Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 1.08.2018 година
.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично
заседание на тринадесети юли през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ТАТЯНА МИТЕВА
2.ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от съдия
ПАВЛОВА в.гр.дело №249 по описа за 2018
година и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК
С решение №******г.
постановено по гр.д. №******г., Ловешкият районен съд е отхвърлил предявеният от С.Н.Б., ЕГН-********** ***»******против В.В.Д., ЕГН-**********
***, иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.36, ал.2 от СК,
за заплащане на сумата 8 010 лева, представляваща половината от
заплатените от него погасителни вноски по Договор за отпускане на потребителски
паричен кредит №******год., сключен с „******”АД за периода от 01.07.2014 год.
до 08.11.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска -
31.08.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан, отхвърлил е претенцията на С.Н.Б., ЕГН-**********
***»******против В.В.Д., ЕГН-********** ***, за заплащане на направените по
делото разноски в размер на сумата 1 140 лева, съгласно представен списък
на разноските по чл.80 от ГПК, като неоснователна и недоказана и е осъдил С.Н.Б.,
ЕГН-********** ***»******да заплати на В.В.Д., ЕГН-********** *** сумата
920 /деветстотин и двадесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
В законоустановения срок е
подадена въззивна жалба вх.№******г./ С.Н.Б., с ЕГН: **********,*** чрез адв. С.Л. от ЛАК, с искане то да бъде отменено изцяло като неправилно
поради нарушение на материалния закон, необосновано и лишено от всякаква правна
и житейска логика, както и в пълно противоречие с иначе цитираната в него
практика на ВКС, като бъде уважен изцяло предявения иск с правно основание чл. 127, ал.
2 от ЗЗД като основателен и доказан, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК за двете инстанции.
Твърди, че макар по принцип да излага съображенията си
в чисто правна насока, този път споделя, че постановеното решение е един от
най-абсурдните и лишени от всякаква мисъл съдебни актове, които някога са
попадали в полезрението ми, а освен това, решението
се състои в копирани пасажи от решения на ВКС, включително на описание на
фактическа обстановка от тези решения, която няма нищо общо със събраните по
настоящото дело доказателства, като искрено се надява,
че твореното на такава съдебна практика е инцидентно и случайно деяние.
Сочи, че съдът е приел противно на всички приети по
делото многобройни писмени и гласни доказателства, че макар да са ангажирали многобройни доказателства за извършени
ремонтни дейности в жилището, представляващо лична собственост на ответницата
като придобито от нея по дарение преди брака, като съдът дори приема тези факти
за доказани, то средствата от кредита, изтеглен по време на брака, са
разходвани за лични нужди на въззивника и е абсурден
въпросът дори как ремонтът в личното жилище на ответницата е личен негов разход, а това жилище е ползвано
като семейно по време на брака, но най-малкото разходите по ремонтирането му са
общи семейни текущи разходи, а не лично негови.
Твърди, че следващият невероятен извод на съда е, че
ищецът трябва да доказва твърденията на ответника и това
следва от следните изводи на съда в обжалваното решение, а именно, че: „се
установи, че част от сумата по кредита е използвана за лечението на ищеца при
станало ПТП, за което лечение не се навеждат каквито и да е доводи в
обстоятелствената част на исковата молба кога е станало и колко е
продължило". Изтъква,
че тези твърдения са на
ответницата, но според съда ищецът в обстоятелствената част на исковата си
молба трябва да изложи подробности, както и да събира доказателства в полза
тезата на ответницата, но дори и такива
задължения да има ищецът според съда, само за да се
обосноват невероятните му изводи и цитира, че в обжалваното решение още се сочи, че този, който твърди, че отговаря за по-малката част от
задължението, трябва да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част
е облагодетелствала в по-голяма степен другия, като ако съдът цитира тези постановки от практиката на ВКС, интересно е как
ги разбира и прилага в конкретния случай, тъй като това са твърдения именно на
ответницата и именно тя трябвало да докаже, че отговаря
за по-малка част или че задължението по потребителския кредит не е солидарно, но дори и този цитат от Решение № ******. на ВКС по
гр.д. № ******. на ВКС е възприет като „подходящ" за обосновка на
съдебното решение в полза не на ищеца, а
на ответницата, която не е провела никакво подобно доказване.
Счита за неправилно, невярно и въобще несъответно на
целия събран по делото доказателствен материал е изложеното в решението, че като получил заема длъжник ищецът не е заявил за какво е разходвана сумата и затова тя
следва да се приеме, че е у него и във вътрешните отношения двамата съпрузи не
дължат по равно. Твърди,
че още в исковата молба
подробно са заявили, че сумата от сключения договор за
потребителски кредит е разходвана за ремонт и обзавеждане жилището на
ответницата, което е ползвано като семейно, както и за извършване на инвитро
процедури в стремежа към постигане на общата семейна цел по създаването на
дете. Излага, че нещо повече, от всички събрани по делото
доказателства - забележителното е, че това са гласните доказателства от изслушаните
свидетели както на ищеца, така и на ответника - всички единодушно излагат едно
и също -че целта на сключения договор за кредит и впоследствие неговото
разходване е било за извършване на ремонтни дейности в семейното жилище,
неговото обзавеждане и инвитро процедура.
Изтъква, че следващият извод на съда е, че не са доказали, че сумата от кредита е разходвана до
прекратяването на брака между съпрузите, като в
отговора на исковата молба ответницата излага, че: „Изтеглената сума по кредита
е изразходвана до прекратяване на брака
ни." Смята, че
освен че това признание на
ответника е повече от красноречиво, по делото са
представили подробно извлечение от банковата сметка на ищеца, открита за нуждите на кредита, по която е усвоена
сумата по кредита и по която са погасени всички вноски по него еднолично и само
от него. Твърди, че
извлечението, което са представили, е за периода от 14.09.2012 до 31.12.2016 г. и обхваща целия период от датата на
сключване на договора за потребителски кредит до окончателното му и пълно
погасяване от ищеца
и въпреки това, в обжалваното
решение съдът, без да съобрази нищо от събраните по делото писмени
доказателства, представени още с исковата молба, е изложил механично, че:
„ищецът не е изпълнил задължението си да представи извлечение от
разплащателната си сметка за периода от датата на отпускане на кредита
14.09.2012г.до датата на фактическата раздяла между страните - месец юли
2014г." Сочи, че такова извлечение, и то доста по-пълно по съдържание -
от 14.09.2012 г. до 31.12.2016 г. са
представили още с исковата молба и то е вписано в приложените към нея
доказателства под номер 4. Смята, че съдът не стига
дори дотук, а продължава така: „при създадените от ищеца пречки за събиране на
доказателства за разходването на средствата по кредита, следва да се приеме, че
сумата по кредита не е разходвана до фактическата раздяла между страните".
Тези цитати прави неслучайно, тъй като според него, съдът си е позволил да копира дословно текстове от Решение № 211 от
23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Борислав Белазелков , което е постановено при очевидно коренно различна
фактическа обстановка, но което изобщо не е интересувало съда. Твърди, че видно от представеното извлечение, цялата
сума на кредита е разходвана още до началото на
Твърди, че следващият невероятен извод на съда се
състои в това, че от свидетелските показания ставало ясно, че част от сумата на
кредита е разходвана за инвитро процедури на ответницата, които според съда
очевидно не представляват семейни нужди - стр. 5, ред 4. Според него няма по-голяма и по-важна обща семейна цел
от създаването на дете и разходваните средства за инвитро процедурите повече от
всички други са такива за текущи семейни нужди, като от „добре обмислените" изводи на съда следва, че инвитро
процедурите са били лична нужда на ищеца,
за която той нагло се е разплатил със средствата от солидарно изтегления от
двамата кредит. Твърди,
че ответницата изобщо не
оспорва, че част от сумата е разходвана за тази процедура и дори има конкретни
твърдения за стойността на това плащане в отговора на исковата молба - 4500
лева.
Изтъква, че съдът се позовава на практика на ВКС, която
не им е известно как той е прочел, но тя изцяло
подкрепя твърдения им
и правни доводи, както и
събраните от тях в процеса писмени и гласни доказателства. Излага, че тук има предвид както подробните изявления
на ищеца за какво е разходвана сумата по кредита,
за признанията на ответницата в отговора на исковата молба, за тежестта на
доказване относно липсата на равновесие при разходването му. Счита, че последният абсурден и невероятен извод на
съда, е че „по делото не е оборена презумпцията на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, тъй
като не е установено по несъмнен начин ответницата да е получила някаква част
от изтеглената сума нито при усвояването на кредита, нито впоследствие след
фактическата раздяла на страните". Изтъква, че презумпцията на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД гласи, че платеното на кредитора
следва да се понесе от тях по равно, но съдът
счита, че тази презумпция не е оборена, което може да означава единствено и
само, че двамата съпрузи дължат връщане на получения потребителски кредит
именно по равно. Те също считат
така и при един такъв извод искът се уважава, а не отхвърля и друга презумпция чл. 127, ал. 2 от ЗЗД не съдържа. Твърди, че според съда явно съществува презумпция, че
всеки от солидарните длъжници дължи разделно, доколкото не е уговорено друго, като твърди също, че ЛРС не признава солидарността като правен
институт. Според
въззивника изобщо не е нужно
ответницата да е получила част от изтеглената сума, достатъчно е да се докаже
за какво е разходван кредитът и това безспорно е категорично установено.
Изтъква, че са забравили още
един извод на съда, който показва пълното неразбиране на предявения иск, а
именно: съдът счита, че са предявили частичен иск,
а това не е вярно. Смята, че този извод вероятно е направен от тълкуването на
петитума и обстоятелствената част, в
която са изложили, че претендират половината от платените от ищеца солидарно поети вноски по потребителския кредит. Признава, че претенцията е за 1/2 от платените от него суми не защото иска са предявили частично, а защото 1/2 от кредита е задължение на ищеца, той не претендира, че кредитът е разходван за лични
нужди на ответницата, за да я натовари с целия кредит, а за общи семейни нужди,
което безспорно е доказал по делото.
Не на последно място твърди, че от изводите на съда, че свидетелските
показания установявали, че част от кредита е разходван за лечение на ищеца след ПТП, е невярно, тъй като от подробния анализ на
показанията на свидетелите на ответницата следва единствено, че е претърпял ПТП
и се е лекувал, но че това лечение е проведено със средства от кредита няма и
дума от страна на никой от свидетелите, камо ли за стойността на това лечение и още нещо, което никак не е маловажно. Твърди, че лечението на член от семейството също е обща
текуща семейна нужда, тъй като за това е
създадено семейството, за да се грижат членовете му един за друг, в семейната
единица животът и здравето на всеки един са обща цел и грижа. Счита, че явно за съда, постановил обжалваното
решение, лечението на ищеца е лична негова
нужда, така както лично негова нужда са инвитро процедурите на неговата
съпруга, а така също и ремонта на нейното лично жилище за каквито абсурди се говори в постановеното решение
и никак не счита тона си за пресилен!
Излага, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява по безспорен начин, че по време на брака си
страните по делото са сключили договор за отпускане на потребителски паричен
кредит за сумата от 15 000 лева главница и обща сума за издължаване от 25 161
лева. Твърди, че по договора ищецът е подписал като потребител, а ответницата - като поръчител, като кредитът е бил необходим за семейни нужди и е разходван
изцяло за извършване на ремонт в собственото тогава на ответницата жилище,
което се е ползвало като семейно жилище, за неговото обзавеждане, както и за
извършване на инвитро процедура. Сочи, че ремонтираното
жилище е апартамент № **, находящ се в гр. ********и няма спор между страните,
че е било собственост на ответницата, а е видно и от представеното към исковата
молба Решение ********. на ЛРС по гр.д. №********., с което е прекратен бракът
между страните. Излага,
че от всички изслушани по
делото свидетели се установява категорично, че цялата заета сума е разходвана
за извършване на ремонтни работи и подобрения на това жилище - подмяна на
дограми, шпакловки, боядисване, полагане на настилки, обзавеждане с техника и
мебели - кухненско обзавеждане, бяла техника и др. и ответницата не оспорва начина на разходване на средствата от потребителския
кредит, напротив, твърденията им се подкрепят изцяло от
разпита и на доведените от нея свидетели.
Твърди, че безспорно е установено по делото, че ищецът е изплащал и преди, и след прекратяване на брака
лично със средства от работната си заплата погасителните вноски по кредита със
средства от трудови възнаграждения като международен шофьор по Трудов договор
от ********, със седалище в гр. ********. Изтъква, че в началото на юли
Изтъква, че за доказване разходването на заетата по
потребителския кредит сума за ремонта на жилището на ответницата представили както писмени доказателства - съхранени от ищеца платежни документи, договори и разписки, така и
изслушали гласни доказателства, които са единни и
непротиворечиви. Сочи,
че съгласно трайната практика
на ВКС, задълженията, поети по време на брака, се предполага, че са такива за
семейни текущи нужди, освен ако се докаже противното. Излага, че в настоящия случай ответницата не твърди и
не доказва, че потребителският кредит е разходван за други лични нужди на ищеца, а напротив, с писмени доказателства, представени към
отговора на исковата молба, потвърждава едното предназначение на потребителския
кредит - извършването на инвитро процедура.
Излага, че без всякакво значение за делото са
отношенията между съпрузите преди и след прекратяването на брака, както и кой
какъв труд е упражнявал в домакинството, какви средства е печелил и т.н. Изтъква, че става въпрос за неоснователно обогатяване
след прекратяването на брака, когато съвместният принос не съществува като
понятие и в този смисъл възраженията на ответницата са
изцяло неотносими към спора какви усилия тя е полагала в семейството, какви
болки е преживяла във връзка с проведените медицински процедури и т.н. Въпреки
това твърди, че са установили с представено удостоверение от
ТД на НАП - Ловеч, че ответницата е работила спорадично за по няколко месеца
/2-3 в годината/ през цялото време на съществуването на брака й с ищеца, Изтъква, че безспорно е установено по делото, че всички
вноски по потребителския кредит са извършвани от него
от негова банкова сметка, ***граждения и нито
една вноска по кредита не е заплатена от ответницата. За доказване на това
обстоятелство сочи,
че е било прието заключение на
СИЕ, което установило безспорно, че вноските по договора за
потребителския кредит са погасявани от сметка на С.Б. през целия период
01.07.2014г. - 08.11.2016г., както и че вътрешнобанковите преводи за погасяване
на задълженията по този договор за потребителски кредит са извършвани от сметка
в евро на ищеца, по която са превеждани трудовите му възнаграждения.
Сочи, че исканите от ответницата съдебно-оценителни
експертизи, макар приети по делото, са без всякакво отношение към спора и това е така, защото движимите вещи, закупени по време
на брака, към настоящия момент представляват обикновени съсобствени вещи, по
отношение на които всеки от съпрузите може да поиска делба във всеки момент. Сочи, че настоящият иск с правно основание чл. 127,
ал. от ЗЗД вр. с чл. 36, ал. 2 от СК е облигационен и цели възстановяване на
неоснователното обогатяване вследствие на неизплащането от страна на
ответницата на припадащата й се част от общия дълг по потребителски кредит,
изтеглен и разходван изцяло по време на брака. Изтъква, че искът не е вещноправен, не е за делба, а търси само
парично обезщетяване и поради това без
всякакво значение е каква е стойността на движимите вещи, които той е взел от семейното жилище, както и на тези, останали
в собственото на ответницата жилище, без
значение за делото е и съотношението между стойността на тези движими вещи и
стойността на строително-ремонтните работи, извършени в жилището на
ответницата. Излага,
че въпреки това, по делото били изслушани и приети две заключения на СИЕ, от които е
видно, че стойността на взетите от ищеца
движими вещи от семейното жилище, закупени по време на брака, е в размер 3 300
лева, а стойността на СМР, извършени в жилището на ответницата и на движимите
вещи, останали там, закупени по време на брака със средствата от потребителския
кредит, е в размер 13 327 лева, т.е. повече от четири пъти по-голяма, но независимо, че това съотношение действително е без
значение за решаването на спора, видно от оценките на вещите лица, размерът на
разходите, извършени за подобрения и обзавеждане жилището на ответницата, е
значителен, и се доближава като стойност дори изцяло до размера на главницата
на отпуснатия на страните потребителски кредит. Смята, че претенцията на ищеца е
основателна и доказана и поради обстоятелството, че сумата на потребителския
кредит и по размер /освен по предназначение/ отговаря на направените разходи по
ремонт и обзавеждане на жилището, т.е. напълно съответства на твърдението за
извършения ремонт с тези средства, което се потвърждава и от всички свидетели.
Излага, че на основание чл. 36 от СК за поетите
задълженията за текущи семейни нужди двамата съпрузи са солидарни длъжници, между тях няма противна уговорка и не следва нещо
различно в отношенията им, поради което, по общото правило на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, това, което е платено на банката, трябва да се понесе от длъжниците по
равно. Смята, че тъй като ищецът е
изпълнил повече от своята част – 1/2 от
солидарния дълг, той има иск срещу ответницата за разликата - в случая
разликата е половината от заплатената от него обща сума за погасяване на
кредита след фактическата раздяла през
Твърди, че доколкото не следва друго от отношенията
между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се
понесе от тях по равно, като всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите
съдлъжници за разликата.
Излага, че с оглед възстановяване на настъпилото
неоснователно обогатяване за ответницата, тя следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца половината от платените от него вноски по
договор за потребителски кредит за периода 01.07.2014 г. до 08.11.2016г., както и законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените
от неего разноски.
На основание всичко гореизложено, моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно
поради необоснованост, нарушение на материалния закон, погазване практиката на
ВКС, като уважи изцяло исковата претенция като основателна и доказана, като
присъди и направените по делото разноски.
В законоустановения срок е
постъпил отговор от В.В.Д.
,ЕГН ********** , с адрес *** чрез адв. Х.С. против въззивнта жалба по Решение №******г. по описа на Р.С-Ловеч. Излага, че същата е
незаконсъобразна, необоснована и преди всичко без спазване на елементарни
етични изисквания, дори и набедявания за некомпетентност към състав постановил
първоинстанционното решение. Моли съда да отхвърли възивната жалба и потвърди
първоинстанционното решение като правилно и мотивирано и преди всичко
законосъобразно, с всички законови последици за настоящата инстанция .
Сочи, че от правна страна въззивника, чрез процесуалния си
представител е предявил в първата инстанция иск с правно осонование чл 127 , ал
2 от ЗЗД , във вр. с чл. 36 . ал 2 . от СК .
По отношение на извършеният ремонт в
жилището й, счита
че се събрали безспорни доказателства,. че освен незначителна част от получените средства са
вложени в ремонта на жилището, се установило по
категоричен начин и се доказало, че нейните родители със труд и средства са вложили в този ремонт и по не оспорим начин след развода
въззивника е взел и отнесъл в своето жилище на родителите си всичко възможно, което може да изтръгне,
което е описано ь заключението на вещото лице. Също така твръди, че при поставяне на задачите на вещото лице
процесуалният й защитник депозирал молба за движимите вещи,
които трябва да покажат при заключението, но въпреки
искането й да присъства процесуалният й представител при огледа на вещите и въпреки, че
описали всички вещи,
не били представени от въззивника, а бяха
представени други и не представили
изцяло всички взети от него движими вещи .
Изцяло споделя обективна истина, че не е подозирала в човека, с който е живяла и мислила за в бъдеще, при раздялата с такава
жестокост да изтръгне всичко
което може да вземе, а това, което е здраво закрепено
в жилището, поради неговите действия, след неговото напускане се наложило с всички усилия и с помощта на родителите й да възстановя и това което било направено, което въззивника и неговият процесуален
представител са счели за ремонт.
В случая счита, че имало възможност и всичко да вземе, но поради обстоятелството, че ще се унищожи и ще стане неизползваемо се получили само щети по тях, които
трябвало да възстановява .
На следващо място твърди, че с подигравателен тон към ответницата и съда
относно невероятният извод от тяхна страна ,че те са били длъжни да доказват,
че част от кредита е използван за лечение на ищеца при станало ПТП излага, че не става ясно кой е длъжен бил в исковата молба кога е станало и колко
време е продължило. Сочи, че всички тези
обстоятелства са подчертали и описали като част от
полученият потребителски кредит е възстановен на хора, които са върнати на лица, които са дали на въззивника. Сочи, че в отговора на страница първа са отбелязали, че
част от този кредит са изплащани на съдия изпълнител преди получаване на
кредита, така също и за операция на въззивника при ПТП, същите средства са
взети на заем от зет й, които след като получили
са върнали .
Излага, че всички тези обстоятелства след депозиране на
отговора ищцовата страна в първата инстанция не са оспорили тези обстоятелства,
които са счели, че те
са приели и не са открили производство по оспорване на този факти. Изтъква, че
безспорни са доказателствата, че действително много малка част от този
кредит са използвани за двукратно инвитро, но
отбелязва, че изцяло през този период и винаги
когато не сме имали парични средства да се плаща по болници,. въззивника се дезинтересувал как ще продължи
процедурата, която действително е била общо за семейството, а баща й и майка й са
ходили по къщите да се молят за второто инвитро, така и за предизвиканият аборт за което се плаща.
Изтъква, че тук не става въпрос за усложненията след тези
процедури, а именно образуванията на хипофизата , което е резултат от инвитро
процедурите, а и в момента продължаване на това заболяване от желанието да
удовлетвори възивника с дете, но той вече не се
интересува нито от средства, нито от лекари, а единствено е че въпреки, че въззивника не доказал
по безспорен начин, че полученият
потребителски кредит не е използван изцяло за претенциите, които е предявил .
Също така категорично твърди, че от този кредит е върнал
на брат си, които му е дал преди назаем преди да се
изтегли кредита На следващо място заявява, че от този кредит и платил за докарването на МПС, което бе аварирало в ****** „ а по конкретно е сумата
в размер на 1500 / лв/ хиляда и петстотин / лв и дори и този факт не бил оборен от въззивника с дадената възможност да възрази
в писмените си бележки, на които им била
дадена възможност .
Счита , че по такъв груб, неетичен тон, некоректен начин, спазване на нормите за уважение и почит към
съдебните инстанции е недопустимо, по
такъв възмутителен начин да се изразяват мотивите, на което и да е съдебно решение .
По отношение на описаната съдебна практика
счита същата за относима и съответстваща на мотивите на съда относно отхвърляне
на предявеният иск, за което няма да се спира .
Твърди, че във връзка с обстоятелството, че не са доказани всички горни факти и
обстоятелства, за което възразяват в този късен етап във въззивната инстанция, за което счита, че са
доказани по безспорен начин, не са оспорени нито по депозирания отговора
възражение в първата инстанция, за което са подчертали начина на разходване на потребителския
кредит.
Предоставя на въззивната инстанция в
случая, че допуснат свидетели за доказване на обстоятелствата, че голяма част
от кредита е използван за нуждите на въззивника , въпреки че това искане е
преклудирано и недопустимо .
Моли съда да
отхвърли въззивната жалба като
неоснователна и незаконосъобразна със всички законови последици.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.Л., която поддържа
въззивната жалба на изложените в нея основания и представя подробна писмена
защита в подкрепа на твърденията си, че решението на ЛРС е неправилно и моли да
й се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски и за двете инстанции.
Въззиваемата
се представлява от адв.С., който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора на
въззивната жалба и застъпва становището, че решението на ЛРС е правилно и
следва да бъде потвърдено. Моли да му се присъдят и разноските за въззивната инстанция.
От събраните по делото
доказателства:гр.д.№******г. на ЛРС, от обясненията на страните в съдебно заседание, от всички тези доказателства,
преценени поотделно, и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът намира за
установени следните фактически обстоятелства:
От удостоверение
за сключен гр.брак №******съдът установява, че С.Н.Б. и В.В.Д. са сключили граждански брак на ******год.
Съгласно съдебно решение №******год.,
постановено по гр.дело №******год. по описа на РС-гр.Ловеч техният брак е
прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по взаимно съгласие, на
основание чл.50 от СК, като съдебното решение е влязло е в законна сила в деня
на постановяването му – ******год, след като е необжалваемо. В решението е
посочено, че молителите са декларирали, че неуредените имуществени отношения ще
уредят извънсъдебно.
Представен по делото е Договор за отпускане на потребителски паричен
кредит №******г., от който се установява, че С.Н.Б. в качеството си на потребител е получил от „******”АД
потребителски паричен кредит на стойност
15 000 лева, платим на 60 месечни равни вноски, всяка от които по 419,35
лева. Поръчител по договора е В.В. ,
която съгласно чл.17 от Общи условия за предоставяне на потребителски паричен
кредит и/или допълнителен паричен кредит от „******”АД с подписването на
договора поема задължение към УКФ да бъде солидарно отговорна за изпълнението
на всички настоящи и бъдещи, условни и
безусловни задължения на потребителя, които възникват по силата на тези
Общи условия, като в качеството си на поръчител тя е поела задължението да
осигури пълно и точно изпълнение на всички задължения на потребителя по тези
Общи условия.
Представен по делото е трудов договор сключен на 16.07.2011 год. от
който съдът установява, че С.Б. работи като шофьор на товарен камион с място на
полагане на труд в гр.******, получавайки месечно предварително определено възнаграждение на
стойност 1 600 полски злоти бруто.
Към исковата молба ищецът е приложил
писмени доказателства:квитанция №******г, договор №******г. с ******г, договор
№836******с квитанции №167 и 144/2012 г., касови бележки от ******ЕООД от
17.09.2012 г. и разписки от ******, от които съдът установява, че С. Б. е
заплатил за щори 213 лв, за врати 509 лв, за кухненско обзавеждане общо
3 700 лв, за дръжка от месинг 62 лв, за климатици 234 лв., 5000 лв. за
ремонтни дейности и 350 лв. за ******всичко на обща стойност всички 10073 лв.
От приложените от л.48 до л.54 по делото
епикризи, съдът установява, че действително на В. Б. е проведена инвитро
процедура през
За правилно решаване на спора съдът е
допуснал назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която е изготвена
компетентно от вещо лице в.л.Николина Русева. От нейното заключение се
установява, че вноските по Договор за
отпускане на потребителски кредит №******год., сключен с „******”АД са
погасявани от сметка с IBAN : *** С.Н.Б. с вносител същото лице и през периода
01.07.2014 год.-08.11.2016 год. са в размер на сумата 16 020,27 лева.
Вътрешно банковите преводи за погасяване на задълженията по посочения договор
за потребителски кредит към сметка с IBAN : ***т сметка : ВG70UNCR70001520712139
ЕUR, която също е на С.Н.Б.. По тази еврова сметка са превеждани трудовите
възнаграждения на ищеца.
На л.15 от делото е приложена и
информация за сметката на клиента С.Н.Б. в „******”АД ****** за периода от
14.09.2012 г. до 31.12.2016 г, от която става ясно, че вноските по така
отпуснатият паричен кредит са погасявани редовно от С.Н.Б..
От заявление за пълно предсрочно погасяване
№******год. се установява, че ответника предсрочно е погасил кредита си към „******”АД,
заплащайки сума в размер на 4 278,47 лева.
ЛРС е допуснал назначаването и на две съдебно-оценителни експертизи,
като от експертизата, изготвена от в.л.Мошев се установява, че общата сума за
ремонта и обзавеждането на апартамента, собственост на въззиваемата и тяхно
семейно жилище, възлиза на сумата 13 327 лева към м.септември 2012 год., а
вещото лице Даниела Нешева е оценила пазарната стойност на движимите вещи, които
са били изнесени от процесния апартамент и се намират в жилището на въззивника
на сумата 3 330 лева.
За правилно решаване на спора съдът е допуснал до разпит свидетели.От показанията
на свидетеля.Д.Д., който познава Б. и знае за брака му с В., се установява, че
страните по делото са искали да имат дете, поради което и въззивника изтеглил
кредит да направи жилището, в което живеели. Свидетелят посочва, че жилището
било на В.. Твърди, че Б. му споделил, че част от сумата от изтегления кредит
ще използват за инвитро процедура, като знае, че са правени две инвитро процедури,
първата от които е през 2014 год. Заявява, че за жилището е правен основен
ремонт, изразяващ се в поставяне на настилки, подове, дограми, само банята и
тоалетната не се били ремонтирани, но всички други стаи за основно ремонтирани.
Твърди, че С. е купувал от „Метро”-печка, пералня, хладилник и сушилня, два
климатика. Свидетелят твърди и, че задължението по кредита е заплащал С., който
винаги е работил като международен шофьор, а В. работела като сервитьорка,
после като продавачка и сервитьорка в различни заведения в гр.Ловеч. Свидетелят
сочи, че страните са се разделили малко преди да се разведат, два-три месеца
по-рано, през м.юли 2014 год, като и след развода Б. продължил да заплаща
кредита и му се оплаквал, че лихвите по кредита са високи и само той заплаща
сумите.
От показанията на св.П.Ц.се установява, че с въззивника се познава от
ученическите години, а В. опознал от С., когато се оженили през ******год. Този
свидетел твърди, че по време на брака си след като заживели в апартамента,
страните започнали ремонт на стаята и кухнята, после С. изтеглил кредит, за да
прави ремонт, като лично той ги е карал на Плевен през 2012 год., за да правят
инвитро процедура. Този свидетел не знае точно каква сума са похарчили за
ремонта на апартамента и за извършване на инвитро процедурата, но знае, че С. е
изтеглил кредита за тази цел. Признава, че за работата си не е получавал
заплащане от С., тъй като са приятели и са си помагали. Твърди, че по думите му
Б. не е спирал да работи, а В. е работила като магазинерка в хранителен
магазин, знае че е била и сервитьорка, като твърди че съпрузите са разделени от
края на лятото на 2012 год.
Свидетелят Е.Д., който познава С. от дете потвърждава, че е правен
основен ремонт на апартамента, в който и той е взел участие през 2012 год, като заявява, че жилището е на В.
– дарение от нейната баба. Посочва какви точно дейности са извършени по
жилището, поставяне на дограма, поставяне на преградна стена в хола, настилка
фибран и отгоре ламинат, шпакловка на
коридора и теракот, смяна на вратите, сглобяване на спалня и гардероб и за всички
тези дейности той твърди, че С. му е заплатил 5000 лв. Сочи, че С. не му е
казвал какви точно пари е заплащал за извършване на инвитро процедура на
съпругата си, но свидетелят знае, че страните са ходили в гр.Плевен с тази цел.
От показанията на свидетелката С.Г., която познава
В. и е посещавала жилището й в гр.Ловеч се установява, че страните са изтеглили
банков кредит за извършване на инвитро процедури два пъти и операция за 700
лева с парите от кредита /така й е казала въззиваемата/, както и за ремонт и
обзавеждане на жилището. Тази свидетелка заявява, че през пролетта на
От показанията на св.В.Ц., която
познава В. откакто е родена и са приятели с нейните родители се установява, че
страните са сключили граждански брак през **** год. Твърди, че е посещавала
апартамента и преди и след извършване на ремонта, но преди ремонта не е бил
напълно обзаведен, не е била направена банята и сега е така. От парите от потребителския
кредит заявява, че са обзавели апартамента и посочва, че са закупени голям
хладилник с фризер в кухнята, пералня, плазмен телевизор, климатик, втори
климатик в спалнята и хубава картина, в детската стенен радиатор, ламинат по
пода, нови врати. Излага, че от В. знае, че С. е изтеглил кредит, че една част
е отишла за обзавеждането, за ремонт на жилището, а по-голямата част за инвитро
процедура. Свидетелката твърди, че когато С. е катастрофирал, В. го е гледала
две седмици в болницата и после шест месеца в къщи, през който период от време
не е работила по тази причина. Преди развода, малко преди да се разделят, още
когато страните били заедно и при неуспешните опити за инвитро процедури,
ответницата провеждала хормонална терапия и получила тумор на хипофизата, лечението
й било свързано с инжектиране на лекарства по 400 лева, като по думите на
свидетелката част от парите от кредита даже повечето са отишли затова. Твърди,
че ответницата й е споделяла, че каквото е купувала е записвала на бележките,
да си ги вземе С..
От показанията на свидетелката Х.И.,
която познава въззиваемата от 2007 год., тъй като са работили заедно в „******,
знае, че страните са сключили граждански брак от ******год. Според тази
свидетелка с парите от кредита са закупени газова печка с газов котлон и ширма,
хладилник, миялна машина, сушилка за дрехи, климатик, рутер, колони, диванче
печка на стената , спалня и климатик в спалнята, подменени са вратите и е
поставен ламинат. Твърди, че след катастрофата между Мездра и Враца и кракът на
С. целият бил „разломен”. Знае, че за лечението му са отишли много пари, че
ответницата го е гледала два месеца и после още шест месеца в къщи. После за
700 лева ответницата си е правила операция, 200 лева за оцветител, правила е
аборт за 200 лева, два пъти инвитро процедури, за ядрено магнитен резонанс за
веществото 200 лева е дала. Свидетелката подчерта, че лично тя е била много
против ответницата да прави инвитро процедура и се оказала права, тъй като след
това В. по думите й била „развалина”, тъй като това са много хормони. Знае, че
съпругът й не искал В. да ходи на работа, като твърди, че след развода не е
оставала без работа, може да е оставала само няколко дни, но винаги е почвала
работа.
При тези данни настоящата инстанция счита, че
е сезирана с иск с правно основание чл.127 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.36 ал.2
от СК предявен от С.Н.Б. против В.В.Д. за заплащане на сумата 8010 лв.,
представляваща половината от заплатените от ищеца погасителни вноски по договор
за отпускане на потребителски паричен кредит №******г. сключен с „******”АД за
периода от 1.07.2014 г. до 8.12.2016 г. ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска 31.08.2017 г. до окончателно
изплащане на сумата. За да бъде уважен този иск ищецът Б. следва да докаже
посредством пълно и главно доказване твърденията си в исковата молба, а именно,
че сумата от паричния кредит е била използвана за семейни нужди, докато
страните са били все още семейство, както и да докаже, че само той след
прекратяване на брака е погасявал дължимите вноски по този кредит. В случая
настоящата инстанция счита, че С.Б. е доказал тези две кумулативно дадени
предпоставки. След съвкупен анализ на писмените и гласни доказателства, както и
от съдебните експертизи се установява, че сумата от изтегления на 14.09.2012 г.
кредит в размер на 15 000 лв. изцяло е използвана за семейни нужди. Семейството
е извършило ремонт на семейното жилище и го е обзавело, като за целта според
неоспорената съдебно-икономическа експертиза е усвоена сумата 13 327
лв. Отделно от свидетелските показания се установява, че част от кредита е
послужила и за инвитро процедури, като общо за тази цел според свидетелските
показания на В.Ц. и Х.И. са похарчени 1100 лв./700лв. плюс два пъти по 200 лв./,
а от признанията на В.В.Д. общо за двете инвитро процедури са заплатени 4500
лв., като за първата процедура са взели назаем пари от близки, които след това
са върнали средствата с парите от заема. В отговора на исковата молба ищцата
признава, че изтеглената сума по кредита е била изразходена изцяло до
прекратяване на брака. Признанията на ответницата кореспондират и с показанията
на разпитаните свидетели, които също заявяват, че сумата от кредита е послужила
за ремонт и обзавеждане на семейното жилище, собственост на ответницата, и за
инвитро процедури. Твърденията й, че част сумата от заема е послужила за
лечение на С. Б., след претърпяна от него катастрофа остава недоказана, тъй
като никой от свидетелите не е посочил каква точно сума е разходена за тези
цел, а и самата ответница не е представила писмени доказателства за това. Следователно
с оглед събраните доказателства по делото безспорно се установява, че цялата
сума от 15 000 лв. е била употребена за семейни нужди. Безспорно доказан е
и факта, че след развода само Б. е погасявал вноските по заема и предсрочно е погасил
кредита си към „******”АД, заплащайки сума в размер на 4 278,47 лева на
8.11.2016 г. Д. не е твърдяла и не е представила доказателства, че е плащала
след развода погасителни вноски по кредита. Действително, установената в чл.127
ал.1 от ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между
солидарните длъжници, а съгласно чл.36 ал.2 от СК по отношение на съпрузите, е
оборима и ответницата е тази, която следва да я обори. В случая обаче тя не е
сторила това. Съгласно чл.127 ал.2 от ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата
му се част не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на възникването му,
а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга
такъв, какъвто е бил в момента на погасяването. Следователно и с оглед
заключението на съдебно-икономическата експертиза изготвена компетентно от вещо
лице Николина Русева и неоспорена от страните, заплатената изцяло от ищеца сума
за погасяване на кредита е в размер на 16 020,27 лв. Половината от тази
сума възлиза на 8 010 лв. или това е припадащата се част на ответницата
впредвид необорената презумпция на равна задълженост в отношенията между
съпрузите.
Воден
от горните мотиви съдът счита, че предявеният иск е изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен, като бъде осъдена В.В.Д.,
ЕГН-********** *** да заплати на С.Н.Б., ЕГН-********** ***»******по предявения
от него иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.36, ал.2 от СК сумата 8 010 лева, представляваща половината от заплатените
от него погасителни вноски по Договор за отпускане на потребителски паричен
кредит №******год., сключен с „******”АД за периода от 01.07.2014 год. до
08.11.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на иска - 31.08.2017 год.
до окончателното изплащане на сумата.
С оглед гореизложените мотиви и поради
несъвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези, на ЛРС, атакуваното
решение №******г. на ЛРС постановено по гр.д.№******г. следва да бъде отменено изцяло
като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
осъдена В.В.Д., ЕГН-********** *** да заплати на С.Н.Б.,
ЕГН-********** ***»******по предявения от него иск с правно основание чл.127,
ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.36, ал.2 от СК сумата 8 010
лева, представляваща половината от заплатените от него погасителни вноски по
Договор за отпускане на потребителски паричен кредит №******год., сключен с „******”АД
за периода от 01.07.2014 год. до 08.11.2016 год., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 31.08.2017 год. до окончателното изплащане на
сумата.
При този изход на делото въззиваемата следва да заплати на
въззивника и всички разноски по делото и за двете инстанции в размер на сумата 1 140
лв. за първа инстанция и 860,20 лв. за втора инстанция по представени списъци
по чл.80 от ГПК или общо сумата 2000,20 лв. разноски за двете интнации.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно съдебно решение №******г. на ЛРС постановено по гр.д.№******г.
вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА В.В.Д.,
ЕГН-********** *** да заплати на С.Н.Б., ЕГН-********** ***»******по предявения
от него иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.36, ал.2 от СК сумата 8 010 лева, представляваща половината от заплатените
от него погасителни вноски по Договор за отпускане на потребителски паричен
кредит №******год., сключен с „******”АД за периода от 01.07.2014 год. до
08.11.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на иска - 31.08.2017 год.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
В.В.Д., ЕГН-********** *** да заплати на С.Н.Б., ЕГН-**********
***»******разноски по делото за двете инстанции в разер на сумата 2000,20
лв./две хиляди лева и двадесет стотинки/
Решението може да се обжалва в
едномесечен срок от съобщението му на страните пред ВКС с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.