Р Е Ш Е Н И Е
№
26.06.2017г., гр.
Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова, като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№3410/2017г.
по описа на РС-Плевен, за да се произнесе, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.28, вр.чл.26, вр.чл.25,
ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето.
Производството е образувано по подадена молба
от Дирекция „***, в която се твърди, е сезирана по случай детето Е.В.К. с ЕГН **********,
род. в ***. Твърди, че нейните родители са майка - Ч.Р.Х. с ЕГН **********, с
последно известен адрес: ***, ***и баща - В.С.К. с ЕГН **********, с адрес: ***.
Твърди се, че детето е настанено със заповед №С.. на директор ДСП - Долна
Митрополия в Център за настаняване от семеен тип за деца и ******, ******
Дъбник за срок до навършване на пълнолетие, а ако учи до завършване на средно
образование, но не повече от 20 годишна възраст до произнасяне на съда с
решение по чл.28 от Закона за закрила на детето. Твърди се, че непълнолетната Е.
е навършила 17 годишна възраст, родена от фактическо съжителство на родителите Ч.Х.
и В.К., но непосредствено след раждането е изоставена от майката. Твърди се, че
в периода на ранното детство Е. остава и без грижите на бащата, тъй като същият
създава ново семейство и се дезинтересира от нея. Твърди се, че предвид
отсъствието на двамата родители от живота на детето е предприета мярка за
закрила чрез настаняване в семейната среда на баба по бащина линия от ***, но в
последствие през 2013г. Е. е изведена от семейната среда на бабата по бащина
линия поради проблемно поведение и настанена за отглеждане в ***. Твърди се, че
в резултат извършените множество противообществени прояви на територията на ******
в началото на 2014г. Е. е настанена във Възпитателно училище интернат с. ***, ***с
решение на Ломски Районен съд по ЧНД№77/2014г. Твърди се, че при престоя във
ВУИ с. *** родителите и/или членове на разширения семеен кръг по никакъв начин
не контактуват с Е. в т. ч. и не я подкрепят финансово. Твърди се, че на
практика трайното отчуждение на двамата родители от живота на непълнолетната Е.
се отразява неблагоприятно върху нейното цялостно развитие в т. ч. тяхното
трайно отсъствие възпрепятства издаването на първа лична карта на детето, тъй
като се изисква съгласие на родител /законен представител. Твърди се, че във
връзка с изтичане срока на максималният 3 годишен престой във ВУИ *** и липсата
на алтернативи за връщане в семейна среда на биологичното семейство или в
семейството на близки и/или роднини на непълнолетната Е. е информирана по
подходящ начин за предоставяне на социални услуги чрез настаняване в среда
близка до семейната с цел осигуряване на защитена и подходяща среда за развитие
и подкрепа изграждането на умения за водене на самостоятелен живот при
навършване на пълнолетие. Твърди се, че имайки предвид установените факти и
обстоятелства по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет, с оглед осигуряване най-добрия
начин интересите и законни права на непълнолетната Е. на осн. чл. 27, ал. 1,
във вр. чл. 4 ал.1, т.5 от ЗЗдет е издадена заповед ***на директора ДСП-Долна Митрополия за временно настаняване в
„Център за настаняване от семеен тип" с. ***до произнасяне на съда с
решение.
Моли се да бъде постановена мярка за закрила по
смисъла на ЗЗДет настаняване на непълнолетната Е.В.К. с ЕГН ********** в Център
за настаняване от семеен тип „***" - с. ***, общ. ***, обл. Плевен за срок
до навършване на пълнолетие, а ако учи - до завършване на средно образование,
но не повече от 20 годишна възраст.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази становищата на
страните, намира за установено следното:
Видно от представеното удостоверение за
раждане се установява, че детето Е.В.К., ЕГН ********** с посочени родители- майка Ц.Х.и и баща-В. С.К..
Установява се от Уведомително писмо от 03.02.2017г., че ЗСП Долна Митрополия е
уведомена от С.с.***, че на 11.04.2017г. изтича 3-годишния срок на престой на
детето Е.К. в посоченото ВУИ,а бащата не желае да полага грижа за нея. Видно от
Решение от 24.02.2014г., постановено по НЧД № 77/14 на РС-Лом, на Е.К. е
наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.13 ЗБППМВ- настаняване във
възпитателно училище интернат. Със Заповед № С.. детето Е.К. е настанена в
Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи *** с.***. От
изслушването на детето Е.К. по реда на чл.15 ЗЗДет. се установява, че то се
чувства добре в ЦНСТ *** с.***и желае да остане там до навършване на
пълнолетие. От представения социален доклад се установява описната в молбата
фактическа обстановка.
При така установеното, съдът намира
следното от правна страна:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това
едно дете да бъде отгледано в неговата семейна среда, като в изключителни
случаи, то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат
това и такива причини закона изрично е уредил в хипотезата на чл. 25 от същия.
Съгласно нормата
на чл. 25, т. 2 и т.3 от Закона за закрила на детето, може
да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители без основателна причина трайно не полагат
грижи за детето, както и чиито родители, настойници или попечители се намират в
трайна невъзможност да го отглеждат.
От доказателствата
по делото се установява, че майката и бащата на детето не полагат грижи за него.
Не са установени риднини или близки, които да имат желание ида могат да полатат
грижа за детето.
В тази връзка съдът намира, че е налице
хипотезата на чл. 25, т.3 от Закона за закрила на детето, поради което
спрямо Е.В.К., ЕГН **********, следва да бъде приложена мярка за закрила.
Мерките за закрила
са визирани в чл. 4 от закона, като съдът при определяне на адекватната
мярка следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е
да определи мярка "настаняване в семейство на роднини или близки",
"приемно семейство" или "настаняване в специализирана институция",
но след като извърши преценка дали са предприети други мерки, които са се
оказали безрезултатни. Тъй като от доказателствата по делото се установява, че
по отношение на децата не е налице кръг от роднини, при които да бъдат
настанени, то мярката "настаняване в семейството на близки и роднини"
е неадекватна. Настаняването в "приемно семейство" би била подходяща
мярка в случай, че са налице условия за реализирането й съобразно
здравословното му състояние, но се установи, че не са налице подходящи приемни
семейства.
В тази връзка подходяща
мярка, която е в интерес на детето, е "настаняване в специализирана
институция", поради което и молбата се явява основателна и следва да бъде
уважена като такава. Срокът за настаняване на детето, поискан в молбата, е
адекватен на търсената закрила. Поради това съдът намира, че следва да настани детето
Е.В.К., ЕГН ********** в специализирана институция – Център за настаняване от
семеен тип за деца и младежи *** с.***, за
срок до навършване на пълнолетие, а ако учи-до завършване на средно
образование, но не повече от от 20-годишна възраст.
Водим от горното, съдът ;
Р Е Ш И:
ВЗЕМА, на основание чл.28, вр. чл.25, ал.1, т.2, вр.чл.4,
ал.1, т.6 от Закон за закрила на детето, мярка за закрила спрямо детето Е.В.К.,
ЕГН ********** -НАСТАНЯВАНЕ за отглеждане и възпитание в Център за настаняване от
семеен тип за деца и младежи *** с.***, за СРОК
до навършване на пълнолетие, а ако учи-до завършване на средно образование, но
не повече от от 20-годишна възраст.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен
съд в едноседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: