МОТИВИ към присъда от 16.03.2016г по НОХД № 3821 по описа на Варненския Районен
Съд за 2014г
ХIII наказателен състав
ОБВИНЕНИЕТО
срещу подсъдимия Т.К.К. е повдигнато от частния
тъжител Е.С.К. за престъпление по чл. 130 ал.1 от НК:
за
това, че на 13.02.2014 г. в гр.Варна причинил лека телесна повреда на Е.С.К.,
изразяваща се в синкаво –мораво кръвонасядане по
горния клепач на лявото око, към вътрешният очен ъгъл, кръвонасядане
по външният ръб на очницата и към лявото слепоочие, в
областта на лявото слепоочие и лява скула слабо изразен отток, които в своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота
на пострадалата.
Срещу
подсъдимия Т.К.К. е предявен в настоящото
производство граждански иск от тъжителката Е.С.К. за заплащане на обезщетение
за причинените неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 130 ал.1 от НК
в размер на 2 000 лв., вкл. адвокатско възнаграждение.
В
с.з. обвинението спрямо подсъдимия Т.К.К. се поддържа
от тъжителя. Същият чрез своя повереник счита, че то
е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което моли съда да му наложи
съобразно предвиденото в закона за това престъпление наказание, а гражданският
иск да бъде уважен изцяло.
Подсъдимият
Т.К.К. не се явява в последното съдебно заседание, не
дава обяснения по делото. В пледоарията си защитникът му счита, че същият не е
извършил престъплението за което му е повдигнато обвинение по настоящото дело.
Относно гражданският иск, счита, че същият е неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното: В периода от 01.02.2013г. до 15.04.2013г.
ч.тъжителка К. работила по трудов договор в търговски обект за продажба на
цветя находящ се на цветният пазар по бул.”***” в
гр.Варна. Обекта бил собственост на ЕТ „Т.К. 2012”. След прекратяване на
трудовите си отношения с фирмата стопанисвана от подсъдимият К. не се била
виждала с него до 13.02.1013г. На тази дата около 17.30 часа частната тъжителка
минала в близост до павилиона за цветя на подсъдимият в които била работела и
видяла изложени нейни ръчно изработени картички, които била забравила да си
вземе при прекратяване на трудовото си правоотношение с фирмата чиито
собственик бил подсъдимият. Инстинктивно тя отлепила от стъклото на павилиона
картичките взела ги със себе си и продължила към кръстовището на бул.”Чаталджа” с бул. „Осми Приморски полк”.
Светофара светел червено за пешеходците и това наложило тя да спре и да
изчака зеленият сигнал. На кръстовището в зоната за изчакване на пешеходците тя
достигнала свид. С.Д.. Докато стояла и чакала
промяната на светлинния сигнал, когато някои силно я бутнал отзад и тя от
силата на удара направила крачка напред и се озовала на пътното платно в
близост до движещите с е автомобили. Обръщайки се назад частната тъжителка видяла
подсъдимият Т.К.К.,
като в този момент той и нанесъл удар в лявото слепоочие. Тя веднага реагирала
и го попитала защо я удря но на въпросът и последвал още един силен удар от
подсъдимият реализиран в областта на лявата част на
главата, след което и той започнал да я ругае и заплашва. След всички ругатни и
псувни подсъдимият тръгнал в посока магазина си за цветя.
В резултат
на агресивното му поведение и нанесените удари
частната тъжителка К. почувствала силна болка и световъртеж, била силно
изплашена и унизена.
След като
успяла да се съвземе от случилото се посетила спешен медицински център, а в
последствие посетила и катедра по съдебна медицина, където била
освидетелствана.
След
инцидента пострадалата подал жалба до РПУ гр. Варна и била образувана преписка
№ 3671/14г. по описа на ВРП, но след извършена проверка наблюдаващия прокурор с
постановление отказа да образува досъдебно производство с мотив, че нанесените телесни повреди са леки и този
вид деяния се преследват с тъжба от пострадалия. Копие от постановлението на РП
Варна е приложена по делото.
След извършен преглед в катедра по Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД, били установени
следните травматични увреждания на К. –
„синкаво –мораво кръвонасядане по горния
клепач на лявото око, към вътрешният очен ъгъл с неправилна форма и размери
1.5/1 см., кръвонасядане по външният ръб на очницата и към лявото слепоочие с размери 2/1 см., в
областта на лявото слепоочие и лява скула слабо изразен отток с размери около 3
см., които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота на пострадалата.
Видно от заключението по назначената по делото съдебномедицинска
експертиза, изготвена въз основа на представената по делото медицинска
документация се установява, че на инкриминираната дата, тъжителката е получила
следните увреждания: кръвонасядане по горния клепач
на лявото око с размери 1.5/1 и по
външният ръб на очницата с размери 2/1 см.. Отток с
размери около 3 см., в областта на лявото слепоочие и лява скула. Описаните увреждания са в резултата на удари
с или върху тъпи предмети, и е възможно да са получени с един или два удара.
Описаните увреждания не позволяват да се прецизира формата на удрящата
повърхност, като те могат да са получени както с отворена длан така и с юмрук
или с друг тъп предмет.
По своят характер уврежданията са
обусловили, чувство на болка и страдание, без да е налице разстройство на
здравето.
Видимите следи от уврежданията с
такава характеристика следва да отзвучават
без дефицит за около 7-14 дни.
По делото е назначена и
съдебно-психологична експертиза, която дава заключение, че случилото се е
представлявало за К. значим стрес, нещо неочаквано и непреживяно до момента, на
обществено място и съпроводено с физическа агресия, застрашаваща здравето и
живота и. Случилото е предизвикало у
частната тъжителка емоцията страх и по-точно астетичната
форма на страха, тъй като освидетелстваната не е могла да се защити и е
останала на едно място, била е избутана на булеварда с опасност от преминаващи
коли. При проведеното интервю вещото лице е констатирало при освидетелстваната
някои симптоми от така нареченото посттравматично стресово разстройство, които
са в лека към средна степен но интензивност, които биха могли да отзвучат от
няколко месеца до половин година при целенасочена психотерапевтична
интервенция. Вещото лице приема, че все още стреса не е преживят от К., и се
забелязват някои симптоми на посттравматично стресово разстройство.
Съдът
напълно кредитира заключението на СМЕ и СПЕ, като обективни и безпристрастни,
като кредитира и писмените доказателства
по делото, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и кореспондират с приетата от съда за установена
фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се
установи по безспорен начин от показанията на свидетелят Николов в кредитирани
от съда, СМЕ, СПЕ, справка за съдимост и от останалите писмени материали,
приобщени към доказателствата по делото.
След преценка на всички доказателства
по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че подсъдимият К.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 130 ал. 2
от НК, тъй като 13.02.2014
г. в гр.Варна причинил на Е.С.К. лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание – кръвонасядане
по горен клепач на ляво око и вътрешен ръб на очницата,
оток в лявата слепоочна област и скулата, без да е налице разстройство на
здравето - престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК.
В
хода на производството са разпитани свидетели, посочени и от двете страни.
Съответно на това се оформят две групи свидетели които дават противоречиви
показания само относно нанесените удари от подсъдимия. Всички свидетели са
категорични за датата на която двамата са се видели и обстоятетелството,
че тъжителка е взела нейни картички поставени отвън на павилиона за цветя, и че
между тях е възникнал спор за тези вещи. Посоченият от подсъдимият свидетел С. С.
в разпита си пред съда също посочва обстоятелството, че на посочената в
частната тъжба дата пострадалата е минала покрай магазинчето за цветя на
подсъдимият и е взела от там картички. Свидетелят е видял как подсъдимият
тръгва след тази жена и той го последвал, след това видял как настига тази жена
и хваща я за рамото и я обръща към себе си, а това му действие безспорно
изисква сила. Свидетелят сочи, че между
двамата е възникнал спор за собствеността на картичките, която преминала в
кавга. Категоричен е, че до съприкосновение
между двамата не се е стигнало. Съдът частично кредитира показанията на
този свидетел. В частта от тях в които сочи, кога са е случил инцидента, че
пострадалата е взела нещо от павилиона, че е имало разправия между тях съдът
приема, че свидетелят дава достоверни показания и ги кредитира. В частта в
която сочи, че въпреки кавгата до физическа агресия не се е достигнало съдът не
кредитира тези показания от тъй като те
противоречат на писмените и гласни показания приобщени по делото.
Посоченият
от подсъдимият свидетел и негов брат Ст.К. също дава идентични показания
сочещи, как пострадалата е взела нещо от павилиона и след това подсъдимият
тръгнал след нея и я настигнал в близост до светофара. Свидетелят сочи, че след
това е влязъл в магазина и не е наблюдавал случилото се. Съдът кредитира
показанията му като дадени обективно и безпристрастно.
Посочените
от пострадалата свидетел и очевидец на случилото се С.Д. е срещнала частната
тъжителка в близост до светофара на „Чаталджа“,
където и подсъдимият я догонил. Свидетелката сочи в разпита си идентична
фактическа обстановка с тази на другите свидетели – за възникнал спор между тях
относно собствеността на картички, като този спор е прерастнал
в разправия. Тя сочи, че след като Е.К.
отказала да върне картичките подс. К. и ударил два
шамара по лицето, след това двамата са тръгнали в различни посоки. Свидетелката
не е близка с нито една от страните по делото и съдът категорично кредитира
нейните показания дадени по делото, които съответстват както на показанията на
другите свидетели така и на писмените доказателства по делото. Указаните от
свидетелката удари които подсъдимият е нанесъл на пострадалата съответстват на
установеното от СМЕ.
Разпитаните
по делото близки на пострадалата М. Ш. и К. П. дават показания относно начина
по които се е отразило случилото се на частната тъжителка. Тя дълбоко е
преживяла публичното унижение и саморазправата с нанесени удари. Продължително
време се е страхувала да излиза от вкъщи и винаги е правела това с придружител.
Свидетелката Ш. е видяла К. непосредствено след инцидента в близост до Окръжна
болница, като при срещата пострадала и споделила случилото се и тя е видяла
следите от нанесени удари по тялото на пострадалата - видим отток в лявата част
на лицето. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, те съответстват
както на показанията на другите свидетели така и на изготвените по делото СМЕ и
СПЕ.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установено както авторството на деянието, така и вида на причинената телесна
повреда. Безспорно причиненото телесно увреждане на тъжителя представлява лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК
и същата е причинена от подсъдимия. Това мотивира съдът да оправдае подсъдимият
К. по първоначално възведеното обвинение по чл. 130 ал.1 от НК.
Съдът не споделя становището на защитника на подсъдимия, че
обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин. На първо място е
фактът, че свидетелите Дончева, С. и Ст.К. лично са възприели случилият се
конфликт между подсъдимият и частната тъжителка. Свид.
Д. възприела съС.ието на
пострадалата непосредствено след инцидента, видяла е конкретните обстоятелства,
при които е било причинено увреждането, описаният от нея механизъм напълно
кореспондира със заключението на изготвената по делото СМЕ, поради което съдът
намира, че в своята съвкупност, показанията на горепосоченият свидетел ведно
със заключението на назначената СМЕ са достатъчни и водят до обоснования извод
за авторството на деянието, в извършването на което е обвинен подсъдимия. За
разлика от тези доказателства, показанията на не са ангажирани други които да
изведат друг извод. Предвид горното съдът намира, че събраните по делото и
кредитирани от съда доказателства в своята съвкупност са достатъчни да мотивират
извод за доказаност и съставомерност
на извършеното от подсъдимия деяние.
Субект на
престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано
физическо лице.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие - посегателство срещу телесната неприкосновеност на друго лице,
довело до причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във причиняване на
болка и страдание, непопадащи в хипотезите на чл.128 и чл.129 от НК.
От
субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл , подсъдимият К. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици, нанасяйки целенасочен удари по главата на частната тъжителка и е
желаел тяхното настъпване. Безспорно тя е иницирала
случилото се с вземането на картичките от павилиона на подсъдимият и това нейно
действие не е правомерно, но разрешаването на този проблем не е следвало да
стане посредством физическа агресия. Има предвидени други начини за разрешаване
на възникналата конфликтна ситуация чрез правни способи, но не и чрез физическа
саморазправа. Този начин за разрешаване на възникнал спор закона е определил
като престъпен и е предвидил съответна наказателна отговорност.
Като
смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът приема чистото му
съдебно минало на подсъдимия.
Отегчаващо
наказателната отговорност обстоятелство няма.
Причините
за извършване на деянието са незачитане на обществения ред и правото на телесна
неприкосновеност на гражданите.
Съдът, след като съобрази
обществената опасност на деянието и тази на дееца, баланса между смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, при условията на съгл. чл.54 от НК,
прецени, че се налице предпоставките за приложение на чл.78 А от НК, по
отношение на подсъдимият, същият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, от деянието не
са настъпили имуществени вреди, за последното се предвижда наказание „Лишаване
от свобода” до шест месеца или глоба, не са налице отрицателните предпоставки
на чл.78 А ал.7 от НК, като следва подсъдимият да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание “Глоба”. Като взе
предвид възрастта, семейно и финансово съС.ие на подсъдимия, както и баланса между смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, чистото
му съдебно минало съдът определи размера на имуществената санкция- “Глоба” на
1000 лева. Съдът определи наказанието
към минималния размер, тъй като предвид възрастта на подсъдимия и чистото му
съдебно минало приема, че се касае за инцидентна проява на противоправно
поведение, обявено за наказуемо по смисъла на НК и приема, че това наказание,
ведно с проведеното срещу него съдебно производство ще окажат нужното
възпитателно, поправително и възпиращо въздействие и ще изпълнят целите и на
генералната превенция.
При
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, подсъдимият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и ангажирана административно-наказателната
му такава чрез налагането на административно наказание глоба, което следва да е
в размер на 1000 лв. Съдът намира, че с този размер на наказанието ще се
постигнат целите, предвидени в чл. 36 от НК и ще се
въздейства предупредително и възпиращо в извършването на други престъпления от
подсъдимия.
С
оглед осъдителната наказателно-правната част на присъдата за престъплението по чл. 130 ал.2 от НК,
съдът намира, че частично следва да бъде уважен предявеният граждански иск. В
гражданско-правен смисъл извършеното от подсъдимия престъпление представлява
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
По своя характер причинените телесни увреждания на пострадалата К.
представляват посегателство срещу телесната неприкосновеност, като в зависимост
от характера и степента на увреждането, с оглед претърпените от пострадалия
неимуществени вреди- непродължителния оздравителен процес, причинените и болки
и страдания, обстоятелството, че е била унижена публично на улицата, уплахата и
унижението, съдът определи съгласно чл. 52 от ЗЗД
по справедливост обезщетение в размер на 400 лв., както и разноските по делото-
възнаграждението за вещи лица, държавната такса за завеждане на делото в общ
размер на
542 лв. За сумата до
2000 лв. претендираното обезщетение не съответства на
тежестта на причинените вреди и за тази част искът срещу подсъдимия следва да
се отхвърли като неоснователен.
На
основание чл. 189 от НПК
подсъдимия К. следва да заплати по сметка на ВРС сумата от 50 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Мотивиран
така, съдът се произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: