О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260138
Гр.Хасково, 09.11.2020г.
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито
заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
КАПКА ВРАЖИЛОВА
като
разгледа докладваното от мл.съдия Вражилова В.ч.гр.д. № 886 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и
сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от «Клас» ООД ЕИК
*********, представлявано от управителя Л.В.В., действащ чрез процесуалния си
представител адв. И.Д.- при АК-Пловдив, против Определение № 260033/ 10.09.2020
г. по гр.д. № 93/ 2020г. по описа на РС- Свиленград, с което производството по
делото е прекратено поради недопустимост на предявените установителни искове и
исковата молба е върната.
В частната жалба се релевират доводи за неправилност и
необоснованост на определението на първоинстанционния съд поради допуснати
нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.
На първо място се твърди, че изложените от първата
инстанция мотиви за недопустимост на предявения установителен иск по чл.124 ГПК
представляват отказ от правосъдие. В подкрепа на така направения от въззивника
извод се посочват правни аргументи относно задължението на съда сам да определи
правната квалификация на предявения иск на база на обстоятелствата, релевирани
в исковата молба.
По-нататък в частната жалба
последователно се излагат доводи за наличие на правен интерес от предявяването на
иска по чл.537 ал.2 ГПК вр. чл.88 ЗКИР вр. чл.90 ЗКИР, а именно: вписването на
твърдяното несъществуващо обстоятелство/ липсата на прекратен договор за
аренда/, необходимостта от заличаването на същото, процесуалната легитимация на
ищеца в това производство, пратическото лишаване на въззивника от получаване на
субсидии за обработка на съответните имоти в качеството на арендатор.
С въззивната частна жалба се прави искане да бъде
отменено в определението на РС-Свиленград и делото да се върне на
първоинстанционния съд за разглеждане по същество.
В срока по чл. 275, ал. 1 КТ е постъпил отговор от
въззиваемата страна- И.Х.П. ЕГН **********, действаща чрез процесуалния си
представител адв.Н.К. В отговора се сочат доводи за неоснователност на жалбата
и правилност на изводите на първоинстанционния съд относно недопустимостта на
предявените установителни искове поради липса на правен интерес. Въззиваемата
страна моли съда да отхвърли частната жалба и да потвърди определението на
РС-Свиленград.
Съдът, като
се запозна с материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна
страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради
което е процесуално допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по
искова молба от «Клас» ООД, представлявано от управителя Л.В.В., против И.Х.П.,
с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК и чл.537 ал.2 ГПК вр. чл.88 вр. чл.90 ал.1 ЗКИР за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между
тях договор за аренда от 04.02.2016г. не е прекратен с уведомление на
арендодателя за едностранно прекратяване от 08.07.2019г., както и че вписването
на прекратяването му в Службата по вписванията- Свиленград представлява
несъществуващо обстоятелство, по отношение на което следва да бъде постановено
заличаване.
За да прекрати производството по
делото, районният съд е приел, че:
Първият
предявен иск, че договорът за аренда не е прекратен, представлява по своята
правна същност иск за установяване несъществуването на факт, като същият се
явява недопустим, тъй като липсва предвидена в закона защита чрез иск за
съществуване или несъществуване на факт.
Вторият
обективно съединен установителен иск също е недопустим, доколкото липсва правен
интерес и от неговото предявяване. Като аргумент е посочено изтичането на срока
на договора за аренда на 30.09.2020г., което според съда е достатъчно, за да да
се счита, че след тази дата правото на ищеца да ползва предоставената му
земеделска земя няма да бъде засегнато дори и при допуснато вписване на
несъществуващо обстоятелство.
В
заключение първоинстанционният съд посочва осъдителният иск по чл.87 ЗЗД като
възможност за ищеца да предяви претенциите по отношение развалянето на договора
за аренда и този по чл.82 и сл. ЗЗД за
евентуално обезщетяване на вредите от неизпълнението по същия.
Определението
е законосъобразно.
В конкретния случай първоинстанционният съд е бил
сезиран с обективно съединени установителни искове, първият от които главен-
отрицателен по чл.124 ГПК за установяване факта, че процесният договор за
аренда от 04.02.2016г. не е бил прекратен чрез изпратеното от арендодателя до
арендатора Уведомление и обусловен от него иск с правно основание чл.88 ЗКИР
във вр. чл.537 ал.2 ГПК- положителен, за установяване несъществуването на
вписано в Служба по вписванията обстоятелство- прекратяването на договора за
аренда от 08.07.2019г..
Установителен иск е този, чийто петитум се ограничава
с искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо. Спор може
да възникне относно всяко гражданско право, затова установителният иск е
принципно допустим относно всякакви граждански права. Интересът от
установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното
от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Според това дали
установителният иск цели да установи съществуването или несъществунето на
спорното право, той в първия случай бива положителен, а във втория-
отрицателен. Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен,
било за отрицателен установителен иск според това коя от двете страни в
правоотношението ще вземе инициативата за съдебното разрешаване на спора. Да се
уважи отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен
такъв.
В съдебната практика на ВКС непротиворечиво се приема,
че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на
установителен иск. Нуждата от защита чрез установителен иск се поражда при
правен спор, когато едно субективно право е смутено или нарушено.
Установяването на несъществуването на определен факт,
представлява по същността си иск по
чл.124 ал.4 изр.2 ГПК. Специалният установителен иск по чл.124 ал.4 изр.2 ГПК
за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение,
когато това е изрично предвидено в закон, е допустим само когато с
постановеното установително решение ще се постигне целеният резултат и няма да
се наложи след това да се води осъдителен иск. Разпоредбата на чл.124 ал.4
изр.2 ГПК е ясна и не се нуждае от изправително тълкуване за изясняването на
действителния й смисъл. Тя ограничава допустимостта на установителните искове
за факти само до случаите, в които изрична законова разпоредба признава
процесуална възможност да се установява със самостоятелен иск определен факт с
правно значение, релевантен за съществуването на едно право или правоотношение.
В този смисъл неизпълнението по един двустранен
договор на една от страните е основание за другата да търси пряко изпълнение
или обезщетение за неизпълнение на същото по чл.82 и сл. ЗЗД, поради което е
недопустимо да се иска с установителен иск съдът напрактика да отмени
прекратяването/развалянето на договора от едната страна.
Прекратяването/развалянето на договора по чл.87 ал.1 ЗЗД е реализация на
субективно потестативно право на изправната страна, поради което самото
прекратяване/разваляне не може да бъде предмет на самостоятелен установителен
иск.
Действително арендодателят не е имал основание да
упражни правото си да развали договора при условията на чл.28 ал.1 ЗАЗ поради
липса на реално забавяне на арендното плащане за повече от три месеца. Въпреки
това първоинстанционният съд правилно е преценил, че при сезирането му с
отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК за установяване факта, че
процесният договор за аренда не е прекратен/конкретизиран с молба от
04.09.2020г. от ищеца/, същият се явява предявен при липса на правен интерес.
Развалянето на договорите е регламентирано в разпоредбата на чл.87 ал.1 ЗЗД,
поради което се явява недопустимо установяването по съдебен ред на факта на
пораждане или непораждане на правни последици от упражненото от
кредитора/арендодател/ преобразуващо право да прекрати/развали/ договора.
Установяването на факта, че договора за аренда не е прекратен с изпратеното
Уведомление не може да бъде предмет на отрицателен установителен иск, поради
принципната невъзможност да се иска установяване съществуването на право по
прекратен договор, независимо дали това е било правилно или неправилно сторено.
Предназначението на уведомлението за разваляне на договора е било именно да
бъде известен арендатора за волята на арендодателя да упражни субективното си
потестативно право на разваляне на договора.
В този смисъл правилно РС-Свиленград е отбелязал в мотивите
на обжалваното определние, че допустим при изложената фактология би бил
предявен положителен установителен иск за установяване съществуването на
арендното правоотношение между страните, каквато последователна практика на
съдилищата действително съществува.
Правилно като краен резултат е произнасянето на
първоинстанционния съд и по отношение
недопустимостта и на втория от двата предявени установителни искове, касаещ
установяването на несъществуването на вписаното в Службата по вписванията-
гр.Свиленград обстоятелство относно прекратяването на процесния договор за
аренда. Настоящият съдебен състав се съгласява с крайния извод да
РС-Свиленград, но намира изложените за това
мотиви в обжалваното определение за неотоносими.
Принципно всяко вписване в имотния регистър би могло
да бъде оспорено по реда на чл.537 ал.2 ГПК, тъй като съдията по вписванията няма
правомощие и задължение да проверява и изследва материалноправните отношения
между страните по договора, вписване на прекратяването на който е било поискано.
Поради това възраженията на третото за охранителното производство лице, каквото
се явява арендаторът, може да се развие в рамките на съдебното поризводство,
регламентирано в чл.537 ал.2 ГПК, в което спорът да бъде решен със сила на
пресъдено нещо.
В конкретния случай първата инстанция е била сезирана
с обусловен от главния установителен иск по чл.88 ЗКИР вр. чл.537 ал.2 ГПК.
Последният като такъв би могъл да бъде основателен и съответно да се приеме за
доказано, че в имотния регистър е било вписано несъществуващо обстоятелство, а
именно прекратяването на договора аренда, само при уважаване на главния иск. Недопустимостта
на същия създава липса по отношение абсолютната процесуална предпоставка за
предявяване на обусловения установителен иск, каквато се явява наличието на
правен интерес.
Поради гореизложеното, като е достигнал до извод за
недопустимост на предявените искове и е прекратил производството по делото,
районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се
потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260033/ 10.09.2020 г. по гр. д. № 93/
2020 г. на РС- Хасково.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.