№ 385
гр. Враца, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20241400500304 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното дело е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 2573/22.02.2024г. от
З. А. Л. с ЕГН **********, чрез пълномощника си ЕАД „Д. М.“ ЕИК ***, с адрес на
управление ***. представлявано от Д. М. М.-управител, срещу Решение № 39/26.01.2024г.
по гр.д.№ 1704/2023г. по описа на Районен съд- Враца, с което са отхвърлени предявените
от ищеца установителни искове с правно основание чл. 26,ал.1, предл.първо и предл.трето
от ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза за закупени и ползвани допълнителни услуги
„Фаст” и „Флекси“ в сключен на 08.10.2021 год. между него и ответното дружество договор
за потребителски кредит с № ***, поради противоречието им със закона и поради
накърняване на добрите нрави.
Със същото решение е отхвърлен осъдителният иск на ищеца с правно основание чл.
55, ал. 1, предл.първо от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 50,00 лева,
представляваща частичен иск от общо 600,00 лева, недължимо платена сума по сключен
договор за потребителски кредит с № ***.
Присъдени са разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради
постановяването му в нарушение на материалния закон.
Посочва, че районния съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, като оставил
без уважение доказателственото му искане по реда на чл.190 от ГПК за представяне на
процесния договор за заем от ответника и го е лишил от възможност да изпълни
доказателствената си тежест, тъй като този договор не се намира у ищеца.
Навежда твърдения, че не представянето на процесния договор не влече след себе си
1
отхвърляне на предявените искове.
Ответника в първоинстнационното производство с писмения отговор на исковата
молба потвърждава сключването на процесния договор с посоченото съдържание и развива
доводи за действителността на двете оспорени клаузи.
Въззивника счита, че пред първата инстанция е установено, че срещу договорените
услуги „Фаст” и „Флекси“ ответника не е предоставил реална услуга, като по този начин е
заобиколил ограниченията на чл. 19 ал. 4 ЗПК. Счита, че тези клаузи представляват „скрита
лихва", тъй като вноските по тях са предвидени да бъдат заплащани с погасителните вноски
по кредита.
Първоинстанционния съд е оставил без уважение искането на ищеца за допускане на
ССчЕ и по този начин го лишил от възможността да изпълни доказателствената си тежест
относно осъдителния иск.
Заявява доказателствени искания.
Въззивника желае съдът да отмени първоинстанционното решение и да уважи
предявените искове, както му присъди направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „Профи Кредит България“ ЕООД чрез процесуален представител
юрисконсулт И. Т. е подала писмен отговор вх.№ 4789/04.04.2024г., с който оспорва
въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
В отговора се посочва, че ищеца заявил желание да закупи предлагания от ответното
дружество пакет допълнителни услуги, като е сключено и допълнително споразумение
между страните.
Посочва, че размерът на уговореното възнаграждение за допълнителни услуги не е
включено в размера на ГПР, уговорен между страните и посочен в договора за кредит.
В жалбата се навеждат твърдения, че в случая не е налице фактическия състав на
чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като страните по договора са имали за цел реализиране на процесната
сделка, която не е забранена от ЗПК и са я осъществили по уредения в него начин.
Развиват се обстойни правни съждения относно изискванията при сключване на
договор за паричен заем, както и клаузите за неговата нищожност.
Въззиваемата страна претендира разноски за тази инстанция и не заявява
доказателствени искания.
Прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника
на въззивника, ако се представлява от такъв в настоящата инстанция.
Пред въззивната инстанция е допусната и изслушана ССчЕ, което заключение не е
оспорено от страни и възприето от съда като обективно и пълно.
В проведеното открито съдебно заседание представители на страните не се явяват, като
в писмено становище въззивникът потвърждава изложените аргументи във въззивната жалба
и направеното с нея искане, както и че следва да се приеме заключението на вещото лице по
допуснатата ССчЕ.
Въззиваемата страна поддържа писмения отговор и оспорва въззивната жалба по
изложените в него съображения. Също не възразява за приемане заключението на вещото
лице по ССчЕ.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в
рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
2
във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от
фактическа страна:
Районен съд-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от З. А. Л., ЕГН
**********, срещу "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С. Н. Н., искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД и чл.26,ал.1, предл.трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза за
закупени и ползвани допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” в сключен на 08.10.2021 год.
между него и ответното дружество договор за потребителски кредит с № ***, поради
противоречието им със закона и поради накърняване на добрите нрави.
Съдът е бил сезиран и се е произнесъл с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. Първо от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50,00 лева,
представляваща частичен иск от общо 600,00 лева, недължимо платени суми по сключен на
08.10.2021 год. между него и ответното дружество договор за потребителски кредит с №
***.
В исковата молба ищеца твърди, че на 08.10.2021 год. между него и ответното
дружество „Профи Кредит България“ ЕООД бил сключен договор за потребителски кредит
с № ***, като страните се договорили отпуснатия паричен заем да бъде в размер на 600,00
лева, а кредитополучателят ще ползва и две допълнителни услуги, предлагани от
кредитодателя - "Фаст" и "Флекси", за които било уговорено възнаграждение, както следва:
180,00 за услугата "Фаст" и 420,00 лева за услугата "Флекси" или общо възнаграждение за
допълнителни услуги в размер на 600,00 лева.
Ищецът посочва, че е изплатил задълженията си по процесния договор. Поддържа, че
договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена
предвидената от закона форма. Било нарушено изискването договорът да е написан по ясен
и разбираем начин, като всички елементи от него следва да бъдат представени с еднакъв по
вид шрифт, не по-малък от 12,който в случая е по-малък и в два екземпляра - по един за
всяка от страните. Излага твърдение, че не му е предоставено копие от Общите условия, а
процесният договор не бил подписан от него на всяка страница, съгласно разпоредбите на
ЗПК.
На следващо място в и.м. се сочи, че процесния договор не отговаря на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсвала ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, което е в противоречие с изискванията на
чл. 19, ал. 1, връзка чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Поддържа, че описаните в
съдържанието на договора допълнителни услуги водят до различен размер на ГПР от
посочения в договора, който надвишава максимално допустимия. Счита, че ответното
дружество, в нарушение на приложимите законови разпоредби не е включило в размера на
ГПР разходите за заплащане на допълнителните услуги, които по своята същност
представляват печалба за кредитора, надбавка към главницата, заплащана периодично,
поради което същата следва да е част от годишния лихвен процент (ГЛП) и ГПР. По този
начин е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като търговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.
Поддържа на следващо място, че клаузите в процесния договор не са формулирани по
ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите
3
уговорки, не позволявали на потребителя да оцени правилно икономическите последици от
сключването на процесния договор. Твърди, че услугите "Фаст" и "Флекси", изобщо не били
изпълнявани от ответното дружество. Излага съображения за нищожност на отделните
клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД - поради
нарушение на закона и на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД - поради нарушаване на
добрите нрави, във връзка с чл. 146 ЗЗП.
Сочи, на следващо място, че целта на таксите и комисионните по чл. 10а ЗПК е да
покрият административните такси на кредитора за допълнителните услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, а не представляват такси, свързани с основната услуга по
договора - предоставянето на паричен заем.Предвид гореизложеното за него се породил
правен интерес от търсената съдебна защита обективирана в петитумната част на исковата
молба.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Профи Кредит
България" ЕООД“, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че
процесният договор за потребителски кредит, представлява търговска сделка, по отношение
на която са приложими специалните правила на ТЗ, а кредитополучателят се ползва и с
допълнителна закрила, в качеството си потребител, което обуславяло субсидиарното
приложение на разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 293,
ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожност поради липса на форма, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорила действителността на изявлението.
Поддържа се, че цитираната разпоредба на ТЗ е приложима по отношение на процесния
договор.
На следващо място сочи, че заемната сума по процесния договор е усвоена в пълен
размер от ищеца, съгласно договореното между страните. Излага твърдение, че от
сключване на договора за кредит до образуване на исковото производство ищецът не е
направил възражениета, които излага с исковата молба относно шрифта, за неспазване
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК и др.
В отговора се излага, че по силата на процесния договор ответното дружество е
предоставило на ищеца паричен заем в размер на 600,00 лева, като същият се задължил да
го върне, ведно с договорената възнаградителна лихва, както и възнаграждение за
допълнително закупени от него услуги "Фаст" и "Флекси". Посочва, че всички условия по
договора били предварително уговорени между страните, като допълнителни услуги „Фаст”
и „Флекси” се предоставяли срещу допълнително възнаграждение от ищеца, което не
противоречи на разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Поддържа, че с разпоредбата на
чл. 9, ал. 1 ЗПК, законодателят е предоставил известна свобода на кредитодателя да
предоставя и допълнителни услуги, извън тези по договора за заем. Посочва, че ищецът
дължи възнаграждение по сключено споразумение за предоставяне на допълнителни услуги,
тъй като се е възползвал от предоставените от кредитодателя допълнителни услуги, които са
ясно и точно описани.
На следващо място ответника сочи, че таксата за усвояване на кредита се заплаща от
кредитополучателя, поради това, че на същия е отпусната заемна сума, която се дължи към
момента на отпускане на кредита, като се прихваща от размера на отпуснатата главница.
Следователно възнаграждението за използваните услуги "Фаст" и "Флекси" не се дължи за
предоставената наличност по посочената от ищеца в договора банкова сметка. Сочи се, че
таксите по усвояване и управление на кредита представляват разходи на кредитодателя във
4
връзка с отпуснатия кредит, които са част от дейността по кредитиране и се включват в
цената на самия кредитен продукт.
По тези изложени в отговора на исковата молба съображения се иска от съда да
постанови решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
С обжалваното Решение № 39/26.01.2024г. по гр.д.№ 1704/2023г. по описа на Районен
съд- Враца, първоинстанционния съд е отхвърлил всички предявени от ищеца З. Л. против
ответника „Профи Кредит България“ ЕООД искове и присъдил разноски.
В мотивите си приел, че ищецът е страна по договора за заем и следвало да представи
процесният договор за заем, доколкото в исковата молба не са изложени твърдения същият
да е изгубен или унищожен не по негова вина.Посочил, че в гражданския процес всяка от
страните следва да ангажира чрез съответното доказателствено искане доказателствата, чрез
които да установи обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си последици.
Задължаване на насрещната страна или на трето неучастващо по делото лице да представи
намиращ се у него документ предполага, освен че такъв документ съществува и се намира в
държане на това лице, още и че ищецът не разполага с този документ, поради което е в
невъзможност да го представи по делото и доколкото насрещната страна или третото лице
нямат интерес да го представят, то задължаването им да го представят, скрепено със
санкцията по чл. 161 ГПК за насрещната страна или отговорност за вреди за третото лице, е
единствената възможност за ищеца този документ да бъде приет по делото и да се ползва от
него.
Ищецът не е ангажирал никакви доказателства за съдържанието на клаузата за
закупени и използвани допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси“, чието обявяване за
нищожни претендира, поради което съдът отхвърлил тези искове.
По същите съображения е отхвърлил и предявения осъдителен иск с правно с
основание чл. 55, ал. 1, предл.първо от ЗЗД, като неоснователен. Присъдил в полза на
ответника 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Пред въззивната инстанция е представен договор за паричен заем № ***/08.10.2021г.,
допусната е и приета съдебно-счетоводна експертиза.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен
състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена
форма; подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като
въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
По иска с правно основание чл.26, ал. 1 ЗЗД.
5
Между страните не се спори и от представените пред въззивната инстанция писмени
доказателства – искане за отпускане на потребителски кредит "Профи кредит Стандарт",
стандартен европейски формуляр, Договор за потребителски кредит "Профи кредит
Стандарт" № ***, ведно с погасителен план към него, Общи условия на "Профи Кредит
България" ЕООД към договор за потребителски кредит и декларации от 08.10.2021 г., се
установява, че между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за
потребителски кредит при Общи условия, по силата на който ищецът се задължава да
отпусне на ответника кредит в размер 600,00 лв., платим на 11 равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 120,06 лв., при ГПР 48, 41 % и лихвен процент от 40,90 %, лихвен
процент на ден от 0.11%, дължима сума по кредита 720,73 лв. В раздел V е уговорено и
предоставянето на поискани от кредитополучателя допълнителни незадължителни услуги
"Фаст" и "Флекси" при цена съответно 180,00 лв. и 420,00 лв., като е извършено препращане
към Общите условия за реда за ползването им. Посочен е и общ размер на задължението по
кредита и закупените допълнителни услуги – 1320,73 лв., общ размер на вноска – 120,06 лв.
и дата на погасяване - 1 ден от месеца. Видно от погасителния план, заплащането на
дължимото възнаграждение за ползване на услугите е разсрочено на равни вноски от по
54,54 лв., дължими заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
По настоящето въззивно дело е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение е прието без възражения от страните и въззивния съд го кредитира, като
обективно и компетентно изготвено.
От заключението се установява, че заемната сума от 600,00 лева е преведена от
ответника „Профи Кредит България“ ЕООД на ищеца З. Л. с паричен превод чрез EasyPay
по паричен кредит № ***/08.10.2021г. съгласно разписка за извършено плащане №
2000000272786015/08.10.2021г.
Съгласно извлечение от сметка на длъжника по горецитираният договор за кредит,
въззивникът Л. е извършил плащания по него към въззивамета страна „Профи Кредит
България“ ЕООД в общ размер на 1145,32 лв. на посочените дати в заключението.
С тази сума въззивника е погасил следните компоненти от кредита : 600,00 лв. –
погасени дължим 11 вноски по главницата, 95,79 лв.-погасени вноски за договорни лихви,
114,52 лв.-погасени вноски за допълнителна услуга „Фаст“, 267,26 лв.-погасени вноски за
допълнителна услуга „Флекси“, 0,19 лв.-лихва за просрочена главница от 01.11.2021г. до
03.11.2021г., 1,48 лв. – обезщетение за предсрочно погасяване на кредита, 65,48 лв.-
доплащане на пълната такса на услугата „Фаст“ по т.VI от договора за кредит.
Експерта посочил в заключението си, че при изчисляване на ГПР в него не са
включени разходите за допълнително закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“. Така
изчисления ГПР е в размер на 131,04% и надвишава максимално определения в чл.19,ал.4 от
ЗПК годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с
Постановление на МР на РБ.
Вещото лице е изчислило два варианта на доходността по процесния договор:
Първи вариант: доходност изчислена за периода от усвояването до окончателното
погасяване на заема-от 08.10.2021г. до 19.04.2022г.-0,50 лв. на ден „доходност“ от
договорната лихва, 2,33 лв. на ден „доходност“ от закупени допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“.
6
Втори вариант: доходност изчислена за целия договорен период на заем – от
08.10.2021г. до 01.09.2022г.-0,37 лв. на ден „доходност“ от договорната лихва, 1,83 лв. на
ден „доходност“ от закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Сключеният между страните договор разкрива признаците на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Ответника е физическо лице, за което
няма данни при сключването на договора да е действало в рамките на своята професионална
или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране,
вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора
ищецът е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13,
т. 2 ДР ЗЗП, а ответника има качеството на "потребител", според легалната дефиниция в §
13, т. 1 ДР ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 ГПК, изискваща от съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в
процесния договор. Доколкото няма данни да е налице отрицателна предпоставка,
предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор за кредит е в приложното поле на ЗПК.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите,
а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 –
9. Спорен в настоящето съдебно производство се явява въпросът за съответствието на
сключения между страните договор за потребителски кредит с изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Съгласно посочената законова разпоредба, която има императивен характер,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения
в приложение № 1 начин. Самият ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя
намират своите легални дефиниции в разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 2 от ДР на
ЗПК, според които "ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит", а
общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. Общите разходи по кредита също са легално
дефинирани посредством разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
"всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия".
Настоящият съдебен състав намира, че в случая договорената цена на пакетите по
допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" представлява общ разход по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като несъмнено е пряко свързан с договора за потребителски
кредит, видно от приложения СЕФ размерът му е известен на кредитора при сключването на
7
договора, а от договора за кредит и погасителния план към същия е видно, че потребителят
дължи заплащането му. Кредиторът поддържа, че така договорената цена представлява
разходи за допълнителни услуги, които не са били задължително условие за сключване на
договора, поради което не представляват общи разходи по кредита и не подлежат на
включване в ГПР. Действително в СЕФ, както и в ОУ е посочено, че кредитополучателят
има възможност да закупи допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси". За услугата "Фаст" в чл.
15. 1. от ОУ е посочено, че представлява право на приоритетно разглеждане и становище на
искането за отпускане на кредит на съответния клиент преди кредитоискателите, без
закупена тази допълнителна услуга по договора и в рамките на 1 час, считано от постъпване
на искането за отпускане на кредита. За услугата "Флекси" в чл. 15, ал. 2 от ОУ е посочено,
че представлява право на клиента да променя едностранно погасителния си план при
изпълнение на съответни специфични изисквания, залегнали в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2 и чл.
15.2.3 от ОУ, като за тази промяна на погасителния план страните подписват анекс, като
промяната влиза в сила от датата на печат, посочен в анекса. Настоящият съдебен състав
намира, че договорената цена не е за реално предоставени услуги, тъй като заплащането й е
предварително, т. е. същото е дължимо само за възможността за предоставянето на
посочените услуги и е без значение дали някоя от тях ще бъде използвана по време на
действието на договора за потребителски кредит. Този извод следва от факта, че в договора
в частта относно т. нар. допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" е посочено, че
задължението за същите е изначално включено в размера на месечните погасителни вноски
по кредита, т. е. същото е дължимо без оглед на това дали кредитополучателят ще се
възползва от същите или не.
На следващо място, разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Заплащането на
възнаграждение за приоритетно разглеждане на искането за кредит по услугата "Фаст" е
уговорено без да е ясна типична насрещна престация, обосноваваща посочените значително
по-високи разходи за кредитора. Що се касае до услугата "Флекси", предоставяща
възможност за клиента да променя погасителния си план, следва да се отбележи, че е
свързана с управлението на кредита, поради което също попада в законовата забрана на чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Освен това тази възможност произтича директно от закона и от принципа за
свобода на договарянето (в т. ч. и предоговарянето), която не е необходимо да се уговаря с
изрични клаузи, а още по малко да бъде възмездна, доколкото е иманентно присъща за
предмета на дейност на кредитните институции. В тази връзка следва да се посочи, че целта
на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителни
възнаграждения, свързана с действия по усвояването и управлението на кредита, които са
част от дейността на кредитора по предоставянето на кредита, не е обосновано с
икономическия интерес на търговеца и е предпоставка за неоснователното му обогатяване.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по своята същност тези
договорки са за допълнителни възнаграждения, извън уговорената възнаградителна лихва,
които са пряко свързани с договора за кредит, били са известни на кредитора към момента
на сключването на договора и потребителят е трябвало да заплати, поради което с оглед
императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат
8
включени при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая кредиторът е
обявил параметрите на общо оскъпяване на отпуснатия кредит по начин, изключващ
възможност за възприемане от страна на потребителя на действително поетата финансова
тежест, като е предложил отделно цени на кредита и на пакета допълнителни услуги и е
оповестил годишен процент на разходите, без да включи в него значителния добавен разход
за възнаграждение за тези, т. нар. услуги, равняващ се почти изцяло на размера на
отпуснатия кредит – при общ размер на кредита от 720,73 лв., разходът за допълнителните
услуги "Фаст" и "Флекси" е 600,00 лв. и е равен на размера на кредита. Този начин на
договаряне е позволил на кредитора да заобиколи изискването за оповестяване на общия
разход и забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК размерът на ГПР да не надвишава петкратния размер
на законната лихва, доколкото при включване на разходите за допълнителни услуги
размерът на ГПР би се увеличил над допустимия от закона такъв. Регламентираното от
законодателя ограничение за размера на всички разходи по кредита цели да предотврати
прекомерното му оскъпяване чрез въвеждане на други разходи, комисиони, възнаграждения
от страна на търговеца, в нарушение на принципа на добросъвестността, което би довело до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, който закон намира приложение съгласно чл. 24 ЗПК.
Гореизложеното обосновава извод не само за неравноправен характер на клаузите, касаещи
договарянето на т. нар. допълнителни услуги, но и за противоречие на договора с
императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в уговорения
ГПР не са отразени всички действителни разходи по кредита. Така потребителят като
икономически послабата страна е бил лишен от възможността да извърши информиран
избор за крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти, с което се нарушава принципът на
добросъвестността.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че вписаните в договора параметри
относно ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази
част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на
уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В
този смисъл, като не е посочил коректно неговата стойност и не е включил цените на
допълнителните услуги, кредиторът е нарушил изискванията на закона, което е довело до
недействителност на цялата сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК./ Решение № 50174/26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021
г., ГК, ІV гр. отд. и др./
В случая от заключението по изпълнената във въззивното производство съдебно-
счетоводна експертиза се установи, че въззивника З. Л. е извършил плащания по договора в
общ размер 1145,32 лв. С тази сума Л. е погасил чистата сума по кредита в размер на 600,00
лв., както и част от останалите компоненти на процесния договор.
9
С оглед изложеното предявеният иск за установяване на нищожността на
допълнително закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“ договорени в чл.V от процесния
договор за заем е основателен и като такъв следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
По този иск възникването на спорното материално право за връщането на дадено при
начална липса на основание се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки: 1) процесната сума – 50,00 лв., която се претендира като частичен иск от
600,00 лв., да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществената
сфера на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника да е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен
юридически факт, без да е било възникнало задължение за заплащане на неустойка в
уговорения размер. В настоящия случай, в тежест на ищеца бе да установи, при условията
на главно и пълно доказване, заплащане в полза на ответното дружество на претендираната
с исковата молба сума. При доказване на този факт, в тежест на ответника бе да докаже
твърдяното основание за получаването на тази сума – валидно правоотношение, възникнало
от сключен между страните договор за паричен заем, и да задържи получената въз основа на
него престация в патримониума си. В рамките на настоящото производство се доказа, че в
изпълнение на задълженията си по кредитното правоотношение, ищецът З. А. Л. е заплатил
на ответното дружество„Профи Кредит България“ ЕООД по клаузата на V от Договора за
заем сумата от 114,52 лв.-погасени вноски за допълнителна услуга „Фаст“ и сумата от
267,26 лв.-погасени вноски за допълнителна услуга „Флекси“ или общо 381,78 лв.
Получаването на сумата не се оспорва от ответника по делото, поради което факта на
получаване и задържане на сумата от ответника е доказан. Последният обаче не доказа
наличието на основание за получаване и задържане на сумата, установяването на който
факт, съгласно чл.154 ГПК бе в негова тежест.
Ето защо за ответното дружество не е налице основание да получи и задържи сумата
от 50,00 лв. представляваща частичен иск от 600,00 лв. за недължимо платени суми по
процесния договор за кредит, предвид на което същата следва да се върне, поради липса на
правно основание, което да оправдава това имуществено разместване.
По изложените съображения, въззивния съд намира, че предявеният иск по чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД е доказан и следва да се уважи като основателен в претендирания размер от 50,
00 лева, частично от общата сума от 600,00 лева. Посочената сума се дължи ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба-03.07.2023г. до
окончателното погасяване на вземането, както е поискано от ищеца.
Като е достигнал до краен извод, който е в противоречие с настоящите мотиви и е
отхвърлил предявените искове като неоснователни, районният съд е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено изцяло поради нарушение на процесуалния и
материалния закон, като вместо него следва да бъде постановено решение, с което исковите
претенции на ищеца бъдат уважени.
РАЗНОСКИ
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца сторените разноски, които представляват заплатени държавни такси пред двете
съдебни инстанции в общ размер от 225,00 лв. (150,00 лв. – държавна такса по исковата
молба пред първата инстанция и 75,00 лв. – държавна такса по въззивната жалба пред
10
настоящата инстанция), както и внесен и изплатен депозит за вещо лице пред въззивната
инстанция в размер на 350,00 лв.
Както пред първата, така и пред въззивната инстанция са представени договори за
правна защита и съдействие, от които е видно, че на ищеца З. А. Л. е оказана безплатна
правна помощ от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ с БУЛСАТ ***, с адрес ***,
представлявано от адв. Д. М. - управител, поради което следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА, в размер съобразно уважените искове и
съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Пред въззивната инстанция е представен списък по чл.80 ГПК, с които се
претендира присъждане разноски и пред двете съдебни инстанции, включително и
адвокатско възнаграждение в размер на 1440,00 лв. с ДДС за всяка една от инстанциите/л.59
от делото/.
Въззиваемата страна "Профи Кредит България" ЕООД, е направила възражение на
основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на направените разноски за адвокатско
възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира за основателно.
Действително разпоредбата на чл.2, ал.5 НМРАВ предвижда, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от
формата на съединяване на исковете.
Настоящият състав обаче намира, че при присъждането на възнаграждението следва да
бъде взето предвид Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, според което
приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г.
относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е
равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от
чл.101, пар.1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и
пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване
на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по
отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като
такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с
преследването на "легитимни цели". Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е
определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да
се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички
участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла нач
л.101, пар.1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като
предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил,
че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета
от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право
да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл.101, пар.1 ДФЕС,
като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели,
които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи
установената в чл.101, пар.1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията
11
споразумения и практики. Съдът намира, че трябва да бъде взето предвид и Решение от
28.07.2016 г. по дело C-57/2015 на СЕС, с което е прието, че правната уредба следва да цели
да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат
предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се
положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе
загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски
са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които
спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са
разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото
страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то
все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една
значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла.
Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в
който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат,
който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. Предвид
посочената практика на СЕС, която е източник на правото на ЕС, съдът намира, че следва да
бъде определен справедлив и разумен размер на подлежащите на възстановяване разноски,
който да е съобразен не с предвидените ограничения в НМРАВ, в т.ч. и с това по чл.2, ал.5
от същата Наредба, а с предмета на спора, неговата цена и труда, който е положен за
защитата на съответното право.
Фактическата и правна сложност на делото в конкретния случай се определя от
предмета на делото – искове за прогласяване недействителността на допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“ от договор за потребителски кредит и за връщане на даденото по същите,
като бъде отчетено, че обективно съединени иска се основават на един и същ
правопораждащ факт – недействителност на клауза от договора. Първият установителен иск
за прогласяване на нищожност има обуславящ характер по отношение на втория осъдителен
иск за връщане на даденото въз основа на нищожната клауза, което предполага еднаква
защита по двата иска.
Ето защо справедливо би било да бъде определен един адвокатски хонорар за двата
предявени иска. С оглед материалния интерес от 600,00 лв. по първия иск и 50,00 лв. по
втория иск, претендираният адвокатски хонорар от 1440,00 лв. с ДДС за всяка инстанция се
явява несправедлив, прекомерен и непропорционален. Най-сетне следва да бъде отчетен и
положения от пълномощника труд, който в първоинстанционното производство се свежда
до подаване на исковата молба и на две писмени молби, а във въззивната производство – до
подаване на въззивна жалба и на едно писмено становище. Доказателствените искания за
установяване на относимите обстоятелства са за събиране на писмени доказателства и
назначаване на експертиза, които по своя характер са очаквани процесуални действия по
такъв вид дела.
Съдебното производство пред всяка от инстанциите се е развило в по едно съдебно
заседание, в които страните и техните процесуални представители не са присъствали лично.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че за всяка от съдебните
инстанции на адвокатското дружество следва да бъде присъдено възнаграждение в размер
на 480,00 лв. с ДДС, представляващо минималния размер на адвокатското възнаграждение
за един иск по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
12
адвокатските възнаграждения.
При констатираната основателност на въззивната жалба, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК, жалбоподателя-въззивник не дължи заплащане на направените от въззиваемата страна
деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е
окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 39/26.01.2024г. по гр.д.№ 1704/2023г. по описа на
Районен съд- Враца и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между З. А. Л., ЕГН **********, с адрес:
*** и "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С. Н. Н., че клаузата за закупено допълнително възнаграждение за
кредитора за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни на основание чл. 26, ал.
1, предл. първо ЗЗД(поради противоречието им със закона) и чл. 26, ал. 1, предл. трето
ЗЗД(поради накърняване на добрите нрави) в сключен между страните по делото договор за
потребителски кредит с № ***/08.10.2021 год.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, "Профи Кредит България" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. Н. Н., ДА
ЗАПЛАТИ на З. А. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 50,00 лв. /петдесет лева/,
представляваща част от дадена без основание сума в общ размер от 600,00 лв., въз основа на
недействителната клауза на чл.V от договор за потребителски кредит с № ***/08.10.2021г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда на
03.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. Н. Н., ДА ЗАПЛАТИ на З.
А. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, направените пред двете съдебни инстанции разноски за
държавни такси в общ размер от 225,00 лева, както и 350,00 лева възнаграждение на
вещото лице по изпълнената във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
"Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С. Н. Н. ", ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ с
БУЛСАТ ***, с адрес ***, представлявано от адвокат Д. М. М. – управител, сумата в общ
размер на 960.00 лева с ДДС за оказана правна помощ пред двете съдебни инстанции на
ищеца З. А. Л., ЕГН ********** (по 480,00 лв. с ДДС за всяка от двете съдебни инстанции).
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, и е
окончателно.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14