Р Е Ш
Е Н И Е №
5
гр.Пловдив, 03. 01. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение, в закритото заседание четвърти ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
като разгледа Докладваното от съдия
Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 1837/2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.439 във
вр. с чл.433 ал.1 т.8 от ГПК във вр. с чл.110 от ЗЗД.
Постъпила е жалба от на ЕТ „Джей – Си – Ви – Ж.И.“, ЕИК -
*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, ул. „Галилей“ № 10,
ет. 6, ап. 71, представлявано от Ж.С.И., чрез адв. П.Т., против Решение № 2578/20.06.2019г.,
постановено от ПдРС – IX гр.с. по гр.д.№ 173/2019г., с което е признато за
установено в отношенията между страните, че А.В.С., ЕГН - **********, не дължи следните суми: 3 342,85 лв. – главница и 2 863,30 лв. – лихва, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 27.09.2011 г. по гр. д. № 10798/2010
г. по описа на ПдРС - ХІІ гр. с. и, които са предмет на образувано
изпълнително дело № 944/2011 г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, с рег.
№ 822 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасяването им по давност; както и е осъден да заплати на А.В.С., ЕГН - **********, сумата от общо 957,24 лв. за направени разноски по делото. Моли да бъде отменено и вместо
това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявените искови
претенции.
Въззиваемата страна А.В.С., ЕГН - **********, ЕГН - **********,
с адрес-***, чрез адв. И.П., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено:
Пред Районен съд –
Пловдив от А.В.С. против ЕТ „Джей – Си – Ви – Ж.И.“ - Ж.С.И.,
е заведена искова молба, с която посочва, че на 27.09.2011 г. срещу
наследодателя й – П. Л.С. бил издаден изпълнителен лист на основание влязло в сила
съдебно решение, постановено по гр. дело № 10798/2010 г. по описа на ПдРС, 12
гр. с-в. Въз основа на издадения в полза на ответника изпълнителен лист било
образувано изп. д. № 944/2011 г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, рег. №
822 на КЧСИ. Твърди се П. Л. С. /неин
съпруг/ да е починал през 2016 г., поради което като длъжник била конституирана
ищцата, в качеството ѝ на наследник. На ищцата било изпратено съобщение с
изх. № 31609/03.12.2018 г., с което била уведомена, че дължи сумата от 3342,85
лева – главница и сумата от 2863,30 лева – лихва. Твърди, че сумите по
изпълнителния лист били недължими, като погасени поради изтекла давност. Изтъква,
че вземането на ответника по изпълнителния лист от 27.09.2011 г. се погасявало
с общата 5 годишна давност. Счита, че по изпълнителното дело няма извършени
валидни изпълнителни действия, които да прекъснат изтичането на давността, тъй
като съгласно цитираното в исковата молба Тълкувателно решение самото образуване на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., не съставляват изпълнителни действия и не прекъсват
давността. В тази връзка излага, че изпълнителното дело било образувано на
05.10.2011 г. Съгласно разпореждане на съдебния изпълнител от 17.10.2011 г. по
изп. дело са предприети действия по изпращане на ПДИ до длъжника, както и
извършване на справки, извършването на които не прекъсвало давността. С
постановление от 20.02.2012 г. по изп. дело било извършено прихващане на
дължими суми между взискателя и длъжника, които действия също не прекъсвали
давността. С молби от 23.03.2015 г. и 30.05.2016 г. взискателят е поискал
извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, които обаче не са се
състояли. Направено е искане предявеният
иск да се уважи.
Ответникът ЕТ „Джей – Си – Ви – Ж.И.“ - Ж.С.И., депозира Писмен отговор по
чл.131 от ГПК, че с който оспорва иска като неоснователен. Излага, че
вземанията не са погасени по давност. Застъпва, че в периода от образуването на
изпълнителното дело, са налице редица действия, прекъсващи давността. Самите
искания за извършване на изпълнителни действия водили до прекъсване на
давността, като такива били предприети. Моли за отхвърляне на иска.
В хода на производството
е приложена преписката по изп.д.№ 20118220400944
по описа на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова, рег.№ 822.
Районният съд, за да
уважи исковата претенция, излага основни съображения, че последното валидно извършено изпълнително действие, което прекъсва
давността, е извършеното с Постановление от 20.02.2012 г. прихващане на
насрещни ликвидни и изискуеми вземания на взискателя и длъжника до размера на
по-малкото от тях. Изтъква се, че искането и налагането на запор върху трудови
възнаграждения на длъжника, с разпореждане на ЧСИ от 10.09.2013 г. не е валидно
извършено изпълнително действие, водещо до прекъсване на давността, доколкото с
писмо от 23.09.2013 г. /л. 122/ управителят на „Бига комерсиал“ ЕООД, „Бига
такси Комерсиал“ ЕООД, „Радио Интер Такси“ ЕООД и „Милениум газ“ ЕООД е
уведомил ЧСИ, че лицето П. С. не се води на трудов договор в посочените
дружества. По отношение на молбата от
23.03.2015 г. с искане за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника
и съответно с разпореждането на ЧСИ от 07.10.2015 г., с което е насрочен такъв,
е довело до прекъсване на погасителната давност, доколкото такъв опис, видно от
материалите по приложеното изпълнително дело, не е бил осъществен. И макар да
не е изтекъл срока за перемиране на изпълнителното дело, то с оглед
гореизложеното Районният съд намира, че петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 20.02.2017 г. Следва да се посочи, че погасяването на главната претенция е довело до последиците на чл. 119 от ЗЗД относно произтичащите допълнителни
вземания, в т. ч. и вземането за лихви и разноски.
ПдОС – V гр.с., въззивна
инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Основните
възражения, които се въвеждат от жалбоподателя се отнасят до това, че регулярно
са правени искания от взискателя да извършва изпълнителни действия. През 2015г.
е направено искане за извършване на опис на движими вещина обитаван от длъжника
имот. От представените документи не е видно дали описът е бил осъществен, но
дори това да не е така, самото искане за
извършване на такова действие прекъсва давностния срок.
ПдОС, в настоящия
съдебен състав, намира, че жалбата е основателна. Съобразно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК – Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. В
Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/ 2013
г. на ОСГТК на ВКС е прието, че - прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/:
насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло
в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във
всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника
изпълнителни действия.
Съгласно приложената
преписка в цялост, установява се изп. дело е образувано на 05.10.2011г. По
Молба от 16.02.2017г. /на л.104/ взискателя с Постановление от 20.02.2012г. на
ЧСИ е постановено констатирано извършено прихващане между насрещни и ликвидни
изискуеми вземания на страните до размера на по-малкото. На 10.09.2013г. от ЧСИ
е наложен запор /на л.116- на гърба/ върху трудово възнаграждение на длъжника в „Бига
такси“ ЕООД, „Радио интер такси“ ЕООД, „Бига такси комерсиал“ и „Милениум газ“
ЕООД, като са предприети изпълнителни действия, което е видно от наличните
редовно оформени запорни съобщения със съответните изходящи номера, дата,
необходими реквизити и т.н./на л.117 и сл./. При тези писмени данни налага се
извод, че е налице предприемане на
изпълнително действие, като ирелевантни са причините, поради които запорът не е
осъществен на практика. Според разясненията на горецитираното Тълкувателно
решение, както и според нормата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, достатъчно е да бъде
поискано, респ. предприето изпълнително действие, от взискателя, респ. от
съдебния изпълнител по възлагане. Това е така, защото изтичането на погасителен
давностен срок е възможно само при
бездействие и незаинтересуваност от взискателя по образуваното изпълнително дело,
но не и при отпочване по делото на осъществяването на изпълнителни действия,
които по различни обстоятелства не са довели до пълно или частично постигане на
целите на приложения изпълнителен способ.
На 23.03.2015г. е
постъпила следващата Молба от ЕТ „Джей – Си – Ви – Ж.И.“ /на л.126/ с искане за насрочване на опис на движими вещи на адрес в ********.
Молбата е уважена и с Разпореждане от 07.10.2015г. /на л.128- на гърба/ е насрочен опис на движими вещи за 01.12.2015г.,
от 10 до 12 часа. Изпратени са и уведомления /надлежно оформени, с изходящи
номера, дата, реквизити и т.н./ до страните по изп. дело. Фактът, че описът не
е бил осъществен е ирелевантен, тъй като е достатъчно, че е предприето изпълнително
действие по искане на взискателя.
На 30.05.2016г. е подадена поредната молба – заявление от ЕТ „Джей – Си – Ви – Ж.И.“ Ж.С.И./ на л.134/,
с който е съобщила на съдебния изпълнител нов адрес, на който живее длъжникът,
а именно в ******, процедурата с исканията по тази молба е останала
недовършена, понеже длъжникът е поч. на 19.06.2016г. съгласно съответно
уведомление в тази насока /на л.141/. На 13.10.2016г. производството по изп.
дело е спряно на осн. чл.432 т.3 от ГПК във вр. с чл.229 ал.1 т.2 от ГПК.
Предвид гореизложената хронология на предприетите изпълнителни действия по
искане на взискателя, налага се извод, че изтичането на погасителната давност е
било прекъсвано и не е изтекъл нито срока за перемиране на изпълнителното дело, нито общата петгодишната давност за процесните
вземания,
описани по изпълнителния лист.
Обжалваното решение ще
бъде отменено и вместо него ще се постанови друго, с което ще се отхвърли
изцяло заведения иск на осн.чл.439 от ГПК за недължимост на процесните суми.
Разноски.
Съобразно правния резултат А.В.С. ще бъде осъдена да заплати на ЕТ „Джей –
Си – Ви – Ж.И.“- Ж.С.И., общо за двете съдебни инстанции сумата 926 лв. за направени разноски, в които се
включват 400 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред Районен съд и 126 лв. за държавна такса за обжалване на решение, и 400 лв.
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен съд.
По мотивите, ПдОС – V
възз.гр.с.
Р
Е Ш И :
Отменя Решение № 2578/20.06.2019г., постановено от от ПдРС – IX гр.с. по гр.д.№ 173/2019г.
Като вместо това
постановява-
Отхвърля предявения иск на осн. чл.439 от ГПК от А.В.С. с ЕГН - **********, с адрес-***, за признаване за установено по отношение на ЕТ „Джей – Си – Ви – Ж.И.“, ЕИК - *********,
със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, ул. „Галилей“ № 10, ет. 6, ап.
71, представлявано от Ж.С.И., ЕГН **********, че не дължи следните суми: 3 342,85 лв. – главница и 2 863,30 лв. – лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист от
27.09.2011 г. по гр. д. № 10798/2010 г. по описа на ПдРС, ХІІ гр. с. и, които са предмет на образувано
изпълнително дело № 944/2011 г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, с рег.
№ 822 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасяването им по давност, като неоснователен.
Осъжда А.В.С., с ЕГН - **********, с адрес-***, да заплати на ЕТ „Джей – Си – Ви –
Ж.И.“, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, ул.
„Галилей“ № 10, ет. 6, ап. 71, общо сумата 926
лв. за направени разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове :