Присъда по дело №282/2021 на Районен съд - Разлог

М О Т И В И
изготвени на 12.07.2022 г.
по НОХД № 282 от 2021 г. по описа на Районен съд - Разлог,
във вр. с Присъда № 12 от 31.05.2022 г., постановена по същото дело

Производството по делото е инициирано въз основа на обвинителен акт, внесен от РП-Б.,
ТО-Р. против подсъдимия Д.П.Д..
С внесения обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу подсъдимия за това, че на
неустановена дата през м.11.2018 г. в г.Р., в съучастие като съизвършител с Е.М.И. от г.Р.,
чрез използване на техническо средство - отвертка и чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот /повреждане чрез отвертката на прозорец на къща, находяща се
в г.Р., у.„И.“№17/ е отнел чужди движими вещи - един брой телевизор марка и модел „T..“,
неработещ, на стойност 20.00 лева и един брой телевизор марка и модел „P..“ на стойност
579.00 лева, с обща стойност на вещите 599.00 лева, от владението на А.И.Г. и М.Б.Г.,
двамата от г.Б.д., о.К., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като
до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатите вещи
са били заместени - престъпление по чл.197, ал.1, т.3 от НК, във вр. чл 195, ал.1, т.3 и т.4 от
НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК.
В проведеното последно открито съдебно заседание представителят на държавното
обвинение поддържа внесения обвинителен акт. Излага подробни съображения, според
които от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява по безспорен
начин, че подсъдимият е извършил деянието, по повод на което му е повдигнато настоящото
обвинени. Настоява съдът да постанови осъдителна присъда.
Подсъдимият твърди, че е невинен и сочи, че не е знаел двата телевизора, които е превозил с
автомобила си, да са били откраднати.
В последната си дума подсъдимият заявява, че е невинен.
Относно установената от съда фактическа обстановка
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, в това число и
събраните доказателства и след като изслуша доводите на страните и съобразявайки
разпоредбите на чл.14, чл.18 и чл.19 от НПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Д.П.Д. е роден на 29.03.1994 г. в г.Р., с адрес в г.Р., българин е, български гражданин,
неженен /живее на съпружески начала/, неосъждан, с основно образование, безработен,
ЕГН*.
Към м.11.2018 г. подсъдимият Д.Д. и свидетелят Е.М.И. от г.Р. били познати. По това време
свидетелят И. живеел със семейството му в къща, находяща се в г.Р. на у.„И.“№17. В двора
на същия имот имало и друга къща, построена и ползвана от свидетеля А.И.Г. и съпругата
му М.Б.Г.. А.Г. бил чичо на свидетеля И. /брат на бащата на последния/.
На неустановена дата през м.11.2018 г. свидетеля И. отишъл до посочената къща на А. и
М.Г. в г.Р., като застанал пред прозорец от ПВЦ дограма на дневна стая на първия етаж от
къщата. Прозорецът имал едно отваряемо крило. Е.И. пъхнал острието на носената от него
отвертка между отваряемото крило на прозореца и касата, в района на затварящия се
механизъм, като упражнил натиск върху последния. В същото време натиснал отваряемото
крило на прозореца и така, повреждайки затварящия механизъм на прозореца, успял да го
отвори. Проникнал в къщата през отворения прозорец и се качил на втория етаж, като
влязъл в една от стаите, обзаведена като спалня. Е.И. свалил закачения на стойка за стената
в спалнята телевизор марка и модел „P..“, собственост на Алексей и Миглена Г.и и го
изнесъл от къщата. Същият взел от втория етаж на къщата и неработещ телевизор марка и
модел „T..“, собственост на А. и М.Г. като и него изнесъл от къщата през прозореца. След
това оставил двата телевизора в неговата къща, находяща се в същото дворно място.
На другия ден около, 11.00 часа, подсъдимият Д. отишъл с ползвания от него лек автомобил
1

марка и модел „Ф.Г.“, с peг. №* до дома на свидетеля Е.И.. Последния помолил подсъдимия
да прекарат до Б. двата телевизора, като обяснил, че същите са негова собственост и че
желае да ги заложи в заложна къща, тъй като няма пари. Подсъдимият и свидетеля И.
натоварили телевизор марка и модел „P..“ в автомобила, като го оставили на задната
седалка. Другият телевизор, марка и модел „T..“, по молба на свидетеля И. го пренесли в
дома на подсъдимия, находящ се в съседство - на у.„И.“№18 в г.Р.. След това двамата се
отправили с автомобила към г.Б. с намерението да оставят телевизора марка и модел „P..“ в
заложна къща. Когато стигнали до заведение, находящо се в района на Професионална
гимназия по механизация на селското стопанство в г.Р., на изхода за г.Б., се срещнали със
свидетеля Д.В.И. от г.Р.. Свидетелят И. поканил свидетеля И. да ги придружи до г.Б., при
което последният се съгласил, като седнал на задната седалка на автомобила, до намиращия
се върху нея телевизор. В г.Б. подсъдимият и свидетелят И. оставили в неизвестна заложна
къща телевизора марка и модел „P..“, като получили за него парична сума, част от която
свидетелят И. дал на подсъдимия.
На 19.11.2018 г. в хода на разследването по делото А.Х.Д. от г.Р. - майка на обвиняемия,
предала на органите на полицията намиращия се в дома й телевизор марка и модел „T..“, за
което бил изготвен протокол за доброволно предаване.
Посредством протоколно определение №502048 от 29.04.2021 г., постановено по НОХД
№205 от 2021 г. по описа на Рг.РС, е одобрено споразумение, с което Е.М.И. /свидетел по
настоящото дело/ се признава за виновен в това, че на неустановена дата през месец
ноември 2018 г. в г.Р., в съучастие с Д.П.Д., чрез използване на техническо средство –
отвертка и чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, е отнел от
владението на А.Г. и М.Г. чужди движими вещи – един брой телевизор „P..“ и един брой
телевизор „T..“, на обща стойност от 599.00 лева, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Относно доказателствата и доказателствените средства
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от следните доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на наказателното производство:
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от съдържанието на която става ясно, че
поради неизяснени технически причини телевизор „T..“ е неработещ.
Прието е заключение и на съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която сочи, че
стойността на неработещия телевизор „T..“ е 20.00 лева, а стойността на телевизор „P..“ е
579.00 лева.
Изготвена е и е приета съдебно-дактилоскопна експертиза. В заключението на същата е
отразено, че дактилоскопна следа, намерена от вътрешната страна на крилото на прозорец,
под дръжката, е оставена от показалец на дясна ръка на лицето Е.М.И., роден на 15.03.2002
г.
От показанията на свидетелите А.И.Г. и М.Б.Г. се установява, че през м.11.2018 г. от техен
недвижим имот, представляващ къща, находяща се в г.Р. на у.„И.“№17, са били откраднати
/отнети без тяхно съгласие и знание/ два телевизора - „P..“ и един брой телевизор „T..“. И
двамата свидетели сочат, че когато през 2018 г. посетили къщата си в г.Р., забелязали, че
прозорец на първия етаж е разбит и че в недвижимия имот не се намират двата телевизора,
посочени по-горе.
От показанията на свидетеля М.Б.Й. се установява, че е продал през 2017 г. своя лек
автомобил фолксваген голф, с рег. №* на Е.С..
В своите показания свидетелят Е.С. сочи, че е продал на Д.Д. лек автомобил ф.г., с рег. №*.
Пояснява, че във връзка с продажбата не бил съставен писмен договор, а съществувала само
устна договорка.
По делото е разпитан и Д.В.И.. Същият дава подробни показания, според които един ден
през м.11.2018 г. се срещнал с подсъдимия Д.Д. и със свидетеля Е.И.. Уточнява, че Е.И. му
предложил да се разходят до Б., като тримата потеглили с автомобила, управляван от Д.Д..
2

Свидетелят И. сочи, че на задната седалка на превозното средство, където седял и той,
забелязал черен на цвят плазмен телевизор, за който телевизор Е.И. дал обяснения, че е
негов и че желае да го остави в заложна къща в Б.. Уточнява, че телевизорът действително
бил оставен в заложна къща, че Е.И. получил за него сумата от 210.00 лева, от които 100.00
лева дал на Д.Д..
Свидетелят С.Г.И. посочва, че работи в заложна къща в г.Б.. Заявява, че не е виждал
подсъдимия и че за първи път го вижда в съдебно заседание.
Като свидетел по делото е разпитан и И.А.Д.. Същият сочи, че едни ден Е.И. му е позвънил
по телефона и го е помолил да го закара до г.Б., където трябвало да остави в заложна къща
едни телевизор. Свидетелят не си спомня кога е било въпросното обаждане, а единствено
уточнява, че може би е било преди около една година.
По делото е разпитан като свидетел П. Хр. Т. – полицейски служител към РУ – Разлог. В
съдебно заседание свидетелят сочи, че след получен сигнал за кражба на два телевизора и
след извършени оперативно-издирвателни мероприятия било установено, че извършител на
кражбата е Е.М.И., а така също и че впоследствие Е.И. и Д.Д. транспортирали телевизорите
до г.Б., с цел да бъдат заложени. Показанията на този свидетел, дадени в хода на
досъдебното следствие, са приобщени като част от доказателствената съвкупност по реда на
чл.281 от НПК. В досъдебното производство свидетелят сочи, че след проведена беседа с
Е.И., последният споделил, че той и Д.Д. на 14.11.2018 г. и на по-следващия ден влезли в
къщата на чичото на първия свидетел, откъдето взели два телевизора. Свидетелят И.
споделил пред свидетеля Т., че телевизорът, който взели първия ден, не работил, поради
което влезли за втори път в къщата, за да вземат втори телевизор, за които получили сумата
от 210.00 лева. В показанията си, дадени пред орган на досъдебното производство,
свидетелят Т. твърди, че това, което разказва, му е станало известно от свидетеля Е.И.. В
края на същите показания допълва, че „Демис потвърди казаното от Е.И. и Д. В.И., с който
също бе проведена беседа“.
Като свидетел в досъдебното производство на два пъти е разпитан Е.М.И. /разпити на
свидетел, дадени пред съдия – л.34 и л.208 от ДП, том 1-ви/. И двата разпита са били
извършени пред съдия. В хода на съдебното следствие свидетелят Е.И. е търсен
многократно на известните по делото адреси в Република България, но не е открито. Поради
това и на основание чл.281, ал.1 ,т.4, пр.1 от НПК, посредством две протоколни определения
/л.142 и л.143, стр. втора/, показанията на същия от досъдебната фаза на процеса са
прочетени и приобщени като част от даказателствената съвкупност. В показанията си от
22.01.2020 г. свидетелят И. подробно сочи как той и Д.Д. влезли в жилището, находящо се в
г.Р., у.„И.“№17 /собственост на чичото на И./ и взели от същото един телевизор „Ф.“, който
впоследствие предали в заложна къща в г.Б. за сумата от 300.00 лева, която сума разделили
помежду си поравно. В покозаниута си от 20.05.2021 г. свидетелят И. посочва, че през 2018
г. той и свидетелят Д.Д. от посоченото по-горе жилище откраднали два броя телевизори –
„Ф.“ и още един, на който не си спомня марката. В хода на този разпит свидетелят сочи, че
за плазмения телевизор получили от заложната къща, в който същият бил оставен, сумата от
220.00 лева. В първия разпит свидетелят заявява, че тоъй и подъсдимият заплатили на
собствениците на телевизорите по 250.00 лева, а във втория разпит сочи, че заплатените
суми са по 300.00 лева.
От протокол за оглед на местопроизшествие е видно, че от къща, находяща се в г.Р., у.
„И.“№17 /сградата, от която са откраднати двата телевизора/, са снети дактилоскопни следи.
От справка, изготвена от РУ-Р. въз основа на информацията от камерите за наблюдение
разположени на републиканската пътна мрежа, се установява, че през м.11.2018 г.
автомобил, с рег. №*, на няколко пъти е бил засечен по пътя между г.Р. и г.Б..
Като доказателство по делото е представен и приет Протокол за доброволно предаване на
телевизор „Т.“, модел *. От съдържанието на протокола става ясно, че посочената в него
вещ е предадена на разследващите органи от А.Х.Д. – майка на подсъдимия.
3

От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият Д.П.Д. не е
осъждан.
По делото е приложен и препис от протоколно определение №502048 от 29.04.2021 г.,
постановено по НОХД №205 от 2021 г. по описа на Рг.РС.
От правна страна
В настоящия случай от събраните в хода на делото доказателства и доказателствени
средства безспорно се установява, че инкриминираните вещи са противозаконно отнети от
владението на А.Г. и М.Г., като извършител на деянието е свидетелят Е.М.И.. Установява се
и че същите, ден след отнемането им, са транспортирани до г.Б. от свидетеля Е.И. и
подсъдимия Д.Д., като автомобилът, с който се предвижвали, бил управляван от
подсъдимия.
По делото не се установява, обаче, извършител /съизвършител/ на деянието да е
привлеченото към наказателна отговорност лице Д.П.Д..
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК, присъдата не може да почива на
предположения. В чл.303, ал.2 от НПК е разписано, че съдът признава подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. От съдържанието на тези две
норми става ясно, че за да бъде признат за виновен подсъдим и да се постанови спрямо него
осъдителна присъда, следва от доказателствената съвкупност по делото по безспорен начин
да се установява, че именно той е извършител на престъпното деяние, като в същото време
не трябва да остава каквото и да е съмнение относно неговото участие в извършването на
престъплението.
В настоящия случай по делото липсват доказателства, въз основа на които да може да се
направи категорично заключени, че именно Д.П.Д. е взел участие в деянието, по повод на
което му е повдигнато обвинение.
Единствените преки и първични доказателствени средства, сочещи че Д.Д. е съпричастен
към извършеното престъпление, са свидетелските показания на Е.И.. Същият е бил разпитан
пред съдия на два пъти в хода на досъдебното следствие /в съдебното следствие не е
разпитван, понеже, както бе посочено и по-горе, не е открит/. В своите показания свидетелят
И. обаче, дава разнопосочна информация относно съществени обстоятелства около
извършеното престъпление. В показанията си от 22.01.2020 г. свидетелят заявява, че той и
Д.Д. отнели противоправно само едни телевизор, а в показанията си от 20.05.2021 г. сочи, че
предмет на кражбата били два броя телевизори. Също така по време на първия разпит е
посочено, че по-големият от двата телевизора /плазменият такъв/ бил оставен в заложна
къща за сумата от 300.00 лева, а във втори разпит се твърди, че за телевизора от заложната
къща заплатили сумата от 220.00 лева. Разминаване се открива и в твърденията на свидетеля
относно това каква сума той и подсъдимият Д. заплатили на собствениците на телевизорите.
В първия разпит е отразено, че за възстановяване на вредите от престъплението всеки от тях
двамата заплатил по 250.00 лева, а във втория разпит като суми са посочени такива от по
300.00 лева.
Между показанията на свидетеля Е.И., дадени в досъдебното производство и обясненията,
които същият е дал в хода на проведената между него и полицейския служител Т. беседа,
също се открива съществена разлика. Свидетелят П.Т. сочи, че от проведен разговор с Е.И.
установил, че последният, заедно с подсъдимия Д., на два пъти влизали в къщата, от която
са отнети телевизорите, като при всяко едно от влизанията бил вземан по едни телевизор. В
показанията си, обаче, Е.Д. сочи, че са влизали в къщата на А.Г. и М.Г. само веднъж.
Всички изложени по-горе съществени противоречия в показанията на Е.И. дават основание
на съдебния състав да постави под съмнение казаното от него, включително и в частта, в
която се сочи, че съизвършител на деянието е бил Д.Д..
Обстоятелството, че единият от двата телевизора е намерен в дома на Д.Д. и че същият е
предаден доброволно от неговата майка на полицейските органи не е достатъчно да се
приеме, че подсъдимият е съпричастен към повдигнатото му обвинение. На първо място
4

следва да се посочи, че фактът, че отнетата вещ се е намирал в дома на подсъдимия, не
представлява доказателство, установяващо същата да е била отнета от него. На следващо
място от значение е това, че намирането на телевизора в дома на подсъдимия кореспондира
с даденото от него в съдебно заседание обяснение, че Е.И. го е помолил тази вещ да остане у
него.
Предвид изложеното по-горе, съдебният състав приема, че повдигнатото обвинени не се
доказва. По делото липсват доказателства, включително косвени и производни такива, на
базата на които да може да се изгради мотивирано и категорично заключение относно
участието на Д.П.Д. в престъплението кражба, за което му е повдигнато обвинение. Това
води до извод, че подсъдимият не е извършил описаното в обвинителния акт деяние и
същият следва да бъде оправдан.
Предвид постановената оправдателна присъда, съдът не дължи произнасяне по въпроса,
касаещ съдебните разноски.
Телевизор „T..“, който е иззет като веществено доказателство по делото, собственост на
А.И.Г. и М.Б.Г., следва да бъде върнат на същите след влизане в сила на присъдата.
По изложените по-горе мотиви, съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 12.07.2022 г.
Страните по делото да бъдат уведомени за изготвените мотиви.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………..
5

Номер на акта:	12
Дата:	31 май 2022 г.
Съдия:	Александър Трионджиев

Дело:	20211240200282
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 май 2021 г.

Присъда по дело №282/2021 на Районен съд - Разлог

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите