношения и че с исковите
суми ответникът е организирал и провел през 2018 г. обиколни пътувания в
чужбина – Израел, Египет и Италия за ищеца, съпругата му Л. М.а и техните
внуци К. А. и М. Т.. Моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
По иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, съдът е разпределил доказателствената
тежест за подлежащите на доказване факти, като е указал на ищеца, че за
основателността на предявения иск по чл. 240 ЗЗД е в негова тежест да
докаже сключването на договор за заем, предоставяне на сумата и настъпил
падеж на задължението на ответника за връщане на същата, за които
обстоятелства съдът му е указал, че не сочи доказателства. В тежест на
ответника е указано да обори твърдението, че ответникът е получил сумата в
заем, както и да докаже наведеното твърдение, че сумата е разходвана за
организиране и провеждане на пътувания в чужбина.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
обстоятелствата, че през 2017 г. ищецът превел по сметка на ответника сума в
общ размер на 7730,00 лева, както следва: 2730,00 лева на 02.11.2017 г.,
2000,00 лева на 14.11.2017 г. и 3000,00 лева на 27.11.2017 г. Тези
обстоятелства се установяват и от приетото по делото като писмено
доказателство извлечение от банкова сметка на ищеца К. М. в [фирма] за
периода от 19.04.2017 г. до 27.11.2017 г., видно от което на 02.11.2017 г. в
полза на В. В. Н. е преведена сумата в размер на 2 730 лева с основание:
„захранване“, на 14.11.2017 г. е преведена сумата в размер на 2 000 лева в
полза на В. В. Н. с основание: „захранване“ и на 27.11.2017 г. сумата в размер
на 3 000 лева с основание: „трансфер по сметка“.
По делото са изслушани по искане на ищеца свидетелски показания
на съпругата му – Л. М.а за установяване на обстоятелствата около сключване
на договора за заем. Установява се, че ответникът е кръстник на двете
внучки, а партньорът на малката дъщеря работил във фирмата на В. Н.. В
2
годините отношенията с ответника били близки, ходели на гости в дома му,
познавали и майка му. Когато ходели на екскурзии предвид близките
отношения винаги му плащали на ръка. Не си спомня да са искали някога
платежен документ. С ответника пътували на екскурзии до Израел, Египет и
Италия. Не помни случай, в който да са плащали на В. Н. за екскурзия по
банков път. Знае, че В. Н. имал финансови проблеми и е взимал пари назаем
от други хора. От своя съпруг разбрала, че последният му е превел в заем
парични суми през 2017 г. в размер на 3000 лева, 2000 лева и 2700 лева. С
доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК
и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не
е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица. /
Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията В. М./.
От свидетелските показания на Г. Ф., допусната по искане на
ответника за установяване на обстоятелствата около осъществяването на
планираните пътувания в чужбина се установява, че ищецът и съпругата му,
заедно с една от внучките им са участвали в организирана от ответника
екскурзия в Египет в периода от 02.11.2018 г. до 16.11.2018 г., където
посетили близо 16 обекта. Ф. платила за екскурзията предварително през м.
ноември 2017 г. Заплатила сумата от 2500 лева за един човек, плащането било
извършено в брой в офиса на В. Н. на [улица] срещу разписка, сключили и
договор за пътуването в качеството на физически лица. В Египет били заедно
с В. Н., К. М., съпругата му и една от внучките му. На самата екскурзия,
свидетелят Ф. разбрала, че г-н М. и г-н К. са в близки отношения , че г-н Н. е
кръстник на внучките на г-н М. и че неговият зет е работил в
туроператорската фирма на г-н Н..
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Константна практика на ВКС (вж. решение № 128 от 18.10.2017 г.
по гр. д. № 5372/2016 г. на III г. о., решение № 174 от 23.07.2010 г. по гр. д. №
5002/2008 г., решение № 379 от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г., и двете
по описа на IV г. о.) приема, че договорът за заем е сключен, когато
заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид,
3
количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от
фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент –
съгласието за връщане. Така Решение № 50080 от 10.05.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 2288/2022 г., III г. о., ГК.
Ищецът носи тежестта да докаже пълно и главно елементите от
фактическия състав на предявения иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Константната
практика на ВКС приема, че по правилата на гражданския процес, главното
доказване (онова, за което страната носи доказателствена тежест) трябва да
бъде винаги пълно: да създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение
на съда в истинността или неистиннността на съответното фактическо
твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно.
Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува
вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от
разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда
този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи
настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи
липсата му. Така Решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр.дело № 2560/2017 г. на
ВКС. В правната доктрина се възприема същото: доказателствената тежест е
право и задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт не е доказан. Изходът от това задължение при
недоказване е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило. /БГПП,
1978 г., Ж.С./.
В разглеждания случай по делото не е доказан от ищеца пълно и
главно фактическият състав на договора за заем, чиято е била
доказателствената тежест да стори това. От събраните по делото
доказателства се установява предаване на процесните суми, но не се
установява поето от заемателя задължение за връщане на процесните суми,
следователно не е доказано сключване на договор за заем. В производството
по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в случай, че предаването на
паричната сума е установено - налице е писмен документ за предаване на
сумата, но липсват данни, на какво основание е направено това, за останалите
елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски
показания / решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. на ВКС,
IV г. о., и решение № 82 от 12.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5122/2014 г., III г.
4
о., ГК/. За основанието на предаването на сумите, ищецът е ангажирал
единствено свидетелски показания на своята съпруга, които обаче
установяват какво същата е възприела от съпруга си, който е ищец по делото,
но не и лични възприятия на свидетеля относно релевантните за спора факти,
касаещи В. Н.. За уважаване на процесните искове по чл. 240 ЗЗД е
необходимо доказването на елементите от фактическия състав на договора за
заем да е пълно и главно, както вече бе посочено по-горе, а не косвено. Ето
защо, настоящият състав приема, че по делото не е установено наличието на
твърдяното от ищеца валидно възникнало между страните заемно
правоотношение, поради което предявеният иск по чл. 240 ЗЗД се явява
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода по главния иск се е сбъднало вътрешното
процесуално условие за разглеждане на евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД. В хода на първоинстанционното производство след първо съдебно
заседание, ищецът с молба от 01.11.2023 г. е оттеглил евентуално
съединените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, но ответникът не е дал
съгласие, ето защо съдът дължи да се произнесе по евентуално предявените
искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
С доклада по чл. 146 ГПК на ищеца по тези искове е указано, че в
негова тежест е да докаже пълно и главно сключването на договор за заем,
предоставяне на сумата и настъпване на падеж на задължението на ответника
за връщане на същата, отправяне на надлежно волеизявление за разваляне на
договора.
Предвид приетото по-горе от настоящия състав, че по делото не е
доказано пълно и главно сключването на договор за заем, то по делото не е
налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаването на
иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Ето защо, безпредметно е обсъждането на
останалите, доколкото дори и при тяхното наличие, това не би довело до
различен краен извод по делото. Както вече бе посочено по-горе,
доказателствената тежест е право и задължение на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.
Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното
не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.С./.
По разноските:
5
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане
на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Такива са претендирани от адв. Н. А. съгласно приложен по делото договор
за правна защита и съдействие. Съгласно последния е уговорено
възнаграждение в размер на 2400 лева с уговорен начин и срок на плащане до
04.07.2023 г. -1800 лева и до 31.07.2023 г. остатъка от 600 лева, както и
допълнителни 2400 лева, платими на 01.09.2023 г. По делото обаче не са
представени доказателства за реално плащане на адвокатско възнаграждение
в сроковете по ГПК. След приключване на съдебното дирене и обявяване на
делото за решаване с протоколно определение от 12.12.2023 г., ответникът
чрез адв. Н. А. с молба от 22.12.2023 г. е представил документ, наименован
„Детайли за трансакция“ за изходящ превод от В. Н. към Н. А. с основание:
„адв.хонорар и разноски СРС Г Д“ за сумата от 5900 лв., а с молба от
28.12.2023 г. от В. Н. е представен документ за превод на сумата от 5900 лева
на адвокат Н. А.. Съгласно задължителните разяснения в т.1 от ТР № 6 от
06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, когато е уговорено плащане
на възнаграждението на адвоката по банков път, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, установяващи
плащането. Съгласно приетото в т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. №
6/2012 г., ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да
бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото пред съответната инстанция, т.е. искането за
присъждане на разноски може да се прави до приключване на устните
състезания, съответно – доказателства за тях да се представят до
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. След тази фаза на
процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно
да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на
производството, които са приключили. Така Определение № 490 от
19.12.2017 г. по ч.гр.д. №2474/17 г., ВКС, постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК.
С оглед гореизложеното и доколкото в срок до приключване на последното
по делото съдебно заседание не са представени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
не следва да се присъждат в полза на ответника.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. С. М., ЕГН ********** срещу В. В.
Н., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 240 ЗЗД да бъде осъден В. В.
Н. да заплати на К. С. М. сумата в общ размер на 7730,00 лева – неизпълнено
задължение по сключен договор за заем, преведени, както следва: 2730,00
лева на 02.11.2017 г., 2000,00 лева на 14.11.2017 г. и 3000,00 лева на
27.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на искова
молба – 27.07.2022 г. до окончателно изплащане, както и предявените при
условията на евентуалност искове от К. С. М., ЕГН ********** срещу В. В.
Н., ЕГН ********** с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 240
ЗЗД вр. чл. 88 ЗЗД за осъждане на В. В. Н. да заплати на К. С. Н. сумата в
размер на 7730,00 лева - връщане на даденото по развален договор за заем,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на искова молба –
27.07.2022 г. до окончателно изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7