Решение по дело №2125/2022 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ ________

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ИВЕТА ПЕКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Елена Воденичарова		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 2125/2022г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Р.Д.Р., ЕГН: **********,***, чрез адв.П.Б., против Решение № 1008/21.07.2022г. на ВРС, 45-ти състав, постановено по НАХД № 564/2022г. по описа на същия съд, в частта, с която е потвърдено НП № 21-0819-005808/21.01.2022г. на н-к група в ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което: по т.2 от НП - за нарушение на чл.123, ал.1 т.2, буква а) ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, на Р. е наложена глоба в размер на 200,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца; по т.3 от НП - за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, на Р. е наложена глоба в размер на 1000,00лв. и лишаване от право на управлява МПС за срок от 12 месеца. Съобразно уважената, респ. отхвърлена част от жалбата, в полза на ОДМВР-Варна са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 69,00лв.

Касаторът твърди неправилност на решението в обжалваната част, по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно сочи, че ВРС неправилно е приел, че е налице нарушение по чл.123, ал.1, т.2, буква а) ЗДвП – както е квалифицирано в НП, т.к. в действителност е описано нарушение по чл.123, ал.1, т.2, буква б) ЗДвП. Твърди, че противоречието между квалификацията на нарушението и неговото описание е достатъчно за отмяна на НП, т.к. води до неяснота, която прегражда правото на защита на санкционирания, пречейки му да разбере в какво точно е обвинен. Отделно сочи, че в хода на съдебното производство се е изяснил факта, че към момента на фактическото отдалечаване на Р. от произшествието, органите на МВР вече са били уведомени, т.е. нарушение по чл.123, ал.1, т.2, буква а) ЗДвП не може да бъде вменено. Относно нарушението по т.3 от НП твърди, че ако се приеме, че действително е налице нарушение по чл.123, ал.1, т.2, буква а) ЗДвП, или такова по чл.123, ал.1, т.2, буква б) ЗДвП, то няма как да е налице нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, т.к. логиката на налагане на наказание по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е, че лицето, напускайки произшествието или неуведомявайки контролните органи, се отклонява именно от проверка за алкохол и наркотици. Тестването му за алкохол след неговото установяване и още повече след като е минало известно време, в което лицето не се е намирало на местопроизшествието, е недопустимо, т.к. към момента на проверката лицето не е имало качеството на водач на МПС. По изложените съображения твърди, че е неясна волята на съда защо приема, че са извършени и двете нарушения, при положение че същите са взаимноизключващи се. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответната страна – началник група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор С.д. № 15551/18.10.2022г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е правилно, съобразено с процесуалните правила и закона, и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 11.12.2021г. в 21,15 часа в гр.Варна, по бул.***, до автобусна спирка „***” в посока бул.„***”, Р.Д.Р. управлявал лек автомобил „Тесла” с рег. № В****НТ, собственост на АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ АД, като поради недостатъчно разстояние /дистанция/ застигнал и блъснал движещия се пред него лек автомобил „Хонда Джаз” с рег. № В****ВТ, който вследствие на удара преминава в платното за насрещно движение и се блъска в бордюр. Възниквало ПТП с пострадало лице – водачът на лек автомобил „Хонда” – Н. И. М., 44 год., откарана в МБАЛ „Св.Анна“ Варна, прегледана и освободена с контузия на глава и гръден кош. Р. напуснал местопроизшествието без да уведоми службата за контрол на МВР. Същият бил установен в 21,50 часа, като в 22,05 часа му била извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0171, като с проба 03253 било установено, че управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 0,91 ‰ в обема на издишания от водача въздух. Прието било, че Р. е извършил нарушения, съответно на чл.23, ал.1 ЗДвП, чл.123, ал.1, т.2, буква а) ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, за които срещу него е съставен АУАН № 511491/11.12.2021г., а въз основа на него било издадено
НП № 21-0819-005808/21.01.2022г., с което: по т.1 от НП - за нарушение на чл.23, ал.1 ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.2 ЗДвП, на Р. е наложена глоба, в размер на 200,00лв.;
по т.2 от НП - за нарушение на чл.123, ал.1 т.2, буква а) ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, на Р. е наложена глоба в размер на 200,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца; по т.3 от НП - за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, на Р. е наложена глоба в размер на 1000,00лв. и лишаване от право на управлява МПС за срок от 12 месеца.

ВРС е отменил НП № 21-0819-005808/21.01.2022г. в частта по т.1 за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП и в тази част решението е влязло в сила.

За да потвърди наказателното постановление в частта по т.2 и т.3, ВРС е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, както и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. По същество е изведен извод за доказаност на вменените на водача нарушения по чл.123, ал.1, т.2, буква а) ЗДвП и по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

Относно нарушението по чл.123, ал.1, т.2, буква а) ЗДвП (погрешно в решението е изписано чл.123, ал.1, т.2, буква „в“, но възпроизведеният текст, кореспондира с разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, буква „а“ ЗДвП), ВРС е приел, че същото се изразява в напускане на мястото на ПТП, без да уведоми компетентните органи на МВР. Прието е, че от събраните по делото гласни доказателства – показанията на св.М. и св.Г., безспорно се установява, че при посещението на местопроизшествието контролните органи не са установили водачът на автомобила, причинил произшествието с л.а. „Хонда Джаз“ с водач М., а от показанията на св.А. и св.М. се установява, че веднага след произшествието, Р. е напуснал същото. При така събраните гласни доказателства, ВРС е приел за доказано извършването на нарушението по чл.123, ал.1, т.2, буква а) ЗДвП, както и че правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, като при условията на чл.27, ал.2 ЗАНН законосъобразно е наложена глоба и лишаване от право да управлява МПС към средния размер.

Относно нарушението по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, ВРС е приел, че от материалите по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал л.а. „Тесла“ с рег.№ В****НТ след употреба на алкохол – обстоятелство, което се потвърждава от взетата му проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0171, като с проба 03253 е отчетено наличие на алкохол в размер на 0,91 ‰. Констатираното нарушение не било оспорено от жалбоподателя, който при съставяне на АУАН не е направил възражение и се е съгласил с показанието на техническото средство, с което е бил тестван. От Удостоверение рег.№ 3286р-14293/25.03.2021г. ВРС е извел извод, че пробата чрез вдишване на място била взета от преминало последваща проверка и в срок на валидност на техническото средство, поради което нарушението е безспорно доказано. Предвид установената концентрация на алкохол в кръвта 0,91 ‰, ВРС е приел, че правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП. По отношение и на двете нарушения са изложени мотиви относно липсата на основания за приложение на чл.28 ЗАНН.

Така постановеното решение е неправилно.

В частта относно нарушението по чл.123, ал.1, т.2, буква а) ЗДвП, решението на ВРС е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане в тази част.

Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, буква а) ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора, е длъжен да уведоми компетентната служба на МВР. От друга страна, разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, буква б) ЗДвП, вменява задължение на водач, който е участник в ПТП, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. Разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП – по която е санкционирано деянието по пункт 2 от НП, предвижда за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП, кумулативното налагане на лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба, от 50 до 200,00лв.

Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП, в описанието на нарушението е посочено, че водачът Р. е напуснал местопроизшествието без да уведоми службата за контрол на МВР – описание, което кореспондира едновременно със задълженията по чл.123, ал.1, т.2, буква а) и буква б) ЗДвП, т.е. в обстоятелствената част на АУАН и НП са описани две нарушения. От правилото по чл.18, ал.1 ЗДвП следва, че за всяко нарушение следва да се наложи и изтърпи отделно наказание.

В случая, в разпоредителните части на акта и постановлението ясно е посочено, че нарушението, за което на водача се повдига обвинение с АУАН, респ. се санкционира с НП, е това, че като участник в ПТП с пострадали хора, Р. не е уведомил компетентната служба на МВР –  което кореспондира изцяло с посочената в АУАН и НП правна квалификация по чл.123, ал.1, т.2, буква а) ЗДвП. Тоест, обективираната в НП воля на АНО е да санкционира Р. само за нарушението по чл.123, ал.1, т.2, буква а) ЗДвП.

В мотивите на решението, приемайки че нарушението за което е наказан Р. по т.2 от НП се изразява в „напускане на мястото на ПТП, без да уведоми компетентните органи на МВР“, въззивният съд е смесил двете хипотези и ги е възприел като едно единствено нарушение, квалифицирано по чл.123, ал.1, т.2, буква а) ЗДвП. В същото време изложените мотиви, с които е обоснован извода за доказаност на нарушението, са изцяло относими към нарушението по чл.123, ал.1, т.2, буква б) ЗДвП и липсват мотиви, които да кореспондират с нарушението, за което Р. е наказан.

ВРС не е обсъдил и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя в пледоарията по същество в с.з. на 26.05.2022г.  –  че според описанието в АУАН и НП, деянието е следвало да се квалифицира като такова по чл.123, ал.1, т.2, буква б) ЗДвП.

Липсата на мотиви в съдебното решение, препятства извършването на касационна проверка по чл.218 АПК, което налага отмяна на решението в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

При новото разглеждане на делото следва се обсъдят относимите факти към нарушението по чл.123, ал.1, т.2, буква а) ЗДвП, доказателствата, които го подкрепят, при необходимост и за изясняване на обективната истина по спора – да се съберат допълнителни такива, след което се изложат мотиви по същество на спорния въпрос – доказано ли е извършването на нарушението по чл.123, ал.1, т.2, буква а) ЗДвП.

Доколкото в обстоятелствената част на АУАН и НП са посочени факти, относими и към нарушението по чл.123, ал.1, т.2, буква б) ЗДвП, ВРС следва да обсъди наведените от адв.Б. доводи в защитната пледоария в с.з. на 26.05.2022г., повторени и в касационната жалба – че според описанието в АУАН и НП, деянието е следвало да се квалифицира като такова по чл.123, ал.1, т.2, буква б) ЗДвП, както и да извърши, и мотивира преценка, дали се касае за допуснато в административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, препятстващо правото на защита на наказаното лице, или са налице предпоставките за преквалифициране на деянието и упражняване на правомощието по чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН.

В частта относно нарушението по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, решението на ВРС е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Цитираната разпоредба въвежда забрана за водач на ППС да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5‰ и/или след употреба на наркотични вещества и техните аналози, като за нарушаване на тази забрана разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба, в размер на 1000лв.

От събраните в административнонаказателното производство доказателства безспорно се установява, че при тестване на Р. за наличие на алкохол в кръвта с Алкотест Дрегер 7510, проба 3253 е отчела 0,91‰. Към момента на извършването на теста за алкохол обаче Р. вече е нямал качеството на „водач“ по смисъла на §6, т.25 ДР на ЗДвП, респ. заради начина, по който е установен като участник в ПТП, не може да се обоснове извод, че е управлявал МПС участвало в ПТП след употреба на алкохол.

Съгласно легалната дефиниция в §6, т.23 ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегнати, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Същевременно понятието „управление“ на пътно превозно средство включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото – потеглянето, движението, маневрирането и спирането, по арг. от нормите на Раздел V до Х от ЗДвП, а според т.2 от ППВС № 1/17.01.1983г. по н.д. № 8/82г., понятието „управление“ на ППС, включва всички действия или бездействия на водача, независимо дали превозното средство се намира покой или движение.

Следва да се има предвид, че при настъпило ПТП, проверката за употреба на алкохол обективно може да бъде извършена едва след установяване на произшествието и на участващите в него водачи на МПС. За да е доказано обаче, че водач, участник в ПТП е употребил алкохол, следва същият да е установен на място или непосредствено след напускането му, така че да е обективно възможно обосноваване на извод, че е управлявал превозното средство след употреба на алкохол.

В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че при настъпване произшествието с пострадалата Н. М., именно Р. е управлявал л.а. „Тесла“ и е съпричастен към настъпилото ПТП. Тези факти обаче не са установени от контролните органи непосредствено след настъпване на ПТП, а по-късно, след като Р. е напуснал произшествието – факт, който е безспорно установен по делото. Според АУАН и НП, ПТП е настъпило в 21,15 часа, в който смисъл са и показанията на св.А., Р. е установен по-късно, в 21,50 часа, когато сам се е явил пред органите на МВР, а проверката за алкохол е извършена в 22,05 часа, т.е. почти час след настъпилото ПТП. След като в интервала от 21,15 часа до 22,05 часа Р. не е бил на мястото на произшествието, респ. не е установен и тестван за алкохол непосредствено след това, неправилно ВРС е приел, че извършването на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП от Р. е доказано. Фактът, че същият е напуснал произшествието и до установяването му от органите на МВР е било обективно невъзможно възприемането му тях като „водач“, е достатъчен за да се обоснове извод за недоказаност на нарушението. Заради това че е прекъсната обективната връзка между водача и произшествието, резултатът от извършения тест, проба 3253, доказва само, че след настъпване на ПТП Р. е употребил алкохол, но не и че е управлявал МПС след употребата на алкохол.

По изложените съображения като е приел, че нарушението по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е доказано, ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление в тази част.

При този изход на спора, по искането на ответника за присъждане на разноски, следва на основание чл.226, ал.3 АПК да се произнесе ВРС при новото разглеждане на делото. Съобразно уважената част от касационната жалба разноски на касатора за настоящата инстанция не следва да се присъждат, т.к. такива не са поискани.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 и ал.2 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1008/21.07.2022г. на ВРС, 45-ти състав, постановено по
НАХД № 564/2022г., в частта, с която е потвърдено НП № 21-0819-005808/21.01.2022г. на н-к група в ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, по т.2 от НП, с която за нарушение на чл.123, ал.1 т.2, буква а) ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, на Р.Д.Р.,
ЕГН: **********,***, е наложена глоба в размер на 200,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част при спазване на указанията по тълкуване и приложение на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

ОТМЕНЯ Решение № 1008/21.07.2022г. на ВРС, 45-ти състав, постановено по
НАХД № 564/2022г., в частта, с която е потвърдено НП № 21-0819-005808/21.01.2022г. на н-к група в ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ по т.3 от НП, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, на Р.Д.Р.,
ЕГН: **********,***, е наложена глоба в размер на 1000,00лв. и лишаване от право на управлява МПС за срок от 12 месеца И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0819-005808/21.01.2022г. на н-к група в ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ в частта по т.3 от НП, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, на Р.Д.Р., ЕГН: **********,***, е наложена глоба в размер на 1000,00лв. и лишаване от право на управлява МПС за срок от 12 месеца

 

Решението е окончателно!

 

 

Председател:                                               

 

Членове:       1.                                

 

2.