Решение по гр. дело №16621/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3416
Дата: 24 юли 2020 г. (в сила от 26 септември 2020 г.)
Съдия: Деница Добрева Добрева
Дело: 20193110116621
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е

 

…….. /   .07.2020г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLVI - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА

 

при участието на секретар Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 828 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу С.Й.Д., ЕГН *********** с адрес: *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено спрямо ответника съществуване на вземане за сумата от 219,56 лева  - главница, представляваща дължима сума за незаплатена ел.енергия и такса възстановяване  по фактури №№ ФП0255121861/10.01.2017 г., ФП0255920856/20.07.2017г., ФП0256745545/21.08.2017г., и ФП0257716936/20.09.2017 г. за обект с абонатен №**********, клиентски № ********** и сумата от 42,90 лева мораторна лихва върху вземанията по горните фактури, начислена за периода от 10.07.2017 г. до 07.05.2019 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д №7740/2019г., на ВРС, 39-ти състав, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-22.05.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията.

Навежда се в искова молба, че ответникът е потребител на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр.Варна, ул. „Проф. Цани Калянджиев“ № 6, ап.8 с абонатен №**********, клиентски № **********. Сочи се, че ответникът не е заплатил цената за доставената му и потребена ел. енергия по фактурите за периода 05.05.2017 г. до 04.09.2017г. Тъй като сумите не са заплатени в срока по чл. 26 от ОУПЕЕ, потребителят е изпаднал в забава и следователно дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на забавата, на осн. чл. 38 от ОУДПЕЕ. Наред с това се претендира и такса за възстановяване на ел. захранването. Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Възразява се ответникът да има качеството на потребител на ел. енергиа за посочения обект на потребление. Оспорва се да е потребил фактурираното количество ел.енергия. Оспорва Общите условия на дружеството. По изложените съображения се настоява за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си предствители поддържат становищата си по спора.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

По делото са били спорни въпросите относно наличие на валидно облигационно отношение между страните по договор за доставка на ел. енергия  както и основанието за начисляване на процесните суми за отчетеното потребление. Въпреки противоречивите становищата на страните, преди първото по делото съдебно заседание ответникът е заплатил сумите по процесните фактури, ведно с лихви.

Страните не оспорват погасяванията.

Погасяването на вземанията в хода на делото няма погасяващ ефект по отношение правото на иск. Възникването и съществуването на процесуалното правоотношение зависят единствено от волята на ищеца, в чиято преценка е дали да десезира съда като оттегли иска, респ. се откаже от него, или производството да приключи в акт по същество. Ако ищецът предпочете втората възможност, както е в случая, извършеното в хода на исковия процес плащане, следва да се съобрази от съда, като погасяващ спорното материално право факт на осн чл. 235, ал. 3 ГПК/ така т.9 и т.11 от ТР 4/2013г.  на ОСГТК на ВКС/. По тези съображения съдът приема, че процесните вземания са погасени чрез плащане. Ето защо исковата претенция следва да се отхвърли.

По отговорността за разноски:

Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който момент се счита предявен и установителният иск, ответникът не е бил изпълнил носимото си задължение за заплащане на претендираната парична сума, чиято изискуемост е настъпила по силата на сключения договор. С обсъденото свое поведение ответникът е станал повод за предявяване на иска, поради което независимо от отхвърляне на иска поради извършено плащане, в полза на ищеца се дължат разноски в пълен размер за исковото производство. Следователно на ищеца се следват разноски за исковото производство за заплатена държавна такса в размер на 75,00 лева и възнаграждение  за юрисконсулт в размер на 120 лева.

На ищеца се следват и разноски за заповедното производство в размер на 75,00 лева.

Водим от горното, съдът.

 

 

                                         Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявени от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу С.Й.Д., ЕГН *********** с адрес: *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено спрямо ответника съществуване на вземане за сумата от 219,56 лева  - главница, представляваща дължима сума за незаплатена ел.енергия и такса възстановяване  по фактури №№ ФП0255121861/10.01.2017 г., ФП0255920856/20.07.2017г., ФП0256745545/21.08.2017г., и ФП0257716936/20.09.2017 г. за обект с абонатен №**********, клиентски № ********** и сумата от 42,90 лева мораторна лихва върху вземанията по горните фактури, начислена за периода от 10.07.2017 г. до 07.05.2019 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д №7740/2019г., на ВРС, 39-ти състав, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-22.05.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията.

ОСЪЖДА С.Й.Д., ЕГН *********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 195,00 лева, представляваща сторените в исковото производство разноски и сумата от 75,00 лева, представляваща реализираните в заповедното производсто разноски, на по арг. от чл. 78, ал.2 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: